Анализ на операторската работа на Радослав Спасов във филма «И дойде денят»

 

Изготвил:

спец.« Ф. ТВ. опетарство»

Худ. ръководител:

 

«И дойде денят» е първият цветен филм на Радослав Спасов. В стремежа си да намери вярна основа на естетическите си търсения, той решава да наруши някои създадени до този момент канони. Търси светлината, която би му позволила да изгради интересна, необичайна атмосфера. «И дойде денят» е достатъчно добре анализиран в цялостната си форма, намерено е мястото му в общата филмова история на българското кино. Но все пак напомняме особеното му място сред филмите, посветени на съпро­тивата. Младостта на героите, поетичният поглед на авторите, стремежът им да се вгледат не толкова във външния пласт на събитията, а навътре, в душата на героите, да съпреживеят техните радости и мъки, да стигнат до откритията им за живота по същия път, по който минават и те - всичко ни дава правото да очакваме оригинално изображение. Изображение, кое­то не е буквално прехвърляне на обстановката и действието.

Началото ни посреща с величествен общ план на избелелите, жълтеникави сипеи. Мястото, на което Мустафата разговаря с Попа за бъдещето на революцията, е странно, необикновено. Такива са повечето снимачни места във филма. Навсякъде е търсено необичайното. Дори с риск това търсене да се окаже самоцелно. Но в повече от случаите мястото на действие е оригинално и вярно намерено. Такава е например началната сцена. Странно изглежда върбата с хралупата като място на действие, но съпоставена с апокалиптичната, дивашка ръченица на поли­цаите, с абсурдността на всичко, което става върху белия сняг, тази, като че ли дошла от приказките хралупа изведнъж намира своето място. Също­то е и с разстрела на фашистите. Те трябва да изкачат своята «голгота», която се срива под краката им. Дори земята не иска да ги приеме.

В първия си цветен филм Радослав Спасов полага особени грижи, за да създаде цветова атмосфера. Осветлението върху портретите е контражурно или странично, той рядко използва пряка слънчева светлина върху ли­цата на актьорите. Контражурът създава особено настроение - и като свет­лина, и като цвят. Носи мекота, сияние, изящество, топлина. Топлина идва и от общата цветова гама, избрана от авторите за филма. Преобладава топло кафявата, която по особен начин се свързва с останалите цветове и носи собствено настроение - нещо носталгично, приповдигнато поетично има в тази гама. В топло кафявата гама се вписват другите цветове - бяло от къщите, по които са окачени червените знамена, жълто от блузката на Пшеничка, черно от саката на мъжете. В едни случаи бялото е празнично, великолепно - например бялата риза на Мустафа, а в други - то е зловещо - например бялата униформа на полицая-изверг. Червените тръби на парното разсичат белите стени в банята, подобно на мислите, които измъчват Матей. В сцената с дневната любов (гаровата стаичка) по особен начин са съчетани цветовете на дрехите - кафяви с бели стени и светлата кожа на Пшеничка. На този фон лицата изпъкват като извънзем­ни, те стават особено одухотворени. Личи си, че авторите са търсили ори­гиналност на всяка сцена, особена цветова и светлинна атмосфера, компо­зиция и т. н. Но дори този засилен стремеж към необичайност и оригинал­ност, който тук-там излиза над драматургичната форма, е интересен и носи своето очарование.

Много важна и силно въздействаща е композиционната страна на изображението. В целия филм се налага темата за навлизането или за «препускането през революцията». С тези кадри са свързани най-добрите спомени на Мустафа. Каруцата, летяща през шубраците, в която стоят всичките му приятели, недочакали деня на свободата - този спомен често го навестява и придобива все по-конкретни и реални очертания. И в същото време оста­ва на равнището на символа (изобразително), въпреки че ни действа съвсем директно. Спомените винаги са подвижни - например зимният бой, бягството по реката, абсурдният фотограф-полицай, който все не може да ги настигне, каруцата с четирите коня и партизаните с червени карамфили. Дори погребението на Матей (въпреки привидната статика) носи действен характер. Широкоъгълният обектив сякаш разкъсва природните форми, разпръсква светлината и предметите. Композицията придава сим­волично значение на кадъра и търси аналогия с митичните герои. Подобна препратка към класическите образци има и в изпращането на фронта (по­дчертаването на втория план в завъртените кръгове на войнишкото хоро и в разговора между Черни и Мустафа - композицията ни напомня Микел-анджеловото «Раждане на човека» - детайла с допирането на ръцете на Твореца и неговото Създание. Подобни композиции понякога могат да зву­чат странно и претенциозно. Това в случая ни най-малко не омаловажава постиженията на оператора, тъй като стилистиката на цялостното произве­дение е подчинена на търсенето на оригиналното, необичайното, новото. Така че интересните композиции в повечето случаи са в подкрепа на общия дух на творбата. Цялостното впечатление от «И дойде денят» е духът на новаторството и желанието на всяка цена да се издигне темата, да се поста­ви идеята на по-високо естетическо стъпало.

Радослав Спасов е от тези оператори, които тръгват към изобразителното решение на филма преди всичко от драматургията, от свръхзадачата на темата, а не от техническите изисквания или обективните условия. Но не трябва да забравяме, че при него и обективните условия (в смисъл на инте­ресни природни състояния, веществена, предметна среда, светлинна атмо­сфера и т. н.) понякога са катализатор за уникални творчески реакции. С други думи, той твори винаги с напрежение на логическата мисъл и съще­временно с най-пълно използване на емоционалните си интуитивни усеща­ния. Радослав Спасов вярва във вдъхновението, породило се по време на снимки и прави всичко възможно, за да може техниката винаги да подпома­га артистичния му талант. Мисля, че това го отличава от просто добрите професионалисти и го прави художник и артист в най-благородния смисъл на това понятие.


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010902.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010902
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес