Контролно-пропускателни технически средства – предназначение и видове, Курсова работа, Специалност: Управление на фирмената сигурност

С развитието на пазарната икономика у нас, както и в напредналите страни, възникват все по-големи изисквания към охраната на големия брой лични, частни и държавни обекти, в които са концентрирани големи материални ценности – банки, специални обекти с ограничен достъп, заводи и предприятия, складове и други хранилища, музеи и други обекти с историческа стойност, магазини, хотели, жилищни и вилни сгради, офиси, апартаменти, моторни превозни средства. За целта е необходимо проектиране и изграждане на контролно-пропускателна система, чрез която да се контролира достъпа до отделни зони на охраняваният обект.

В зависимост от това кои от зададените функции ще се реализират, системите за контрол на достъпа могат да се разделят на регистриращи, пропускателни и контролно-пропускателни.

Регистриращите системи идентифицират преминаващите и отчитат по време преминаването през даден контролен пункт, без да ограничават влизането или излизането. Могат да се използват за контрол на присъствието и времето, прекарано в контролирания обект. С тях може да се регистрират закъсненията или преждевременните излизания, т.е. те обслужват и организацията на трудовия процес.

Подобни системи са особено полезни за въвеждане на режим по плаващо работно време, давайки възможност, както за самоконтрол, така и за вземане на определени управленски решения.

Пропускателните системи разрешават само на правоимащи лица да влизат в обекти или техни помещения, както и да излизат от тях. Тези действия се извършват автоматично, без да е необходима намесата на служители на охраната.

Тези системи са подходящи за ограничаване на достъпа до секретни, общоопасни, скъпи или чисти производства, хранилища на скъпи материали или културни ценности, където могат да влизат или излизат сравнително голям брой лица и използването на нормални ключове с неизгодно или нежелателно.

Контролно-пропускателните системи идентифицират, разрешават и архивират преминаването на лица, имащи право на достъп. Тези функции се реализират автоматично, но е възможно на определени входно-изходни места да има и служители на охраната. В такива случаи те имат не само пропускателни, а и контролни и общоохранителни функции.

Бързото развитие на компютърната техника даде възможност за реализация на такива системи с широк кръг функции, като:

·  Създаване на нива на достъп, при което помещения, сгради или други части от охранявания обект се обособяват в зони, достъпът до които е диференциран и е възможен само за определени лица;

·  Защита от повторна употреба на един и същ пропуск. Дефинира се интервал от време, през който един пропуск не може да бъде използван повторно, с което се отстранява възможността за подхвърляне или неправомерно използване на пропуск. Много често тази функция, по аналогия с английския термин “Timed Anti-passback” се нарича “анти пас бек по време” /АПБВ/;

·  Локален “анти пас бек” /ЛАПБ/-функция с подобен на горната замисъл. Състои се в невъзможност за две последователни влизания в дадена зона, без между тях да е имало излизане;

·  Глобален “анти пас бек” /ГАПБ/ - разрешава се влизане в дадена зона, само ако с последната трансакция лицето е влязло в друга, точно дефинирана зона. Поради това тази функция понякога се определя като “баражност” или “маршрутизация”;

·  Времеви зони – интервали от време, в които може да се влиза или излиза през вратата;

·  Контрол на броя на лицата в определено помещение, например дали са поне двама;

·  Автоматично разблокиране на аварийните изходи при необходимост;

·  Посещения с придружител – на определен брой посетители се разрешава влизане само с придружител със съответно програмиран пропуск. Може да се комбинира с някои от горните функции;

·  Персонален идентификационен код /ПИК/ - разрешава влизане или излизане само ако лицето набере съответен индивидуален код. Гарантира невъзможността за влизане или излизане с открадната или чужда карта;

·  “Дюрес” код – предизвикващ аларма, указваща, че върху служител на фирмата е упражнено насилие с цел влизане или излизане, от лица, нямащи право на достъп;

възможност за включване към системата на сигнали от сигналноохранителни, пожароизвестителни и други детектори и тяхната обработка. Все по-често предлаганите системи за контрол на достъпа по същество представляват интегрирани системи за сигурност.

За да могат системите за контрол на достъпа да функционират е необходимо правилно и надеждно да идентифицират преминаващите.

Известни са три основни начина за идентификация на персонала:

·  персонален идентификационен код;

·  легитимиране с удостоверение;

·  идентификация с помощта на технически средства – биометрични методи.

Персоналният идентификационен код /ПИК/ се въвежда от клавиатура. Почти винаги е комбиниран с някой от долуописаните начини.

Легитимирането с удостоверение е класическият начин, който може да се реализира в няколко варианта:

·  лична карта с фотография

·  заменяема лична карта

·  сравняване със съхранявано в компютъра на системата изображение на лицето

·  кодирани удостоверения ( карти, пропуски )

·  данни от физиологични източници (биометрични методи) – пръстов отпечатък, гласов анализ, сканиране на ретината и др.

Първият начин не е ефективен и е с най-ниско ниво на сигурност, поради което вече се избягва. Негова разновидност е вторият вариант. При него влизащият при преминаване през контролната точка в замяна на своята карта получава аналогична, със същият номер и фотография, но изпълнена различно. Тази карта той съхранява до своето излизане от обекта, когато отново получава своята. По този начин картата, с която лицето се движи на територията на обекта никога не напуска границите му, което намалява възможностите за нейното подправяне. При третия вариант се сравнява лицето, преминаващо през портала, с негово изображение, съхранявано в паметта на системата. За целта обикновенно този вариант се съчетава с използването на кодитрани удостоверения, т.е. изображението се изпраща на монитора автоматично, а сравнението се извършва от охраняващият персонал.

Биометричните методи се базират на анализ на някои характерни индивидуални анатомични и физични признаци, специфични за всеки човек – отпечатък от пръст, големина и форма на ръката, образ на лицето, осбености на ретината, тембър на гласа и др. Използването на биометрични методи в систеките за контрол на достъпа е свързано с преодоляването на редица технически трудности, и неудобства, поради което на този етап се използва рякко, главно в случайте когто е необходимо да се гарантира изключително високо ниво на сигурност. Като разновидност на този вариант се разработват небиометрични методи, които се базират на информация, известна само на определен индивид – например изображение на негов роднина или познат. При опит за преминаване, след набиране на индетифициращ  лицето код, компютърната система изпраща и избразява на монитор матрица от няколко изображения, определен брой от които преминаващият ще разпознае.

Атрибутните методи създават и различават спеифични за лицето признаци, за което в повечето случаи се използва персонален атрибут - индетификационна карта. Обикновенно се оформя като личен пропуск със снимка и други данни за лицето и има валидност на документ. Обичайно е номерът на пропуска, съответно и на притежателят му, се кодира с някакъв код с излишък, което прави възможно автоматичното откриване и коригиране на грешки при прочитането.

Известни са няколко метода за индетифициране на пропуска, базиращи се на различни по своята физическа природа сигнали:

·  щрихови кодове

·  метод с използване на магнитни полета

·  метод с използване на радиоактивност

·  метод с използване на оптическо изображение

·  метод с използване на акустично отражение

·  метод с използване на електромагнитни вълни

·  метод с използване на магнитен цифров запис

·  метод от типа на “smart card”, при който многократно може да се записва информация върху картата

При реализацията тези методи се използват следните технологии:

·  “Magnetic stripe” технология, използваща кодиран цифров запис върху магнитна лента. Съществуват възможности за производство на достатъчно устойчиви на електромагнитни полета и магнитни полета висококоерцетивни ленти (например HiCo 4000 Оерстеда), които в голяма степен удовлетворяват изискванията на СКД. Носител на магнитната лента е пластмасова карта с дебелина до 1мм. Картите (пропуските) са леки, гъвкави и водоустойчиви, поради което трудно се повреждат. Безконтактното четене на информацията – между четящите глави на четеца и магнитната лента има тънък пластмасов слой увеличава дълготрайността на пропуска, а четящите устройства и технологията като цяло е най-евтина. Четящите устройства са два вида – “insertion”  - с вкарване на картата и “swipe” – с плъзгане.

·  “Wiegand” технология, използваща пластмасови карти с магнитни проводници за кодиране на информацията, които практически не се влияят ит магнитни и електрически полета, т.е. гарантират по-висока сигурност в сравнение с предната технология.

·  “Infrared” технология, при която отделни площи на кодовото поле на картата пропускат различно невидимите с просто окоинфрачервени лъчи. Пропускът не е сложен за изработка, не се влияе от външни магнитни и електрически полета, четците също не са сложни, с което се постига лесно облужване и висока надежност при невисока цена. Недостатък на технологията е невъзможността за прочитане на замърсен пропуск. Освен “пасивната” инфрачервена технология съществува и “активна”, при която има монтиран в картата инфрачервен приемо-предавател, функциониращ при разстояние до 60см.

·  “Proximity” технология, при която прочитането на информацията става при доближаване на пропуска към четеца нобез да е необходим директен контакт. Освен по-голямото удобство, което дава, използваната технология осигурява дълговечност и лесно обслужване на четците. Друго преимущество е възможността за скриване на четеца. Тази технология има вариант, при който монтиран в пропуска приемо-предавател се захранва от батерия.

·  “Hands free” технология, наименованието на която показва, че не е необходимо пропускът да се изважда и доближава до четеца. Функционира на разстояние до 70 см. Имайки всички описани по-горе достойнства, тя е определено най-удобна при експлоатация, но същевременно е и най-скъпа.

Доста често се разработват СКД базиращи се на комбинирано използване на няколко принципа и технологии. Това се прави с цел да се постигнат оптималните съотношения между цена, надежност, степен на защита, отчитане на технологичният процес и неговите вредни влияния върху системата, контролираща достъпа.

Неразделна част на контролно-пропускателните системи са механичните пропускателни устройства. В зависимост от присъствието или отсъствието на служители на охраната, както и от специфичните особености на мястото, където се разполагат контролно-пропускателните пунктове, те могат да бъдат:

·  ниски въртящи се бариери, наричани турникети ;

·  високи въртящи се врати;

·  врати с монтирани на тях електромагнитни ключалки, управлявани от системата;

·  автоматични бариери, проходни коридори, автоматично отварящи /затварящи/ се врати, например гаражни, асансьорни, транспортни шлюзове и други.

Механичните врати и бариери трябва да запълват цялото пространство на входа така, че да е изключена възможността за неправомерно преминаване. Освен това трябва да са достатъчно здрави, за да не позволяват да бъдат преодолявани с физическо усилие върху изпълнителните им звена. Особено важно изискване към тях е да са достатъчно сигурни и надеждни при експлоатацията – не е трудно да си представим задръстването, което тяхната повреда в пиков момент може да предизвика. Тези съоръжения водят до неизбежно забавяне на човешкия поток /дори и когато са разблокирани напълно/, поради което е задължително да се предвидят аварийни врати или изходи за бърза евакуация на персонала при пожар, земетресение или други извънредни обстоятелства. Тези аварийни врати или изходи се управляват също от системата за контрол на достъпа. Вратите и бариерите трябва да са ергономични и да изключват възможността за късане на дрехите на преминаващите или тяхното нараняване. За улесняване на преминаващите лица и за информиране на служителите на охраната на подходящи места на тези устройства се монтират светлинни индикатори и алармени сигнализации. За контрол на състоянието и вида на преминаването – влизане или излизане, на тях може да се монтират и включат към системата допълнителни датчици.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

 

1.            Иванов Хр., Охранителният бизнес, С. 2001г

2.            Петков Б., Алрмени системи, С. 1997г.

 

 

                                     

 

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010240.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010240
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес