Стефан Стамболов и неговата представа за цената на модернизацията, Курсова работа по Политическа история на България, Специалност: Публична администрация, Факултет: Административни и политически науки

На 20 август 1887 год. новият български княз — Фердинанд, възлага на досегашния регент Стефан Стамолов съставянето на правителство. Годините, в които Стефан Стамболов е министър-председател, са характерни с остра обществено-политическа конфронтация.

Още от самото начало се очертават две  опозиционни течения, назовани “легално” и “нелегално”. Първото, водено от довчерашния съюзник на Стефан Стамболов — Васил Радославов, смята присъствието на княз Фердинанд I за законно, но атакува правителството. “Нелегалните” — всъщност русофилите на Драган Цанков и Петко Каравелов, са на мнение, че и князът и правителството са незаконни и трябва да се проведат избори за Велико народно събрание. Макар и да се разминават в някои пунктове, двамата бивши министър-председатели са единодушни, че решаващото условие за нормализиране на обстоновката е възстановяване на добрите отношения с Русия.

Изборите на Петото обикновенно народно събрание през есента на 1887 г., съпроводени с натиск и инциденти по някои места, донасят убедителен успех  за привържениците на министър-председателя.Това активизира и либералите на Васил Радославов и фактическото разрастване на действената опозиция тласка Стамболов към заздравяване на позициите на управляващите.

Влизат в действие законите срещу разбойниците и за ограничаване свободата на печата, увеличава се броят на полицаите. Официалното оправдание за тези мерки е сигурността на държавата и княза, но фактическата причина е активността на опозиционерите, съвсем откровено подкрепяни от Русия. Противниците на Стамболов възприемат тактиката на затворнически действия. На чужди територии се подготвят чети, организират се заговори. През 1890 г. е разкрита конспирация в частите на Софийския гарнизон, като главният Ј организатор майор Коста Паница, е осъден на смърт. През следващата година е подготвен атентат срещу министър-председателя, жертва на който става министъра на финансите Хр. Белчев. Убит е и българският дипломатически агент в турската столица д-р Георги Вълкович.

Управлението на  Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и практическа дейност за осигуряване на икономическа независимост на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната.

Различни по значимост и дълготрайност, фактори влияят върху стопанското развитие в първите десетилетия след Освобождението. Разбира се, България продължава да бъде аграрна страна, в която 3/4 от населението се препитава със селскостопански труд. Оземляването на селяните, след изтеглянето на турските владетели на имоти, превръща преобладаващия брой от тях в дребни собственици и въпреки наличието на други процеси (разоряване на някои и насочването им към наемен труд или създаване на средни и по-едри стопанства) този характер на селото се запазва за дълго време. Градското стопанство, намиращо се все още в занаятчийско-манифактурен стадий на развитие, продължава да е под ударите на разоряващата конкуренция на чуждото фабрично производство.

По инициатива на правителството, Народното събрание създава законова основа за нужните промени. По този начин, освен всичко друго се проявява смелост и решителност, тъй като част от взетите мерки всъщност, са пряко нарушение не само на турските интереси, но и на редица клаузи от Берлинския договор. Дейността е ориентирана в две посоки — към насърчаване местното производство и към привличане на чужди капитали и регулиране на търговско-икономическите отношения с другите страни. Със закон от 1887г. се утвърждават вносни мита за редица стоки, което е пряк стимул за производството им в страната. Специален закон насърчава производството на местните тъкани, което се отразява благоприятно и на производителите на суровини за тях в селското стопанство. Така е поставено началото на държавният протекционизъм в българската икономика. Пак през 1887г. Стамболов внася законопроект за сключване на търговски договори с други държави, който е приет в парламента. По този начин, той не само си осигурява подписването на спогодби с Англия, Германия, Австро-Унгария, Франция, Белгия и Швейцария през следващите години, но и насърчава българския износ чрез задължаване на правителството да предприеме всички нужни мерки в тази насока.

Солидна инвестиция за бъдещото развитие е изграждане на транспортно-комуникационната мрежа. Дни след назначаването си за министър-председател Стамболов издава нареждане за прокарване на пътища от селата към околийските центрове, а на следващата година внася проект за изграждане на държавни шосета. Големи са успехите на железопътното строителство.

Стопанския напредък на страната има и други измерения. България е вече в състояние да изплати някои свои задължения и на първо място демонстративното искане на Русия за 9 млн. лева от сумата на окупационния дълг. Благоустройват се градовете София, Пловдив и някои други. Създават се общински здравни служби; полага се началото на пенсионното осигуряване; учреден е Софийския университет. Израз на положителните тенденции в развитието на страната е организираното през 1892 година в Пловдив на Национална земеделско-селскостопаска изложба, посетена и от чужденци — индустриалци и търговци. Безспорен е фактът, че именно годините 1887-1894 поставят основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава в края на XIX и началото на XX век.

Проблемът на останалите под чужда власт територии с българско население, е основен, както за нашата общественост, така и за официалната политика на държавата, още от първите години след Освобождението. След успеха на Съединението, въпросът за Македония става един от централните, в политическата доктрина на Стамболовото правителство. В края на 80-те и началото на 90-те години практически няма Велика сила и Балканска държава, която би го подкрепила.

Активни усилия в тази насока започват през 1890 година. Те включват както стремеж към подобряване на отношенията с Турция, така и натиск, стигащ на моменти до откровенни заплахи, преди всичко, за обявяване на българска независимост.Тактиката се указва успешна. През юни същата година в отговор на нарочна нота се дава разрешение за назначаване на български владици в епархиите Скопие и Охрид. През 1892 г. Стамболов посещава Цариград и получава нови отстъпки — българската Екзархия премества седалището си в престижния район Пера, на турската столица, и започва да издава свой вестник, а училищата ни в Македония получават автономен статут.

Малко преди да отстъпи управлението на страната, министър-председателя дооформя успешната си политика. Високата порта приравнява правата на българските и гръцки училища в Македония и се съгласява да даде разрешение за назначаване на още двама български владици в Неврокоп и Велес, признава българската националност на нови 40 общини и позволява на Екзархията да притежава свой имот в столицата на султана.

Разривът с Русия е израз на твърда воля за постигане на държавна самостоятелност, но в същото време изправя България пред редица сложни проблеми. Най-належащо е решаването на въпроса с официалното признаване на новия княз, но и тази задача се оказва особено трудна за реализиране.

Напълно обяснимо е, че императорското правителство в Петербург взема всички необходими мерки да не допусне подобен успех на българската дипломация. То поначало не одобрява Фердинанд като кандидат за софийския престол и вижда в него възможен проводник на чуждото влияние и добре разбира, че утвърждаването на нов монарх ще означава победа за онези политически сили в България (и на първо място Стефан Стамболов), които елиминираха възможността за пряко руско присъствие в нейните дела.

В началото на 1888 г. германският канцлер фон Бисмарк говори в парламента си за особените права на Русия в България, а не след дълго време Високата порта, възползвайки се от положението си на сюзерен, обявява избора на княз Фердинанд за незаконен. Стефан Стамболов търси дипломатическа опора в Австро-Унгария и Англия и до голяма степен успява. Виена и Лондон не могат да си позволят да признаят княза, преди това да е извършено от султанското правителство, но дава достатъчно ясни доказателства за становището си, че българският въпрос трябва да се третира като вътрешен. През 1890 г. чуждите дипломатически посланници в София обявяват, че ще поддържат официални контакти с правителството, а в началото на следващата година, турски комисар, упълномощен от Цариград, иска за първи път аудиенция от българския владетел.

През 1891-1892 г. княз Фердинанд е приет като частно лице от австроунгарския император и от английската кралица, а министър-председателят — от турския султан. Сватбата на княза с Мария Луиза, бурбонска и пармска принцеса, също спомага за ускоряване процеса на официално признаване.

Срещата на Стамболов с Абдул Хамид II предизвиква остра реакция от страна на Русия, която вижда в нея стъпка към узаконяване положението на българският владетел. Очевидно, в Петербург биха се примирили с неизбежното вече, признаване на княза, но една комбинация между него и Стамболов изглежда абсолютно неприемлива.

Постепенно намеренията на руската политика започват да съвпадат с някои виждания на българския княз. В първите години на своето властване, той е напълно наясно, че не може без енергичната подкрепа на своя министър-председател нито във вътрешен, нито в международен план. След 1892 г. обаче княз Фердинанд вече иска да управлява. Стамболов не успява да отчете, че противопоставянето Англия—Русия и Австро-Унгария—Русия на Балканския полуостров губи от остротата си, което неизбежно, макар и временно, увеличава ролята на Петербург, върху района. Монархът разбира, че едно споразумение с руското правителство и неговия император би решило собственния му въпрос; министър-председателят става пречка, както в страната, така и извън нея. Стамболов има достатъчно политически противници в България; недоволството от режима му, преминал отдавна границате на “твърдата ръка” обединява практически всички партии; контактите с Русия са установени чрез императорски посланник във Виена — следователно, от гледна точка на княза, министър-председателят може да си отиде от сцената. Поредната заплашителна оставка на Стамболов е приета на 18 май 1894 година.

Седем години управление на Народнолибералната партия и неиния лидер е било и продължава да бъде обект на различни, често и противоречиви крайни оценки. Безпорен е обаче фактът, че държавникът Стамболов поставя независимостта и просперитета на България над всичко.         

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010227.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010227
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес