Европейската интеграция и устойчивото развитие в Р България 

Отчитайки конкретните аспекти на реализацията на европейските норми, критерии и стандарти досега и предлаганите от Комисията на ЕС насоки за бъдещи промени в политиката на структурните фондове, общата селскостопанска политика, финансовите инициативи 2000 - 2006 г. и разширяването на ЕС (Agenda 2000), е важно да се оценят предизвикателствата, които присъединяването на България към ЕС създава в областта на устойчивото развитие.

Тези предизвикателства следва да бъдат разглеждани и оценявани от няколко аспекта. Първият аспект включва необходимите действия, за да се реализира поетото задължение според Европейското споразумение за асоцииране, че  в политиката си за развитие България ще се ръководи от принципа за устойчиво развитие. Вторият е свързан с оценката на последствията и конфликтите при удовлетворяване на специфичните за страната икономически, социални и екологически цели на устойчивото развитие в процеса на покриване на отделните критерии за членство. Друг важен аспект е свързан с ангажименти от страна на самия ЕС по отношение на политиката и подкрепата на процесите на устойчивото развитие в новоприсъединяващите се страни и по-специално България.

Основният конфликт е, че  България все още не е осъзнала ясно възможностите и последствията от присъединяването, липсва яснота “какво точно то означава, липсва информация и прозрачност на действията,  партньорство, “споделена отговорност”. Към тези съдържателни измерения на предизвикателството “присъединяване” следва да се прибавят административните и организационни измерения като наличие/липса на адекватни институционални структури и капацитет на държавната администрация, нагласата й за приспособяване към изискванията на този процес, възможностите й за съвременно информационно общуване и др.

Удовлетворяването на задълженията за членство, които Европейският съвет от Копенхаген през юни 1993 г. определи, формират основните предизвикателства към скоростта за присъединяването на България към ЕС, а така също и към изграждането на основите на устойчивото развитие в страната. Следните основни фактори ще бъдат решаващи в тази насока:

1) Укрепване на демократичните институции и развитие на гражданското общество. Стабилността на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и уважението и закрилата на малцинствата, партньорството между институциите, достъпът до информация, са в основата на покриването на политическите критерии на членството и важен елемент на изграждането на едно устойчиво общество;

2) Изграждане на функциониращо пазарно стопанство, на здрава и конкурентна икономика, способна да се справи с последствията от преструктурирането на икономиката и социалната реформа. Без приобщаване към вътрешния пазар на базата на функциониращо пазарно стопанство и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили вътре в ЕС членството ще загуби икономическото си значение както за България, така и за нейните партньори.

 Реализацията на икономическите критерии за членство крие известни конфликти за устойчивото развитие на страната. Те са свързани със скоростта на преструктуриране и социалната цена, както и с релацията преструктуриране на икономиката - околна среда. От гледна точка на присъединяването последният конфликт може да бъде илюстриран с необходимостта от енергийна независимост на страната и поставеното условие от ЕС за преструктуриране на енергопроизводството и търсенето на алтернативни източници на енергия, свързани с изискването за повишаване на сигурността от използването на атомната енергия. До голяма степен този конфликт има и конюнктурен характер.

Търсенето на разумен баланс между икономическите и  социалните критерии, развитието на съвременна политика в областта на пазара на труда и регионалното развитие, ще позволи да се реализират критериите за икономическо и социално сближаване;

3) Постигането и поддържането на макроикономическа стабилизация, осигуряваща относителна стабилност на цените, ограничаване на неравновесията в платежния баланс и бюджетния дефицит, стабилност на лева  и икономически растеж.

Напредъкът на страните-кандидатки по отношение на растежа, увеличаващ тяхната конкурентоспособност и производителност, и възможност за удовлетворяване на социалните и екологически цели е важно условие за скоростта на тяхното присъединяване. Това условие е в пряка връзка с удовлетворяването на принципите на устойчивото развитие, визиращи преодоляването на бедността и подобряването стандартите на живот.

Покриването на критерия за ускорен икономически растеж с оглед на провеждането на политиката за макроикономическа стабилизация и равностойно участие в единния икономически и валутен съюз в някои случаи се сблъсква с изискванията на устойчивото развитие за опазване на ОС. До голяма степен това е свързано с освобождаването от замърсяващи производства на развитите европейски страни и с политиката на големите европейски фирми, които извършват импорт на замърсяващи производства в източноевропейските страни. Динамиката на промишленото производство в страната през последните 7 години показва, че относително по-устойчив се оказа първичният промишлен сектор, който е и най-големият замърсител на ОС. Причина за това бе и отвореността на европейските и международните пазари именно за тези производства.

От друга страна, ниската степен на икономическо развитие и размерът на инвестиционните ресурси ограничи и възможностите на страната за прилагане на нови технологии, щадящи околната среда. Увеличиха се социалните и регионални различия.

4) Хармонизирането на българското законодателство със законодателството на ЕС. Присъединяването на България към ЕС изисква тя да приведе своето законодателство в съответствие с “acquis communitaire”, т.е. с цялото законодателство на ЕС по всички съгласувани теми през цялото съществуване на ЕС.

Това поражда редица предизвикателства, свързани с отчитане на нормите и изискванията на основните договори, основаващи ЕС  и вторично законодателство в Националната стратегия за устойчиво развитие. От друга страна, поражда и конфликти, произтичащи от необходимостта да бъдат съобразени изискванията в многоброен пакет от документи на ЕС, имащи непоследователен, дори понякога противоречив характер. Към това се прибавя и специфичната ситуация в страната, характеризираща се със съществуването на три типа законодателни документи. От една страна, наличие на закони, датиращи от преди началото на прехода, от друга, частично изменени закони през изминалия период на преход и от трета страна, приети нови закони. Всичко това формира като цяло нехомогенна и в много случаи неработеща нормативна система.

В тези условия България е изправена пред особеното предизвикателство да осъществи процес на хармонизация със законодателството на ЕС за изключително кратък период от време.

Според Становището на Европейската Комисия по молбата на България за членство в ЕС, от 899 директиви и регламенти, посочени в Бялата книга, към края на юни 1997 г.броят на мерките, за които българските власти са нотифицирали наличието на прието законодателство, имащо някаква степен на съвместимост с кореспондиращите мерки от Бялата книга е 126 (или 14%). Прави впечатление, че изключително интензивна работа предстои именно в законодателното хармонизиране на мерките с подчертано влияние върху устойчивото развитие. От съществуващите 523 мерки в Бялата книга в тази област (вж. табл.) само 86 частично или по-пълно са покрити от българското законодателство.

5) Координиране на икономическата, социалната и екологическа политика в определени области, свързано с унификация на институционалните основи, механизмите и инструментите. Тук се включва и приспособяването на политиката на страната към политиката за устойчивост на Европейския съюз, като съвкупност от мерки, въздействащи върху икономическата, социална и екологическа политика, както и върху начините на производство и потребление, използване на невъзобновимите ресурси, технологично развитие, устойчивото съчетаване  на икономически растеж и екологичния натиск, интегрирането на мерките, териториалното и градското развитие и устройство, “споделената” отговорност, партньорството и т.н.

Една от стартовите точка за преговорите ще бъдат достиженията на екологическата политика (aquis communitaire), които се предвижда да бъдат приети като задължителен субект през присъединителния период.

Постигането на съпоставимост с политиката на устойчивост на ЕС поставя определени политически проблеми, представлява труден и дълъг процес, който налага неговото осмисляне и съответното разработване на стратегически подход и институционална основа, имащи непосредствено отношение към Националната стратегия за устойчиво развитие и Националния Съвет за устойчиво развитие.

Основните предизвикателства тук произтичат от:

·    реализирането на устойчивото развитие като баланс на икономическите, социалните и екологичните цели;

·    необходимостта да няма конфликт между Българската стратегия за устойчиво  развитие и програмите и политиките на ЕС.

·    спазването на действащите актове на Общността, които изискват по-сериозно и последователно ангажиране на крупни инвестиции за околната среда, с които страната разполага.

В тази връзка е интересно да се отбележи, че според Програмата за действие по ОС   в ЦИЕ, приета от конференцията на министрите, гр. Люцерн, 1993 г., главната пречка за осъществяване на програмата идва по-скоро от основната липса на финансови и най-вече - на организационни възможности, отколкото трудностите, специфични за отделните екологични проблеми или за техните потенциални решения. Следователно най-спешните проблеми ще бъдат разрешени само когато бъдат поставени ясни цели още в самото начало и се намери най-ефикасният начин за тяхното постигане. Тази оценка на приоритетите, рисковете и печалбите е основна предпоставка за една стратегия на устойчиво развитие, която определя политиката и необходимите инвестиции в подкрепа на разумни в социално и екологично отношение цели.

Не по-маловажни за устойчивото развитие на страната са и действията, предприемани от страна на ЕС в подкрепа на този процес, както и по отношение на общия процес по присъединяването. В конкретния случай биха могли да се отбележат някои по-общи препоръки като:

·    увеличаване дела на инвестиционната помощ и подкрепата на собствено участие в рамките на програмата ФАР и другите предприсъединителни финансови инициативи и програми;

·    оказване на техническа помощ в процеса на хармонизация на българското законодателство с това на ЕС;

·    подобряване капацитета на човешките ресурси, по-специално на публичната администрация;

·    пренос на успешни практики за устойчиво развитие, адаптирани към избрания специфичен модел за устойчиво развитие на страната;

·    отваряне на програмите на ЕС за участие на България.

Разширяването на ЕС през следващите 10 години от малка група западноевропейски страни в над 20 страни, поставя въпроса за това дали не трябва да се увеличи диференциацията, например на регионална основа. И тъй като ЕС се разширява, неизбежно е да се увеличи разнообразието в неговите граници.  В общата рамка на ЕС трябва да бъде възможно появяването на диференцирана политика със специфични характеристики, отразяващи примерно регионалните различия. В политиката на ОС на ЕС държавите членки винаги са имали възможност да провеждат свои собствени политики с някои ограничения. При известни условия групи страни също могат да приемат някои общи цели.

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010226.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010226
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес