Творчески портрет на хореографа Йовчо Георгиев и приноса му за създаване на изпълнителски кадри в СМУ„Филип Кутев“ гр. Котел

Народният танц винаги е заемал важно място в обществения и семеен живот на българина. Той има място и в нашето съвремие.

Народният танц е достъпен за всеки, който може да играе. И стари и млади влагат изкуство в играта си, стараят се тя да е по-хубава от тази на другите, та по такъв начин и цялото хоро да е по-хубаво.

Българинът не играе как да е. И в най-обикновения танц той се стреми, с подчертани движения и жестове, да украси и външно играта си.

Много народни песни разказват за любовта на българина към танца. Тяхното съдържание е ярък документ за българската танцова традиция. Редица народни песни ни въвеждат още с първия си стих в картината на хорото: “Какво хоро се виеше”, “Вито се хоро извило”  и др.

Като форма на обществена забава народния танц е обичан и тачен и до днес. В много трудните условия на нашето съвремие танцът успява да се съхрани - чрез самодейците и танцовите колективи, получава нова форма за изява - сцената.

Завещан ни от деди и прадеди, танцът е основа за претворяване в изкуството на ансамблите у нас - където майсторството на хореографите се подчинява на изискванията на нашето съвремие и националните танцови традиции.

Може ли да харесваме и да обичаме всеки  творец? Абсурд! А можем ли да пишем за всеки? Трудно! Защото всеки критик е човек и, разбира се, има своите пристрастия и вкусове, своите виждания, естетически принципи и категории, на тях е подчинено перото му. А това перо е субективно!

Не трябва да Ви учудва това, че не съм се спряла на име на много известен творец на българската народна хореография. Но както знаете,  не всеки обича да дава интервю и не всеки е съгласен да пишат за него и творчеството му.

Вече три десетилетия Йовчо Георгиев - хореограф-педагог в СМУ “Филип Кутев” - гр. Котел се отдава изцяло на танцовото изкуство като изпълнител-педагог и постановчик.

Йовчо Георгиев е роден на 31.01.1963 г. в град Пазарджик. Първите си стъпки в българските народни танци прави през 1973 г. в читалище “Н. Й. Вапцаров”, в родния си град - под ръководството на Веска Гиздова.

През 1978 г. колективът му участва в V-я  републикански фестивал и там той печели златен медал. За първи път там, изпълнителят Йовчо Георгиев е забелязан от  г-н Йордан Янакиев, който го поздравява за чудесното танцуване и споделя с него, че: “от новата учебна година ще обучава ученици в девети клас на Д. Х. У. -  гр. София и ще се радва, ако г-жа Гиздова го подготви, за да се яви на изпит” (по онова време  - “другаря”, “другарката”).

Овладял азбуката на българските народни танци, Йовчо Георгиев кандидатства в  Д. Х. У. - София и бива е приет. Попада в класа на Йордан Янакиев.

“Ще ни разкажете ли нещо за работата на Й. Янакиев в хореографското училище и на какво Ви научи той?”

“Като педагог и дългогдишен танцьор в държавния ансамбъл “Филип Кутев”, г-н Янакиев беше мечта за учениците от горните класове. Всички благородно ни завиждаха и с въздишка казваха “... ех, от вас ще стане добри танцьори”.

Часовете по български танци минаваха неусетно. Янакиев работеше целенасочено, като освен стандартните изисквания за един такъв час, той въвеждаше и нови похвати. Съчетаваше класическия екзерсис с характера на българските танци, провокираше мисленето на танцьорите, стимулираше ги към творчество.

Освен това, което той ме научи - професионализма в танцовото изкуство, той ни изгради и като хора, които могат да се справят с всички трудности в живота”.

Военната си служба Й. Георгиев отбива в гр. Сливен. Там е открит от ръководителя на танцовия ансамбъл при ДНА, гр. Сливен - Здравко Даскалов и в продължение на две години, той посещава ансамбъла, подготвящ се за участие в етапите на VI републикански фестивал.

Още от първите им срещи, Здравко Даскалов му възлага сериозни задачи, защото вижда у него и талант, и желание за работа. В процеса на подготовка за общинския преглед, в рамките на фестивала, той го предлага за ръководител на колектива за танци на съветските народи. На заключителния етап колективът става лауреат на VI републикански фестивал и носител на златен медал.

Тогава е първата му среща с журналистите. Те са възхитени от видяното и са учудени и изненадани от това, че ръководителят на танцовия колектив е твърде млад - той е само на 20 години, редник от БНА.  Излиза първия журналистически очерк в сп. Народна армия.

След отбиването на военната си служба Й. Георгиев е изправен пред дилемата: художествен ръководител на представителен колектив при ДНА- Сливен или професионален танцьор в ансамбъл “Загоре” -гр. Ст. Загора. Да вземе решение му помага Й. Янакиев, който разбрал за двете възможности, му препоръчва да поеме  ръководството на танцовия колектив. Пожелава му успех с думите “... ще се радвам след време да бъдем колеги”.

Много ползотворни за творческото израстване на младия хореограф Й. Георгиев е възможността му да работи в ДНА - Сливен и съвместната му работа със Здравко Даскалов.

За началото Георгиев си спомня:

- Имах щастието да попадна още като войник в състава и да работя с чудесния ръководител, автор и педагог - Здравко Даскалов. Когато той напусна състава, посочи мен за негов заместник. Благодарен съм му за това, че макар и твърде млад, щях да се занимавам с нещо, което беше моя мечта. Трябваше да оправдая доверието му, да покажа какво мога, да продължа работата на всички, които са били ръководители на състави в ДНА - Сливен преди мен.  Много от тях, години по-късно, са направили от танца, своя професия. Това са: Димо Врубел, Борис Капитански, Тончо Тончев, доц. Петър Ангелов, Тодор Бекирски, Белчо Станев, Здавко Даскалов.

Оказва се, всъщност, че това съвсем не е леко - дори за един талантлив танцьор като Йовчо Георгиев. Работата е твърде много - към ансамбъла има и колектив за танци на съветските народи и детски танцов състав. Много часове неуморен труд са необходими на младия хореограф, за да изгради първите си постановки: “Палавници”, “По Великден”, “Моминска орис”, както и да се постигне трудната хореография на Игор Мойсеев в “Партизани” или - на Александър Обрант в “Тачанка”, интересните танцови решения на Здравко Даскалов в постановките “Априлци”, “Танци и песни от Сливенско” и др.

- Каква е ролята на Здравко Даскалов за вашето творческо израстване?

- Здравко Даскалов е моята “първа висша школа”. Той съумя от танцьор-изпълнител да оформи у мен качества, които притежава човекът, заставащ срещу танцьорите - а именно: художественият ръководител.

Своята непримиримост, постоянен стремеж за усъвършенстване, експерименталност, новаторство, Даскалов ми предаде безрезервно, за което му благодаря.

- На въпроса “Как се работеше с него?” - аз винаги отговарям: “С удоволствие! Работихме заедно в ДФА “Тракийче” при ЦРД - гр. Сливен. Работата с деца си има своята специфика, но тя ми дава много заряд и енергия”.

Приемайки специфичността на работата с децата и отчитайки тяхната жизнерадостност, Йовчо Георгиев създава няколко танцови постановки с детска тематика: “Пеят, скачат весели деца”, “Палавници”, “Киселски игри”, мюзикълите “Бременските музиканти”, “На тавана страшно няма”.

През 1997 година на конкурса “Децата на България танцуват” за танца “Киселски игри” той получава специалната награда на СМТД за млад автор.

Периодът 1994-1999 г. е много ползотворен за, търсещия предизвикателствата, Йовчо Георгиев:

- Завършва АМТИ - гр. Пловдив;

- Създава сдружение с идеална цел “Фолк Данс”;

- Започва работа в IV ОУ “Д. Петров” в гр. Сливен,  като учител по танци в общообразователни паралелки със засилено изучаване на хореография.

“Както към всяко ново начинание, интересът към паралелките беше голям” - разказва Й. Георгиев. - “Желанието на децата беше да танцуват изобщо, а не точно български народни танци. Така и започнахме. Танцувахме модерни танци, на основата на стандартните, и постепенно наложихме българските танци. В годините, към училището, създадохме фолклорен ансамбъл, който успя да заеме своето място в културния живот на града”.

Създаването на танцово сдружение “Фолк Данс” стана по идея на “вече порасналите” танцьори от ДФА “Тракийче”. Към него се сформираха два танцови колектива: “Зора” и “Зорница”. С тях, творецът Йовчо Георгиев създаде едни от най-интересните си и запомнящи се танци: “Сливенска топурдя”, “Кой е по-важен ..”, лазарски и др.

През 2000 година, той е поканен да работи в СМУ “Филип Кутев” - гр. Котел. Приема предложението и ето, вече трета година, той е преподавател по български народни танци в училището.

СМУ “Филип Кутев”  - гр. Котел е първото училище в България, в което се изучава българска народна музика. Създадено е преди 35 години по идея на Филип Кутев. Днес в училището се изучават народни инструменти, народно пеене, лютиерство, а от четири години насам и - български народни танци.

Обучението по български народни танци се провежда изцяло по програма на НУТИ - гр. София (бившето Д.Х.У. - София). В отделните класове се изучават стила и характера на българския танц в различните етнографски области на България.

Първият преподавател по български народни танци в специализираните паралелки е Николай Николов. След освобождаването му работа, на негово място започва работата си в училището Йовчо Георгиев. Сега след увеличаването на броя на паралелките там работят вече: Таня Георгиева, Мария Начева и Йордан Стоянов. “Когато ме поканиха да работя в училището бях много изненадан, но мисълта, че тук ще работя при други условия и с деца, чиято цел е да станат професионални изпълнители, ми помогна да направя своя избор. С всяка изминала година броят на кандидатстващите при нас деца се увеличава, а благодарение на ръководството на училището  - и броят на приетите нараства: от 12 деца в първи випуск до 20 - в последния.”

Йовчо Георгиев преподава български народни танци в X-ти и XI-ти клас, където ги запознава със стиловите особености на шопска, тракийска и добруджанска етнографски области.

За работата му Мария Начева споделя: “ Йовчо Георгиев е преминал през всички възможни етапи на образование на един професионален изпълнител и хореограф-педагог. Много от това, което му е допаднало в работата на неговите учители и колеги днес той прилага в своята практика. Наблюдавам часовете по български народни танци. Йовчо Георгиев изиграва всяко ново движение, обяснява смисъла, чувството, което трябва да се изрази, стила на танцуване и настоява да се повтаря дотогава докато се получи желаното, при това изпълнено с лекота. Това, разбира се, се постига трудно, някои се уморяват, но не протестират, защото се увличат от амбицията на Йовчо Георгиев да стане най-доброто. Той иска всичко, което знае да го научат и учениците му.”

Възпитаниците на Йовчо Георгиев разбират, че той е готов да им даде всичко, което знае, за да са добре подготвени и сигурни на сцената и в живота.

Мненията си за него те споделят с уважение:

“Той е човек, чийто знания и талант, аз възприемам всеки ден. Той ми помогна да открия разликата между самодейния състав и професионализма, да разбера че да станеш професионален изпълнител или хореограф не е толкова лесно. Освен в професионален план г-н Йовчо Георгиев  ни изгражда като хора, които ще се справят с всички трудности в живота” (Недислав IX б клас).

Йовчо Георгиев знае, че момичетата и момчетата имат сили и способности - затова той непрекъснато изисква от тях. Така експериментирайки, търсейки всеки път нов смисъл дори и в известни танцови образци, които неговите ученици изпълняват (Гергьовден - хореограф К. Дженев, Коледари - Т. Тончев, Шопска сюита - Д. Димитров и др.) той натрупва опит и доказва способностите си.

Изпълнителските качества на учениците му помагат да съчетава педагогическата дейност с творческа работа. “Опрял” се на тях създава танцовите постановки “Заигра се оро”(с която ансамбъла към училището се явява на “Коледно надиграване 2000” в гр. Варна) “Веселие на мегдана”, “Тракийско настроение”.

Йовчо Георгиев е убеден, че за да “запалиш” един ученик да танцува български народни танци трябва ти да се “палиш” от неговите идеи и желания. Така създава модерните танци “Еврибари”, “Пламък от любов”, “Мамбо №5”, “Любовта на монаха” и др.

“Каква е вашата мечта?”

- Работя - творя в областа на фолклорния и модерен танц, но мечтая за мюзикъл на фолклорна основа.

“Какво бихте искали да кажете на зрителя с постановките си?”

- Това, че танцът може да те накара и да се замислиш, че той ти говори нещо. А друг въпрос е дали успявам? Но не ми се иска всички танци да се възприемат само от развлекателната им страна.

39 години са почти “младенческа” възраст за един хореограф, устремен към усъвършенстване. Прави го с немалкото вече натрупани концерти и танцови постановки. Не за всички от тях критиците са единодушни в оценките си, но всички те са художествен факт в културния живот на страната ни.   

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010219.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010219
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес