Курсова работа по Народно поетично творчество на тема: "песни за момчил", специалност: Българска народна хореография, Хуманитарни науки и изкуства

Песните за Момчил се отличават с многобройност и голямо разнообразие. Момчил е историческа личност ­ феодален владетел в Родопско-беломорската област. Неговият живот е бил извънредно труден, съдбата му ­ героична и трагична, свързана с упорити борби срещу турските нашественици, което е направило името му популярно. Роден, вероятно в Родопите, на младини той е предвождал чета, която историците на господстващата феодална класа представят като разбойническа.

Подгонен от родината си, Момчил постъпва на служба във византийската войска при император Андроник III, но не се задържа много.  образува отново дружина и напада пограничните български и византийски области. Прокуден и оттам, той избягва във Сърбия при Стефан Душан. образува нова дружина от българи и сърби.

Момчил напуска Душан и се поставя в услуга на Кантакузин, който го назначава за началник на селищата и крепостите в Родопска област. Момчил организира собствена войска, затвърждава се в непристъпните планини и образува своя самостоятелна държава с център Ксанти и главна крепост Перитеорион. Кантакузин, който преди това му е дал най-високия чин ­ севастократор, потърсва през 1345 година помощта на турците, съюзява със смирненския владетел Омурбег и с голяма войска напада Момчил в крепостта му. Момчил пада в сражението пред крепостта начело на дружината си, проявявайки безумна храброст. Славата на смелия борец се разнася из целия Балкански полуостров, но онова, което се е запазило в нашия фолклор, засяга главно неговата смърт.

По време на сражението отвътре затворили вратата на крепостта и съобщили, че ще я отворят на този, който победи. Кантакузин плакал над трупа на убития Момчил, който поразявал всички с необикновената си смелост.

Народната фантазия е преобразила тия подробности в силна лична трагедия с остри драматични моменти ­ в песен, разказваща за Момчиловото либе.

Крал Петрушин, среща в Нови пазар Момчилица и я увещава:

«Фала тебе, Момчилово либе,

у Момчила се у свила одиш,

моя да си ­ у сърма би била!

Отговаря Момчилово либе:

­ Ако можеш Момчил да погубиш,

язе тебе за либе че земем.

Проговаря краля Петрушина:

­ Фала тебе, Момчилово либе,

ако можеш момчил да издадеш,

да издадеш да си го погубим!

Отговаря Момчилово либе:

­ Че издадем, оти да не можем!

Отговаря краля Петрушина:

­ Фала тебе, Момчилово либе!

Че подраним рано отзарана,

па че идем у дивого лова,

да си ловим тая дива лова,

дива лова, шати златокрили;

ти го прати със мене да иде,

и он д’иди лову да си лови,

ега можем да си го погубим.»

Оттук започва трагедията на Момчил, изобразен като благороден юнак, обичащ брат, доверчив съпруг, станал жертва на подла измама:

«Ка е било вечер да вечера -

бог да бие момчилово либе, -

никак не е у яхър улезло,

са улезна и пакост направи,

на коня му крила опърлило,

под крила му рани раздразнило

и рани му с катран намазало,

и сабя му с калай запоило.»

По време на лова, Петрушиновите хора се готвят да заловят Момчил. той дочува разговора им и побягва от тях, тихо говорейки на своя кон да полети. От него, обаче, той узнава за измяната на жена си и когато пристигат пред крепостта, Момчил се обръща към сестра си да му отвори вратите. Сестрата отговаря:

«Леле брате, Момчиле, юначе,

бог да бие твое първо либе!

Излъга ме мене да си плете,

та ми коси за дерек запои,

та не можем, брате, да си станем!

Отговаря Момчил добър юнак:

­ Тегли, сестро, та коси оскуби,

коси, сестро, пак че ти пораснат

мила брета нигде не че найдеш».

Любовта на сестрата към брата се разкрива по затрогващ начин: сестрата се изтръгва, оставяйки върху дирека косите си, хвърля отгоре деветдесет лакти бяло платно, за да се изкачи по него Момчил, но невярната му съпруга отрязва платното, крал Петрушин пристига и погубва юнака, който успява преди смъртта си да му каже:

«Да погубиш мое първо либе,

да залюбиш моя мила сестра!»

Нещо особено трагично има в съдбата му ­ предава го собствената му съпруга. но в тоя трагичен разказ блести и едно светло сияние ­ образът на сестрата и нейната нежност, обич и преданост. песента не потиска с мрачната си атмосфера, защото в края, както винаги народът, народът, отсъжда възмездие, справедливостта възтържествува, побеждава вярата в човека. Оттук и дълбокият хуманизъм.

Това е един от най-хубавите в художествено отношение варианти на широко разпространената песен за гибелта на Момчил. В завършека на тоя вариант ­ женитбата на Петрушин с Момчиловата сестра, намира израз поетическата връзка, която се създава между двата цикъла ­ Момчиловия и Кралимарковия.

Според средновековните схващания Момчил има покровителството на най-висшата сила. Никой не може да го победи в открит бой, само измамата и вероломството успяват да го сразят.

С името на Момчил в нашия епос са свързани и други песни, които вероятно първоначално не са били от неговия цикъл; случките и подвизите са му приписани по-късно, когато е настъпило голямо смесване на епически герои и сюжети.

Една от тия песни ни въвежда в дома на Момчил. Той е поканил на гости седем краля, които му се присмиват, че още не е женен:

«Защо още неженено одиш -

дали немаш убава девойка,

или немаш пари за сватбина?»

Момчил отговаря, че досега не е намерил хубава девойка, но че е узнал за Айкуна девойка в Будим и ще отиде да я иска. На път той се напива с вода от омайното кладенче и заспива. Аикуненият брат Нишлим го улавя, оковава и затваря. Айкуна девойка го вижда и го харесва за «либе». Когато брат й отива в кафенето, тя освобождава Момчил и избягва с него.

Песните за Момчил се създават в областите, където се е развивала неговата дейност ­ Родопите. и оттук започва тяхното разпространение. Първоначално те са отразявали моменти от неговата героична борба в защита на народа срещу византийци и турци: затова и вариантите, където противниците му са византийци и турци, са първични.

По-късно неговият образ се свързва с други познати герои на нашия епос. първоначалната историческа основа постепенно се загубва. Но несъмнено поетическият образ на Момчил се е родил в атмосферата на преклонение пред неговия героичен образ ( и живот), като израз на въжделенията на народа за свобода и за своя държава, като въплащение на неговите вековни борби срещу чуждите поробители.

Тия песни са звучали патриотично въодушевявали са за борба.

Дори и по-късно, когато народностната страна е избледняла, те са вълнували с личната драма на Момчил, с представата за неговата необикновена мощ, с вярата в неизбежното тържество на справедливостта с хуманизма си.

 

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010216.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010216
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес