Работа с деца със специални нужди

“Да бъдеш здрав, а не увреден не е лична заслуга. Във всеки случай - не винаги. А кой разполага с гаранционна карта, че ще остане винаги здрав и неувреден”

Деца със специални нужди — това са децата и подрастващите, които страдат от психически, сензорни и физически увреждания. Целта на работата с деца със специални нужди е тяхната социалната рехабилитация и интеграцията им в обществото. Основни понятия при работата с деца със специални нужди са корекцията и компенсацията.

Понятието корекция — това е подобряване или преодоляване на отклонението на децата със специални нужди. Корекцията се извършва по индивидуален път или в групови занятия и уроци.

Компенсация означава заменяне на функцията на увредените органи със запазената функция на здравите анализатори.

В зависимост от причината и мястото на увредата децата със специални нужди се делят на няколко групи:

       деца с нарушения на устната и писмената реч. Те са обект на логопедията;

       деца, които страдат от умствена недостатъчност или общо недоразвитие на психичните процеси. Те са обект на олигофренопедагогиката;

       слабо чуващи и глухи деца. Обект на сурдопедагогиката;

       слепи и слабо виждащи деца. обект на тифлопедагогиката;

  деца, които имат телесни увреди. Те са обект на соматопедията;

       деца с временни задръжки в психическото развитие. Те нямат анатомичнна увреда наа главния мозък. При тях психическото развитие протича в по-забавени темпове. В адекватни педагогически условия те могат да постигнат нормата;

        деца, които имат не едно, а повече увреждания.

Според Виготски следствие на заболяване или по наследствен път детето може да получи увреждания в мозъка, тялото, зрителния или слухов анализатор. Те се изразяват като: слабоумие, глухота, слепота, разстройства в говора и движението на тялото. Той нарича тези увреждания първичен дефект. Тези дефекти не са изолирани, а по особен начин влияят върху общото физическо развитие  на децата. Така: глухотата води до немота, слепотата води до трудности в движението на детето, мозъчната увреда води до недоразвитие на възприятията, представите, речта и мисленето. Тези особености Виготски нарича вторични дефекти. Те са предмет на специалната педагогика. Чрез корекция и компенсация специалистите отстраняват особеностите на това развитие и подготвят децата за овладяване на професионални знания и полезни умения.

Под полезни умения трябва да разбираме комплекс от  практически умения, обезпечаващи пълноценен, самостоятелен и независим живот на децата със специални педагогически нужди.

Полезните умения най-общо могат да се обособят в три основни групи:

1) общопознавателни — свързани с цялостното когнитивно развитие на децата с различни увреждания;

2) всекидневни — обезпечаващи самостоятелното справяне с разнообразни, практически, житейски ситуации;

3) социални — насочени към пълноценно общуване на децата със специални педагогически нужди към живота на обществото.

Както преди всяко обучение, така и тук се налага провеждане на диагностично оценяване. Провеждането на подобна процедура се оправдава от следните цели:

-        да се определи широтата и равнището на наличните полезни умения преди обучението.

-        да се установят индивидуалните потребности от полезни умения

-        да се разработи индивидуална програма за обучение с акцент върху приоритетните области от полезни умения

-        да се определи специфичния подход и стратегиите на обучение.

При събиране на предоценъчната информация трябва да се имат предвид някой резултати от общото оценяване, извършено от психолога, които имат отношение към формирането на полезни умения. Рутинността на тази процедура изисква да се съберат данни от медицинското досие на детето; да се проведат интервюта с родителите, както и със самото дете.

Регистрирането на наличните полезни умения у детето може да се извърши по много начини, но най-бързо и ефективно това става, със специално разработени чек-листи (всъщност това е един проверочен списък, включващ различни области от умения, като се предвижда оценяването да се извършва по максимално проста схема).

При разработването на индивидуално обучаваща програма по полезни умения, ударението обикновено се поставя върху онези части от учебната програма, които са приоритетни за конкретното дете. Възможно е да се започне от най-слабите страни (например: детето може да общува, но е напълно безпомощно в самообслужването). При децата с множество увреждания може да се почне с най-силно изразените умения, за да се получи по-добра мотивация, което при тяхното състояние е много сериозен проблем.

Особености на обучението по полезни умения

Първият проблем свързан с организацията на обучението по полезни умения е кой трябва да преподава тази дисциплина. Натрупаният опит, както в чужбина така и у нас, разкрива няколко възможности — специално подготвен учител; възпитател или общообразувателен учител. Разбира се, най-добрия вариант е специално обучен учител.

Вторият по значимост проблем при формирането на полезни умения е избор и подготовка на околната среда, в която ще се извършва обучението. Формирането на полезни умения не може да стане само на едно място, нито специализирания кабинет създава благоприатни условия. Занимания могат да се водят в столовата, спалните, в магазина и на много други обществени места. Учителите имат пълната свобода да подкрепят, да подберат най-подходящите подход и стратегии, но те трябва да бъдат в контекста на една добре структурирана последователност.

С най-голяма популярност се ползва следната структура на занятието:

- формулиране на целта;

- формиране на положителни мотиви за обучение;

- как аз го правя и кой начин би бил най-подходящ за детето;

- разделяне на умението на последователност от операции;

- оценка на резултатите;

- практическо приложение и сравняване с нашите очаквания.

Много полезно е, ако учителят и детето заедно оценяват постиженията по тристепенна скала: незадоволително, добре, много добре.

фондация „Карин дом“

Преддипломният си стаж се проведох в центъра за социални грижи на фондация „Карин дом“  — Варна. Тя е неправителствена организация и се финансира от дарения. Всички, предлагани от центъра, услуги са безплатни. Този център осигурява качествени грижи и терапия на деца със специални нужди и подкрепа на родителите, като ги насърчава да се грижат за своите деца в семейството си, вместо да ги изоставят в сиропиталища и други заведения.

„Карин дом“ разполага с много добър екип от специалисти,  които са специализирани да работят с децата и родителите.

Центърът осигурява :

- терапия от най-ранна възраст на деца с физически и умствени увреждания и проблеми с интелектуалното развитие;

- преглеждане на всяко дете от различни специалисти, след което му се изготвя индивидуален план за терапия, включващ работа с детето, а също така и с родителите му, за да бъдат обучени как детето да се справя в къщи;

- в зависимост от състоянието им, с някои деца се работи поеднично, а с други в група;

- въведен е методът Бобат  — за терапия на деца с церебрална парализа и сходни състояния, с помощта на специалисти от Великобритания;

- логотерапия;

- работа с деца със слухови проблеми;

- работа с деца със зрителни проблеми;

- програма за обучение на специалисти от сходни заведения,  на родители и на доброволци;

- срещи на родители с психолог;

- игротека за деца със специални нужди;

- терапия с рисуване и музика;

- хидротерапия с участието на родителите;

- интегриране на децата с други (съвместни занимания с други деца от семейството, с деца от обикновени училища, и др.), с цел подготвянето им за приемане в детски градини и училища.

Отначало се запознах с историята, развитието и целите на „Карин дом“. Разгледах всяка една от стаите, в които се обучават децата със специални нужди. Те са сравнително добре оборудвани  с всичко необходимо за тях. Работата с децата е както в групи (от по 3—5 деца), така също и индивидуална. В работата и обучението на децата вземат участие както родителите, така и доброволци, студенти.

Приоритетно значение при обучението на децата със специални нужди има, корекцията на поведението поради факта, че те твърде трудно се адаптират към околната среда. При деца, при които доминират умствените и емоцоионални разтройства, се появяват някои типични поведенчески трудности като:

- физическа агресия и самоагресия — това са прояви свързани с  агресивно отношение към другите или към себе си.

- маниеристично поведение — такива деца демонстрират стереотипни социално неприемливи, монотонно повтарящи се движения, като въртене на глава; клатене на тялото; ръкопляскане с ръце и др.

- неконтролируема реч — някои деца могат да демонстрират натрапчиво повтаряне думите на говорящия; задаване на едни и същи въпроси и др. Заради това присъствах само в една група. Децата бяха на възраст от 3 до 5 години — три, от които бяха с детска церебрална парализа и друго допълнително увреждане, четвъртото с лека форма на аутизъм, петото със зрително увреждане.

Специалният педагог разработваше седмична програма на педагогически дейности.

Например:

понеделник —        дидактически игри;

                                 изобразителна дейност;

                                 самопознание

вторник —   формиране на елементарни

                                 математически представи;

                                 запознаване с художествена литература;

                                 грижа за себе си

сряда —                   околна действителност;

                                 музикално възпитание;

                                 физиотерапия

четвъртък — ориентиране и мобилност;

                                 развитие на речта;

                                 взаимодействие с другите

петък —                   развитие на тактилни умения;

                                 физиотерапия.

Описание на работата със зрително увредено дете

Ето един случай на работа с дете със специални нужди:

Анамнестични бележки

Дете от четвърта бременност. Второ дете, родено преждевременно в 30-та седмица с тегло 1600 g,  с тежък послеродов период и кислородотерапия в куфьоз  за 1 месец. Проведена криотерапия. Измененията на дясното око бързо прогресирали до краен стадий. Лявото око с отлепена ретина, налагащо оперативно лечение.

Амбулаторен преглед

Добро  общо състояние, кожа със запазен тургор и еластична глава с правилна конфигурация. Няма двигателни проблеми.

Психолог

Неустойчиво внимание. Нагледно—действено мислене. Силно изразен вербализъм. Прояви на негативизъм.

Логопед/Сурдопедагог

Дислалия; ехолалия; изостава в сензорното развитие.

Педагог

Слабо развити тактилни умения. Добра ориентация в малко пространство. По-слаба—в голямо пространство. Неовладени техники на придвижване. Представа за собственото тяло в най-общ план.

Терапевтична програма

- логотерапия

- педагогическа рехабилитация, включваща игротерапия

Диагноза

Ретинотерапия на недоносеното

 

След извършения преглед на детето, целите, които си поставя работния екип, са детето да постигне:

1. Социализация

- краткосрочни цели — следва правилата в групови игри водени от възрастен, да казва „моля“ и „благодаря“ без напомняне в повечето случаи

- дългосрочна цел — умения за общуване с възрастни

2. Грижи за себе си

-краткосрочни цели — самостоятелно обличане и събличане на връхна дреха, разкопчаване на големи копчета

- дългосрочна цел — самостоятелно обличане и събличане на дрехи

3. Познавателни способности

- краткосрочни цели — определяне на предметите като големи и малки. Строи кула от 5—6 кубчета.

- дългосрочна цел — ориентиране в еталони(големина, форма, пространство)

4. Език

- краткосрочни цели — развитие на фонематичния слух; работа върху ехолалията(модели,глаголи); количество, компоненти

- дългосрочна цел — овладяване на езиковата система в лексикално-граматичен аспект. Преодоляване на ехолалията.

5. Моторика

Няма двигателен проблем.

 

Съставена е индивидуална програма за педагогическо въздействие с

основни цели:

- да изпитва чувство за сигурност в позната среда, привързаност към семейството и детската група

- да удовлетворява потребност от нови знания за близки за него явления и предмети и предназначението им

- да се стреми към самостоятелно извършване на действия, съвместно с възрастните и желание за самообслужване

- да действа самостоятелно с достъпни предмети

- подпомагане физическото развитие на детето

- повишаване на физическото и психическото здраве.

Основни задачи:

- Развитие на адаптивните възможности;

- запознаване със заобикалящите го хора;

- създаване на емоционално отношение към действия и др.

 

След дълга и упорита работа заедно с екип и с родителите това дете дава добри резултати за справяне в обстановката.

В „Карин дом“ се обръща особено внимание на екипната работа. Заедно с всички специалисти важно място  заема и социалния работник:        Той

-        участва в издирването на специален контингент на„Карин дом“ при нужда и в транспортирането на децата.

-        участва в приемането на новите деца и провежда социална анкета с всяко семейство

-        изготвя досиета с информация за семейния и социалния живот на детето

-        участва в съставянето с родителите на индивидуална оценка на физическото и психическото развитие, жизнените и социални умения на всяко дете

-        съдейства за решаването на някои социални проблеми на семейството

-        следи за новостите в социалното законодателство, информира своевременно заинтересованите семейства, с които работи

-        участва в седмичните обсъждания и медико-педагогическия съвет на Центъра

-        свързва своята социална работа с тази на екипа. Той е връзката семейство — рехабилитационен център

-        участва системно в семинари, курсове семейни срещи и детски празници

-        при необходимост, предвид медицинската му подготовка, участва и в рехабилитационните мероприатия на Центъра.

От особено значение е играта на децата със специални нужди.

Специална игра за специални деца?

Това заглавие съдържа въпрос, защото не вярвам, че играта за деца със специални нужди трябва да се различава съществено от играта за деца без увреждания. Всички деца имат право да играят; децата с увреждания може да се нуждаят от повече подкрепа от страна на възрастните или от някое приспособление към съръженията за игра, както и децата без увреждания.

Важно е да си припомним игрите, в които сме участвали като деца: онова, което ще нарека „стойностните“ ни спомени за играта. Много от тях ще бъдат сходни за представителите на различни култури като например: като например

• да бъдеш член на банда или група деца;

• игри на преследване и криеница;

• правене на скривалища;

• игри с вода и пясък;

• ролеви игри, маскиране, участване в различни ситуации и превъплащаване в различни герои

В нашите „стойностни“ спомени за играта има много повтарящи се елементи, но има и един интересем факт, който се откроява от натрупания игрови опит: по-малко се помнят  и споменават игрите с купените от магазина играчки .

Имат значение спомените за:

       активността: да бъдеш участник, а не зрител;

       вълнението: поемането на рискове и срещата с предизвикателствата;

       поуката от всичко, което се е случило, независимо дали е добро или лошо;

       приятелите - чувството за принадлежност, за това как да се държиш с хората и да приемаш техните потребности като свои;

• фантазията;

• творчеството:

Целта е да направим всичко възможно децата с увреждания да имат същите възможности за игра, каквито сме имали и ние, за да имат някога същите стойностни спомени за играта.

Играта е свободно избрана, спонтанна дейност, естествено допринасяща за физическото, умственото, емоционалното и духовното развитие на детето. Тя е основна човешка дейност, за която са необходими няколко допълнителни стимула. Удовлет-ворението и забавлението се съдържа в самия процес на играта и много рядко в крайния продукт, ако изобщо има такъв.

Чрез играта детето придобива умения и способности, необходими за живота му като възрастен. Следователно играта е важна част от обучението на децата с увреждания: в семейството, в предучилищните центрове и училищата.

Играта е много добър начин за освобождаване от чувството на гняв и безсилие. Това не означава, че се нуждаем от играчки и игри, които окуражават насилието. Не са за предпочитане пухкави играчки, задвижвани от батерии, които квакат и тичат наоколо, след като я удариш по главата или пистолет, който възпроизвежда пиукащи електронни звуци. Винаги си струва да разгледаме обикновените играчки, които:

       привличат вниманието на детето и стимулират сетивата му — особено важно, ако то изпитва затруднение при изследването на околната среда или има сензорно увреждане;

       имат допълнителни ефекти — за повечето деца самият акт на игра е награда, но някои деца със специални нужди не винаги изпитват такова чувство на задоволство и могат да се нуждаят от играчка, която им дава „награда“ (звук, светлина, трепване), когато играят с нея;

       стимулират уменията за свързване и разделяне — по цвят форма, големина и др.;

       стимулират игрите с фантазиране — често пъти децата децата със специални нужди намират, че е трудно да се включват в ролеви игри, които изискват по-сложни умения, разбирането, че един предмет може да означава нещо друго, памет, за да се възпроизвеждат събития и умението да бъдат подредени;

       да са забавни! Елемент от играта, който понякога изглежда  се пренебрегва  при подбора на играчки за деца  със специални нужди — особено такива които окуражават развитието на умения.

В децата със специални нужди, а не само и при тях, трябва да виждам не само уврежданията им, а целия човек. Комуникацията трябва да се движи на плоскостта на желаната, изпълнена с внимание човечност, но без надценяване или подценяване. Необходимата помощ трябва да се предлага и да не се натрапва. На тази основа човекът със специални нужди може да се изживява като равноправна личност, без да бъде подтискан от непрекъснатото чувство на благодарност към „благодетелите“.

Отрицателният стил на поведение спрямо тях не е вроден а придобит (заучен). За нас възниква задължението да създадем в нашето общество всички предпоставки за съзнателно и систематично преориентиране преди всичко във възпитанието. Но понеже социалното израстване става не само въз основа на теоретични информации, а преди всичко чрез конкретни практически изживявания, за правилното възприемане на тези хора е необходима навременната им интеграция с неувредените, с подтикване на съобразените с реалността правилни позиции и навици на поведение.


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010215.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010215
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес