Доклад за проведен преддипломен стаж в Дом „Гаврош“

Във връзка с придобиването на квалификация по специалността „Социални дейности“ във ВСУ „Черноризец Храбър“ проведох преддипломен стаж в Дом „Гаврош“ - гр. Варна през периода от 01.06. — 15.07.2000 г. като доброволен сътрудник.

Работата в Дома ми даде възможност да натрупам познания за това как функционира социалната ни система чрез неправителствените организации, каквато в частност е Сдружението „Гаврош“.

Сдружението „Гаврош“ е неправителствена, нестопанска, неполитическа и нерелигиозна организация, създадена с мисъл за бездомните деца.

Социалната работа с децата от улицата стартира през 1993 г.,  като водеща роля за това имат неправителствените  организации. След двегодишен период на работа на улицата (работа на терен) с тези деца,  през есента  на 1995 година в София е открит първият в България Център за работа с безпризорни деца „Вяра, Надежда, Любов“ от Фондация „Свободна и демократична България“.

Във Варна, през същата година Сдружение „Гаврош“ започва работа на улицата. През  ноември 1996 година, чрез обходи по улиците, започва издирването, картотекирането, набирането на безпризорни деца. През 1997 г. във Варна бе открит Дом „Гаврош“ с подкрепата на Община Варна,  МТСП, Европейския съюз, редица други чужди и български неправителствени организации и частни лица. Много ползотворно е партньорството с ChildHope, Великобритания. Сдружението „Гаврош“ е член на European Network for Sreet Children  и Chidren Europe.

Домът се явява инструмент за работа  на Сдружение „Гаврош“.

Дейностите в Дома се извършват на базата на проекти,  които се одобряват и спонсорират от фондации, като  : Phare LIEN, Световна банка, Ноу-хау фонд.

„Гаврош“ разчита на средства от защитени проекти, дарения от частни лица, организации и фирми, както и на приходи от благотворителни акции.

Домът поддържа контакти с 20 чуждестранни организации за социално подпомагане, половината, от които вече са дарили средства.

Дом „Гаврош“ притежава лиценз от МТСП за извършване на социални услуги като дневен и нощен център за деца до 16 годишна възраст, изпаднали на улицата. Целта е посрещане на спешните нужди на децата, живеещи на улицата. Домът осигурява сигурно и уютно място за нощуване, храна, дрехи, медицинско обслужване и най-важното — човешка грижа, разбиране и топлота. Средно месечно в дома живеят 26 деца, още средно 30 посещават Дома като дневен център, без да остават през нощта.

Като доброволен сътрудник, бях насърчена от г-жа Стоянова (Директор на Дома), да работя с децата, като се запозная отблизко с техните проблеми и с причините за тяхното идване в Дома, т.е. беше ми предоставена възможност да наблюдавам как протича социалната работа в общност, в частност социалната работа в общността на безпризорните деца от ромски произход, както и да участвам лично.

Безнадзорните деца са световен феномен, съпътстващ модернизацията на едно общество, но за България те са ново социално явление, което е резултат от обедняването на населението, безработицата, неграмотността сред ромските семейства, както и неподготвеността на обществото и на държавните институции да резгират бързо и адекватно, за да овладеят това явление. Опитът на Сдружение „Гаврош“ показва, че повече от 90% от безнадзорните деца във Варна са от ромски произход и 87% от тях никога не са били на училище. Наричат ги още „бездомни деца“, „скитащи деца“, „ деца от улицата“. Често предизвикват съжаление заради съдбата си и завист заради свободата си.

Обществото знае много малко по тази тема.

Дом „Гаврош“ работи едновремено с децата от улицата и с децата на улицата. Децата от улицата са живеещите в Дома, а с децата на улицата се работи чрез обходи, т.е. екипи от по двама възпитатели периодично извършват обходи по предварително набелязани маршрути. В такъв екип бях включена и аз.

Целта на директната работа с деца на улиците, е намирането на нови деца, отскоро изпаднали на улицата или такива, които временно са в състояние на безпризорност и поради това са особено изложени на опасностите и трудностите на този живот. Задачата на нашия екип беше да помогнем, чрез привличане на децата в Дома, да им оказваме  психологическа подкрепа, при нужда — медицинска помощ, лекарства, храна, дрехи, съвети и т.н..

Какво е характерно за безпризорните и бездомните деца?:

-        често са със семейства — родители или роднини, които не се грижат за тях;

-        момичета и момчета на възраст от 3 до 18 години;

-        нямат на кого да разчитат и с кого да споделят болките си;

-        не ходят на училище, въпреки че са в училищна възраст;

-        те са с различен етнически и религиозен произход;

-        често са жертви на „бръснати глави“ и други банди;

-        страдат от кожни, респираторни и други заболявания;

-        изложени са на риск от насилие, малтретиране, наркотици и др;

-        дишат лепило, за да намалят чувството на глад, студ и страх;

-        някои просят пари, други събират бутилки или хартия;

-        родителите им са ниско образовани и поради това безработни;

-        нямат шанс да намерят работа, когато станат възрастни;

-        понякога се прибират вечер у дома си, където са жестоко малтретирани;

-        често спят на улицата, по подлези и изоставени сгради;

-        хранят се нередовно и непълноценно;

-        не вярват на възрастните;

-        чувстват се самотни и изоставени;

-        биха се върнали у дома си, ако проблемите там се решат;

-        искат да ходят на училище;

-        те са деца като всички деца;

-        мечтаят за любов, топлота и сигурност;

-        имат мечта, но нямат планове за бъдещето;

-        имат права.

Те са лишени от:

-        отглеждане и възпитание в семейна среда;

-        условия за пълноценно физическо, интелектуално и емоционално развитие;

-        образование;

-        социална защита;

-        медицинско обслужване;

-        защита от насилие и малтретиране;

-        зачитане и уважение на личността им;

-        закрила от всички форми на сексуална злоупотреба.

Бездомните деца са работещи деца, защото всекидневно те трябва да осигуряват прехраната си, за да преживяват.

Децата са хора с качества и потенциални възможности и техните лични истории, мнения и чувства трябва да бъдат уважавани.

Ние знаем за съществуването на тези деца, срещаме се всеки ден с тях по улиците, но знаем много малко за условията им на живот и още по-малко за техните тревоги и надежди. Важно е да бъдат изслушвани и да се приема тяхната гледна точка.

Във връзка с всичките, изброени до тук проблеми на децата от улицата, в Дом „Гаврош“ се разгръща дейност за работа с тях,  която има за цел защитата на правата на пострадалите деца, загриженост към тях, като се старае да ги социализира и ресоциализира. Децата, които вече са поели отговорността за самите себе си, а често и за другите деца имат много ясна представа за това кое е най-добро за тях.

Пушат, пият, имат сексуални контакти. Живеят сами или в групи на улицата.

Положението на бездомните деца е резултат и от културните възгледи на децата и семейството. Много от възрастните мислят за тях като за някакъв досаден обществен проблем. Те не са просто бегълци и бездомници, които са част от картината на обществото. За съжаление улицата, а не тяхното семейство, е станала техният истински дом — ситуация, при която децата са лишени от защитата на близките си и напътствието на отговорни възрастни. Децата на улицата всекидневно се борят за оцеляването си без подкрепата на семейството си или от когото и да било.

Възможно е също, те сами да са напуснали семейството си. Причина за това, най-често са насилието, несигурността. Някои са изоставени, други са избрали улицата, но имат контакти  със семейството си. Дишат лепило, шляят се или участват в дребни престъпления. Вън, на улицата, дом за тях може да бъде входната врата на някой магазин, пейката на площада, отдушниците на някой ресторант, място около огъня на плажа и т.н.

Съществуват много негативни представи за децата на улицата.

Не е вярно, че те само крадат и проституират. Имат и други възможности да печелят пари (например, те често мият коли, продават вестници, торбички, събират вторични суровини и т.н.). Децата на улицата се срещат с насилието всекидневно, най-често от страна на по-големи деца или бездомни възрастни. Между тях самите съществува грижовно отношение. Нуждаят се от психологическа подкрепа, нормални човешки взаимоотношения и роля в обществото. Не всички от тези деца вземат наркотици или са потенциални носители на СПИН, както мнозина си мислят. Макар, че те наистина често рискуват да се заразят с болести, когато правят секс със заразени възрастни за пари или насилствено. Те не знаят нищо за СПИН, затова и не знаят как да се предпазват. Поради това са изправени пред още по-голяма дискриминация (бездомни със СПИН). Към рисковете на заобикалящата ги среда спадат също незаконния трафик на деца, проституцията, лошите хигиенни условия, липсата на личен живот.

Информацията за бездомните деца е неизчерпателна. Не се води статистика за подрастващите.

Сдружението „Гаврош“ има собствена информация и резултати от свои проучвания. От тях получаваме  сведения за проекти, които работят, както и за източници на информация по въпросите на бездомните деца. Събраната информация в Дома се анализира с цел да се провери нейната достоверност. Набелязват се също рисковете пред различните групи деца:

- кои групи деца са в най-голям риск?

- кои групи деца получават най-малко помощ?

- на кои от тези групи деца можем да помогнем?

Проектите за бездомните деца, които се изготвят в Дом „Гаврош” са съобразени с местната действителност, като най-важен ресурс при организацията и управлението на тези проекти, са самите деца. Домът създава алтернативна атмосфера на деца с труден живот. Децата могат да се отпуснат и да се почувстват удобно, да усетят, че са в безопасност и че за тях се полагат грижи. Това не е място с режим, йерархия и власт. Тук се предлагат безопасност, сигурност, медицински грижи, храна, образование, без да се насърчават отделните деца да стават зависими нито от приюта, нито от организацията, която ги ръководи.

Запознавайки се с децата в дома и работейки с тях, аз  стигнах до следните основни изводи:

1)       Това е особена, деликатна, възрастова група, а именно групата на децата от 3 до 16 години;

2)       Тези деца са представители на малцинствена социална група (ромски произход);

3)       Тези деца са рискова социална група, а именно безпризорни и бездомни деца.

Поради това дейностите в дома основно са насочени към социализация и ресоциализация на тези деца, т. е. възпитание и превъзпитание, което е един сложен, продължителен и непрекъснат процес.

Следователно, работата с тези деца предполага изисквания за висок професионализъм на социалния работник (социален педагог), а именно:

- умения за социални комуникации (най-вече със такива деца);

- компететност;

- отговорност;

- принципност;

- образованост;

- включеност и съпричастност в проблемите на общността;

- усилия за вникване в съдбата и разбиранията на другите;

- познаване на културните различия на етническите малцинства.

Чрез непрекъснатия си контакт с децата в Дома, социалните работници успяват своевременно да идентифицират проблемите им и да се ангажират с работата си върху тях.

Трудно бих могла да класифицирам приоритетите за работа с децата в Дома, тъй като социалната дейност е комплексна дейност, но според мен първото и най-важно условие при постъпването на всяко дете в Дома е създаването на доверие у детето към възпитателите. То трябва да се почувства обгрижено и да усети желанието на възпитателите да му помогнат. Ако това, според мен най-важно, условие отсъства, то тогава не може да възникне диалог между детето и възпитателите и по-нататъшаната работа с него няма да даде резултат, т. е. престоят на детето в Дома ще бъде неефективен и дори, възможно е, то само да предпочете да се върне на улицата.

Трудността, сложността при работата с тези деца,  идва и от факта, че те често понасят върху гърба си едно дискриминативно отношение от страна на другите хора, продиктувани от предразсъдъчно мислене, което провокира негативно отношение към тях, като към представители на малцинствена социална група. Това създава у тях комплекси за малоценност, враждебно отношение и недоверие към членовете на доминантната група, което се явява сериозна пречка за работата с  тези деца. За да работи ефективно с тези групи, социалният работник трябва да подходи с разбиране към техните културни различия. Това става по времето, когато ние контактуваме с тези деца и опознавайки се с тях, променяме някои схеми, вярвания към тях и по този начин преодоляваме предразсъдъците си, които препятстват нашата съвместна работа.

Няма да скрия, че постъпвайки на работа в Дома, се чувствах несигурна в това дали ще се справя, защото и аз като почти всеки член на доминантна група, не съм лишена от предразсъдъци към членовете на малцинствените групи. Но още от първия ден разбрах, че опасенията са били напразни. Въпреки, че не ме познаваха, децата безрезервно ме приеха много топло. Дори те самите, с естественото си, непосредствено държание, ми помогнаха да се отпусна и да контактувам с тях по-лесно. Ние си сътрудничехме с децата непрекъснато, а всяко сътрудничество, както е известно, разрушава схематичното мислене. Те сами ми помогнаха да успея да ги приема такива, каквито са, да ги приема като достойни и важни човешки същества, за което аз съм им много бладодарна.

Познаването на социалния проблем, какъвто се явява групата на  безпризорните деца от ромски произход е първото условие за успешната им интеграция в обществото. Имах предвид, че познаването на проблема им като следствие от друг проблем — бедност, безработица, необразованост, и като причина за наркоманията, смъртността на бездомните деца, детската престъпност и т. н.

Социалните работници, възпитатели в Дома, имат много отговорна роля:

-        те имат непосредствен достъп и са добрезапознати с групата, с която работят;

-        те всекидневно се сблъскват с проблемите;

-        те имат неповторима и широка мрежа от контакти;

-        работата, която извършват е в условията на стрес, на всекидневни нови изисквания и предизвикателства.

Възможни са два варианта за работа в общността за подпомагане на бездомните деца:

1) работа с общността, в която децата живеят в момента;

2) работа с общността, откъдето идват децата.

Работата им в общността е разкриване на проблемите, осигуряване и разпределение на информацията , т. е. социалните работници разгръщат своята дейност най-вече на микроравнище.

Дом „Гаврош“ функционира не като затворена общност, а като една отворена система. Той е в непрекъснат контакт с други домове в града и със семействата на други деца. Извършва превантивна работа с тях. Сдружението организира консултативни сесии с ромските семейства, където има голяма опасност децата им да изпаднат на улицата.

Във Варна има два квартала, където е концентрирано ромско население с висока степен на безработица и необразованост. Тук, на място, екипът за превенция, включващ психолог, учител, социален работник и бивш служител на полицията, се среща със семействата. Обсъждат се теми като: зависимост от наркотици и алкохол, закон за полицията, закон за закрила на детето, въпроси за образованието като  възможност за по-добър начин живот. Дом „Гаврош” работи и с други неправителствени организации, с държавните и общински институции, ангажирани с проблемите на децата — чрез обмяна на информация, и сътрудничество по конкретни микропроекти.

Работи се по програма за социализация на децата от улицата. Организират се периодични срещи и съвместни занимания с други деца: деца от масовите училища във Варна, скаути, деца от училището за слабозрящи, деца със специални нужди(посещаващи рехабилитационен център „Карин дом“) и др.,  Организират се също посещения на театър, музеи, заведения за обществено хранене и т. н.

Работата е за трайно настаняване на децата, връщане в семействата им или настаняване в социални заведения за деца.

Децата, които постъпват в Дома имат своята недостойна житейска история. Те са обременени от тяхната нездрава семейна среда. Някои от тях са със асоциално поведение - агресивна враждебност към околните, крадат, лъжат.

Никое дете не може да бъде насила настанено в Дома. То трябва само да направи своя избор, да избира между:

- улицата, където се чувства независимо, от една страна, и уязвимо, подложено на много рискове от друга страна

- или Дома, където трябва да се съобразява с някакви норми, което му отнема свободата, но пък в същото време го предпазва от многото рискове, които го грозят на улицата.

На всяко дете, пребиваващо в Дома се изготвя досие.

При осъществяване на контактите с децата в Дома, една от основните ми задачи беше да разбера какво е тяхното интелектуално ниво, какви са интересите им, техните различия и т. н., както и тяхната гледна точка. При разговорите ми с тях, децата споделяха с мен голямото си желание да завършат училище, да имат собствен дом, да помагат на други бездомни деца и т. н.

Установих, че представата на децата за идеално детство е свързана със следните прости и ясни желания:

- децата да са в семейство, заобиколени от обич;

- свободно да играят и да ходят на училище;

- да нямат грижите и отговорностите на възрастните.

Децата, които вече бяха поели отговорностите за себе си, преди да постъпят в Дома,  а често и за другите деца, имаха много ясна представа за това кое е най-добро за тях.

По време на стажа си в дома „Гаврош“ бях включена в обучение на възпитателите за ценностната система у децата. Целта беше да се научим да работим с децата за изграждане на ценности. По време на самото обучение възникнаха много въпроси:

1)       децата не могат да осмислят значението на думата „ценност“, затова вместо нея решихме да използваме думите „мечти“ и „желания“;

2)       разделихме децата на групи, но не по възраст, а според интелектуалното им развитие

3)       предварително направихме проучване на ценностите у децата

Разигравахме различни игри с децата, за да разберем техните виждания за най-важните неща в живота, както и да им обясним смисъла на ценностите в живота, така, че да бъде съобразено с тяхното интелектуално ниво.

Едната от игрите беше озаглавена „Герб“. Децата бяха разпределени в групи на високо, средно и ниско интелектуално ниво:

          I група (деца с ниско интелектуално ниво - игра „Герб“ с 3 ценности);

          II група (средно интелектуално ниво - игра „Герб“ с 6 ценности);

          III група (високо интелектуално ниво - степенуване на 12 готови ценности);

12-те ценности на децата по предварителното проучване бяха:

- човек да има добро семейство;

- да бъде добър човек;

- човек да помага на другите хора;

- да стане богат човек;

- детето да бъде добър ученик;

- майка му да го обича;

- да има приятели;

- да не се караме;

- да има къща;

- да спестява пари;

- да обича религията си;

Трябваше да разясним всяка ценност поотделно:

1) да имам добро семейство (да се грижат за децата, да живеят сносен живот; да носят отговорост; различията в семейството; да не пият, да не се дрогират)

2) да бъде добър човек (да не съм егоист; да ходя на училище; да бъда трудолюбив, да съм добър, да не се бия)

3) да помага на хората (да бъда услужлив; да изслушвам хората; да им помагам с труд; на улицата, в автобуса)

4) да си богат (парите ми да са спечелени с честен труд)

5) да бъде добър ученик (да пазя тетрадките и учебниците си; да помагам на учителя; да ходя редовно на училище; да съм прилежен; да уча)

6) да има приятели(да уважавам и помагам на приятелите си; да бъда справедлив)

7) да не се караме (да не се клюкарят и да не се карат помежду си)

8) да има къща (какво трябва да направи, за да има дом: да бъде работлив, да може да спестява)

9) да спестява пари (защо да спестявам? как да си разпределям бюджета?)

10) да обича религията си (да уважава и чуждата религия)

 

Едновременно с разясняване на ценностите се изготви и табло, което се окачи в игротеката, като целта беше децата да получат и зрителна представа

При разясняване на всяка една от ценностите, децата бяха активни. Нашата цел бе да ползваме примери от живота им в Дома и на улицата. По този начин сравнихме най-различни моменти и ситуации от техния живот. Децата останаха много впечатлени от 10-тата ценност, която гласи да се уважава чуждата религия. Тук ние говорихме за различните богове, за различните празници, различните обичаи и въпреки тези различия децата се убедиха, че могат да живеят в разбирателство, независимо от националните си различия. Голям интерес проявиха и към точка 9, или по-точно как да разпределяме бюджета на едно семейство. Оказа се, че има деца, които за първи път чуват за бюджет на семейството и за първи път виждат такъв начин за разпределение на средства. След многократни разговори с децата всички колеги стигнахме до извода, че децата са готови за практическата част от занятието.

Във втора група подбрахме деца, които четат и пишат и използвахме игри с написаните ценности. Задачата им беше да ги подреждат не по номерация, а по важност за самите тях, т. е. като ценност на кое място е в живота им.

Присъстваха следните деца: Милена, Сузана, Атанас, Красимира, Елисавета, Мария, Йосиф, Митко, Симеон, Силвана, Ася, Росен, Юлия. Играта им премина много шумно и вълнуващо. След като всеки си подреди ценностите, децата се събраха по двойки и обсъдиха защо са постъпили по този начин. Всяко едно от децата се мотивира, защо тази ценност е на дадено място в неговия живот.

Вторият етап от играта беше изработването на личния герб. В тази игра участваха: Ангел, Емилия, Юлия, Стефан, Стела. Децата изрязаха и залепиха картинки, отговарящи на техните ценности и необходимости. След като изработиха личните си гербове, децата се събраха по двойки и обсъдиха помежду си защо са залепили тези картинки на това място.

При обучението на децата за ценностите, всяка една от тях се разясняваше поотделно в продължение на една седмица.

Това, което успях да разбера при непосредствените си контакти с децата в разговорите си с тях беше какво не харесват децата, а то е:

- грубото отношение;

- тежката физическа работа;

- да се чувстват задължени за помощта, която получават;

- липсата на топлина и обич;

- този, който си има любимци;

- този, който няма отношение към децата;

- този, който е наивен;

- лицемерието и фалша;

- подправената загриженост;

Всички деца непрекъснато се нуждаят от психологическа подкрепа, от нормални човешки взаимоотношения, от роля в обществото. Между тях самите в общността (деца на улицата) съществува грижовно отношение.

 

За да опознаем света на детето ние трябва не само да разчитаме на различните методи, а трябва най-вече да сме изобретателни, за да можем да улавяме и обясняваме детското поведение, отношение, мотиви и контакт“ Рейнолдс, 1990 г.

 

Основните правила, към които трябваше да се придържаме при работата си с децата в Дома бяха:

-        основната бариера са нашите отношения;

-        децата се основават на ресурс;

-        да слушаме, когато изразяват чувствата си;

-        да не създавам дългосрочни и почти родителски взаимоотношения с децата;

-        да не сме прекалено строги с тях;

-        да не показваме, че имаме нужда от обичта им, че искаме да бъдем харесвани;

Неспазването на тези основни принципи е в противоречие  с високия професионализъм, като важно условие за работа с децата и води до психологически травми у децата. Те могат да се почувстват излъгани и разочаровани. В знак на протест, могат да напуснат Дома и отново да се окажат на улицата.

Социалният работник трябва непрекъснато да се учи, за тях и пред себе си, трябва да бъде много търпелив. Да поддържа с тях приятелско, ненатрапващо се отношение.

Децата, които бяха в Дома по време на стажа ми, притежаваха подобрени социални умения, като резултат от дейността на възпитателите, свързано основно със социализацията и ресоциализацията им, а именно:

- по-малко се биеха;

- повече споделяха;

- имаше промяна във външния им вид;

- вече имат шансове за оцеляване и развитие;

- увеличава се грамотността им;

- ходят училище (у-ще „Отец Паисий“)

- придобиват умения за участие в пазара на работна ръка.

 Също така, те придобиват масово познания за усвояване на занаяти (шият, плетат, отглеждат цветя). Развива се у тях усет към красивото. Сами изработват кукли за куклен театър и разиграват малки представления.

В Дома има богата културно-просветна дейност за ограмотяване на децата. Една от задачите ми беше, също да организирам забавни викторини. С участието на децата в забавни игри с дидактическа цел. Децата проявиха голям интерес към тези занимания и се справиха много добре. Организирах културни програми — рождени дни, дискотеки, разходки из града. Имах възможността да присъствам на съвещания с районни представители на МВР, където се обсъждат проявите на децата извън Дома и мерките, които сее вземат както и ссътрудничество и съдействие при установяване самоличността на децата.

При работа тат си в Дома бях впечатлена от високия професионализъм на персонала. Възпитателите работят непрекъснато върху своето усъвършенстване като участват в семинари на различни теми, които почти винаги се ръководят от западни лектори, чрез обмяна на опит в Западна Европа.

По програмата за временна заетост вв Дома „Гаврош“ трима представители от ромски произхход са назначени на работа. Задачата им е да издирват семействата на просещите деца, да разберат проблемите, които са принудили малчуганите да излязат на улицата. Опитът е взаимстван от Ромска фондация за регионално развитие „Бъдеще“ с представител Янко Кривонозов в с. Ракитово, където резултатите са реални.

специалистите от дом „Гаврош“ работят съвместно с Ромската организация „Обновление“ с председател Ридван Сали.

Тези роми са в помощ на социалните работници при работата им с малцинствени социални групи за лесно приобщаване и интегриране. В Дома се работи непрекъснато по проект „Социализация на децата на улицата“. Целта на проекта е обхващане на максимален брой деца при професионалната работа в Дома и на улицата всеки ден, увеличаване на възможностите за привличане на нови деца в дома, осигуряване на нормални условия за живот и развитие, обучение, професионални умения, работа с други, неправителствени, общински организации и институции с  цел конкретна помощ и съдействие във всеки конкретен случай.

Както вече споменах към Дома съществува екип от двама възпитатели, които извършват директна  работа с децата на улицата, чрез обходи по предварително набелязани маршрути и региони. В такъв екип бях включена да участвам и аз.

Чрез тези обходи нашият екип извършваше проучване на бездомните деца, чрез осъществяване на контакти с тях, за да разберем технияя брой, местата от където идват, трудностите, които изпитват и т. н.

Целта е детето да бъде убедено да постъпи в Дома. Това става чрез провеждане на разговори с децата. Понякога се налага по-последователни разговори за да бъде склонено едно дете да постъпи в Дома. Не е достатъчно то да се заинтригува само с топла храна и леглото.

В началото децата гледаха по-скоро враждбно и с недоверие към нас, но впоследствие успяхме да установим диалог, който постепенно скъси дистанцията между нас и тях.

След обходите и районирането изготвихме карта, на която отбелязахме местата на хранене и приспиване.

При обходите най-честата помощ, която окзвахме на децата беше раздаването на храна и дрехи. Повечето деца просеха, продаваха торбички. Никое дете не пожела да дойде да живее в Дома, защото някои от тях се страхуваха, други се чувстваха добре на улицата, още повече, че това се случваше през летния сезон. Други имаха желание да дойдат в Дома, но не сега. Някои деца идваха в Дома, само за да се изкъпят. Други идваха от други населени места и затова не пожелаха да дойдат с нас. наблюденията ни върху живота на улицата показваха, че една от стратегиите за оцеляване на улицата е да лъжат. При директната работа на социалните работници с децата на улицата:

- не трябва да им създаваме чувството на страх;

- не трябва да се отнасяме към тях като към крадци;

- не трябва да подценяваме интелигентността им;

- не трябва да ги поучаваме и да им казваме какво да мислят и правят;

- не трябва да си въобразяваме, че познаваме техните нужди и желания;

- не трябва да ни отблъсква външният им вид, навици;

- не трябва да отказваме да ги докосваме, да отказваме храна или напитки от тях;

- не трябва да създаваме зависимост, като свързваме  посещенията си с раздаване на милостиня;

- не трябва да си въобразяваме, че сме техни благодетели;

- не трябва да правим разграничения между групите деца, каквито самите те не правят;

- не трябва да нарушаваме техните мрежи от контакти или социалните им групи;

Нямаме право да продължаваме да ги разпитваме, ако не можем да направим нищо за тях.

Преброяването на бездомните деца е трудно, защото те се местят непрекъснато, което усложнява работата с тях, непосредствено на улицата при обходите.

Интервютата с бездомните деца могат да се използват успешно при условие, че са резултат от дълготрайно приятелство между децата и възпитателите. Затова е необходимо интервютата да се провеждат в атмосфера, която да дава сигурност на детето.

Целта на тези обходи е посрещането на спешните нужди на детето, живеещо на улицата (храна, дрехи, съвети, психологическа подкрепа, медицинска помощ).

Работата на дом „Гаврош“ с децата на улицата продължава непрекъснато.

Дом „Гаврош“ проявява специална загриженост към децата от улицата, децата с увреждания и децата без семейства като се старае да ги социализира.

Сдружението се грижи за бездомните малки скитници от Варна и региона.

В дома има топла храна, легло, баня, медицинско обслужване за 25 деца на месец. Десет възпитатели се грижат за децата.

Възпитателите от Дом „Гаврош“ работят по два проекта, финансиране от ЕС, и по три проекта, подпомогнати от чуждестранни фондации. Проектът „От деца за деца“ подпомаган от програма „ФАР - Демокрация“, работи по адаптирането на безпризорни, сираци, и деца с физически и умствени недостатъци към обществената и семейната среда — развива доверие и разбиране между различните деца, запознава децата с техните права, въвежда ги в понятията свобода на мисълта, съвест, религия, дискриминация.

Сдружението организира благотворителни изложби, концерти и срещи за набиране на средства за Дома.

Успехите на „Гаврош“ събуждат добрите енергии у хората и ги насърчават да подкрепят и подпомагат децата, изпаднали в крайна нужда. Вече сме свидетели на повишена търпимост и подкрепа от страна на местното население. В Дома все повече постъпват дарения от граждани и фирми — дрехи, храна, обувки. Местната власт вече категорично заявява, че съществуването на дом „Гаврош“ е необходимо в областта на превенцията и подпомагането.

 

И накрая искам да изкажа искрената си благодарност към г-жа Стоянова, директор на Дом „Гаврош“ за любезно представената ми от нея възможност да проведа стажа си, на целият екип от възпитателите, за проявеното им разбиране и помощ и най-вече към децата от Дома, с които се сприятелихме и си сътрудничихме през цялото време.

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010214.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010214
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес