Регионнална политика за устойчиво развитие в България

Като се разгледа човешкото развитие в България от 2000 година може да се анализират принципните възможности за устойчиво човешко развитие в страната на местно ниво и бариерите пред него. Основната хипотеза е,че възможностите за човешко развитие в България могат да се разширяват само, ако в обществото като цяло (политици, неправителствени организации, частен сектор) възприемат доброто управление като потенциален фактор за икономическо развитие, за демократизиране на институциите, социалните организации и нагласите в България.

През последното десетилетие българските общини показаха и една подчертана амбиция да участват в процеса  на вземане на решения и във формулирането на националната политика.

Концепциятта за човешкото развитие се гради върху схващането, че участието на хората в процеса на вземане на решения е най-същественото условие за постигане на всеобщо благоденствие.

Хората желаят да бъдат главните действащи лица в осъществяването на техните въжделения. На базата на проучване с представителна извадка от 72 български общини над 640 ключови фигури на местното развитие бяха помолени да осмислят своите условия на човешко развитие, своето участие в онези икономически, политически и социални процеси, които оказват влияние върху ежедневието им.

Днес българските области и общини са част от една вертикална структура на управление, в която все още посоката на взаимоотношенията и взаимодействията е предимно отгоре надолу.

Контекстът, възможностите и ресурсите оказват влияние върху облика на човешкото развитие в България на общинско ниво.

Ефективното развитие обаче изисква и изграждане на институции и партньорства между отделните нива на управление (централно, на ниво район за планиране, областно, общинско), частният сектор, донорите и гражданското общество.

Общинското ниво на управление в България е все още силно зависимо от решенията, вземани на централно ниво.

Ако общините ясно и еднозначно не се възприемат като реални субекти при изработването на решения ¦ когато например, се решава кои проекти да бъдат финансирани и кои не, местните интереси и приоритети могат да бъдат пренебрегнати. Изключването на местните нива от изработването на националните стратегии може да засили пасивността на хората и така да изложи на риск и без това трудния процес на изграждане на капацитет на местно  ниво.

Успоредно с издигането на ролята на общините в процеса  на развитие, като  цяло нараства значението и на междинните звена ¦ областите и районите за планиране. Тези звена би трябвало да бъдат овластени в по-голяма степен отколкото досега, но не за сметка на общините. На местно ниво в България нарастват очакванията по отношение на междинните поднационални структури за вземане на решения. Ключовите фигури на местното развитие очакват гъвкав, ефективен и демократичен отклик от областите, които имат достатъчно правомощия да допринесат за човешкото развитие.

За да може България да стане равностоен член на интегрирана икономическа общност, каквато е Европейският съюз, и за да бъде в състояние да поддържа устойчив икономически растеж в бъдеще, тя трябва да възприеме съвременния процес на промяна на държавата в две насоки. Първо ¦ към добро управление, способнo да осигури по-справедливо генериране и разпределение на богатства. Второ ¦ към изграждане на институционален капацитет и механизми, способни да гарантират съществуването на необходими условия (правни, икономически и политически), позволяващи гласът на другите правителствени и неправителствени фактори на развитието, да се чува при изработване на решения. Не е възможно страната да бъде конкурентноспособна, ако в същото време си запазва изцяло централизираните структури за вземане на решения.

Ефективното управление на човешкото развитие в България днес изисква човешки, финансови, политически и институционални ресурси.

По-развитите общини показват по-високо ниво на човешки възможности, а при по-слабо развитите общини ¦ тези нива са значително по-ниски. Повишаването на човешкото развитие зависи най-вече от способността на хората да дефинират своите искания и да се мобилизират за колективни действия. Степента на сътрудничеството на местното развитие е важен ресурс за човешкото развитие.

И все пак, колкото и интензивни да са взаимодействията на местно ниво, те не водят автоматически до “повече” човешко развитие. Участието в местното развитие трябва   да е обвързано с участие във вземането на решения на местно ниво.

По принцип общинските стратегии оформят основата на пирамидата на регионалното планиране и развитие, която кулминира в Националния план за регионално развитие. На практика обаче общинските стратегии са все още в своя начален стадий. Засега само малка част от общините имат разработени проекти и програмни компоненти, които изпълват стратегията с конкретно съдържание.

През 1999 година от 262 общини, само 162 са предоставили на Министерството на регионалното развитие и благоустройството някаква форма на общи стратегии за развитие. От тях 116 общини представят списъци на капиталното строителство и само от 46 общини са получени цялостни или частични стратегии, планове или програми за развитие. Ключо-вите фигури на развитието на областно и общинско ниво трябва да усвоят нови умения и техники за разработване  на съответните планови документи по един по-стратегически маниер, осигуряващ и по-широко участие в цялостния процес.

Стратегиите  за общинско развитие в България имат потенциала не просто да се превърнат в стратегически документ, но и да генерират процес за изграждане на сътрудничество на местно ниво.

Недостигът на средства и ограничените възможности за увеличаване на приходите са само част от най-сериозните проблеми, които не позволяват  на българските общини да формулират по-ясни, практически ориентирани и oсъществими финансови проекти. В общинските бюджети  принципът “получаваш онова, за което плащаш” все още не важи. Освен от ресурси, ефективното общинско развитие в България се нуждае от нови подходи, стратегическо мислене и изграждане на консенсус.

Възможността на хората да участват във вземането на решения, които ги касаят, е един от основните аспекти на процеса  на подобряване на човешкото развитие. През последните години българските общини развиват по-енергична дейност по отношение на развитието. Показателен за това, е нарастващият брой проекти и инициативи, финансирани предимно от агенциите за сътрудничество и развитие, които се осъществяват на общинско ниво.

Друг индикатор е нарастващият брой участници в инициативи на местно ниво. Това означава, че  са налице нови форми за прилагане на местен подход към човешкото  развитие, сдруженията на общините, читалищата и местните професионални организации.

Анализът показва обаче, че средният българин все още не е склонен да се доверява и да сътрудничи или пък да мисли в по-дългосрочна перспектива. В същото време жителите, на общините с  по-високо ниво на човешко развитие, са по-готови, в сравнение с останалите, да приемат, отворен към сътрудничество, модел на поведение.

Общините трябва да се включат в “глобалната информационна мрежа”. Информационните технологии днес оказват много по-силно влияние върху всички аспекти на живота, включително и върху начина, по който хората правят бизнес, и по който натрупват и споделят знанията си.

Местното развитие в България предлага големи възможности за човешки напредък, но само ако е съчетано с по-силно управление. Действащият модел на общинско управление е все още доста централизиран и съответно e изложен на политически натиск и влияние. Освен това основата, на която се градят взаимоотношенията между централните власти и общините, е изцяло зависима от централизираното финансиране и централния бюджет. Настъпил е моментът да се проучат възможностите за интегриране на общините в настоящата (областна) или бъдеща (район за планиране) институционална уредба като субекти на развитието, а не само като негови адресати.

Общините трябва да се обвържат с националните политики посредством обща широка рамка, която включва:

- стратегическо мислене на местно ниво;

- подкрепяни от донорите инициативи, които са отговор на реални потребности;

- изграждане на местен капацитет и реформиране на вертикалната институционална уредба.

Трябва да се обърне внимание на два взаимно свързани процеса ¦ управление, което е по-отворено към хората и политически подход за подобряване на човешкото развитие на местно ниво:

Укрепване на местното самоуправление с цел насърчаване на ефективността, справедливостта, икономическото и политическото участие;

  Издигане на стратегията за местно човешко развитие в приоритет.

Това предполага повече автонамия на общините, особено по отношение на ресурсите (създаване и използване):

-  увеличаване на техния обем, особено за инвестиционни проекти;

- стимулиране действията на местните субекти, насочени към човешко развитие;

-  оптимизиране формите на координация или сдружаване между общините в рамките на областите и районите за планиране.

Подходът към регионалните структури трябва да придава на областните и плановите райони по-голяма териториална организационна съгласуваност.

За тази цел системата на управление на регионално ниво трябва да се развива в посока към по-представителни форми.

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010212.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010212
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес