ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Цялостна система от обществени възможности може принципно, както да закрепости, така и да даде свобода на личността. Тя осигурява на личността правото свободно да проявява своята същност. Обществото не може да реализира своите цели, ако не осигури необходимите права и свободи на своите граждани.

Много от нещата в нашето ежедневие, които изглеждат нормални и естествени са основани на “правата на човека”. Тези права не са съществували винаги. Векове са били нужни за тяхното извоюване и признаване от държавата. Дори и днес има много хора, чиито права се ограничават. Правата на човека са социално-историческо явление, те винаги са свързани с определен етап от историческото развитие. Човешките права са дадени по рождение, следователно са неотменими.

В България за първи път правата на човека се признават в Търновската конституция. Там са закрепени основните принципи на свобода, равенство, самоуправление и сигурност. Въведени са правото на сдружаване, правото на образование, принципът, че престъпление е само това деяние, предвидено от закон. Търновската конституция е сравнително модерна за времето си. В конституцията се съчетават правата и свободите на гражданите с националните свободи. Тя регламентира политическото устройство на страната и въвежда разделянето на властите.

Търновската конституция утвърждава монархичната форма на управление. България става монархично-конституционна държава. Конституциите от 1947 г. и 1971 г. дават предимство на правата в социалната сфера. приоритет има уредбата на правото на труд.

Новата Конституция от 1991 г. поставя достойнството на човека като цел и оправдание за всяка държавна дейност, която има своите ограничения в свободата на човека.

Правата на човека са права на всички членове на обществото, но точно обществото налага индивидуалното право да се съобразява с правото на другите. Свободата на всеки човек свършва там, където започва свободата на другите.

След края на първата световна война едно от  големите постижения на Парижките мирни договори е създаването на ОН. Уставът на ОН е приет през април 1919 г. Уставът на ОН е:

1. Гарантира съхраняването и ненарушимостта на статуковото установено по време на Парижкия мирен договор.

2. Установява и утвърждава водеща роля на САЩ, Франция, Англия, Япония, Китай.

Отношението на ОН към правата на човека:

1. говори се за колективни права

2. никъде не се говори за правата на малцинствата.

След Втората световна война европейските народи, потресени от нейната трагедия затвърждават убеждението си, че е абсолютно необходимо да се изгради една Европа, свободна, обединена, в която интересите на всички ще бъдат зачитани. През 1949 г. е създаден Съветът на Европа. Той обединява 39 страни (включително и РБ). Всяка държава - член на СЕ трябва да зачита демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Тези ценности са основните принципи на едно по-справедливо общество. За съжаление те никога и никъде не са били постигнати веднъж завинаги и дори днес се застрашават от нетолерантността, расизма и крайния национализъм. За тяхната защита Съвета на Европа приема Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Тя не се задоволява само да признае правата и свободите на всеки човек, живеещ в държавите членки на СЕ, а прави възможно тяхното прилагане чрез Европейския съд по правата на човека и Европейската комисия по правата на човека. Конвенцията позволява на всеки човек, чиито права са били нарушени, да подаде жалба срещу правителството, виновно за това нарушение.

Правата, гарантирани от ЕКЗПЧОС до голяма степен предопределят и съдържанието на правата на човека, закрепени в Конституцията на РБ.

Проблемите, свързани със закрепването на правата на човека и тяхното спазване придобиват ново значение с подписването през 1993 г. от РБ на Европейското споразумение за асоцииране с Европейския съюз. В него наред с желанието си за членство в Европейския Съюз РБ заявява решимостта си да зачита правата на човека и основните свободи. През 1994 г. са приети основните критерии, на които всяка страна кандидат за членство в ЕСъюз трябва да отговаря и един от тях е съществуване на стабилни институции, които да гарантират спазването на правата на човека в границите, очертани от ЕКЗПЧОС и зачитане на правата на малцинствата.

Тук ще направим опит да ви представим нещо като каталог на основните права и свободи, механизмите за тяхната защита като в следващите изложения ще ги разгледаме подробно.

1. Право на живот - всеки има право на живот. Посегателството върху него се наказва като най-тежко престъпление.

2. Забрана за изтезания - никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

3. Лична свобода и неприкосновеност - никой не може да бъде обект на на произволен арест или задържане. Всяко задържано лице трябва да бъде уведомено в момента на задържането му за причините за това и да му бъдат съобщени в най-кратък срок обвиненията срещу него. Всяко лице, срещу което е повдигнато обвинение трябва да бъде съдено от нарочен държавен орган в разумен срок от време или да бъде освободено.

4. Право на справедлив съд - всяко лице има право да бъде съдено в разумен срок от предявяване на обвинението от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Всяко лице, обвинено в престъпление се счита за невинно до доказване на противното.Всяко лице, има право на адвокатска защита. Ако не разполага със средства за заплащане на адвокат има право да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието.

1. Неприкосновеност на личния живот - всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Свобода на съвестта - свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповеданието и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания, както между вярващи и невярващи.

3. Свобода на словото и информацията - това право включва свободата на всеки да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, било писмено, устно, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор.

4. Свобода на събрания и сдружаването - всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително и правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

В интерес на обществото и сигурността държавата може да предвиди ред за упражнение на т.7 и т.8.

1. Избирателни права - всеки гражданин има правото и възможността да взема участие в ръководенето на обществените работи пряко или посредством свободно избрани представители, да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване.

2. Право на труд - всеки човек има право да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет.

3. Право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

4. Право на образование.

5. Културни права - всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност.

6. Права на жената - държавите, страни по ЕКЗПЧОС се задължават да приемат всички надлежни мерки за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените от страна на което и да е лица, организация или предприятие.

7. Права на детето - всяко дете, без разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито състоянието му на малолетен изисква.

Изброените права са закрепени в Конституцията на РБ и в редица международни конвенции - Всеобща декларация за правата на човека, ЕКЗПЧОС, Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенция против изтезанията и други форми на жестокост, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Международен пакт за граждански и политически права, Международен пакт за икономически, социални и културни права. Тези документи са подписани от РБ и по силата на чл. 5 ал. 4 КРБ разпоредбите им са задължителни у нас.

Механизми за защита на правата на човека по Европейската конвенция за защита пправата на човека и основните свободи:

1. Подаване на жалба срещу определена държава, нарушила правата на човека пред Европейската комисия по правата на човека.

2. Жалби могат да се подават от едно лице, от група лица/организация, асоциация и др./ или от друга държава. За да бъде приета за разглеждане една жалба, трябва да се докаже от лицето, което я подава, че са опитани всички възможности за правна защита, съществуващи в собствената страна.

3. Защита от Европейския съд по правата на човека. Той решава само дела, които са му предоставени от Европейската комисия или от заинтересуваната държава.

 ПРИЛОЖЕНИЕ: Всеобща декларация за правата на човека

Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,

Като взе предвид, че прeнeбрегването и неуважаването на правата на човeка доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения, бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

Като взе предвид, че е необходимо да се насърчава развитието на приятелски отношения между народите,

Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с Организацията на обединените нации всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,

Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят, чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.  Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

Член 3
Всеки човек има правото на живот, свобода и сигурност на личността.

Член 4
Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.

Член 5
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.

Член 6
Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.

Член 8
Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

Член 9
Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Член 10
Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

Член 11
1.
Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.
2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може също така да бъде налагано наказание, по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

Член 12
Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателство.

Член 13
1.
Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14
1.
Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.

Член 15
1.
Всеки човек има право на гражданство.
2. Никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

Член 16
1.
Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

Член 17
1.
Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
2. Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.

Член 18
Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

Член 19
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 20
1.
Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
2. Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

Члел 21
1.
Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна.
3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

Член 22
Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

Член 23
1.
Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.
3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство, и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита.
4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

Член 24
Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

Член 25
1.
Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползват с еднаква социална защита.

Член 26
1.
Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на обединените нации за поддържане на мира,
3. Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

Член 27
1.
Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.
2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

Член 28
Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази Декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

Член 29
1.
Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност.
2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на обединените нации.

Член 30
Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Използвана литература:

 

1) Радосвета Кожухарова, Правата на човека

2) Всеобща декларация за правата на човека

3) INTERNET Web Site Мошеник.bg:                             URL: http://moshenik.orbitel.bg/

 

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010209.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010209
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес