Цялостна система от
обществени възможности може принципно, както да закрепости, така и да даде
свобода на личността. Тя
осигурява на личността правото свободно да проявява своята същност. Обществото не може да реализира своите цели, ако не осигури
необходимите права и свободи на своите граждани.
Много от нещата в
нашето ежедневие, които изглеждат нормални и естествени са основани на “правата
на човека”. Тези права не са
съществували винаги. Векове са били нужни за тяхното
извоюване и признаване от държавата. Дори и днес има
много хора, чиито права се ограничават. Правата на
човека са социално-историческо явление, те винаги са свързани с определен етап
от историческото развитие. Човешките права са дадени
по рождение, следователно са неотменими.
В България за първи път
правата на човека се признават в Търновската конституция. Там са закрепени основните принципи на свобода,
равенство, самоуправление и сигурност. Въведени са
правото на сдружаване, правото на образование, принципът, че престъпление е
само това деяние, предвидено от закон. Търновската
конституция е сравнително модерна за времето си. В
конституцията се съчетават правата и свободите на гражданите с националните
свободи. Тя регламентира политическото устройство на
страната и въвежда разделянето на властите.
Търновската конституция
утвърждава монархичната форма на управление. България става монархично-конституционна държава. Конституциите от 1947 г. и 1971 г. дават предимство на правата в
социалната сфера. приоритет има уредбата на
правото на труд.
Новата Конституция от
1991 г. поставя достойнството на човека като цел и оправдание за всяка държавна
дейност, която има своите ограничения в свободата на човека.
Правата на човека са
права на всички членове на обществото, но точно обществото налага
индивидуалното право да се съобразява с правото на другите. Свободата на всеки човек свършва там, където
започва свободата на другите.
След края на първата световна война едно от големите
постижения на Парижките мирни договори е създаването на ОН. Уставът на ОН е
приет през април 1919 г. Уставът на ОН е:
1. Гарантира съхраняването и
ненарушимостта на статуковото установено по време на Парижкия мирен договор.
2. Установява и утвърждава водеща роля на
САЩ, Франция, Англия, Япония, Китай.
Отношението на ОН към правата на човека:
1. говори се за
колективни права
2. никъде не се
говори за правата на малцинствата.
След Втората световна
война европейските народи, потресени от нейната трагедия затвърждават
убеждението си, че е абсолютно необходимо да се изгради една Европа, свободна,
обединена, в която интересите на всички ще бъдат зачитани. През 1949 г. е създаден Съветът на Европа. Той
обединява 39 страни (включително и РБ). Всяка държава
- член на СЕ трябва да зачита демокрацията, правата на човека и върховенството
на закона. Тези ценности са основните принципи на едно
по-справедливо общество. За съжаление те никога и
никъде не са били постигнати веднъж завинаги и дори днес се застрашават от
нетолерантността, расизма и крайния национализъм. За
тяхната защита Съвета на Европа приема Европейска конвенция за защита правата
на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Тя не се
задоволява само да признае правата и свободите на всеки човек, живеещ в
държавите членки на СЕ, а прави възможно тяхното прилагане чрез Европейския съд
по правата на човека и Европейската комисия по правата на човека. Конвенцията позволява на всеки човек, чиито права са били нарушени,
да подаде жалба срещу правителството, виновно за това нарушение.
Правата, гарантирани от
ЕКЗПЧОС до голяма степен предопределят и съдържанието на правата на човека,
закрепени в Конституцията на РБ.
Проблемите, свързани
със закрепването на правата на човека и тяхното спазване придобиват ново
значение с подписването през 1993 г. от РБ на Европейското споразумение за
асоцииране с Европейския съюз. В него наред с желанието си за членство в Европейския Съюз РБ
заявява решимостта си да зачита правата на човека и основните свободи.
През 1994 г. са приети основните критерии, на които всяка страна кандидат за
членство в ЕСъюз трябва да отговаря и един от тях е съществуване на стабилни
институции, които да гарантират спазването на правата на човека в границите,
очертани от ЕКЗПЧОС и зачитане на правата на малцинствата.
Тук ще направим опит да
ви представим нещо като каталог на основните права и свободи, механизмите за
тяхната защита като в следващите изложения ще ги разгледаме подробно.
1. Право на живот - всеки има право на
живот. Посегателството върху него се наказва като най-тежко
престъпление.
2. Забрана за изтезания - никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
3. Лична свобода и неприкосновеност -
никой не може да бъде обект на на произволен арест или задържане. Всяко задържано лице трябва да бъде уведомено в момента на
задържането му за причините за това и да му бъдат съобщени в най-кратък срок
обвиненията срещу него. Всяко лице, срещу което е
повдигнато обвинение трябва да бъде съдено от нарочен държавен орган в разумен
срок от време или да бъде освободено.
4. Право на справедлив съд - всяко лице
има право да бъде съдено в разумен срок от предявяване на обвинението от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Всяко лице, обвинено в
престъпление се счита за невинно до доказване на противното.Всяко лице, има
право на адвокатска защита. Ако
не разполага със средства за заплащане на адвокат има право да му бъде
предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на
правосъдието.
1. Неприкосновеност на личния живот -
всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот на неговото жилище
и тайната на неговата кореспонденция.
2. Свобода на съвестта - свободата на
съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповеданието и на религиозни
или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства
за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различни
вероизповедания, както между вярващи и невярващи.
3. Свобода на словото и информацията -
това право включва свободата на всеки да търси, да получава и да разпространява
сведения и идеи от всякакъв вид, било писмено, устно, печатно или като
произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой
избор.
4. Свобода на събрания и сдружаването -
всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване,
включително и правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на
своите интереси.
В интерес на обществото
и сигурността държавата може да предвиди ред за упражнение на т.7 и т.8.
1. Избирателни права - всеки гражданин
има правото и възможността да взема участие в ръководенето на обществените
работи пряко или посредством свободно избрани представители, да гласува и да
бъде избиран в истински, периодично провеждани избори, при всеобщо, равно и
тайно гласуване.
2. Право на труд - всеки човек има право
да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет.
3. Право на обществено осигуряване и
социално подпомагане.
4. Право на образование.
5. Културни права - всеки има право да се
ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива
своята култура в съответствие с етническата си принадлежност.
6. Права на жената - държавите, страни по
ЕКЗПЧОС се задължават да приемат всички надлежни мерки за ликвидиране на
дискриминацията по отношение на жените от страна на което и да е лица,
организация или предприятие.
7. Права на детето - всяко дете, без
разлика на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, национален или социален
произход, имотно състояние или рождение, има право на такива мерки на закрила
от страна на неговото семейство, на обществото и на държавата, каквито
състоянието му на малолетен изисква.
Изброените права са закрепени в
Конституцията на РБ и в редица международни конвенции - Всеобща декларация за
правата на човека, ЕКЗПЧОС, Конвенция за премахване на всички форми на
дискриминация по отношение на жените, Конвенция против изтезанията и други
форми на жестокост, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,
Международен пакт за граждански и политически права, Международен пакт за
икономически, социални и културни права. Тези документи са
подписани от РБ и по силата на чл. 5 ал. 4 КРБ разпоредбите им са задължителни у нас.
Механизми за защита на правата на човека
по Европейската конвенция за защита пправата на човека и основните свободи:
1. Подаване на жалба срещу определена
държава, нарушила правата на човека пред Европейската комисия по правата на
човека.
2. Жалби могат да се подават от едно
лице, от група лица/организация, асоциация и др./ или
от друга държава. За да бъде приета за разглеждане една
жалба, трябва да се докаже от лицето, което я подава, че са опитани всички
възможности за правна защита, съществуващи в собствената страна.
3. Защита от Европейския съд по правата
на човека. Той решава само дела, които са му предоставени от
Европейската комисия или от заинтересуваната държава.
Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,
Като взе предвид, че прeнeбрегването и неуважаването на правата на човeка доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения, бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,
Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,
Като взе предвид, че е необходимо да се насърчава развитието на приятелски отношения между народите,
Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,
Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с Организацията на обединените нации всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,
Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,
ОБЩОТО СЪБРАНИЕ
провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят, чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение. Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.
Член 3
Всеки човек има правото на живот, свобода и сигурност на личността.
Член 4
Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.
Член 5
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
Член 6
Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Член 8
Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона