Правова държава

Същност на държавата

Държавата, като социален феномен съществува от около 3500 г. преди н. е. От тогава до наши дни тя е еволюцирала и днес ние говорим за т. нар. Модерна държава. Съществуват много теории за същността на държавата. Най-популярни са теориите за обективното (съществуващо, реално) битие на държавата. Тези теории се разглеждат като социален факт, като естествен организъм, като юридически факт, като субективно явление (психологическа теория), като политическа общност.

В съвременния период се говори, че държавата е политически съюз. Това, което прави от Държавата —държава, е наличието на публична власт. Тя се простира над хората независимо от тяхната воля.

Друг много важен въпрос, който възниква е: На кого е Държавата? Според договорните теоретици, чийто най-виден представител е Ж. Ж. Русо,  отговорът е, че държавата е всеобща. Социалните теоретици от своя страна пък твърдят, че Държавата принадлежи само на едни, и това е — елита. Така договорните и социалните теории влизат в дълбоко противоречие. Изход от конфликта е, че Държавата безусловно има своя ангажимент към всички, които влизат в политическия съюз наречен нация, макар различните социални групи, да нямат еднакво отношение към държавата.

Съвременните възгледи са дообогатени от някои кибернетични теории.

Всеобщите цели на държавата трябва да получат предимство над частните. Държавата трябва да се схваща като продукт на гражданското общество, но същевременно връзката между държавата и правото датира от далечното минало. Държавата е нормотворец — тя твори право, следи за спазването му и наказва. Нормалното творческо действие на държавата се извършва на различни нива.

Правото при ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

Връзката между държавата и правото е неизбежна. Това не означава, че съществуването на държавата е причина за съществуване на правото, както и обратното — че правото е причина за съществуването на държавата.

Отношенията между правото и държавата, нямат причинно-следствен характер.

Едновременното съществуване на държавата и правото е обусловено от потребностите на обществото. Всеобщата организационна институциалност на обществото, разделено на социални групи, не е достатъчна за съществуването на обществото. необходимо е нещо друго — всеобща нормативна институциалност — тя (последната) може да се постигне единствено чрез общозадължителност, каквото е правото.

Отношенията и връзките между членовете на обществото изискват нормативно институциално намиране чрез правото. Качествената разлика  в същността на държавата и правото изисква също взаимообвързаност между тях.

Държавата спада към организационните структури на обществото и носи всички техни общи качества.

Правото спада към нормативните структури.

Връзката между Държавата и Правото е функционална, а не органична.

Функционалните връзки между Държавата и правото произтичат пряко от тяхната същност, поради което и двете явления съществуват относително самостоятелно.

От историята знаем, че целият обществено-правен живот намира своя по-дълбок смисъл в Държавата. С времето, писаният закон напълно е заместил обичайното право. От само себе си се налага мисълта за държавата като законодател, и в този смисъл на думата, като източник на цялото право. Тук се появява едно, наглед неразрешимо, противоречие—Държавата има за предпоставка правото, а правото—Държавата.

Държавата е едновременно източник и на право,  и на правообразуване. Държавата изниква от факта на историческия живот, за да даде след това живот и сила на цялото право.

С други думи, колкото държавата стои над правото, толкова и правото стои над държавата. По-скоро правото и държавата са равностойни елементи, те са свързани помежду си така, че зависят един от друг.

Нормалният живот на правото винаги е изложен на смущения от страна на членовете на държавата (държавната общност), затова държавата предприема превантивни мерки, за да защити правото. Когато обаче, дойде нарушение на правната норма, държавата вече преминава към упражняване на своята наказателна функция в защита на правата. Тази репресивна форма на закрила на правото от страна на държавата, се изнася от съдебните и административните органи, които установяват нарушението и прилагат предвидените санкции. По този начин се въстановява нарушеното равновесие в обществено-правния живот.

Тази грижа на държавата обаче, би била непонятна, ако правото по своята същина, нямаше за задача да закриля мира и реда в обществения живот.

Функцията на правото е да се осигури живота на общността и нейните членове, на техните външни отношения. Тази своя функция правото може да осъществи по 2 начина:

1. Позитивно - с принуждението да се изпълнят постъпки, чието неизпълнение би нанесло вреда на другите;

2. Негативно - да се забрани извършването на по-стъпки, които засягат чужда сфера на правна дейност.

Държавата се изгражда като правова, когато се превръща в универсална общност, почиваща на социално-правна основа, където е гарантирана свободата на личността. Това определя същността на правовата държава. Правата на човека — тoва са неговите естествени права. При правовата държава на всяко естествено право, трябва да съществува установено позитивно право. Естествените права на човека се превръщат в основни права.

Юридическото установяване на свободата, присъщо на правовата държава, изисква като основа на частното право да се издигне принципът: „позволено е всичко, което не е забранено специално“.

Правовата държава предполага установяване на равни възможности за всички членове на обществото.

Философска същност на ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

Установяването на широк кръг от права и свободи на гражданите, означава да се даде траектория за действие на другите социални регулатори в съответните сфери. Зада-чата пред правната политика е да установи ефективно съгласуване на правото с неправните социални регулатори, без да им се придава юридическа форма.

Наред с установяването на широк кръг права и свободи на гражданите, е необходимо да се изгради система за тяхното гарантиране и охрана.

Мярата на социална свобода трябва да бъде адекватна на съществуващите икономически условия. В противен случай се стига до деклариране на права, които обществото не е в състояние да обезпечи.

Законодателят трябва своевременно да открива новите възникващи потребности на личността и да им придава законова форма — юридически да ги признава и защитава.

Формирането на правова държава означава —Демо-кратизиране, Хуманизиране и стабилизиране на законодателството с цел постигане на по-ефикасна защита на правата на гражданите.

Личността в правовата държава реализира своята свобода, както сама, така и чрез социалните общностти, които създава и в които участва.

Всеки израз на политическа свобода на индивида в правовата държава е правно установения и гарантиран суверенитет на народа, т.е. правовата държава гарантира суверенитета на народа — тя, правовата Държава изключва злоупотреба (бюрократична) с властта.

Характерни черти на ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА

Равноправието — като характеристика на правовата държава, е израз на равна мяра на свободата, представена на всяка личност. Равноправието се изразява не просто в декларирането на равенство пред закона, а в ликвидирането на всички привилегии, и осъществяването на еднаква юридическа охрана на свободата на всекиго.

То намира израз в еднаквото прилагане на законите, спрямо всяка личност и нейните общности.

Равноправието е гарантирано от материално-правните и процесуално-правните средства.

Проявлението на правото, като равна мяра на свобода спрямо социалните общности, намира израз в плурализма —характерна черта на правовата държава.

Народовластието — е реално проявление на суверенитета на народа — при наличие на народовластието държавата се подчинява на народа чрез правото.

Друга характеристика на правовата държава е върховенството на закона — това включва върховенството на конституцията като основен закон, спрямо други правно-нормативни актове, произтичащо от това, че той е единственият юридически нормативен акт, който изразява, установената по волята на суверенния народ, мяра на свобода. Така свободата получава юридически израз и конкретни измерения пред закона.

Конституционен съд трябва да гарантира върховенството на закона.

Изразяването в закон на волята на суверенния народ става посредством висшия представителен държавен орган (у нас — Народното събрание).

Народното събрание като изразител на на волята на суверенния народ, трябва чрез закона да установи и гарантира автономността на гражданското общество.

От друга страна върховенството на закона, изисква всички подзаконови нормативни актове да не му проти-воречат.

Друго характерно качество на правовата държава е, че нейния държавен апарат е подчинен на обществото. В правовата държава суверенния народ, чрез закона — израз на неговата върховна воля, обвързва държавния апарат и го подчинява на обществото. Държавният апарат при правовата държава е несъвместим със самата същност на бюрократизма, и всички нейни форми (на бюрократизъм) не само в държа-вния апарат, но и в цялото общество.

Най-тежката болест на съвременното общество е бю-рократизма, а ефективно средство срещу нея се оказва право-вата държава в цялата си същност. При правовата държава се стесняват възможностите за проявление на бюрократизма.

Административният апарат ( и помощните му органи) при бюрократизма е тромав, раздут, тежък и скъпо струващ. За разлика от бюрократичния модел, при правовата държава административният апарат е относително малочислен, компе-тентен, високо квалифициран — подчинен изцяло на предста-вителните органи на суверенния народ.

Друга характерна същност, при която не може да се стигне до отчуждаването на държавната власт от обществото, е появяването на сближаване на държавната власт с обществото.

Друга характерна черта, е че степента на правовост на обществото обуславя степента на законност. Правно-установената свобода на личността и нейните общности получават реална защита чрез предвидените в правото, за тази цел, гаранции. Тук важна роля играе и юридическата отговорност — отговорността на всички субекти за поведе-нието им един спрямо друг е съществен израз на реално проявление на равенство в техните права и задължения.

Държавата не може да бъде правова, само с оглед на вътрешното право. Тя е правова и от гледна точка на междуна-родното право. Тези две нейни проявления са органически свързани. Правата и свободите на личността се гарантират, както по отношение на вътрешното, така и по отношение на международното право.

В международното право  — се разработват т. нар. права на човека от „трето поколение“.

В тяхното число влизат такива права като:

• Право за мир

• Право за разоръжаване

• Право на здрава, екологически балансирана, околна среда

• Право на общуване

• Право за установяване на нов международен икономически ред

По своята същност това са права: на народите, на на-циите, на световното общество. Те изразяват насъщните нужди и интереси на цялото човечество, и на всеки отделен човек.

Приемането и гарантирането на тези права е задължи-телно за всяка една държава, определяща себе си като правова.

Активно e съдействието от страна на държавата за установяване на международните норми, отразяващи баланса на интересите на държавите.

Правовата държава трябва да подчинява външно-икономическата си дейност на международното право.

Формирането на все повече правови държави, от гледна точка на вътрешното и на международно право, води до формирането на реални общности от правови държави. Това води до качествена промяна в отношенията между тези държави.

ПРАВОВА ДЪРЖАВА и гражданско общество

В гражданското общество се крие източникът на обективната необходимост от правова държава.

Характеристиката на правовата държава не може да бъде дадена, като се базираме единствено на отношенията между правото и държавата. При следването на този подход, същността на правовата държава се свежда най-вече до зако-носъобразността в дейността на правните субекти и на първо място на държавните органи.

Безспорно правовата държава е, държава на законо-съобразността, но с това не започва и далеч, не се изчерпва нейната същност.

И нещо повече — не всяка законност означава, че държавата е правова.

Самите закони трябва да отговарят на определени обективни изисквания, за да могат да бъдат основата върху която да се проявява тази законност, която характеризира правовата държава. Това е така, защото законноста е обусловена и от други черти на правовата държава, които поради непосредствената им връзка е гражданското общество стоят в основота й.

Гражданското общество заема мястото на най-всеоб-хватната и определяща страна на обществения живот.

Формирането на дееспособно гражданско общество и изграждането на адекватна на него държавна организация, се два взаимнообвързани процеса.

Адекватна на свободното гражданско общество, дър-жавна организация може да бъде само правовата държава.

Гражданското общество и държавата са различни сфери на обществения живот. Тоталната намеса на Държа-вата, в „живота“ на гражданското общество, е пречка за неговото развитие. Това води до ограничаване и сковаване на гражданското общество. Държавата не трябва да управлява непосредствено процесите, които протичат в гражданското общество. Освобождаването на гражданското общество от съответното управление от страна на държавния апарат, дава възможност всички негови сфери да съществуват в пълен обем.

Тъй като гражданското общество е, преди всичко, сферата на личните интереси, то за да е конституцията дейст-вително гражданска, необходимо е естествените права на личността не само да излязат на преден план, но и да заемат централно място в нея. Тази изходна позиция означава, че в основата на цялата конституция трябва да стоят естествените права на личността, т. е трябва да се положат основите на връзката между естествените права на личността и пози-тивното право.

За да се отговори на обективните потребности на нашето общество днес, на същността на извършваните от него промени, е необходимо да бъде създадена конституция, полагаща на първо място юридическите основи на свободното гражданско общество— свободата е неотменимо свойство на гражданското общество и ако искаме действително, консти-туцията да бъде гражданска, тя трябва да се основава до край върху обективното изискване на неприкосновеност на правото на свобода.

Свободата е в основата на естест-вените права на личността, но същевременно — в основата на естествените задължения, стои задължението за самоограничение на личността и т. н. Реалното проявление на естествените права обаче, е невъзможно без изпълнението на естествените задължения на личността. Естествените задължения произтичат непосредствено от био-социалната същност на личността.

Значението на юридическата свобода на личността в гражданското общество, се определя и от това, че основната връзка между хората в обществото не е държавно-полити-ческият, а гражданският живот — той, гражданския живот обхваща икономическото, политическото, социалното и духовното общуване между личностите, като определя и основните сфери на проявление на тяхната юридическа свобода в гражданското общество.

Човекът „усвоява“ своята свобода, в гражданското общество, не само сам, но и чрез социалните общности, които той създава.

Гражданското общество по своята същност не е съв-местимо с административно-бюрократичната система. С фор-мирането на гражданското общество и изграждането на правовата държава, се променя и ролята на другите право-защитни органи, тъй като духовните, икономическите, социалните отношения не изискват администриране от страна на техния бюрократичен апарат.

Сформирането на гражданското общество е един от основните елементи при правната реформа. Най-ефективно средство за гарантиране автономността на гражданското общество спрямо държавната власт, или срещу отделни нелигитимни действия, на иначе легитимната власт, е сред-ството на гражданското неподчинение — т. е правото на съпротива.

Правото на гражданско неподчинение е елемент от характеристиката на съвременната правова държава. То е гарантирано с правни средства, и е един от трайните показатели за проявление за правостта на държавата и на гражданското общество.

За да бъде легитимно упражняването на правото на гражданско неподчинение, то трябва да бъде адекватно на нелегитимността на деянията на държавните органи. Това означава, че формите, методите, средствата и интензивността на гражданското неподчинение, трябва да са адекватни на същността на нелегитимните действия на държавната власт. Така се създава граница срещу злоупотреба с правото на гражданското неподчинение.

Субектът, или носителят на правото на гражданското неподчинение, трябва да бъде отделната личност, нейните общности, и суверенния народ като цяло.

Съдът трябва да бъде органът, пред който да се защитава правото на гражданското неподчинение. Съдът трябва да бъде институцията, пред която да се доказва злоупотребата с правото.

Правовата държава не е самоцел. Решаващо в нейната характеристика е отношението:

Личност - общество - право - държава

Това е един от аспектите разкриващ същността на правовата държава.

Втория аспект е обратното отношение:

Държава и право - общество и личност.

Това отношение разкрива философската същност на ролята и по отношение на личността.

При правовата държава отношението държава и право - общество и личност, е отношение от нов тип, отношение даващо възможност за оптимално развитие на обществото. Създават се условия за

- хармонично развитие на обществото;

-  създават се условия за саморегулиране на общест-вените процеси, условия за саморазвитие на обществото;

-  предоставя се възможност за прогрес в обществото, и възможност за задоволяване на потребностите на личността.

Правова държава може да се изгражда на определен етап от демократизирането на обществото.

Неоспорим е фактът, че правовата държава е свързана органически с общата социална същност на държавата.

Правовата държава е органически свързана с дейст-вителен демократичен политически режим. Правовата Държава е гаранция за реалност на демократизма на политическия режим, а той намира реално проявление в характеристиката на правовата държава. В този смисъл правовата държава е държава на реален демократичен режим.

Правовата държава гарантира своето историческо съществуване, срещу субективните фактори оказващи влияние върху развитието на обществото. Тя, Правовата Държава, притежава предпоставките за непрекъснатото си развитие.

Нейната природа създава условия за необратимо прогресивно развитие на обществото, за необратимо усъвършенстване.

Нейното развитие се обуславя и от фактори, които стоят вън от нея.

Проблемът за правовата държава включва онази част от въпросите за отношението между държавата и правото — тяхната функционална връзка. Според някои учения модерната държава е конституционната. След примера на Англия, конституционната държава бързо преминава и на континента. Наред с правата, върху модерната държава стоят и задълженията й за покровителство и защита на онези човешки интереси, които могат да влизат в конфликт с интересите на държавата.

Известни права са присъщи на индивида, и на неговото качество на човек, те са независими от държавата, съществуват извън нея. Те са абсолютни, неизменими и затова стоят извън действието на властта. Тези права образуват основата на всяко ограничение на държавата.

Държавата като правен организъм, е наистина неогра-ничена и свободна, обаче все пак е стегната в границите правния ред.

Затова под израза правова държава не трябва да се разбира само, че държавата е правен организъм на принуда, на държавата, която действа правно и намира границите на своята дейност в правото.

Средството, с което държавата поддържа равновесие, е законът. За да бъде справедлив, той не бива да дава предпо-читание на една група, или класа, а трябва да бъде безпри-страстен.

Според учението за разделението на властите на Монтескьо, участието на народа в законодателството не изчерпва същината на конституционната държава. Казва се, че Конституционната Държава е народна държава. Тя отговаря на мисълта, че „държавата, това сме ние всички“.  Тя се нарича и правова държава. За разлика от политическата държава, правовата държава приема мисълта, че „държавата не може всичко“. С други думи гражданите на конституционната държава са свободни не само, защото им е гаран-тирано участието в законодателството, но и защото им е осигурена и една сфера на свобода, която Държавата не бива да накърнява.

Полицейската държава — не познава граници за дейността на държавата, тъй като полицейската държава се стреми да защитава своите поданици, не само срещу другите поданици, но и срещу собственият им ограничен поданически разсъдък, и да ги направи щастливи за сметка на тяхната свобода.

Конституционната държава, напротив — скъса с тази система на опекунство. Тя се отказва мълчаливо от някои права, а други обявява изрично за ненакърними —такива са равеството пред закона, личната свобода, неприкосновеността на собствеността и жилището, свободата на вероизпо-веданието, свободата на сдружаванията и събранията, свободата на печата, свободата за избор на професията.

Конституционната държава днес, това е, тъй наре-чената, модерна държава, но освен конституционна, модер-ната държава, от своя страна, трябва да е и правова държава. При Правовата държава гражданите не само са свободни, защото им е осигурена една сфера на свобода, която държавата не накърнява, но и самоотговорни.

Правовата държава е тази, която сама се подчинява и се ангажира да спазва своето право. Модерната държава според Е. Линкълн е „власт на народа, чрез народа“.

Свободата на личността е основната характеристика на правовата държава. Тази свобода завършва там, където започва свободата на другите личности. Така се определя мярата на свободата — тя е израз на връзката между свободата и несвободата, т. е (задължението) .

Правото при правота Държава съдържа в себе си своето отрицание:

- от една страна — то е форма на социална свобода

- от друга страна — то е форма на принуда.

Това са две противоположни определения за правото. Ограничаването на свободата е оправдано само тогава, когато личността със своето поведение може да причини вреда на други личности. Така правовата принуда е необходимост, тъй като без средствата на правовата принуда не може да бъде гарантирано и правото на мярата на свобода.

Ето защо правовата държава, е държава, в която обективно необходимата мяра на свобода е правно установена.

Всяка държава има своето право, но не всяка е пра-вова държава. При правовата държава трябва да са налице няколко условия, сред които се открояват:

• опазването на правата и свободата на човека

                                и

наличието на конституционен контрол, гарантиращ защитата на тези свободи.

 

 

 

 

 

 

Цитирана и използвана литература:

 

Бойчев, Г. Правова държава, С., 1994

Торбов, Ц. Учение за държавата, С., 1999

Торбов, Ц. История и теория на правото, С., 1992


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010205.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010205
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес