Публичната комуникация в България

Публичната комуникация е науката и изкуството да се общува и да се постига устойчиво доверие и взаимно изгодно сътрудничество между една организация и нейните публики, като максимално се отчитат интересите и на двете страни в процесите на комуникацията. Публичната комуникация е необходима не само на различни организации, но и на всеки човек - тя му помага в неговата точна ориентация, свързва го с институции и други групи хора и така улеснява материалния, интелектуалния и духовен обмен между членовете на обществото.

Публичната комуникация е начин на мислене и поведение, който трябва да бъде овладяван не само от хората, които я упражняват, но и от всеки мениджър, от всеки член на обществото.

В България през последните десет години се осъществяваше процес на първоначално натрупване на капитали, на налагане принципите на пазарното общество. Сега върви процес на преразпределение на натрупаното богатство, на приватизация, на реализация на корпоративни стратегии, с цел да се умножава това богатство в идващите десетилетия.

В България вече почти няма сериозна фирма, политическа партия, организация на изпълнителната власт - на национално и регионално равнище, в която да не е назначен най-малкото един служител, занимаващ се с връзки с обществеността.

Големият проблем, обаче е, че значителна част от хората, назначавани в тези отдели (служби) за връзки с обществеността, са неподготвени за дейността, с която те трябва да се занимават.

У нас най-напред за публична комуникация се заговори във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ “Св. Климент Охридски” в края на 80-те и началото на 90-те години. От 1994 започна прием на студенти по новата учебна специалност “Обществена комуникация (пъблик рилейшънс и реклама)” във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ “Св. Климент Охридски”. Учебният план на специалността е изграден на основата на стандартите на университетския модел за образование в тази област, прилаган от водещите университети в Европа и САЩ.

Курсове за пъблик рилейшънс вече се четат практически във  всички български университети, вкючително и във Военната академия “Г. С. Раковски” в София. Във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” бе открита и специалност “Връзки с обществеността”.

За популяризирането на PR (Public Relations) допринасят много и периодично организираните семинари в различни региони на страната. Тук осезаем е приносът и на проф. д-р Елисавета Сотирова, д-р Георги Калагларски,  доц.  д-р Милко Петров,  доц. д-р Петър Деянов и др.

В края на 1995 г. се появи и първото българско професионално списание за информация, теория и практика - “Пъблик рилей-шънс и реклама”. Издатели на списанието са Георги Калагларски - изпълнителен директор и Здравко Райков - главен редактор. То си постави за задача да предоставя на своите читатели съдържателни, научно-достоверни и полезни за професионалното им развитие информации, знания и практически съвети. През 1998 година списание “Пъблик рилейшънс и реклама” започна да излиза под ново заглавие - “Обществена комуникация”. Смяната на заглавието бе наложена от започналия преход от експериментирането към професионализирането, от равнище връзки с обществеността към качествено по-висока степен - публична комуникация.

Развитието на публичната комуникация в България е тясно свързано с промените, които настъпват в света на масмедиите. Посланията на рекламодателите достигат до публиката чрез масовите комуникации, а печата, радиото и телевизията си осигуряват относителната си независимост тъкмо благодарение на приходите, които получават от рекламата. Несъмнено това взаимноизгодно сътрудничество ще нараства и ще се обогатява с развитието на публичната комуникация, както и на масовите комуникации, следвайки специфичните закони, на които се подчиняват те.

Телевизията е безспорният лидер в системата от комуникативни канали, предпочитани от пиармените. Увлечението по телевизията като медия, обаче, носи със себе си и редица негативи за публиката, които следва да бъдат отчитани от пиармените - като например повърхностност и неимформираност за сложните процеси, които стават в обществото.

Като мощен инстумент за въздействие и на родния медиен пазар се очертава радиото. Неговите предимства са свързани с добрата селективност на географските пазари, с възможността за светкавична трансформация в рекламни концепции и материали, със сравнително ниски цени и др. В България частните радиостанции вече се наложиха, установиха своя облик, имат постоянна аудитория.

Особено динамична е публичната комуникация в периодичния печат. И вестниците, и списанията имат качества, които не притежават радиото и телевизията - добра селективност на географските пазари, възможност за лесна промяна на рекламните материали, достъп до различни по доход групи, ниски цени, четат се от повече от един човек и др.

Слабата ни икономика, честите политически сътресения, престъпността и корупцията правят страната ни не особено привлекателна за чужди инвеститори. Това се отразява и на PR-пазара (Public Relations) - у нас пристигат далеч не най-добрите специалисти от чужбина.

В българската практика много често технологията публична комуникация се идентифицира с рекламата.

И успехите, и слабостите на българската публична комуникация са отражение на реалностите в обществото ни. Каквото е състоянието на политиката, на икономиката, на образованието и т.н., такова е и състоянието на публичната комуникация.

България навлиза в епохата на множество конфликти, напрежение и травми. Страната няма реален и сериозен икономически растеж и ако той се появи в недалечно бъдеще ще бъде с много забавено темпо; изключително ниска е производителността на труда, морално и физически са износени технологии и предприятия, недостатъчно са капиталните вложения; другите нации инвестират в бъдещето, а България ипотекира, разчитайки на заеми, бъдещето си.

Обществото ни като цяло се нуждае и ще се нуждае от технологията публична комуникация, за да може  по- безболезнено и резултатно да разрешава очакващите го трудности.

Световният опит сочи, че за публичната комуникация не по-малко опасна от икономическата и социална криза, е  и кризата на професионализъм - тя непосредствено рефлектира в ниско качество на PR-обслужване, създава неудовлетворени клиенти, ражда ниска професионална репутация.

Българската публична комуникация продължава да е твърде далече от PR-достиженията в началото на XXI век. В страната почти няма агенции, които да изпълняват пълно PR-обслужване в класическия и световно признат модел.

Публичната комуникация очевидно, е изключително важна за обществото и все по-необходима ще става. Освен това ще е нужно и още по-високо ниво на качеството в обслужването в тази сфера. Очевидно е също така, че за професионалистите, тя  ще се утвърди като една от водещите професии на XXI век.  


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010203.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010203
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес