ЧОВЕК И ГРАЖДАНИН

Разграниченията между семейството, гражданското общество и държавата поставят въпроса за изясняване на понятието  “гражданин” и неговото отношение към понятието за човека, респективно към обобщената позиция на човека в семейството и в париметъра на държавата.

Още Спиноза подчертава, че всяко определение е ограничение. Ето защо, когато се търси общото определение за гражданин, е необходимо да се прокара съответната демаркационна линия между гражданина и онези характеристики, които са присъщи на човека в рамките на семейството или на същия човек в определена позиция в рамките на собст-венодържавния живот.

Така например, човешкият индивид като служител в полицията, армията, държавната администрация, в съда и прокуратурата, като президент на страната е длъжен да подчини стриктно своята воля, качества, начин на мислене и т. н. на това, което се изисква за изпълнение на ролята, функциите и призванието му на представител на държавата и респективно на нейните институции и органи. Така генералът и прокурорът са длъжни да се абстрахират от чисто личните си вкусове, мнения, предпочитания.

Всичко онова, което е индивидуално, като способности, качества, мнения, съображения, се поставя безусловно в служба на строго изпълнение на съответната официална, държавна роля. Това от човешка гледна точка не е толкова лесно.

Много популярна е максимата, че властта развращава хората. Когато човек има концентрирана в ръцете си голяма държавна власт, той е подложен непрестанно на силни изкушения.

Така например, едно физическо и психическо неразположение на държавния глава или пък волност, която, ако става дума за обикновен гражданин, никому не прави впечатление, може да придобие несравним и твърде далеч отиващ обществен смисъл. Неслучайно хората обичат и се заразяват от любопитство да знаят до най-малки подробности личния живот на държавника.

Когато в една държава, притежаващо власт лице, смесва семейните си връзки и отношения с държавните дела или пренася иначе позволени в гражданското общество отношения в държавните работи, тогава признаците на корумпираност в тази държава са налице.

Тежко и горко, обаче, на семейство, в което бащата и съпругът е, например.  прокурор или генерал и се държи в семейството си като такъв.

Човекът, извън задълженията, които му поставя държавната служба, има всички права и свободи на гражданина, тъй като в дома си, в семейна обстановка има пълна свобода, гарантирана и произтичаща от същността на семейството. Правилата, нормите, постъпките, които са съвсем естествени в рамките на семейството, са неестествени, неприемливи, a в някои случаи дори се смятат за абсурдни, щом се пренасят в гражданското общество, извън рамките на семейството.

Семейството и гражданското общество са сравнително различни социални светове, които са по различен начин структурирани и представляват сравнително различни социални пространства, различни смислови полета на човешко поведение, действия и взаимодействия.

В развитото гражданско общество и добре устроената демократична държава хората се радват пълноценно на гражданските права и свободи, но колкото и богата да е палитрата на тези права и свободи, те не изчерпват правата и свободите на човека. В гражданското общество човекът влиза в многообразни обществени отношения, но той има освен публичен живот и свой вътрешен душевен и духовен свят, свои дълбоко интимни преживявания.

Човекът е самоценност и неговата индивидуалност е неповторима. Автономността е принцип на човешкото битие. Дори само това подсказва, че е основателно да се говори за свобода и права на човека, които не съвпадат напълно със свободите и правата на гражданина. Гражданските права и свободи повече или по-малко ограничават човека. Това се диктува от самата природа на обществото, от факта, че социалната реалност тъй или иначе е надиндивидуална.

Човекът е основната, субстанция, върху която се надстройва гражданинът, и именно човекът и само той може да бъде гражданин. Страстите, разумът, волята, телесните и психичните качества, неговата култура и т. н. са определения на човека. В известен смисъл може да се каже, че нормативният и общовалиден за дадено гражданско  общество образ на гражданин се задава на човека отвън, от конкретното гражданско общество. Неслучайно в различните общества има различни образци за легитимно гражданско поведение и различни теоретични и всекидневни понятия за гражданин. Тези различия обаче, не отменят въпроса за универсалните свободи и права на гражданина.

Както понятието за гражданско общество, така и понятието за гражданин търпят развитие. В модерните общества се наблюдава как някои характеристики на човешко поведение и отношения, присъщи и типични по-рано за сферата на семейството, придобиват публична изява и намират място в гражданското общество, както и онова, което по-рано е било приемливо, типично и характерно за гражданското общество, се пренася и в сферата на семейството. Освен това сферата на гражданското общество се разширява и се ограничават или отпадат прерогативи, характерни по-рано за държавата. Ето защо конкретните измерения на битието на гражданина се изменят, а с това се изменят обема и съдържанието на понятието за гражданин

В съвременната епоха на разширяващи и задълбочаващи се международни и междудържавни връзки, контакти и общуване отпадат предишни прегради между националните общества и националните държави. Всичко това създава реални предпоставки един човек да се ползва едновременно с правото да бъде гражданин на повече от една страна. Класическата идея за гражданин на света, изглежда, е на път да се реализира на практика.

Конкретните живи хора стават граждани. Човек през целия си жизнен път се изгражда като гражданин. Рамката на гражданина, в известен смисъл, ограничава човека и го поставя в известно напрежение. В известен смисъл може да се каже, че човекът е човек в степента, в която той е гражданин.

Човек се научава да бъде гражданин, да живее като гражданин. Така във всекидневния си живот хората  взаимно се учат да стават граждани и да живеят като граждани.

Когато човекът и гражданинът се намират в съзвучие и взаимно допълване, това състояние се преживява като свобода и пълноценност на живота. Когато човекът се откаже от гражданина в себе си и се ръководи от ирационални сили и подбуди, фантазии и др., той извършва гражданско престъпление и неговото поведение може да бъде квалифицирано като безусловно престъпно.

Гражданинът е нещо различно и много по-възвишено от поданика. Да бъде човек гражданин, означава да бъде доблестен, да бъде човек в най-добрия смисъл на думата.

Поданикът е човек, поставен принудително в състояние на несвобода, или човек, примирил се да бъде роб, да се подчинява безпрекословно на чужда воля. Положението на поданик може да се приема доброволно или да се търпи безропотно. В такъв случай човекът не е достигнал до съзнанието за своята самоценност, свобода и достойнство.

Още Русо казва с горест, че има много велики художници, учени, богати и т. н., но  малко са или рядко се срещат граждани.

Истински богато е, и има бъдеще това общество, в което има граждани или всички негови членове имат достойнство на граждани.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Фотев, Г., Гражданското общество, С., 1992


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010202.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010202
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес