Преходът в България и критериите за членство в ЕС

курсова работа по дисциплината: научен семинар

 Стабилизационните мерки в България от началото на 1991 г. се провалят на няколко пъти. Основната причина за това е, че се игнорира необходимостта от радикална и системна структурна реформа. В края на 1996 г. и началото на 1997 г. българското стопанство преживява невиждана по мащабите си финансова криза. Страната е въвлечена в разрушителна хиперинфлация и рязко обезценяване на националната валута. Само през февруари 1997 г. растежът на цените (измерен чрез индекса на потребителските цени) достига 243%, а левът се обезценява 2-3 пъти спрямо долара. Икономиката повсеместно се натурализира и доларизира. Валутният резерв на страната спада до критичните нива под 400 млн.щ.д. (без монетарното злато). Появява се реална опасност от спиране обслужването на външния дълг. Вътрешният държавен дълг е до голяма степен монетизиран. Населението е обхванато от банкова паника, а една четвърт от от банковата система е подложена на ликвидация. В тези условия БНБ изгубва окончателно контрол върху паричното предлагане и валутния курс. Основните инструменти на паричната политика престават да въздействат върху банковата и паричната система.

 В края на 1996 г. икономическата криза прераства в политическа. Тя е разрешена с подписването на Декларацията за спасение на България и споразумението между политическите сили, предвиждащо провеждането на предсрочни парламентарни избори. Изясняването на политическата обстановка спомага за стопяването на рисковите премии върху валутния курс и лихвените проценти. Първите стъпки на назначеното на 12 февруари служебно правителство са насочени към овладяването на валутния курс и инфлацията и осигуряване финансирането на бюджетния дефицит. През април 1997 г. е сключено стабилизационно споразумение с МВФ, замислено като финансова опора на предстоящото въвеждане на Паричен съвет в България. От 1 юли 1997г в България е въведена нова парична система, основаваща се на принципите на Паричен съвет. Българската народна банка претърпява една от най-дълбоките институционални промени от създаването си през 1879 г.

 КОРЕНИТЕ НА ФИНАНСОВИЯ КРАХ

 Реалният сектор хронично трупа загуби поради слабата финансова дисциплина на предприятията и доминиращата държавна собственост. Приватизацията е бавна и нерешителна. Неразвитата институционална среда допринася за ниската ефективност на производството. Липсата на ясни права на собственост води до постоянен трансфер на активи и пасиви без реална стопанска дейност. Скритата икономика добива заплашителни размери.

 Банковата система е декапитализирана. Тя е превърната в трансмисионен механизъм за прехвърляне загубите от реалния сектор към бюджета и домакинствата. Поради ниска ефективност на банковия надзор са натрупани лоши кредити и в новосъздадените частни банки. Във финансовото посредничеството се появяват пирамидални структури.

 Държавният бюджет бавно се преструктурира и продължава да изпълнява редица несвойствени му социални функции, наследени от плановото стопанство. Данъчната събираемост е ниска, бюджетния дефицит- хроничен и държавата постоянно има проблеми с обслужването на превръщащия се в неконтрулируем вътрешен дълг.

 Политиката на БНБ е подчинена на приоритетите на бюджета и изпълнителната власт, като постоянно (пряко или косвено) покрива загубите във фискалната и финансовата сфера чрез парична емисия. Търговските банки са систематично рефинансирани в очакване, че могат да се избегнат социалните и политическите последици от един банков крах. Паричните инструменти и паричното предлагане загубиха действеността си. Валутната политика не почива на ясна логика и води до изчерпване на валутния резерв. Липсата на доверие в паричните власти присъства през всичките изминали години.

 Преструктурирането на външноикономическите връзки на страната също върви бавно. Въпреки натрупания външен дълг не е направено достатъчно за отварянето на икономиката и за привличане на чуждестранни инвестиции. В банковата система присъствието на чуждестранни банки е ограничено.

 Негативният тренд на икономическо развитие трябва да бъде пречупен, което не може да стане без радикална промяна в използваните до този момент котви на стабилизация, инструменти на макроикономическа политика и в съществуващите финансови и стопански институции. Като неизползвана до този момент стабилизационна котва (чрез фиксиран валутен курс), като набор от нови инструменти и най-вече като принципно нова парична система Паричният съвет е възможно най-мощното и радикално решение

ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА ПАРИЧНИЯ СЪВЕТ

 Паричният съвет е отказ от парична политика. Централната банка не рефинансира търговските банки, не финансира бюджета и престава да провежда валутна политика и политика на открития пазар. Не съществуват вътрешни източници за нарастване на резервните пари (заеми за банковата система и правителството). Техен единствен източник остава външният сектор. Динамиката на паричната база се обвързва автоматично с тази на платежния баланс.

 Самата централна банка е поставена при твърди бюджетни ограничения. Източници на нейните приходи са единствено доходите от активите на Паричния съвет. Инфлационният компонент на сенъоража се елиминира.

 Паричният съвет е правило, според което резервните пари са напълно покрити с високо ликвидни валутни активи. Валутният курс е фиксиран към избрана валута. Централната банка се задължава безусловно и неограничено да обменя националната валута срещу резервната по приетия курс. България избира за резервна валута германската марка, като този стратегически избор е свързан с волята на България за приобщаване към Европа и значително улеснява очертаващото се в перспектива присъединяване на страната към Европейския съюз и Европейския паричен съюз.

 Възлово значение за равновесието на икономиката придобива фискалната сфера. Стопанските агенти са поставени при твърди бюджетни ограничения. При ниска инфлация и при фиксиран курс икономиката се уравновесява чрез параметрите на реалния сектор- обемите на производството и заетостта-и чрез свободните колебания на лихвения процент. Приватизацията и отварянето на икономиката се превръщат в императив.

 Динамиката на ликвидността в икономиката се определя от състоянието на междубанковия пазар и формираните там лихвени проценти. Развитието на финансовите пазари става задължително условие за успешното функциониране на Паричния съвет.

 Характерна особеност на българския Паричен съвет е възможността БНБ да отпуска кредити на правителството единствено срещу покупка от МВФ на специални права на тираж.

 Непосредствено след въвеждането на Паричния съвет в монетарния сектор се появяват положителни промени. В резултат от овладяването на инфлацията започва да се възвръща доверието в българската валута. Лихвените проценти значително се понижават. Наблюдава се монетизиране на икономиката, като паричните агрегати нарастват в реално изражение. Темпът на левовия компонент на паричната маса съществено изпреварва този на валутния. Паричният мултипликатор намалява значително. Относителното тегло на частния сектор в структурата на вътрешния кредит нараства. Домакинствата за пръв път през последните години получават реален достъп до кредитния пазар.

 Фискалният сектор се превръща в критично звено за определяне на общата ликвидност в икономиката. Бюджетния дефицит се свива под влияние на ниските лихвени плащания и подобрената данъчна събираемост. За пръв път значително се разширява обемът на нелихвените разходи. Приватизацията става важен източник на неинфлационно финансиране на бюджета. Предшествалата въвеждането на Паричния съвет хиперинфлация “измива” левовия компонент на вътрешния дълг. В момента на въвеждане на Паричния съвет натрупания дълг на МФ към БНБ е преструктуриран, като техните взаимоотношения са изчистени и поставени върху нови и ясни начала.

 В банковия сектор се забелязва осезаема промяна в поведението. Банките стават значително по-внимателни и консервативни.

 Платежния баланс показва положителна динамика. Текущата и капиталовата сметка са с положителни салда. Валутните резерви на страната устойчиво растат. България обслужва редовно външния си дълг. Доверието към страната се възвръща постепенно, доказателство за което е повишаващата се цена на българските облигации по външния дълг.

 Финансовата стабилизация през второто шестмесечие на 1997г. е неоспорим факт, но тя е само необходимо, но не и достатъчно условие за икономически растеж.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в страната през 1998г. изчислен по текущи цени е 21 577 млрд лева. Текущият обем е с 4522 млрд лв повече от отчетения през 1997г. Нарасналото средногодишно равнище на цените през 1998г. в сравнение с предходната година определя около 85% от посочената разлика и формира имплицитен дефлатор на БВП 122%.

 Позитивното реално развитие на показателя допринася с близо 15% от номиналното му изменение. БВП, изчислен по съпоставими цени, възлиза на 17 677.3 млрд лв, което е с 3.5% повече отколкото през предходната 1997г. За 1999г. ръстът на БВП е 2,4% спрямо предходната. За периода от началото на прехода това е четвърти случай на регистриран положителен темп на растеж спрямо предходна година. Според авторитетното списание “Economist” очакваният ръст на БВП за 2000г. е 3%.

Индекси на физическия обем на БВП при постоянна и верижна база, Години, приети за база

 

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

1991

91,6

100

 

 

 

 

 

 

 

1992

84,9

92,7

100

 

 

 

 

 

 

1993

83,6

91,3

98,5

100

 

 

 

 

 

1994

85,1

92,9

100,3

101,8

100

 

 

 

 

1995

87,6

95,6

103,2

104,8

102,9

100

 

 

 

1996

78,8

85,9

92,8

94,2

92,5

89,9

100

 

 

1997

73,3

79,9

86,3

87,6

86

83,3

93

100

 

1998

75,5

82,7

89,3

90,7

89

86,5

96,3

103,5

100

1999

 

 

 

 

 

 

 

 

102.4

 

 През 1998г. темпът на нарастване е най-висок, но е постигнат спрямо периоди характерни с крайно неблагоприятна икономическа ситуация. През 1996г. е регистриран най-големия спад на БВП за целия период на преход-10,2%. Тенденцията продължава и през първите месеци на 1997г., когато траекторията на движение на показателя се доближава до тази на цвободно падащо тяло. До края на първото тримесечие инфлацията нараства повечч от 10 пъти. Галопиращата инфлация с хиперинфлационен шок през февруари парализира производствената активност. През първото тримесечие на 1997г. се осъществяват трансакции главно за сметка на наличните оборотни средства в икономиката. Постигнатата осезаема стабилизация на икономическата система, стимулирана от въвеждането на валутния борд е добра основа за трайно подобряване на стопанските условия. Макар и данните за 1998г. да показват положителни промени като цяло, те отразяват и негативното влияние на трайни тенденции, характеризиращи икономиката като прекомерно инертна система с все още неустановени структурни пропорции, адекватни на определен модел за стабилно и устойчиво развитие. Негативно влияние върху развитието на икономиката оказва и стагнацията на международните пазари (особено през втората половина на 1998г).

СТРУКТУРА НА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ПО ОТРАСЛИ

 Данните за структурните позициина на икономическите сектори определят икономиката като силно аграрна, с все още неустановени ефективни пропорции между дейностите, осигуряващи суровинната база, сектора на преработващите отрасли и сектора на услугите.

Относителен дял на икономическите сектори в брутната добавена стойност на икономиката

 

Страни

аграрен

индустрия

услуги

 

България(1998)

21.1%

28.7%

50.2%

Румъния(1995)

20.5%

40.9%

38.6%

Турция (1992г)

17.8%

38.1%

44.1%

Гърция (1992г)

17.0%

27.3%

55.6%

Чехия (1992г)

5.2%

41.0%

53.8%

Полша (1995г)

7.7%

41.1%

48.8%

Унгария (1995г)

7.2%

31.8%

61.0%

Естония (1995г)

9.8%

30.8%

59.4%

Литва (1995)

9.3%

28.9%

61.8%

Латвия (1995)

9.8%

32.4%

57.8%

Словакия (1995)

6.1%

36.1%

57.8%

ЕС (1992)

2.6%

33.1%

64.3%

 

С около 21% относителен дял в добавената стойност отрасловата структура на българската икономика не прави изключение от останалите страни на Балканския регион. В Румъния около 20% от добавената стойност се създава от селскостопанаска дейност, в Гърция и Турция съответно –17% и 18%. За останалите икономики в преход от Централна Европа и Балтийския регион влиянието на аграрния сектор е значително по-слабо- между 6 и 10%. За силно развитите в технологично отношениестрани от ЕС аграрният сектор е ограничен в рамките на 2-3%.

 Индустриалния сектор през 1998г. създава 28.7% от добавената стойност. Половината от текущия обем на на добавената стойност се реализира в сферата на услугите. За годините в преход секторът увеличава своя принос.

ЧАСТЕН СЕКТОР

 През 1998г. частният сектор създава 9641.5млрд лв или 63.7% от добавената стойност за икономиката, докато за 1991 година този дял е само 17%. Интензивността на развитието на частния сектор през годините на преход е различна за различните икономически сектори. В основата на преструктурирането за селското стопанство е стартиралата през 1992г. аграрна реформа. За периода 1993-1996г. частното селско стопанство годишно реализира 70-80% от добавената стойност на отрасъла. Забавянето на реформите свързани с реституцията на селскостопанската земя, се отразява неблагоприятно върху развитието на частния аграрен сектор- през 1996г. относителният дял на частния сектор намалява с около 7-8%. През 1997 и 1998г. частното селско стопанство заема около 98%от добавената стойност в отрасъла.

 В сферата на услугите до 1994г частните стопански субекти заемат не повече от 40% от добавената стойност на сектора. През последните 4 години частните услуги засилват експанзията си и през 1998г. достигат 60% от добавената стойност на сектора.

 През 1998г. частните предприятия реализират 40.2% от добавената стойност на индустрията. Леката промишленост е обект на засилена интервенция на частното предприемачество. Частният сектор произвежда около 80% от добавената стойност на текстилната, шивашката и кожарската индустрия и близо 65% от добавената стойност на хранително-вкусовата промишленост.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

 През 1998г. на човек от населението се падат 2.6 млн.лв от БВП.

Преизчислен въз основа на средногодишния банков валутен курс, този обем се равнява на 1484 USD. В сравнение с предходната година има увеличение от 4.2% или 260 USD. По разчетни данни на ЕВРОСТАТ България е една от страните в Централна и Източна Европа с най- ниско равнище на този показател. За всички страни в преход общото средно ниво на БВП на човек от населението през 1997г. (измерено въз основа на изчислени стандарти на покупателната сила- PPS) възлиза на 7700 PPS и остава с 60% под това на страните-членки на ЕС. Словения, Чехия, Словакия и Унгария са най-близо до стандартите на Западна Европа, като покриват около 60% под това на страните членки на ЕС. България заема последно място с ниво на показателя 4400 PPS, което е с около 60% по-ниско от средното равнище на на страните в преход.

ЗАЕТОСТ

 След интензивните тенденции на намаление на заетите в националната икономика от 1990 до 1993г. (общо с 21.4%) през 1994 и 1995г. настъпва известно стабилизиране. След 1996г. отново се наблюдава тенденция на намаление на заетите, като през 1998г техния брой достига 3106.2 хил.- с 1.6% по- малко от предходната година. Заетостта през 1998г е около 75% от нейното равнище от 1990г.

 Значително нараства делът на заетите в частния сектор- от 5.9% през 1990 на 58.65 през 1998г. За първи път през 1997г заетостта в частния сектор достига над 50% от заетостта в страната.

 Равнището на заетост през 1998г при жените е 38.4%, докато при мъжете е 46.6%. От всички заети лица жените са 46.8%, а мъжете 53.2%. 84% от всички заети са между 25 и 54 години.

 В селата коефицента на заетост е 31.4%, а в градовете е 47.6%. Равнището на заетост е по- високо при населението с по-високо образование. При завършилите висше образование 72.2% са заети, а най- ниско е равнището на заетост при лицата с основно и по- ниско образование- 20.7%.

 Основната част от заетите лица е ориентирана към наемния труд-88.9% през 1995г и 86.6% през ноември 1998. Преобладаващата част от наетите работят в държавни предприятия, макар че броят им и относителният им дял намалява от 71% за 1995г на 56.2% за 1998г. за сметка на увеличение броя на наетите в частния сектор. През 1998г е налице известно увеличение на останалите категории заети лица: на работодателите- от 1.8% на 2.4%, на самостоятелно заетите- от 8 на 9.4% и на неплатените семейни работници от 1% на 1.4%.

РАБОТНА ЗАПЛАТА

 От 1995 до 1999г. средната годишна брутна работна заплата общо за страната нараства от 88 369 лв на 2 249 253 лв или 25 пъти. Тя възлиза на 0.55USD/час за1998г. Средната работна заплата в частния сектор във всички отрасли, с изключение на добивната индустрия и образованието, е значително по- ниска от тази в обществения сектор. Средната работна заплата в частния сектор в отрасъл търговия и ремонт е 45%, в строителството- 63%, в транспорт и съобщения- 65% от съответната заплата в обществения сектор.

 За частния сектор средната брутна работна заплата нараства от 66 619 лв през 1995г на 1 848 284 лв за 1998г или 28 пъти.

 Нарастването на брутната работна заплата изостава значително от съответното нарастване на потребителските цени за периода1995- 1998г- индексът на потребителските цени за 1998г при база 1995г е 3092.9%, докато индексът на брутната работна заплата е 2545.3%. Годишните темпове (при база предходната година) показват, че след спада през 1996 и 1997г през 1998г реалният ръст на работната заплата е близо 25%.

 Средната работна заплата е в частния сектор е с 45 951 лв по- ниска от тази в обществения сектор за 1998г. работещите на минимална работна заплата общо за икономиката са 3.6% (70.4хил души), като за частния сектор 34.6% от наетите са със средна работа заплата до 100 000 лв, а в общестения сектор те са 5.1% за 1998г.

БЕЗРАБОТИЦА

 

 От 1995г до 2000г. се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на безработните лица и равнището на безработица - 520.8 хил или 14.7% за 1995, 556.1 хил. /16%/ за 1998г., а данните за април 2000г. сочат ниво на безработица около 19 %.

В селата, където населението е заето предимно в селското стопанство коефицентът на безработица е е по- висок отколкото в градовете. Разликата е 6.4 пункта за 1995г, 3.2 пункта през 1997 и 5.5 в края на 1998г, когато коефицентите на безработица в селата и градовете са съответно- 20.1 и 14.6%.

 Общата тенденция на увеличение на равнището на безработицата се наблюдава при всички възрастови групи с изключение на младежите от 15 до 24 години, за които намалява с 1.7 пункта. Въпреки това коефицентът на безработица в тази група е най-висок- 36% за 1998г. Липсата на трудов стаж, професионален опит и квалификация са сериозна бариера пред младите хора за намиране на работа.

 Образованието е важен фактор влияещ върху равнището на безработица. Най- ниски са коефициентите на безработица при лица с висше образование-6.7% и с полувисше образование- 7%. С понижаване степента на образование равнището на безработица расте. За лицата с основно и по-ниско образование е 26.4%.

Коефициенти на безработица в страните от ЕС

 

Страни

КБ в %

Австрия

9.6

Белгия

9.6

Великобритания

8.2

Германия

11.1

Гърция

10.0

Дания

6.9

Ирландия

10.2

Испания

20.8

Италия

12.3

Швеция

8.0

Холандия

6.6

 

Характерна черта на безработицата у нас е високия относителен дял на продължително безработните лица (от 1 и повече години)- 65.6% през 1995г и 54.4% през 1998г. Този показател е 55.1% за мъжете, 53.6% за жените, 53.1 в градовете и 57% в селата.

 Една от основните причини, водещи до безработица, са съкращенията и уволненията от работа. На тази причина сее дължи 58.1% от безработицата през 1995г и 55.8% през 1998г. След завършване на образованието си 12.7% от жените и 4.9% от мъжете не могат да си намерят работа.

 В сравнение с дугите страни в преход България е на първо място по безработица, както общо за страната, така и в отделните възрастови групи. Във всички страни от ЕС коефициентите на безработица са по- ниски в сравнение с България, с изключение на Испания (20.8%).

ИНФЛАЦИЯ

 

 Инфлацията през 1998г (декември 1998г по отношение декември 1997г) е 1%. Това е най- ниската инфлация за периода от 1990 до 1998г. Нещо повече, през повечето месеци на 1998г. се наблюдава дефлация. През периода 1995-1997г инфлацията в страната обхваща всички основни групи стоки. Най-силно е нейното влияние при хранителните стоки: от една страна, поради високите им цени, а от друга, поради високия относителен дял на разходите за храна.

 Основната предпоставка за ниското равнище на инфлацията през 1998г е въведения през юли 1997г валутен съвет, в чиито условия се стабилизира финансово- кредитната система в страната. С фиксирането на курса на лева спрямо германската марка спира обезценката на националната валута. Това от своя страна оказва задържащо влияние и върху цените на вносните стоки и значително намалява влиянието на измененияата в курса на долара върху потребителските цени. Антиинфлационно влияние оказва ниското вътрешно потребление в страната. Реалните доходи на домакинствата след 1991г отбелязват намаляваща тенденция и въпреки нарастването на реалния доход на лице от домакинство през 1998 спрямо 1997г , той все още е само 60.9% от равнището на 1992г. Свръхпредлагането на пазара на плодове и зеленчуци също допринася за ниското равнище на инфлацията през 1998.

 Обратно влияние върху инфлацията оказват цените на някои важни услуги и стоки, които се определят централизирано от държавата (т.нар. административни цени). Това са цените на транспорта и съобщенията, централното отопление, въглищата и топлата вода.

Авторитетното британско списание “Иконъмист интелиджънс юнит” пише в началото на април 2000г., че инфлацията, натрупана в периода февруари 1999 – февруари 2000г. е 9.1 % . Друго издание “ Икономист” прогнозира за 2000г. инфлация от 8.5% .

 Сравнителният анализ на инфлацията у нас с тази в страните в преход и страните от ЕС показва че инфлацията у нас до 1997г е мнгократно по- висока. Спрямо страните в преход България се нарежда на второ място след Русия (до 1996г).

Индекси на потребителските цени (1990г=100)

 СТРАНИ В ПРЕХОД

1994

1995

1996

1997

България

2841.7

4606.6

10273.2

121456.0

Чехия

231.3

252.4

274.7

297.9

Унгария

241.6

309.7

382.8

452.9

Полша

435.6

556.7

667.5

767.0

Словакия

153.7

168.9

178.6

189.6

Румъния

2617.1

3461.4

4804.7

12240.6

Русия

64688.0

192521.0

284429.0

 

ЕС

 

 

 

 

Австрия

114.7

117.3

119.5

121.0

Белгия

111.1

112.7

115.0

116.9

Великобрита-ния

114.3

118.2

121.1

124.9

Германия

112.8

114.8

116.5

118.6

Гърция

175.8

191.4

207.0

218.5

Дания

108.0

110.3

112.6

115.1

Испания

122.9

128.6

133.2

135.9

Италия

121.4

127.7

132.8

135.4

Нидерландия

112.2

114.4

116.8

119.2

Норвегия

109.8

112.5

113.9

116.8

Франция

109.7

101.6

113.8

115.2

Швеция

119.7

122.7

123.3

123.9

 

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ

 Стокобменът през 1998г. запазва низходящата тенденция в своето развитие, започнала през 1995г. В сранение с предходната 1997г. той се е понижил до 8.9 млрд USD, т.е. спад с 8.8%. Износът следва тенденцията на развитие на стокообмена и се е понижил с 15.8% спрямо 1997г. до 4.1 млрд USD. Измененията на вноса са аналогични- понижение спрямо предходната година с 1.8% до 4.8 млрд USD. При тези темпове на развитие практически балансираната през последната година търговия реализира втория по абсолютна стойност отрицателен баланс (-659 млн USD) от началото на преходния период.

 В сравнение с 1997г. в динамиката на износа се наблюдава спад по всички географски направления. Изключение правят само страните от ЦЕФТА, износът за които се е увеличил с с 25.6%. Но като се има предвид че делът на тези страни е само 5% от от общия износ на страната, констатираното увелечение не успява да спре формиралата се от 1995г. насам низходяща тенденция в развитието на износа. Износът на страните от ЕС се запазва на равнището от 1997г. Износът за страните от ОНД продължава да спада и в сравнение с 1997 се е понижил с 39%, в т.ч. за Русия с 40%. Наблюдаваният през последните години активен износ запазва и през 1998г. променилата се посока на развитие. Износът за арабските страни се понижава с 4%, а за балканските с 14%.

 От структурна гледна точка делът на страните от ОИСР продължава да се увеличава и през 1998г. достига 65%. Относителният дял на ЕС също се увеличава- до 51,5%. Същевременно делът на страните от централна и Източна Европа през 1998г. достига най- ниската си стойност от 1992г. насам- 23.8%, на ОНД- 12.6%, а този на Русия съответно 5.7%. изгубването на водещата позиция на Русия е основната структурна промяна в износа. Структурата на износа по отделни страни потвърждава извода за европейската му ориентация. Неговият западноевропеиски дял възлиза на 43.3% срещу 32.3% през 1995г. и 28% през 1992г.

 Като цяло вносът през 1998г. се е понижил в сравнение с предходната година с 1.8% . Независимо от това вносът от ЕС се увеличава с 24.7% от ЕАСТ с 13.6%, от страните от ЦЕФТА с 10.8%. но увеличеният внос от тези групи страни не може да компенсира силния спад на вноса от страните от Централна и Източна Европа-18.4%, където понижението му само от ОНД е 24.6%, а това от Русия 29%. Вносът от балканските страни престава да с понижава и се увеличава с 32% през 1998г., докато този от арабските страни се понижава с 28%.

 От структурна гледна точка делът на страните от Централна и Източна Европа продължава тенденцията на понижение и през 1998г. възлиза на 32.5%. Делът на страните от ЕС се повишава до 47.4%, което е с 10 пункта повече от предходнара 1997г. Ускореният внос от бившите съветски републикие главно за сметка на свиването на търговията с Русия. Делът на балканските страни повишава и достига най-високата стойност (12.6%) от 1992г. насам. Аналогична е и промяната на страните от ЦЕФТА, делът на които достига 5.8%. Делът на арабските страни е едва 1.4%. Водещите страни в структурата на вноса са и тези, които се срещат и в структурата на стокообмена и износа. Над 30% от вноса ни идва от традиционните партньори- Русия и Германия.

 Стоковият аспект на стокообмена показва, че продължава активността в търговията с текстилни материали, обувки, кожи и кожени изделия, строителни материали. Низходяща е тенденцията в търговията с минерални продукти и транспортни съоръжения, а тази с изделията на химическата промишленост, машини и електрооборудване, пластмаси, каучук и изделия от тях нямат изразени тенденции.

 В структурата на износа неблагородните метали запазват първото място с дял около 20%. Като структуроопределящи следват продуктите на химическата промишленост, текстилните материали и изделия, машините, продуктите на хранителната промишленост, напитките и тютюна.

 Въпреки пренасочването на някои от стоковите потоци в износа за Централна и Източна Европа, както и преди, доминират изделията на хранителната промишленост, напитките и тютюна, мазнините и маслата от растителен и животински произход.

 Към страните от ЕС България насочва предимно изделия на леката промишленост- обувки кожи текстилни материали. Арабските страни по традиция заемат по-значително място в износа на живи животни и продукти от животински произход.

 Обликът на вноса се оформя от минералните продукти, машините и електрооборудването (40-45%). Характерно е сериозното навлизане на изделията на селското стопанство в структурата на вноса-плодове,зеленчуци, меса, кожи, а също така и на текстилните суровини и изделия.

 В структурата на вноса при по- голямата част от стоковите групи преобладава делът на ЕС. Както при износа, така и при вноса преобладава продукцията на леката промишленост, изделията от дърво, продуктите на химическата промишленост, машини и транспортни средства, неблагородни метали и изделия от тях.

 Стоковата структура на българския износ практически остава непроменена и до голяма степен ориентирана суровинно и към стоки с ниска степен на преработка. Независимо от подобряването на показателя “условия на търговия”, продължилото намаляване на физическия обем на износа води до понижаване на покупателната способност.

Водещи страни в износа на България през 1992-1998г (в %)

 

 

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

Италия

5,8

5,9

7,6

8,1

10,1

11,7

13,1

Германия

7,6

6,6

8,9

8,6

9

9,5

10,8

Гърция

4,6

6,2

7,8

6,9

7,1

8,3

9,1

Турция

6,3

7,6

5,1

7,2

7,9

9

8,2

Русия

17,4

13,6

13,5

10

9,8

8

5,7

Белгия

3

1,2

2,1

1,5

1,5

1,6

3,7

Франция

2,6

2,6

2,8

2,9

2,6

2,7

3,5

 

Водещи страни във вноса на България през 1992-1998г (в %)

 

 

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

Русия

22,2

27,6

26,4

28,1

33,4

28,1

20,3

Герма-ния

12

11,6

12,8

12,4

11,3

11,5

14,7

Италия

4,9

4,6

5,4

5,8

6,3

7,1

7,8

Гърция

5,6

3,5

4,8

4,4

3,9

4,2

6,3

Франция

2,4

2,4

2,7

2,8

3,2

3,2

4,6

Украйна

4,9

5,3

4,2

3,3

2,4

3,6

4

 

 ВЪНШЕН ДЪЛГ

 

Външният дълг на България в края на 1999г. възлиза на 9.984 млрд USD (около 100% от БВП или 200% от обема на годишния износ). Дори сред някои от страните-членки на ЕС този показател е проблемен-през 1997г външният дълг на Белгия се равнява на 130% от БВП, а на Италия-121%. Въпреки това на фона на останалите кандидати за членство в ЕС (Естония-4%, Словения-16%, Чехия-30, Полша-46%), данните за България не внушават оптимизъм. Единствено Унгария е зад нас със 30 млрд външен дълг за 1997г (70% от БВП или 260% от годишния износ).

 

 

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

  България, както и останалите източноевропейски страни в преход не крие стремежа и амбициите си за членство в ЕС. На 15 февруари 2000г. България получи покана за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Това е предшествано от подписаното през 1993г споразумение за асоцииране между Република България и Общността, оформящо рамката на политическите и икономическите отношения между ЕС и страната. Още в преамбюла се казва, че крайната цел е пълноправното членство. Поставят се няколко средносрочни цели. Те са:

-осигуряване на подходящи рамки за политически диалог между страните членки;

-постепенно създаване на зона за свободна търговия между Общността и България в течение на преходен период от 10 години, която по същество да обхване цялата търговия между тях;

-насърчаване на разширяването на търговията и хармоничните икономически отношения между страните, което да стимулира динамичното икономическо развитие и благоденствието на България;

-създаване на основа за икономическо, финансово, културно и социално сътрудничество и за оказване на помощ на България;

-подкрепа на усилията на България за развитие на икономиката и за завършване на прехода към пазарна икономика;

-осигуряване на походящи рамки за постепенното интегриране на България в Общността;

-създаване на институции, които да направят асоциирането ефективно.

 На срещата на високо равнище в Копенхаген е разработена предприсъединителна стратегия на ЕС по отношение на страните-кандидатки. Те трябва да отговарят на определени икономически и икономически критерии и по степен на своята относителна готовност за членство се разделят на две групи. В първата група влизат най-напредналите Унгария, Чехия, Полша, Словения и Естония, които през март 1998г започват непосредствени преговори за членство. България попада във втората група заедно с Румъния, Словакия, Литва, Латвия и Кипър.

 КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН са следните:

-Постигане на стабилност на институциите, които гарантират демокрацията, върховенството на закона и правата на човека, както и зачитането и закрилата на малцинствата;

-същестуване на функциониращо пазарно стопанство;

-способност да се издържи на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС;

-способност да се поемат произтичащите от членството задължения, включително придържане към целите на ЕС.

 Първият икономически критерий- съществуване на функциониращо пазарно стопанство предполага следните елементи:

-Макроикономическа стабилност, включително адекватна ценова стабилност, устойчиви държавни финанси и външни сметки.

-Широк консенсус по най-съществените черти на икономическта политика.

-Либерализация на цените и търговията.

-Силен икономически потенциал (наличие на достатъчен човешки и физически капитал).

-Способност да се привлича външен капитал (ПЧИ)

-Преструктуриране на собствеността и предприятията (приватизация и структурна реформа)

-Липса на съществени пречки за навлизане на пазара и излизане от него.

-Наличие на необходимата нормативна уредба.

-Развитие на финансов сектор, характерен за едно съвременно пазарно стопанство.

В редовния доклад на Комисията на ЕС за резултатите на България по изпълнението на критериите от Копенхаген за 1998г са конкретизирани следните приоритети пред нашата страна:

поддържане на макроикономическта стабилност;

по-нататъшна либерализация на цените и търговията;

приватизация на държавните предприятия, включително банките, с оглед на подобряването на финансовото посредничество;

преструктуриране на промишлеността, финансовия сектор и селското стопанство;

повишаване на конкурентноспособността.

 Макроикономическата стабилност представлява големият успех на развитието на България. България често се цитира като положителен пример за страна с успешно функциониращ паричен съвет. Икономическият растеж (макар и от много ниско първоначално равнище), ниските лихвени проценти, строгата бюджетна политика и впечатляващото изпълнение на бюджета, стабилния валутен курс и намаляването на относителното бреме на външния и вътрешен дълг са резултати от макроикономическата политика провеждана от българското правителство от средата на 1997г. Въпреки това съществуват потенциални възможности за подкопаване на макроикономическата стабилност. Те се коренят в слабостта на реалния сектор, особено на производството (все още в процес на преструктуриране и без необходимия динамизъм), и свързаното с него относително слабо търсене. Трябва да се обърне внимание и на дефлацията, която може да ограничи икономическия арстеж като потиска инвестициите и причинява по-нататъшно свиване на производството, което в крайна сметка може да обърне макроикономическта стабилност. Като се има предвид, че поради неблагоприятните външни фактори (водещи до непрекъснато намаляване на износа) растежът се стимулира основно от вътрешното търсене, очевидно слабостта на реалния сектор не бива да се подценява.

 Либерализацията на цените и търговията е друго признато постижение на България. Относителния дял на контролираните цени в потребителската кошница е намаляло значително (на 14%). Намалели за също средните равнища на митата. При все това по този показател България се намира в по-неблагоприятно положение в сравнение с повечето страни-кандидатки, които прилагат по-ниски мита и чиято търговия с ЕС заема по-голям относителен дял в общия им стокообмен.

 Противно на широко разпространеното убеждение, че България е доста отворена поради значителната либерализация на търговията (но от много ниско първоначално равнище на защита), докладът дава твърде ниска оценка на България по показателя за отвореност. Тук имат значение не само равнището на митата, но и достъпът до чуждестранни капиталови пазари, експортните позиции и валутната политика.

 Проблемът с премахването на бариерите пред излизането от пазара остава нерешен, особено по отношение на фалиралите банки, макар и да са приети законодателни промени за ускоряване на процеса.

Доклад на правителството от края на 1999г прави следната оценка за изпълнението на критериите за членство в ЕС

КРИТЕРИИ ЗА ЧЛЕНСТВО

І. Политически критерии

Демокрация и върховенство на закона

Укрепване на демократичните институции

Политическият процес на утвърждаването на демокрацията и установяване на демократичните институции в България е като цяло завършил. Изградени са основните институции и структури на съвременната демокрация и са обезпечени реални гаранции за необратимостта и окончателния й характер.

Между отделните български институции съществува добро взаимодействие, гарантиращо осъществяването на амбициозна законодателна дейност. Укрепено е държавното управление и взаимодействие между властите за прилагане на единна държавна политика. Зачита се конституционното разделение на властите, като същевременно при осъществяването на отговорната национална политика законодателната, съдебната и изпълнителната власт си взаимодействат ефективно.

Административна реформа

В контекста на подготовката си за присъединяване към ЕС българското правителство насочи усилията си към изграждане на модерна администрация, способна ефективно да прилага eвропейското законодателство (acquis).

Разработен е пакет от законодателни актове, които да изградят правната рамка и основа за функционирането на държавната администрация. Приет е Законът за държавната администрация, Законът за държавния служител, както и единен класификатор на длъжностите в държавната администрация.

Ефективното управление на държавната администрация ще бъде осигурено чрез създаването на две структури - Дирекция за публична администрация и Държавна административна комисия. Комисията ще установи трудово-правни правила, ще контролира провеждането на конкурси и ще разрешава спорове между работодателя и служителя. Завърши първият етап, през който бе изградена основата на съвременната комуникационна система за координация и управление на държавната администрация.

Съдебна система

Въведено е три-инстанционното съдебно производство. Успоредно с Върховния административен съд и Върховния касационен съд бяха създадени и функционират апелативните съдилища в страната. Започва ефективно да функционира частният нотариат в Република България след направените през 1998 г. промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

През 1998 г. Народното събрание прие съществени изменения и допълнения в устройствения Закон за съдебната власт с цел привеждането му в съответствие с Конституцията. С оглед изискванията на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, правомощията на прокуратурата да прекратява и спира наказателните производства се поставят под контрола на съда. Усъвършенствува се системата на следствените органи. Създаде се специализирана следствена служба, чиито служители с богат следователски опит се насочват към разследването на особено значими престъпления.

За първи път ВСС е конституиран в състав, съобразен с изискванията на Конституцията, тъй като в него са представени и членове, избрани с участието на съдии от Апелативните съдилища.

Създадената нормативна база и реално изградените съдебни структури, дават основание да се определи, че реформата в съдебната система в основната си част е завършена.

Мерки за борба с корупцията

Приетата на 16 юли 1998 г. Единна национална стратегия за противодействие на престъпността предвижда осъвременяване на нормативната уредба, въвеждане на по-строга наказателна отговорност към корупцията във всичките й форми и сфери на проявление.

Република България подписа Наказателната конвенция за корупцията на 27 януари 1999 г. от страните в изпълнение на международните инструменти за борба с корупцията.

За предотвратяването на корупционното поведение е разработен Закон за публичния регистър за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, и ще продължи разработването и приемането на кодекси за поведение на някои категории държавни служители.

 

Зачитане на основните права и индивидуални свободи на гражданите

Освен основополагащите конвенции на ООН в областта на правата на човека, Република България е страна и по 29 международноправни документи на Съвета на Европа.

Следва специално да се отбележи присъединяването на България към:

·         Протокол №6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно отмяната на смъртното наказание, подписан на 7 май 1999 година. Предстои ратификацията му от Народното събрание (заедно с Факултативния протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ отмяна на смъртното наказание). Този закон е в сила от 29 декември 1998 година. В момента в затворите в България няма лица с наложено смъртно наказание.

·         Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, ратифицирана от Народното събрание на 18 февруари 1999г.

·         Република България ратифицира Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, както и Протокол N 1 и Протокол N 2 към нея.

·         Специално внимание се отделя на:

·         Обезпечаване на допълнителни гаранции, насочени към ефективно упражняване на правата на човека и основните свободи. Новият закон за МВР гарантира по-голяма прозрачност и е ефективен инструмент против превишаването на правомощията от страна на полицията или други служби на сигурността.

·         Подобряването на положението в българските затвори.

Политиката за предоставяне на убежище на територията на Република България

Приет е дългосрочен план относно политиката за предоставяне на убежище на територията на България. Новият Закон за бежанците съответства изцяло на международно приетите стандарти в тази област.

 Борбата срещу расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността

 - принципът на равноправието пред закона е конституционно закрепен - съгласно чл. 6 на Конституцията от 1991 г. , присъства и в редица закони и подзаконови нормативни актове.

Гарантиране независимостта на националните електронни медии

На 13 ноември 1998 бе приет Законът за радиото и телевизията, който - заедно с приетия през юли 1998 г. Закон за далекосъобщенията - дава общата законова основа на телекомуникациите и електронните медии. Законът за радиото и телевизията е в съответствие с европейското acquis и в частност с Директивата “Телевизия без граници”.

През март 1999 България ратифицира Европейската конвенция за трансгранична телевизия.

Дейността на регулаторния орган (Националния съвет за радио и телевизия) се осъществява в съответствие с изискванията на публичност, прозрачност, независимост и равнопоставеност на операторите.

Провежда се и мониторинг за спазване на принципа на плурализма (политически, институционален, икономически и социален) в информационните и коментарни предавания.Започна дейността по лицензиране на радио и телевизионни оператори. Издаден е първия лиценз на частен телевизионен оператор с национален обхват.

Неправителствени организации

Политиката на Република България спрямо неправителствените организации е изцяло в съответствие с международноправните стандарти в тази област. Изцяло се гарантира правото на свободно сдружаване на гражданите.

Икономически, социални и културни права

Република България е страна по основните международноправни

документи в областта на икономическите, социални и културни права, сред които: Международния пакт за икономически, социални и културни права; Европейска Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи; Европейска културна конвенция; Конвенция за защита на архитектурното наследство в Европа; Рамкова конвенция за защита на националните малцинства.

Права на малцинствата и защита на малцинствата

Турското население в България продължава да бъде изцяло интегрирано и представено в политическия живот. В контекста на кризата в Косово българският модел на етническа толерантност намери международно признание.

Всички български граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност имат право да бъдат избирани в представителни органи на централно и местно равнище и да участват в процесите на вземане на решение.

ІІ. Икономически критерии

През втората половина на 1998г. и началото на 1999г. продължи действието на стабилизационния ефект от провежданата икономическа политика, основана на принципите на валутния съвет, поддържането на строга фискална политика и подобряване на финансовата дисциплина в държавния сектор. Основните измерения на макроикономическата стабилност се изразяват в икономически растеж, ниска инфлация, положително бюджетно салдо, стабилен и нисък лихвен процент, увеличение на валутните резерви, възстановяване и повишаване на реалните доходи и понижаване на относителното бреме на вътрешния и външния държавен дълг. Постигнатите резултати се дължат изключително на вътрешни фактори, въпреки отрицателното външно въздействие. Неблагоприятната външна среда се обуславяше от финансовата криза в азиатския регион и Русия и значителният й ефект върху темповете на растеж на световната икономика, спадът в цените на основни продукти от българския износ и кризата в Косово. Като следствие бе отбелязан спад в износа, както поради намалялото външно търсене, така и поради влошените транспортни условия.

 

Актуални макроикономически индикатори

Икономически растеж

Независимо от влошената международна конюнктура през 1998г. реалният БВП се увеличи с 3.5%. Икономическият растеж беше съпроводен с увеличение на реалните доходи на домакинствата и спад в равнището на безработица. Вътрешното търсене беше двигателят на растежа в България през 1998г. В сравнение с останалите елементи на БВП инвестициите регистрираха най-високи темпове на растеж за годината през третото (40.3%) и четвъртото тримесечие (33.8%). Повишеното инвестиционно търсене е добър индикатор за положителните очаквания на инвеститорите за бъдещото развитие на страната и за доверието в макроикономическата политика, която се изпълнява.

Заетост и работна заплата

През втората половина на 1998г. нивото на безработица се повиши под въздействието на сезонни фактори. Друга основна причина за увеличения брой безработни е структурната реформа, при която държавният сектор освобождава работни места, което частично се компенсира от създадените нови работни места в частния сектор. През анализирания период доходите от работна заплата нарастваха постоянно в номинално и в реално изражение.. За второто полугодие на 1998г. увеличението е със 7.9% спрямо първото полугодие на 1998г., а за първото тримесечие на 1999г. има увеличение с 15.5% спрямо същия период на предходната година.

Динамика на цените

Въпреки чувствителното увеличение в доходите, индексът на потребителските цени беше стабилен и като следствие на понижението в международните цени през повечето месеци доминираха дефлационни изменения. С въвеждането на фиксиран валутен курс, средномесечният темп на изменение на потребителските цени спадна чувствително, като за 1998г. той е -0.08%. След либерализацията на външнотърговския режим и стабилизирането на валутния курс, изменението на потребителските цени в България се дължи изключително на процеса на изравняване на вътрешните цени с международните и повишението на контролираните цени. За периода юли 1998г. – април 1999г. е отчетено отрицателно изменение в индекса на потребителските цени (–2.31%). През повечето месеци на изследвания период е отчетено понижение на общото равнище на цените, като средномесечното изменение за периода е 0.2%.

За първите четири месеца на 1999г. изменението в потребителските цени е отрицателно (-0.38%). Очакванията са за 4% годишна инфлация в края на 1999г.

Бюджет

В условията на валутен борд фискалната политика е основен инструмент за реализация на икономическите цели. Целта на фискалната политика е да осигури средносрочна фискална устойчивост и макроикономическа стабилност с постоянно намаляване на бремето на държавния дълг. Данните по изпълнението на бюджета за 1998г. показват по-добри резултати от прогнозираните. При прогнозиран дефицит от 1.7% от БВП, бе постигнат излишък от 1.1%. Преизпълнението се дължи на няколко фактора:

·         Икономическият растеж и нарасналото вътрешно търсене увеличиха приходите от косвени данъци.

·         Промените в данъчното законодателство и данъчната администрация увеличиха събираемостта на данъците.

·         Значително спаднаха разходите за изплащане на лихви, поради ниския лихвен процент за вътрешния дълг. Относно плащанията на главници и лихви по външния дълг, благоприятно влияние оказва и стабилният валутен курс.

Положителните резултати по фискалната политика продължават и през 1999г. При прогнозиран годишен дефицит от 2.8% от БВП за първите 4 месеца на 1999г. е реализиран излишък от 165.9 млрд. лв, а приходите са нараснали в номинално и реално изражение с 16% спрямо същия период на предходната година. Увеличението на приходите на държавния бюджет се реализира независимо от намалението на данъчните ставки от началото на 1999. Редуцирането на ставката по ДДС беше от 22% на 20%, а на ефективния размер на данък печалба от 37% на 34.3%. В същото време бяха въведени значителни подобрения по организацията на бюджета като бяха премахнати повечето от извънбюджетните сметки и фондове. Беше намален броят на първостепенните разпоредители с бюджетни средства (министерства и държавни агенции и др.) от 150 на 33. Тези мерки гарантират прозрачност на правителствените разходи, по- добра отчетност и намалени възможности за скрито крос-субсидиране на икономиката.

Към края на март 1999г. размерът на общия държавен дълг възлиза на 83% от прогнозирания БВП за 1999г. За сравнение към края на 1997г. това отношение е било 113.5%.

Външен сектор

През 1999 година външните фактори (намаляване на търсенето и спадане на цените на основни изделия в металургичния и химичен сектор) оказаха негативно въздействие върху българския износ. Динамиката на износа се определяше изцяло от ситуацията на международните пазари. Независимо от общия спад в износа, някои стокови групи отбелязаха нарастване. С най-голям количествен дял сред тях са текстил и облекла и мебели.

Текущата сметка на платежния баланс регистрира дефицит в размер на 250 млн. щ. долара. Този дефицит е изцяло компенсиран от преките чуждестранни инвестиции.

Постигнатият излишък от 198 млн. щ. долара по финансовата сметка, както и извънредното финансиране и ползваните кредити от МВФ позволяват на БНБ да увеличи валутните си резерви с 574 млн. щ. долара през 1998г. Нарастването на резервите само през последното тримесечие беше в размер на 275 млн. долара. Съществен принос в излишъка по финансовата сметка имат преките чуждестранни инвестиции, които за годината достигат 401 млн. щ. долара.

Структурни реформи

Основен приоритет, залегнал в правителствената програма “България 2001” на структурните реформи е пренасочване на капиталовите и трудови ресурси от производства с ниска ефективност към отрасли с по- висока ефективност. В подписаното през месец юли 1998 година Тригодишно споразумение с МВФ са конкретизирани отделни пакети от цели и задачи в тези направления, чието изпълнение от българска страна строго се следи и периодично се отчита пред МВФ и Световната банка.

Приватизация

Ускоряване на приватизацията и ограничаване на преференциите за РМД се постигна чрез изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (Д.В. бр.12 от 12.02.1999)

Размерът на приватизираните активи към 31.05.1999 г възлиза на 33% от общата сума на активите на държавните предприятия, като 50% от подлежащите на раздържавяване активи вече са приватизирани.

Сериозен напредък е постигнат по отношение излизането от пазара на неефективните държавни предприятия, които в миналото бяха основна бариера за преструктуриране на икономиката. Предприети са редица стъпки за оздравяване на губещите държавни предприятия и за опростяване на процедурите по обявяване в насъстоятелност, което се изрази в нарастване броя на предприятията.За периода 01.07.1998 – 30.04.1999 г са сключени 1028 сделки. Договорените инвестиции през последните 10 месеца са за 631 441 млн.лв. За периода юли 1998 – април 1999 г са сключени 38 сделки с чуждестранни инвеститори.

Преструктуриране на естествените монополи

Правителството разработи стратегии за преструктуриране на големите държавни предприятия с монополно положение в страната, които са от национално значение и за които в настоящия момент не се предвижда приватизация. Към тази група предприятия са включени НЕК, Булгаргаз, НК “БДЖ”, Български пощи ЕАД, Напоителни системи ЕАД, търговските дружества от системата "Водоснабдяване и канализация”.

Във всички естествени монополи са предприети процедури по отделяне на дейности и подготовка за приватизация на обособени части, за които не съществуват технологични бариери пред развитието на конкуренция.

Структурни промени в банковия сектор

При подписването на тригодишното стенд-бай споразумение с МВФ през септември 1998 г. българското правителство пое сериозни ангажименти за ускоряване на преструктурирането на банковия сектор. Акцентът беше поставен върху приватизацията на доминиращите сектора държавни банки от стратегически инвеститори, наред с усъвършенстването на законодателната и нормативна рамка и усилването на банковия надзор. На този етап сроковете по поетите ангажименти се спазват. Последователно са приватизирани няколко банки като Пощенска банка /четвъртата по големина в България/, Експресбанк /закупена от Societe Generale/, ТБ “Биохим” и др. Пред финал е и сделката по приватизацията на Булбанк.

Продължава да се увеличава присъствието на клонове на чуждестранни банки у нас. В края на 1999 г. броят на чуждестранните банки и банкови клонове, се увеличи като те вече притежават значителна част от активите на банковата система.

 Пазарната реформа в селското стопанство

До края на месец май 1999г. са реституирани 85.4% от земеделската земя. Чрез промени в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи се създават условия за закупуване на земя от юридически лица с чуждестранно участие, независимо от размера на това участие.

Конкурентноспособността на българската икономика е един от най-болезнените въпроси пред нашата страна. Конкурентноспособността на България остава твърде ниска поради почти непреструктурираната трудоемка промишлена база.

 Според проучване на конкурентноспособността през 1999г България заема 56-то място сред 59 включени в изследването държави. За сравнение останалите страни-кандидатки, участвали в проучването-Унгария, Чехия, Словакия и Полша заематмежду 38-мо и 45-то място. Страните членки на ЕС се класират между седмо място(Люксембург) и 35-то (Италия). Положението на България според микроконкурентноспособността е малко по-добро поради високото качество на работната сила.

КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ НА БЪЛГАРИЯ

 Кредитният рейтинг на България за първи път се оценява по волята на МУУДИС (една от трите наи-престижни специализирани институции за изготвяне на кредитния рейтинг на държавите заедно с ИБКА и Стандарт енд Пауърс) през 1996г. България получава рейтинг В.

През 1997г кредитният рейтинг се изготвя по официална поръчка на правителството и той отново е В. През 1998г и 1999г трите агенции поставят единодушна оценка В+. Правителството отново поръчва оценка на кредитния реийтинг за 2000г на трите водещи агенции. Окончателната оценка ще бъде оповестена през септември 2000г, но предварителната информация сочи очаквана оценка В/В+. Всичко това показва че в периода от 1996 до 2000г кредитният рейтинг на България стои на едно и също място- рисков кредитен рейтинг. Той показва, че държавата не може да плаща всички свои дългове и води преговори за отсрочването им, че липсват стабилност и условия за инвестиции.

Към днешна дата България приключи успешно преговорите за присъединяване към ЕС по 4 глави:

·         “Малки и средни предприятия”

·         “Наука и изследвания”

·         “Обща външна политика и политика на сигурност”

·         “ Образование и обучение”.

Останалите отворени две теми са “Култура и аудиовизия”, поради все още неприетите промени в Закона за радио и телевизия и “Външни отношения”. Нашата страна е предявила готовност да започне преговорите по главите “Дружествено право”, “Конкуренция”, “Индустриална политика”, “Здраве” и “Защита на потребителите”.

Стои отворен въпросът какво можем да очакваме от членството в качеството си на потребители. Цените в глобално измерение няма да отбележат особен ръст, дори засилената конкуренция ще снижи някои от тях. Най-значително отражение този процес ще има върху хранителните стоки. Облеклото, текстилът, кожените изделия ще поевтинеят още, тъй като пазарът ще бъде наводнен. Пътуванията в чужбина ще станат много по-достъпни за българите, заради отпадането на визите, увеличеното предлагане и конкурентните цени. Няма да се почувства разлика при цените на електрониката или хай-фай техниката. Ставката по ДДС трябва да падне първоначално от 20 на 18 %. За потребителите това ще е едно чувствително облекчение. Пълноправното членство в ЕС ще отвори и застрахователния пазар за конкурентните институти от ЕС дори те да нямат представителство у нас. Механизмите за защита на потребителите ще заработят наистина в интерес на клиентите, а не в полза на отделни институции и лица.

Ще последва жестока борба с укриването на данъци. Практиката за укриването на данъците ще остане добър спомен за българина. Ще се премахнат всички митнически ограничения между България и другите страни-членки.

 

 

 

 

 

 

 

 


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 2010106.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 2010106
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес