Митническо обслужване на юридически лица

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

съдържание

Увод. 2

I. Основни понятия. 2

1. Мита. 2

2. Данъци. 7

3. Акцизи. 8

4. Административни средства за регулиране на външноикономическата дейност. 12

Външнотърговски режим (режим на вноса и износа) 12

II. Обща постановка и особености на разпоредбите за митническо оформяне на стоките на юридически лица  16

1. Обща постановка. 16

1.1. Общи понятия. 16

1.2. Понятие за митнически надзор. 18

2. Устройство, организация, функции, задачи, правомощия и задължения на митническата администрация  19

2.1. Представителство. 20

2.2. Решения на митническите органи. 20

2.3. Информация. 21

2.4. Елементи за определяне на митни сборове и за прилагане на други мерки по вноса и износа на стоки  21

3. Въвеждане, представяне, манифестиране и временно складиране на стоки на митническата територия на Република България до получаване на митническо направление. 22

3.1. Поставяне на стоките под митнически режим.. 23

3.2. Митнически режими. 24

3.3. Други митнически направления. 27

3.4. Митнически облекчения. 28

3.5. Обезпечаване на размера на митническо задължение. 29

4. Възникване на митническо задължение. 31

4.1. Случаи на възникване на вносно митническо задължение. 31

4.2. Момент на възникване на вносното митническо задължение. 36

4.3. Случаи на възникване на износно митническо задължение. 37

4.4. Момент на възникване на износното митническо задължение. 37

5. Субекти на митническо облагане. 38

6. Приложимо законодателство. 39

6.1. Компетентно митническо учреждение. 39

6.2. Вземане под отчет на митническото задължение. 40

6.3. Погасяване на митническото задължение. 40

6.4. Принудително събиране на митните сборове. 43

6.5. Възстановяване или опрощаване на митни сборове. 45

7. Разпоредби във връзка с митническите нарушения. 51

8. Представителство. 53

8.1. Пряко представителство. 53

8.2. Косвено представителство. 64

III. Митническо обслужване на «Лифтън България» ЕООД – Русе. 64

1. Кратка информация за «ЛИФТЪН България» ЕООД.. 64

2. Организация на митническото обслужване в «ЛИФТЪН България» ЕООД.. 67

Внос осъществен от «Лифтън България» ЕООД.. 70

 

Увод

I. Основни понятия

1. Мита

Митата са класическо средство за провеждане на външнотърговска политика и за регулиране на стокообмена с чужбина. Митническата политика е част от външнотърговската политика на държавата. Тя включва мероприятия, които държавата провежда чрез митата за нарастване или намаляване на външнотърговския стокообмен с отделни стоки с различни държави или групи държави за защита срещу чуждестранната конкуренция, за подпомагане на националното производство и за осигуряване на приходи в държавния бюджет. Затова митата изпълняват следните основни функции: защитна, социална, фискална.

Митото е вид косвен данък, с който се облагат предимно вносните, а по изключение и износните, и транзитните стоки при преминаването им през държавната граница на страната. Митото е косвен данък, тъй като се заплаща от търговците, но се включва в цената на вносните стоки.

Митническата политика намира израз в установена от държавата система за определяне, изчисляване, облагане и събиране на митата или за пропускане на някои стоки безмитно? Всички стоки, които са разрешени за внос (износ, транзит), са поименно изброени, като се посочва начина на определяне на митата, митнически процедури и формалности, както и размера на митата. Стоките се класифицират в групи в зависимост от произхода, предназначението и степента на преработка (суровини, полуфабрикати, готови изделия). В международната търговия намират приложение прости (едноколонни: един размер на митото) и сложни (многоколонни) митнически тарифи. При многоколонните митническа тарифа броят на митата зависи от броя на колоните и размерът им е различен за една и съща стока в зависимост от произхода на стоката и договореностите с отделните страни.

В зависимост от начина на определяне на митата те са:

-       адвалорни – определят се от проценти;

-       специфични – фиксирана сума за определена мерна единица;

-       смесени (комбинирани) – определят се върху стойността плюс допълнително мито.

До 1962 г. България е имала едноколонна митническа тарифа (МТф). През 1962 г. е въведена двуколонна, а през 1969 г. – триколонна. От 1 януари 1981 г. до 30 юни 1992 г. – четириколонна МТф.

През 1992 г. България се присъедини към Конвенцията на хармонизираната система за описание и котиране на стоките. На тази основа бе разработена нова 2-колонна МТф от 1 юли 1992 г. , като митата са главно адвалорни, по изключение – смесени. Новата 2-колонна МТф запази режима на 4-колонната система.

До 1992 г. :

— 1-та колона на МТф се прилагаше за стоките, произхождащи и внасяни от най-слабо развитите и развиващи се страни, на които България предоставяше безмитен режим на внос.

— 2-та колона се прилагаше по внос на стоки, произхождащи от страни, на които България предоставяше митнически преференции (ниски мита).

— 3-та колона се прилагаше при внос на стоки, произхождащи от страни, които на договорна основа прилагат режим на НОН по отношение на български стоки.

— 4-та колона се прилагаше при внос на стоки, произхождащи от страни, които облагат български стоки с по-високи мита и не й предоставят мито на НОН.

От 1992 г. :

— Колона 1: прилага се за стоки, произхождащи и внасяни от страни, на които България предоставя тарифни преференции.

— Колона 2: от страни, които на договорна основа или фактически са дали статут на България на НОН.

Във връзка с извършени промени в хармонизираната система от          1 януари 1996 г. в България е в сила нова 2-колонна митническа тарифа. По нов начин са структурирани колоните за ставките на митата по модела на комбинираната номенклатура на ЕС — високите мита са отпред, по-ниските – отзад.

За периода 1996-98 г. :

— Колона 1: прилага се за стоки, произхождащи и внасяни от страни, които на договорна основа или фактически прилагат статут на НОН по отношениее на български стоки (общи мита).

— Колона 2: преференциални мита – прилагат се за стоки от страни, на които България предоставя митнически преференции.

В митническа тарифа е записано вносни стоки, произхождащи от страни, които НЕ прилагат режим на НОН по отношение на български стоки, да се облагат с двойния размер от дължимите по 1-та колона.

На базата на международни договори България продължава да предоставя безмитен режим на вноса на група държави: на най-слабо развитите страни (по специални споразумения: нулев внос).

Стоките, произхождащи от страни, с които България има сключени споразумения като с ЕС, ЦЕФТА, Турция, Македония и др. за създаване на зони за свободна търговия, се облагат с мита по реда и условията, предвидени в съответните споразумения.

За да се ползват митническите преференции, е нужно да се предостави сертификат на произход на стоката, като за страна на произход се счита държавата, в която стоката е произведена или е претърпяла съществена преработка, увеличила стойността й с над 50%.

Към митническа тарифа са приложени списъци на страните, стоките внасяни от които, не се облагат със съответни мита. Прилага се и списък на страните, за които се облагат стоките с общите мита (Австралия, Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, …).

По колона 2 се облагат стоките, внасяни от развиващите се страни: Алжир, Ангола, Аржентина, Кувейт, Република Ливан и др.

Митническите ставки на вносните стоки са диференцирани в зависимост от характера и преработкaтa на стоките. Характерна особеност на най-новата митническа тарифа е, че в почти всички страни (и в България) митническите ставки нарастват с увеличаване степента на преработка на стоките и в зависимост от това дали се произвеждат в страната или са дефицитни на вътрешния пазар. За горивата, суровините и материалите митата са минимални, за готовите изделия – по-големи, а за луксозните стоки митата са в максимален размер.

Голяма част от митата са адвалорни. У нас MOC се определя на основата на договорената покупателна цена плюс разходите до български вносен пункт (т.е. до границата). Митото се изчислява върху левовата равностойност на МОС в чужда валута по централния курс на БНБ към датата на извършване на митническа заверка.

Всички юридически и физически лица, извършващи външнотърговска дейност, трябва да се регистрират в митническото учреждение, където е седалището на фирмата. Митническото оформяне на стоката става срещу предоставяне на митническа декларация с приложени към нея фактура, спецификация, опаковъчен лист, транспортен документ, застрахователна полица, сертификат за произход и различни сертификати и свидетелства в зависимост от характера на стоката. На основата на всички тези документи се освобождава стоката за внос или износ, като при внос се определя и размера на дължимите мита, данъци и такси.

Митническият режим е съвкупност от митнически процедури, прилагани към дадена стока, в зависимост от характера на стоката, произхода й и целите на преминаването й през държавната граница на страната. Независимо от начина на преминаването на стоката през границата стоките не винаги подлежат на митнически контрол, включително и когато не се обмитяват.

Митническият контрол включва процедури за опазване реда на преминаване на стоките през държавната граница, преглед на транспортното средство и на стоките, поставяне на митнически обозначения (пломби), проверка на митнически декларация, събиране на митата, данъците, акцизите и таксите и събиране и представяне на статистически сведения за вноса и износа. Изнасяните стоки не подлежат на облагане с мита. Те се декларират и предявяват за митнически контрол на територията на митническо учреждение, където се товари стоката. При вноса митническо оформяне се извършва на границата чрез митническа декларация и другите документи. Освобождаването на стоките след вноса става чрез плащането на всички акцизи, такси и др.

2. Данъци

Те са един от най-важните икономически регулатори.

Данъчната политика на държавата е ориентирана към постигането на няколко цели:

- Осигуряване на парични средства в бюджета;

- Регулиране стопанската дейност на фирмите;

- Провеждане на социална политика на държавата при регулиране на доходите.

От 1 април 1994 г. на мястото на данъка върху оборота у нас се въведе ДДС. Това е косвен данък, тъй като се заплаща от търговците, извършващи сделки със стоки и услуги, но е включен в крайните продажни цени и се поема от потребителите на съответните стоки и услуги. ДДС се прилага при производството на потребителски стоки и услуги в търговията, при арендните и складовите дейности. Облагаеми са всички сделки, без тези за износ на стоки и освободените стоки. Поне засега износът е освободен от този данък. Но вносът е натоварен с ДДС: начислява се ДДС върху сбора от МОС + митото + акцизите + таксите, дели се на 100. От 1999 г. ДДС е 20%.

ДДС = ( МОС + М + Т + А ) / 100 х 20 = … %

У нас %-тът е еднакъв за всички дейности и за всички видове сделки. Сумата на начисления данък се вписва в митническата декларация. Освобождаването на вносните стоки от митнически контрол става след внасяне на дължимите мита, такси, данъка.

Износът е освободен от ДДС, тъй като това е териториален данък, и за да не се получи двойно данъчно облагане, както и да не се отразява данъкът отрицателно и върху конкурентноспособността на експортните стоки. При сделките за износ регистрираното по ДДС лице осигурява наред с митническата декларация и останалите нужни документи: външнотърговски договор, експортна фактура, транспортна застраховка, платежни документи и др. При експортните сделки, когато износът се реализира от производител директно, ДДС не се начислява. Когато износът се осъществява от търговски посредник, при непряк износ и когато в цената на закупената на вътрешния пазар стока е включен ДДС, той се възстановява на износителя след подаване на документите, осигуряващи износа.

Всички тези особености трябва да се познават от фирмите и от стопанските организации.

3. Акцизи

Акцизът е самостоятелно данъчно задължение, с което се облагат отделни групи стоки и услуги, най-вече вредни за здравето продукти: тютюневи изделия и спиртни напитки, както и редица луксозни стоки и услуги. С него се облагат и стоките от първа необходимост: горива (течни).

В новата тарифа за акцизите у нас се облагат пивото, вината, алкохолните напитки, тютюневите изделия, бензините (авиационен, автомобилен, безоловен и др. , керосин).

От 1 април 1994 г. успоредно с въвеждането на закона за ДДС у нас бе приет нов закон за акцизите, правилник за приложението му, нова тарифа. Тарифните ставки са в процент към цената на стоката или в абсолютна сума за 1-ца количествена мярка. Акцизът се начислява еднократно, като акцизно задължени са лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки. При вноса акцизът се начислява и събира от митнически органи върху сбора от         МОС + митото + таксите, върху 100:

А = ( МОС + М + Т ) / 100 х … = %; или като глобална сума, ако се събира върху 1-ца количествена мярка.

При износа стоките са освободени от акциз. Когато стоките се изнасят директно от производител, акциз не се начислява. При износ на стоки от търговски посредници, които са закупили стоката на вътрешен пазар с включен в цената й акциз, платеният акциз се възстановява на търговеца за 180-дневен срок след подаване на документите, осигуряващи износа.

С цел да се улесни събирането на акцизите за някои стоки (цигари, спиртни напитки) те се продават с бандерол (вид стикер). Бандеролът е ЦК, издава се от Министерството на финансите, а акцизът се заплаща при закупуване на бандеролите. При вноса на такива стоки вносителите са длъжни да закупят предварително български бандероли и да облепят съответните стоки. При износа на акцизни стоки производителите могат да използват бандероли на страната, в която изнасят стоки или съответни безакцизни бандероли.

Валутните регулатори са пряко зависими от валутната политика на страната и от установения режим на контрол.

До 1991 г. у нас, в условията на валутен монопол, имаше максимални валутни ограничения. Валутният пазар беше затворен, определяше се постоянен валутен курс за продължителен период от време, както и различни валутни курсове за търговски операции, за туристически и нестокови плащания и основен валутен курс, използван за статистически митнически цели.

Направените от началото на 1991 г. промени във валутния режим ограничиха административните и засилиха икономическите регулатори:

– Отменен бе валутният монопол, въведе се плаващ валутен курс на лева към чуждестранните валути без предварително гарантирани от БНБ граници на колебание на валутния курс (от 450 лв. до 3000 лв. за 1 долар).

– БНБ обявява ежедневно централния курс на лева към чуждестранните валути, което се използва за митнически и статистически цели, както и при сделки на международния пазар.

– Премина се към вътрешна, ограничена конвертируемост на лева – фирмите, извършващи външноикономически операции, имат свободен достъп до чуждестранната валута за международните си плащания, т.е. могат да извършват разплащания с чуждестранните си партньори в чуждестранна валута като участници на междубанков пазар (могат да го правят само местни лица, резиденти).

Основни предпоставки за въвеждането на вътрешна конвертируемост на лева бяха либерализацията на външната търговия и отмяната на държавния монопол на външната търговия и на валутния монопол, осигурен по отношение на чуждестранната валута за търговски разплащания, възможностите за репатриране на печалбите на чуждите инвеститори и др. Всяко местно или чуждестранно лице може да внася и притежава неограничено количество пари по неограничен брой сметки във валутите, в които се водят сметките в България (лева, щатски долари, германски марки, швейцарски франкове, а от 1. 01. 2002 и евро). При вноса на стоки и услуги по установения ред срещу документи, удостоверяващи необходимостта от плащания към чуждестранни лица, търговските банки продават свободно неограничени количества чуждестранна валута. Валутният режим позволява местните лица да откриват валутни сметки и влогове в търговските банки, да теглят суми от тях, да продават валута на търговските банки и лица. Силно влияние върху вноса и износа и върху стокообмена има валутният курс. Така обезценяването на националната валута към чуждестранните валути или подцененият валутен курс стимулира износа и надценената национална валута стимулира вноса, като създава условия за внос и на редица конкуриращи местното производство стоки, както и за спад на стопанската активност на националните производители.

До въвеждането на валутен борд нестабилността на лева по отношение на чуждестранната валута бе резултат от спада на производството, от инфлацията, от неравенството на търговския и платежния баланс и др.

След валутния борд валутният режим продължава да се либерализира с някои частични ограничения като разплащания с валутни средства в страната до 1998 година. Сега има само едно ограничение: преводи и плащания към чужбина имат право да извършват само търговските банки с пълен лиценз върху стокообмена. Най-силно въздейства валутният курс и валутният режим.

4. Административни средства за регулиране на външноикономическата дейност

Външнотърговски режим (режим на вноса и износа)

Режимът на вноса и износа се реализира с административни средства, които включват количествени и други нетарифни ограничения или стимули. Чрез тях държавата регулира част от стокообмена.

Като цяло външнотърговският режим е твърде либерален, като над 80% от стокообмена се осъществява свободно. При икономически трудности, при влошени пазарни условия, както и при преследването на цели от държавата за стимулиране на националните производители или за ограничаване на вноса, стимулиране на износа и др. се прибягва до определен режим на вноса и износа за отделни стоки или групи стоки. Използват се различни административни средства.

Външнотърговският режим се установява с постановление на Министерския съвет за една календарна година, като текущо могат да се внасят промени в определен режим.

Първо се установява регистрационен режим (регистриране по сделките) за вноса, износа и реекспорта на стоки, които са дадени конкретно в постановлението (при вноса на въглища, кокс, черни метали). Износът на текстилни изделия, кокс, въглища, течни горива, черни и цветни метали става по тарифни номера. Регистрацията на сделките се извършва от Министерството на търговията и туризма (МТТ); то не може да откаже регистрацията на оформени документи. Целта е да се регистрират условията при вноса и износа на стоките, а именно да се осигури статистическа отчетност и контрол върху дължимите мита, данъци и такси.

Разрешителен режим: прилага се по отношение на важни за държавата стоки, за които се изисква разрешение от МТТ. Такъв режим има за сделките с благородни метали (злато, сребро, платина), упойващи вещества, ядрени материали и съоръжения; застрашени видове на дивата флора и фауна; произведения на изкуството, предмети с историческа, антикварна и нумизматична стойност; барути, пиротехнически материали. Прилага се също при износа на семена за посев и на някои видове необработен дървен материал.По този режим се извършват и сделки със стоки, за които са определени квоти по поети от РБългария международни договорни задължения като за текстилни изделия и облекла за ЕС, САЩ, Канада и др. за издаване на разрешения. За внос или износ заявителят подава в МТТ удостоверение за внос или износ по образец в 2 екземпляра, придружено с нужните документи, удостоверение за съдържание и данъчна регистрация или понякога договор (проформа, фактура или договор). Разрешението се издава или отказва в срок от 2 дни. В определени случаи за разрешението на вноса или износа на определени стоки се изисква и съгласието на съответните държавни органи – отрасловото министерство или ведомство.

Срокът на валидност на удостоверението при регистрационния режим е 45 дни, а при разрешителния – 90 дни от датата на издаване. За стоки, които са на разрешителен режим и имат определени квоти, се обявява конкурс (търг), като условията и редът за провеждането им се определят със специална наредба на министъра на търговията и туризма. Конкурсът (търгът) се обявява в Държавен вестник и в 2 централни ежедневника. Разпределението на дяловете от квотата се извършва от специално назначена от министъра комисия, като на един заявител не може да се предоставят повече от 35% от една квота, с изключение на случаите, когато количествата на квотите са под обичайните търговски или транспортни… или заяви-телите). На спечелилите дялове от квотата се издава удостоверение за внос или износ. Не се разрешава преотстъпване на дялове от квоти на други фирми. Ако квотата не може да се усвои, удостоверението трябва да се върне в МТТ. МТТ в повечето случаи изисква от заявителите да внесат депозит или да открият банкова гаранция в размер на 10% от стойността на сделките, които се освобождават при осъществяването на сделки при посочените условия. В противен случай средствата се привеждат в полза на държавния бюджет.Получилият удостоверение е длъжен в 10-дневен срок да информира МТТ чрез представяне на митническа декларация и платежни документи.

За стоки, за които са определени квоти или плафони, съществуват количествени ограничения, до които могат да се изнасят или внасят.

Експортни или импортни такси се налагат при износа на текстилни изделия от България или при реекспорта на такива, придобили български характер, за които се събират.

1. Експортните такси са въведени за някои групи стоки с цел да се намали износа им: живи животни (едър и дребен добитък, коне, охлюви, рапани), необработен дървен материал.

За 1999 г. експортните такси се събират за необработен дървен материал (400лв/m3) от широколистна и иглолистна дървесина и за фасониран (300лв/m3) дървен материал.Най-висока е експортната такса за ореховата дървесина.

2. Импортните такси се прилагат главно с фискални цели и за ограничаване на вноса. Те прогресивно намаляват.За 1996 г. те бяха 5% върху МОС, което трябва прогресивно да спадне с 1%.

От тази такса бяха освободени малък брой стоки: енергийни суровини и продукти, фармацевтични изделия по определен вид и номера, нерафинирана захар и някои др.

От 1999 г. импортната такса е премахната.

Минимални импортни цени се прилагат за някои стоки. В определени случаи се използват за:

       стоки, за които не се събират мита, т.е. които са освободени от мита или се облагат с ниски мита;

       стоки, чийто внос или износ е забранен, т.е. има постоянна забрана за износа на стоки, получени като хуманитарна помощ (човешка кръв, лечебна кал).

Временни забрани за износ се прилагат за износ на някои зърнени храни, …отломки от черни и цветни метали, фуражи и др.

II. Обща постановка и особености на разпоредбите за митническо оформяне на стоките на юридически лица

1. Обща постановка

1.1. Общи понятия

Събирането на митни сборове е основна функция на митничес­ките органи съгласно чл.15, ал.2, т.2 от Закона за митниците (ЗМ). Цялостната организация на работа на митническите учреждения е насочена обаче към събирането не само на митата и таксите, които изчерпват понятието митни сборове, но и на данъците и акцизите, определени съответно със Закона за данък върху добавената стой­ност (ЗДДС) и Закона за акцизите (ЗА). Става въпрос, естествено, за събирането само на държавните вземания, изискуеми при внос на чуждестранни стоки у нас (мита, данъци, акцизи и такси) или при износ на български — в чужбина (такси).

Ето защо всички пренасяни или превозвани през границата сто­ки подлежат на митнически надзор и контрол (чл.3 ЗМ) до установя­ването от митническите органи дали за тях се дължат държавни взе­мания или такива могат да възникнат по-късно, кое лице е длъжник или може да стане длъжник, какъв е размерът на задължението, ко­ето следва да бъде платено или обезпечено, кога и как възниква и се погасява митническото задължение и евентуално – дали няма данни за административно-наказателно или наказателно производство.

На митнически контрол и надзор подлежат и всички превозни средства по повод на превозваните с тях през държавната граница стоки, а също така в качеството им на стока (чл.3 ЗМ).

Няма съмнение, че на контрол и надзор подлежат и пресича­щите границата физически лица по повод на пренасяните или пре­возваните от тях стоки (чл.3 ЗМ).

За пренасянето на стоките през границата и митническото им оформяне в различните фази след това са създадени задължителни за всички физически и юридически лица подробни процедури, дава­щи възможност на митническите органи да осъществят митничес­кия надзор и контрол. Основополагащите правила за поведение на лицата по отношение на внасяните и изнасяните стоки у нас са запи­сани в Закона за митниците (обн. ДВ, бр. 15 от 1998 г. , изм. и доп. бр. 89 и 153 от 1998 г. ). Те са доразвити с Правилника за прилагане на Закона за митниците (обн. ДВ, бр. 149 и 150 от 1998 г. , попр. бр. 154 от 1998 г. ) (ППЗМ). И двата нормативни акта са в сила от 1 януари 1999 г. и са в пълно съответствие с европейското митническо законо­дателство. За прилагането им служителите от митническата адми­нистрация ще следва да вземат предвид и Постановление № 267 на Министерския съвет от 1998  г. за приемане на Митническата тарифа на Република България (ДВ, бр. 145 от 1998 г.), Постановление № 271 на Министерския съвет от 1998 г. за мерките на търговската полити­ка, свързани с вноса и износа (ДВ, бр. 152 от 1998 г. ), и Наредба № 11 от 1998 г. на министъра на финансите за реда за писмено декларира­не на стоки пред митническите учреждения (ДВ, бр. 1 от 1999 г.).

С този основен пакет от нормативни актове би следвало да се запознаят и българските търговци, адвокати, съдии, прокурори и сле­дователи, служителите от ГУ на данъчната администрация и от ГУ «Държавен финансов контрол», както и преподавателите и студенти­те по митническо право, митнически контрол, данъчен контрол, мит­ническа политика и други научни и учебни дисциплини в сферата на трансграничното движение на стоки и валутни ценности.

1.2. Понятие за митнически надзор

Митнически надзор е съвкупността от действията на митни­ческите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на мит­ническото законодателство и на други разпоредби, приложими за сто­ките под митнически надзор (чл.2, ал.2 ЗМ). С пренасянето или превозването на каквато и да е стока през държавната граница, тя се поставя под митнически надзор (чл.44, ал.1; чл.88 и 89 ЗМ), което означава, че разпореждането с нея може да става само със знанието и разрешението на митническите органи (чл.5, ал.2 ЗМ). Отклоня­ването на стоката от митнически надзор води до възникване на мит­ническо задължение (чл.199, ал.1, т.5 ЗМ), както и до административно-наказателно производство (чл.230-238 ЗМ). На властническа­та функция на митническите органи да упражняват митнически надзор съответства задължението на всички лица, включително на дър­жавните органи, да съдействат на митническите органи за осигуря­ване спазването на митническото законодателство (чл.5, ал.1 ЗМ). Лицата, свързани с внасянето, изнасянето и транзитирането на сто­ки, са длъжни да предоставят на митническите органи цялата ин­формация и документация по конкретните операции (чл.6 ЗМ). Сто­ките остават под митнически надзор до определянето или промяната на митническия им статут (§ 1, т.11 ЗМ) като местни или като чуж­дестранни стоки, до влизането им в свободна зона или в свободен склад, до реекспортирането им или до унищожаването им, ако не става въпрос за внесени с намалени или нулеви мита и такси стоки, които остават под митнически надзор и след вноса (чл.44, ал.2 ЗМ).

2. Устройство, организация, функции, задачи, правомощия и задължения на митническата администрация

1. Митническата администрация (чл.7-15 ЗМ) е централизи­рана система под ръководството и контрола на министъра на финан­сите, която участва в разработването и реализира митническата по­литика на държавата. Тя се състои от три йерархично подчинени рав­нища но компетентност, от които на Главно управление на митниците е отредено да бъде методологичното управленско звено с всички функции, присъ­щи на Министерството на финансите по въпросите на митническото оформяне на стоките и събирането на митните сборове. Районните митнически управления ръководят пряко текущата работа на мит­ническите учреждения и същевременно са втора инстанция в адми­нистративното производство, която взема решения по обжалваните техни административни актове. Митниците са основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

2. Митническите органи (чл.15, ал.2, чл.16-17 и § 1, т.ЗМ) са длъжностните лица, които осъществяват митнически надзор и кон­трол върху стоките, превозните средства и лицата на цялата терито­рия на страната, изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове и други държавни вземания при внос, износ или транзит на стоки и предотвратяват и разкриват митнически и валут­ни нарушения. За целта те извършват проверки на стоки, документи, сведения и други носители на информация, изискват представяне на документ за самоличност и на обяснения, налагат запори и възбра­ни, извършват личен преглед, използват оръжие и др., като са длъж­ни да опазват имуществото, правата и свободите на лицата.

2.1. Представителство

Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи от митнически агент или друг представител – пряко, от свое име и за своя сметка, и косвено – от името на представителя, но за своя сметка (чл.18 ЗМ, чл.1-26 ППЗМ). Нотариално завереното пъл­номощно следва да сочи обема на представителната власт, включи­телно – срока и териториалния обхват на овластяването.

Митничес­ките учреждения водят регистри на представителите.

2.2. Решения на митническите органи

Дейността на митническите органи представлява администра­тивно производство за вземане на решения (чл.19-21 и § 1, т.13 ЗМ);

чл.27-30 ППЗМ) по прилагането на митническите разпоредби - служебно или по искане на заинтересуваните лица. Решенията се съобщават устно или писмено на лицата, за които се отнасят или които следва да ги изпълнят. Писмените решения са индивидуални адми­нистративни актове и производството по издаването, изменението, отменянето, съобщаването и обжалването им се извършва по реда на Закона за административното производство (ЗАП).

2.3. Информация

1. Митническите органи предоставят на лицата безплатно ин­формация за прилагането на митническото законодателство (чл.22 ЗМ; чл.31 ППЗМ).

2. Главно управление на митниците предоставя информация за тарифното класиране или за произхода на конкретна стока, която обвързва както ГУ на митниците, така и титуляра й – при непроме­нени параметри на стоката, на титуляра на информацията и на нор­мативната база (чл.23 ЗМ; чл.32-37 ППЗМ).

2.4. Елементи за определяне на митни сборове и за прилагане на други мерки по вноса и износа на стоки

1. За да бъдат определени вносните или износните митни сборове е необходимо да бъде установен произходът на стоката (чл.2, 33 ЗМ; чл.39-64 ППЗМ) с цел правилното ъ тарифно класиране. При определянето на произхода на стоките е съществено да се установи производството в коя страна е довело до създаването на внасяния у нас продукт.Установяването на произхода на стоките по междуна­родни споразумения за преференциални тарифни мерки се урежда с тези споразумения, а при едностранно приети преференциални та­рифни мерки - със съответните нормативни актове.

2. Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с мита, които се определят от Министерския съвет с Митническата тарифа (чл.24-28 ЗМ) на Република Бълга­рия или по друг начин - например при нетърговски обмен на стоки или при прилагане на мерки на търговската политика. За правилно­то определяне на конкретното мито е необходимо да се установява митническата стойност на стоката, тъй като ставката в тарифата е процент върху тази стойност.

3. Митническата стойност (чл.34-43 ЗМ; чл.65-102 ППЗМ) е договорната стойност на продадени за внос в България стоки в лева, реално платена или подлежаща на плащане за придобиването им на българската граница. Тя се установява с документи за извършените разходи и приходи или по аналогия с идентични или сходни случаи за стоки, произведени в същата страна и продадени за България по съ­щото време. Митническата стойност всъщност е сумата от всички разходи за внасяната стока до българската граница като разходите за материали, производство, печалба, комисионни, опаковане, товаро-разтоварни работи, застраховане, транспорт и)1уги, минус вър­натите при износа от страната на покупката държавни вземания. Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата стойност се извършва по обявения от Българската на­родна банка курс на чуждестранните валути към лева, определен в предпоследната сряда на месеца, който важи през следващия кален­дарен месец.

3. Въвеждане, представяне, манифестиране и временно складиране на стоки на митническата територия на Република България до получаване на митническо направление

Подчертахме, че от момента на въвеждането (чл.44 ЗМ) на митническата територия на страната стоките са под митнически над­зор и могат да бъдат обект на митнически контрол. Затова те трябва да бъдат незабавно превозени (чл.45-46 ЗМ) съгласно разпорежда­нията на митническите органи и превозвачът, който ги е въвел и е бил отговорно лице при въвеждането, остава отговорен за изпълне­нието на митническите разпоредби по време на превоза, до предста­вянето (чл.47-49 ЗМ) им пред митническите органи и подаването за тях на митнически манифест (чл.50-52 ЗМ; чл.104-107 ППЗМ) за идентифициране на стоките и разтоварването им (чл.53 ЗМ). До по­лучаването на митническо направление (чл.55-56, чл.65; § 1, т.8 ЗМ) представените стоки имат статут на временно складирани (57-60 ЗМ; чл.108-117 ППЗМ) стоки и могат да бъдат съхранявани в непроменено състояние при определени от митническите органи ус­ловия, осигуряващи идентификацията и неотклоняването им от мит­нически надзор под отговорността на одобрен от митническите орга­ни складодържател.

3.1. Поставяне на стоките под митнически режим

1. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митни­чески режим внос, транзит, митническо складиране, активно усъвър­шенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, па­сивно усъвършенстване, износ или временен износ (§ 1, т.10 ЗМ), подлежи на деклариране (чл.66-84 ЗМ; чл.126-151 ППЗМ; Наредба № 11 от 1998 г. на министъра на финансите за реда за писмено декла­риране на стоки пред митническите учреждения). Митническите ре­жими могат да бъдат режими с отложено плащане и митнически икономически режими (чл.90 ЗМ).

2. При внасяне на стоки посоченият в превозните документи получател на стоките по външнотърговския договор е легитимира­ното отговорно лице за държавните вземания от момента, когато поиска да даде на внасяните стоки митническо направление с регис­трирана в митническото учреждение митническа декларация, придружена от изискуемите за конкретния митнически режим документи, като фактура, декларация за стойността, сертификат за произход, пре­возен документ, документи за предшестващ митнически режим, зас­трахователна полица, спецификация, удостоверение за внос, ветери­нарен, фитосанитарен или друг вид сертификат, съответно за стоки от животински, растителен или друг произход, цесия, разписка за за­държане на стоки, търговски договори, лабораторни анализи, раз­ходни норми и други.

3. При изнасяне на местни стоки, декларирани за износ, временно изнасяне, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складирането, се намират също под митнически надзор от момента на декларирането им пред митническото учреждение до напускане­то им на митническата територия на Република България, унищожа­ването им или анулирането на митническата декларация, като отго­ворното лице за държавните вземания е износителят.

3.2. Митнически режими

1. Вносът придава на чуждестранните стоки митнически ста­тут на местни стоки и обхваща прилагането на мерките на търговс­ката политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки и облагането с дължимите митни сборове (чл.85-89 ЗМ; чл.170-183 и 203-217 ППЗМ).

2. При транзит (чл.61-62 и 97-103 ЗМ; чл.219-327 ППЗМ) се допуска пренасяне от едно до друго място на митническата терито­рия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат об­лагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на тър­говската политика или на местни стоки, оформени за износ. Отго­ворността на превозвача за държавните вземания се приключва с представянето от него на стоки и придружаващите ги документи в получаващото митническо учреждение в непроменено състояние. Ко­гато стоките се транспортират по електропровод или тръбопровод, отговорно е местното лице, експлоатиращо електропровода или тръ­бопровода, и то се счита за превозвач. В тези случаи транзитната операция се счита за завършена, когато пренасяните по електропро­води или тръбопроводи стоки постъпят в инсталациите на техните получатели и бъдат записани в търговските им книги под надзора и контрола на митническите органи.

3. Режимът митническо складиране (чл.104-117 ЗМ; чл.184-190 и 335-377 ППЗМ) разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика, както и на местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ. Митнически склад е всяко одобрено от мит­ническите органи и поставено под техен контрол място, където мо­гат да се складират стоки при определени от тях условия. Складо-държателят е отговорен за неотклоняването на стоките от митнически надзор. Изоставените в полза на държавата, отнетите в полза на дър­жавата или задържаните чуждестранни стоки се считат за поставени под режим митническо складиране и могат да бъдат продадени от митническите органи само при условие, че купувачът извърши неза­бавно всички формалности за получаване на митническо направле­ние. Ако в продажната цена са включени вносните митни сборове, продажбата се счита за равностойна на поставянето на въпросните стоки под режим внос. В този случай митническите органи сами из­числяват митните сборове и ги вземат под отчет.Когато митничес­ките органи решат да се разпоредят с тези стоки по начин, различен от продажба, те незабавно извършват формалностите за получаване на митническо направление.

4. Режимът активно усъвършенстване (чл.118-132 ЗМ; чл.191-194 и 378-465 ППЗМ) разрешава да бъдат осъществени операции на митническата територия на Република България по усъвършенства­нето на чуждестранни стоки, предназначени за реекспорт, без да се облагат с митни сборове и без да подлежат на мерките на търговска­та политика. Усъвършенстването може да представлява обработка, преработка, поправка на стоките. Отговорно лице за държавните взе­мания е вносителят.

5. Режимът обработка под митнически контрол (чл.133-138 ЗМ; чл.191-194 и 466-484 ППЗМ) разрешава допускането на митни­ческата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се обла­гат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търгов­ската политика. И тук вносителят отговаря за държавните вземания.

6. Режимът временен внос (чл.139-146 ЗМ; чл.191-194 и 485-570 ППЗМ) разрешава ползването под отговорността на вносителя, на митническата територия на Република България с пълно или час­тично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназ­начени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

7. При пасивно усъвършенстване (чл.147-162 ЗМ; чл.193 и 571-600 ПЗМ) се разрешава на отговорния за държавните вземания износител да изнесе временно местни стоки извън митническата те­ритория на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените продукти да бъдат оформе­ни под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове,          

8. Режимът износ (чл.163-164 ЗМ; чл.195-202 и 601-610 ППЗМ) представлява изнасяне на местни стоки извън митническата терито­рия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено-облагане с износни митни сборове под отговорността на износителя. За местни стоки, за които в закон са предвидени фискални преференции като за износ, режимът износ може да се прилага и когато стоките не напускат митническата територия на Република България.

9. Режимът временен износ (чл.165, 611-619 ЗМ) разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба и да бъдат идентифицирани при реимпорта им. Износителят отговаря за митническото задължение.

3.3. Други митнически направления

Митническите направления (§ 1, т.8 ЗМ) са поставяне на сто­ки под митнически режим, което бе разгледано по-горе, внасяне на стоки в свободна зона или в свободен склад, реекспортиране на сто­ки извън митническата територия на страната, унищожаване на сто­ки или изоставяна стоки в полза на държавата.

1. Свободните зони и свободните складове (чл.166-179 ЗМ; чл.653 ППЗМ) са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митни­ческата територия на Република България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби, а мест­ните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в закон или акт на Министерския съвет.Вна­сянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад се контролира от митни­ческите органи. Отговорно за митническото задължение лице е опе­раторът.

2. Чуждестранните стоки могат да бъдат реекспортирани, уни­щожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на мит­ническите органи (чл.180 ЗМ и чл.654-657 ППЗМ).

3.4. Митнически облекчения

1. Освобождават се от митни сборове стоките (чл.181 ЗМ; чл.658-757 ППЗМ), за които се отнасят международни споразумения, закони или приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, а също така пратките със стоки с незначителна стойност.При спазване на нормативно определените условия митнически облекчения се предоставят и за имущество на преселници у нас или внасяно във връзка със сключване на граждански брак, или получе­но като наследство, или за ученици и студенти, или внасяно след прик­лючване навременно пребиваване извън митническата територия на Република България. Преференции са предвидени и за редица дру­ги стоки, изчерпателно посочени в правилника.

2. Продуктите от морския риболов и други продукти, извлече­ни от морето, се освобождават от вносни митни сборове, ако това е станало извън териториалните води на Република България от ре­гистрирани у нас и плаващи под български флаг кораби (чл.182 ЗМ).

3. Връщаните стоки (чл.183-185 ЗМ и чл.758-761 ППЗМ), т.е. местните стоки, изнесени извън митническата територия на Репуб­лика България, се освобождават от вносни митни сборове, ако бъдат въведени отново в нея в срок до една година.

3.5. Обезпечаване на размера на митническо задължение

1. Когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват учредяване на обезпечение (чл.186-198 ЗМ; чл.239-258 и 807-820 ППЗМ) за митническо задължение, това обезпечаване трябва да бъде представено от длъжника или от лице­то, което може да стане длъжник. Когато длъжникът или лицето, което може да стане длъжник, е държавен орган или орган на мест­ната власт, началникът на Главното управление на митниците има право да го освободи напълно или частично от задължението за уч­редяване на обезпечение. Когато митническите разпоредби не пред­виждат задължително учредяване на обезпечение, такова обезпече­ние може да се изисква по преценка на митническите органи, в слу­чай че в предвидените срокове плащането на дължимото митничес­ко задължение или на такова, което може да възникне, не е сигурно. Митническите органи имат право да разрешат учредяване на общо обезпечение за покриване на няколко операции, от които възниква или може да възникне митническо задължение. Когато нормативни­те разпоредби не предвиждат обезпечаване на митните сборове в на­мален размер, размерът на обезпечението трябва да покрива пълния размер на съответните митнически задължения. Обезпечението мо­же да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция. За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви. Мит­ническите органи не изискват обезпечаване за митническо задълже­ние в размер до 250 000 лв. Депозитите се приемат само в български левове, щатски долари, швейцарски франкове и евро – с документ, от който да е виден най-малко размерът на депозита, митническото за­дължение или митническите задължения, както и длъжникът или длъжниците, за които се отнася. При транзит са предвидени обща, фиксирана и еднократна гаранция.

2. Банките не могат да гарантират сами за собствени митни­чески задължения. Банковата гаранция за митнически цели е дого­вор за поръчителство между гарантиращата банка и митническото учреждение, с който банката се задължава да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно със съответния длъжник, при първо писме­но поискване, сумата до определения в гаранцията размер за възник­нало в определения в гаранцията срок митническо задължение. Мит­ническите органи приемат банкови гаранции само от търговски бан­ки със съдебна регистрация в Република България, подписани от ед­но лице с право на първи подпис и едно лице с право на втори подпис, ако управителите на съответните банки са изпратили писмено до на­чалниците на съответните митнически учреждения лиценз от БНБ за извършване на гаранционни или на банкови сделки и спесимени на длъжностните лица, които имат право да задължават съответната банка с гаранции до посочен размер. Когато банковата гаранция е предназначена за обезпечаване на няколко митнически задължения на един или няколко длъжника, тя следва изрично да сочи необходи­мите обстоятелства за идентифицирането на всички задължения и на съответните длъжници.

3. Митническите органи имат право да откажат (чл.194, ал.2 и 195 ЗМ и чл.817-818 ППЗМ) приемането на предложеното обезпе­чение, както и на способа за учредяването му, когато те са несъвмес­тими с правилното функциониране на съответния митнически режим или когато не осигуряват плащането на митническото задължение.

4. Когато митническите органи установят, че представеното обезпечение не гарантира или вече не осигурява безспорно или изця­ло заплащането на митническото задължение в предвидените сроко­ве, те изискват допълнително обезпечение или заместването на пър­воначалното обезпечение с ново (чл.186 ЗМ).

5. Обезпечението не се освобождава, докато митническото за­дължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново, след което то се освобождава незабавно (чл.197 ЗМ; чл.819 ППЗМ).

4. Възникване на митническо задължение

4.1. Случаи на възникване на вносно митническо задължение

1. Вносно митническо задължение (§ 1, т.7 ЗМ) за стока, под­лежаща на облагане с вносни митни сборове (§ 1, т.2 ЗМ), възниква при (чл.199, ал.1 и 2 ЗМ):

- оформяне на режим внос, освен ако предвид специфичното й предназначение стоката е била поставена под режим внос с намале­ни или нулеви митни сборове, след което тя е била изнесена или ре­експортирана с разрешението на митническите органи (чл.823 ППЗМ);

- поставяне под режим временен внос с частично освобожда­ване от вносни митни сборове;

- неправомерно въвеждане на митническата територия (§ 1, т.21 ЗМ) на Република България, освен ако това се дължи на естество­то на стоката, непреодолима сила, унищожаването й под контрола на митническите органи или безвъзвратната й загуба, така че тя не може да се използва повече по какъвто и да е начин (чл.823 ППЗМ);

- неправомерно въвеждане от свободна зона или от свободен склад в останалата част на митническата територия на страната, ос­вен ако това се дължи на естеството на стоката, непреодолима сила, унищожаването ъ под контрола на митническите органи или безвъз­вратната й загуба, така че тя не може да се използва повече по какъв­то и да е начин (чл.823 ППЗМ);

- отклоняване от митнически надзор

- всяко представяне на митническа декларация или всяко дру­го действие със същите правни последици, както и представянето на документ за заверка от компетентни органи, водещи до неправилно придаване на тези стоки на статут на местни стоки (чл.825 ППЗМ);

- неизпълнение на едно от изискванията при временно склади­ране или при ползване на митнически режим, освен ако това се дъл­жи на естеството на стоката, непреодолима сила, унищожаването щ под контрола на митническите органи или безвъзвратната й загуба, така че тя не може да се използва повече по какъвто и да е начин;

- неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответен митнически режим или за облагане с намалени или нулеви вносни митни сборове във връзка с използване на стоката за специфични цели;

- употребяване или изразходване в свободна зона или в свобо­ден склад на стоката при условия, различни от предвидените в действа­щите разпоредби;

- издаване на документи, необходими за получаване на префе­ренциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни спора­зумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вло­жените чуждестранни стоки.

2. Посочените митнически задължения възникват независимо от това, дали стоките са били или не са били обект на мярка за забра­на или ограничение при вноса, освен ако става въпрос за неправо­мерно въвеждане на митническата територия на Република Бълга­рия на неистински или подправени парични знаци, наркотични и пси­хотропни вещества, за които се носи отговорност по Наказателния кодекс.

3. Неизпълнението на едно от изискванията при временно скла­диране или при ползване на митнически режим или неспазването на едно от условията за поставяне под съответен митнически режим или за облагане с намалени или нулеви митни сборове във връзка с използване на стоката за специфични цели води до възникване на митническо задължение само ако установените пропуски са довели до реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим. Следните пропус­ки не водят до такива реални последици, при условие че не представляват опит за отклонение на стоките от митнически надзор, не е на­лице явна небрежност от страна на длъжниците или лицата, които могат да станат длъжници, и всички формалности, необходими за митническото оформяне на стоките, са били извършени впоследствие (чл.821 ГШЗМ):

- когато сроковете за получаване на едно от допустимите мит­нически направления за временно складирани стоки или за предви­дено за съответния митнически режим ново митническо направле­ние са били пропуснати, ако съответният срок би бил продължен при навременно подадена молба;

- когато поставени в режим транзит стоки не са били предста­вени в получаващото митническо учреждение в определения срок, ако представянето се извършва впоследствие;

- когато временно складирани стоки или стоки, поставени под режим митническо складиране, са били подложени на операции без предварително разрешение на митническите органи, ако тези опера­ции биха били разрешени в случай на подаване на съответната мол­ба; 

- когато стоки, поставени под режим временен внос, бъдат ползвани по начин, различен от условията, посочени в разрешител­ното за режима, при условие че такова ползване би било разрешено в случай на подаване на съответната молба за този режим;

- когато временно складирани стоки или стоки, поставени под митнически режим, бъдат преместени на друго място без разреше­ние на митническите органи, при условие че по искане на митничес­ките органи стоките могат да им бъдат представени;

- когато временно складирани стоки или стоки, поставени под митнически режим, бъдат изнесени от митническата територия на Република България, или внесени в свободна зона или в свободен склад, без да са били извършени предвидените за това митнически формалности;

- когато стоки, получили благоприятно тарифно третиране предвид специфичното им предназначение, бъдат прехвърлени, без да са уведомени за това митническите органи, но преди да са предос­тавени за специфичното им предназначение, при условие че прехвър­лянето е било отразено в материалната отчетност на прехвърлящия и получател е титулярът на разрешението за въпросните стоки;

- когато дадени стоки могат да бъдат поставени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове, в случай че при временното складиране на тези стоки или при поста­вянето им в съответен митнически режим преди оформянето им за внос е било налице неизпълнение на едно от изискванията при вре­менно складиране или при ползване на митнически режим или нес­пазване на едно от условията, определени за поставяне под съотве­тен митнически режим или за облагане с намалени или нулеви внос­ни митни сборове във връзка с използване на стоката за специфични цели;

- когато системно се ползва режим активно усъвършенстване, в случай че не е било поискано подновяване на необходимото разре­шение за режима, въпреки че всички условия за получаване на разре­шението са били изпълнени.

4.2. Момент на възникване на вносното митническо задължение

1. Вносното митническо задължение възниква в момента:

- на приемане на митническата декларация за внос или време­нен внос;

- на неправомерното въвеждане на митническата територия на страната или неправомерното въвеждане от свободна зона или свободен склад в останалата част на митническата територия на стра­ната;

- на отклоняване от митнически надзор;

- когато престава да бъде изпълнявано едно от изискванията за временно складиране или при ползване на митнически режим;

- на поставяне на стоката под съответния режим, когато нес­пазването на едно от условията на режима води до възникване на митническото задължение;

- на първоначалното употребяване или изразходването на стоката в свободен склад или свободна зона при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби;

- на приемане на митническата декларация за износ на стоки­те, за които се издават документи за ползване на преференциално тарифно третиране.

2. Когато моментът на възникване на митническото задълже­ние не може да бъде определен точно, счита се, че митническото задължение е възникнало, когато митническите органи установят то­ва, и елементите за облагане на стоката в конкретния случай се опре­делят към този момент.

4.3. Случаи на възникване на износно митническо задължение

1. Износно митническо задължение възниква при:

- износ с митническа декларация извън митническата терито­рия на Република България на стока, подлежаща на облагане с из­носни митни сборове;

- изнасяне без митническа декларация извън митническата те­ритория на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;

- неспазване на условията за изнасяне извън митническата те­ритория на Република България на стока с пълно или частично осво­бождаване от износни митни сборове.

2. Посочените митнически задължения възникват независимо от това, дали стоките са били или не са били обект на мярка за забра­на или ограничение при износа.

4.4. Момент на възникване на износното митническо задължение

1. Износното митническо задължение възниква в момента:

- на приемане на митническата декларация за износ;

- когато стоката действително е изнесена извън територията на страната без митническа декларация и подлежи на облагане;

- когато стоката е достигнала местопредназначение, различно от това, за което е разрешено нейното изнасяне с пълно или частич­но освобождаване от митни сборове, или при невъзможност митни­ческите органи да определят този момент – в момента, в който изти­ча срокът, определен за представяне на доказателство за изпълнение на предвидените условия за изнасяне.

2. Когато моментът на възникване на митническото задълже­ние не може да бъде определен точно, счита се, че митническото задължение е възникнало, когато митническите органи установят то­ва, и елементите за облагане на стоката в конкретния случай се опре­делят към този момент (чл.828 ППЗМ).

5. Субекти на митническо облагане

1. Длъжник за плащане на митническото задължение е (чл.202 ЗМ):

- при внос, временен внос с частично освобождаване от вносна митни сборове, издаване на документи за получаване на преференци­ално третиране на български стоки, износ или неспазване на едно от условията за изнасяне с пълно или частично освобождаване от из­носни митни сборове - деклараторът, а при косвено представител­ство и лицето, за сметка на което е изготвена митническата деклара­ция;

- при неправомерно въвеждане на стоки – лицето или лицата, извършили неправомерното въвеждане или участвали в него, както и лицето или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са непра­вомерно въведени;       

- при отклоняване на стоки от митнически надзор – лицето или лицата, извършили или участвали в отклонението, както и лице­то или лицата, закупили или приели стоки, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да предполагат, че са отклонени от митнически надзор;

- при неизпълнение или неспазване на изискванията или усло­вията за съответния режим – лицето или лицата, не изпълнили изис­кванията, произтичащи от временното складиране на стоките или при ползване на митнически режим, или не спазили едно от условия­та на предоставения митнически режим;

- при употребяване или изразходване на стоки в свободна зона или в свободен склад - лицето, употребило или изразходвало стоките при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби;

- при изнасяне без митническа декларация - лицето, изнесло без митническа декларация стоки, подлежащи на облагане с митни сборове, както и лицето или лицата, които са участвали в износа и са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че за стоки­те трябва да бъде представена митническа декларация.

2. Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане.

6. Приложимо законодателство

Размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митничес­ко задължение (чл.203 ЗМ).

6.1. Компетентно митническо учреждение

Митническото задължение възниква на мястото, където са осъ­ществени действията, довели до неговото възникване, а когато не е възможно да се определи мястото на възникване, митническото за­дължение се счита за възникнало на мястото, където митническите органи установят, че за стоката се дължат митни сборове. Когато съответният митнически режим за дадена стока не е приключен, мит­ническото задължение се счита за възникнало на мястото, където стоката е била поставена под този режим (чл.204 ЗМ).

6.2. Вземане под отчет на митническото задължение

1. Митническите органи изчисляват размера на митните сбо­рове, който произтича от дадено митническо задължение, в момен­та, в който те разполагат с необходимите елементи, като го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна инфор­мация, което е вземане под отчет (чл.205 ЗМ; чл.830-838 ППЗМ). Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага, след като те бъдат взети под отчет.Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на триго­дишен срок от датата на възникване на митническото задължение (чл.206 ЗМ).

2. Митните сборове, за които е извършено уведомяването на длъжника, трябва да бъдат заплатени в касата на митническото уч­реждение, безкасово или чрез прихващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове (чл.207-211 ЗМ; чл.839-845 ППЗМ)

6.3. Погасяване на митническото задължение

1. Митническото задължение се погасява (чл.212 ЗМ):

- чрез заплащане на митните сборове;

- чрез опрощаване на митните сборове;

- когато при стоки, декларирани за митнически режим, изиск­ващ заплащането на митни сборове, митническата декларация е ану­лирана или преди да им е дадено разрешение за вдигане, стоките са задържани и веднага или впоследствие са отнети в полза на държа­вата, унищожени по нареждане на митническите органи, изоставени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила или други непредвидими об­стоятелства;

- когато стоки, за които е възникнало митническо задълже­ние, са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са отнети в полза на държавата;

- с изтичането на петгодишен срок, считано от датата на въз­никване на митническото задължение.

2. Размерът на митните сборове не се взема под отчет в момен­та на тяхното изчисляване (чл.205, ал.2 ЗМ; чл.830 ППЗМ):

- когато временно е въведено антидъмпингово или изравни­телно мито;

- когато размерът на дължимите митни сборове превишава размера, определен на базата на обвързваща информация;

- когато размерът на дължимите митни сборове е под 10 000 лева и той се счита за взет под отчет в момента на плащането (чл.833, ал.2, т.З ППЗМ).    

3. Митническото учреждение - събирач на митните сборове, вписва платените митни сборове в Регистъра за вземане под отчет и ги отчита периодично в съответствие с Единната бюджетна класи­фикация (чл.831 ППЗМ).

4. Когато митническо задължение възниква в резултат на при­емането на митническа декларация за стоки за митнически режим, различен от временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, или друго действие със същите правни последици както при приемането на митническата декларация, размерът, съответстващ на това митническо задължение, се взема под отчет незабавно след изчисляването му, но не по-късно от 2 дни от момента на вдигане на стоките (чл.832, ал.1 ППЗМ).

5. Когато е предвидено, че стоките могат да бъдат вдигнати (§ 1, т.1 ЗМ), при условие че са изпълнени определени изисквания, установени в нормативен акт, който урежда определянето на разме­ра на митническото задължение или неговото събиране, вземането под отчет се извършва не по-късно от 2 дни от датата, на която раз­мерът на митническото задължение или задължението за плащане, произтичащо от това митническо задължение, са определени или уточ­нени (чл.832, ал.З ППЗМ).

6. Плащането на митническото задължение следва да се из­върши до 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на дъл­жимите митни сборове. В платежните документи, с които са платени митните сборове, се посочват (чл.839 и 844 ППЗМ):

- единният идентификационен код на длъжника;

- пояснения за характера на плащаната сума - мита, такси и други;

- номерът и датата на ЕАД, ако е бил приет от митническите органи, или справочния номер от клетка 7 на ЕАД, или номерът и датата на друг равностоен на ЕАД документ.

6. Дължимият размер на митните сборове се счита за платен на датата, на която дължимата сума е постъпила по банковата смет­ка на републиканския бюджет към съответното митническо учреж­дение или на датата на внасяне на сумата в брои в касата на митни­ческото учреждение. Когато плащането на митническите задълже­ния е извършено по банков път, длъжникът представя на митничес­ките органи платежния документ.В този случай митническите орга­ни получават и потвърждение по телекс от банката на платеца, което се съпоставя с банковите документи от обслужващата банка на мит­ническото учреждение (чл.845 ППЗМ). 

6.4. Принудително събиране на митните сборове

1. Когато размерът на митните сборове не е заплатен в опреде­ления срок, митническите органи пристъпват към принудителното му събиране (чл.211, ал.1, т.1 ЗМ). Издаването, връчването и об­жалването на постановленията за принудително събиране на възник­нали митнически задължения се извършва по реда на ЗАП, а изпъл­нението им - по реда на Закона за събиране на държавните вземания (ЗСДВ). Постановленията са индивидуални административни акто­ве на съответния началник на митница, в чийто район е възникнало неплатеното в срок задължение. Те се издават в три оригинални екземпляра - за длъжника, за митницата и за данъчната служба. За рек­визитите на постановлението, евентуалното разпореждане за пред­варителното му изпълнение и отстраняването на евентуално допус­нати непълноти или очевидни фактически грешки се прилага ЗАП. Когато след влизането в сила на постановлението длъжникът се из­дължи доброволно, преписката се приключва служебно от начални­ка на митницата. Ако обаче след влизането в сила на постановлени­ето, длъжникът внесе доброволно само част от дължимата сума, то­ва обстоятелство се посочва в придружителното писмо до данъчната служба (чл.847-852 ППЗМ).

2. Постановлението може да се обжалва от длъжника чрез из­далия го началник на митница, пред висшестоящия началник на ра­йонно митническо управление в седемдневен срок от връчването му. Подадената в срок жалба спира изпълнението на постановлението, освен ако е било допуснато предварително изпълнение. Компетен­тен да разгледа жалбата е началникът на районното митническо управление, в чийто район се намира съответната митница. Ако жалбата е била адресирана неправилно, тя се препраща служебно на ком­петентния началник на РМУ, който разглежда всички обстоятелства по постановлението, а не само посочените в обжалваната му част, включително становището на издалия го орган, допълнително изискани от длъжника документи и други доказателства, които той събира служебно, за да се произнесе с мотивирано решение, с което потвърждава постановлението, или го отменя изцяло или отчасти или го изменя, като в мотивите си излага позициите на страните и осно­ванията за решението си. Решението на началника на РМУ се издава в четири оригинални екземпляра - за длъжника, за митницата, за РМУ и за данъчната служба. Когато постановлението се отменя, началникът на РМУ може да даде на началника на митницата задъл­жителни указания. Решението на началника на РМУ, с което поста­новлението се потвърждава или отменя изцяло или частично, подле­жи на обжалване в съда по реда на ЗАП (чл.853-857 ППЗМ).

3. Постановлението влиза в сила, когато не е било обжалвано в срок пред съответния началник на РМУ или е било обжалвано в срок пред началника на РМУ, той не е уважил жалбата изцяло или час­тично и решението му не е било обжалвано в съда в срок, или жалба­та срещу решението на началника на РМУ не е била уважена изцяло или частично от съда. Влязлото в сила постановление се изпраща с обратна разписка от началника на митницата до данъчната служба според седалището или адреса на длъжника за изпълнение по реда на Закона за събиране на държавните вземания (чл.858 ППЗМ).

4. В придружителното писмо до данъчната служба се посочва датата на влизане в сила на постановлението. Според мен ще бъде удачно в това придружително писмо да бъде посочено също така, дали за конкретния случай се дължи ДДС или акциз, които държав­ни вземания при внос се събират също от митническите органи на основание съответно на Закона за данък върху добавената стойност и на Закона за акцизите (чл.211, ал.2 ЗМ)

5. Получаването на подлежащото на изпълнение постановле­ние и на решението по него, когато е било обжалвано, се удостоверя­ва от данъчната служба пред митницата, която приключва преписка­та служебно. От този момент компетентен кредитор по събирането на държавните вземания е единствено съответният данъчен орган, който прилага Закона за данъчното производство и Закона за съби­ране на държавните вземания (чл.858, ал.З ППЗМ).

6.5. Възстановяване или опрощаване на митни сборове

1. В съответствие с възприетите от разглежданите тук норма­тивни актове принципи, създадени са нормативни предпоставки за възстановяване или опрощаване (чл.214-219 ЗМ; чл.859-878 ППЗМ) на митни сборове, ако:

- митническата декларация бъде анулирана;

- платените суми са били недължими в момента на плащането им;

- сумите са взети под отчет за стоки, поставени под митничес­ки режим по самите стоки са били отказани от вносителя преди да­тата на приемане на декларацията поради дефекти или несъответ­ствие с договора за внос;

- стоките не са били употребявани, освен в рамките на първо­начална употреба, достатъчна за установяване на дефектите им или несъответствието им с договора за внос;

- стоките са били изнесени извън митническата територия на Република България. По молба на износителя обаче митническите органи могат да разрешат унищожаването на стоките или поставя­нето им с цел реекспорт под митнически режим транзит или митническо складиране или в свободна зона или в свободен склад, вместо да бъдат изнасяни. За целите на даването на митническото направ­ление стоките в този случай ще се считат за чуждестранни;

- когато като основание за възстановяване или опрощаване се посочва съществуването в момента на приемането на декларацията за внос на намалено или нулево мито в рамките на тарифна квота, тарифен плафон или други преференциални тарифни мерки, в мо­мента на подаване на искането тарифната квота не е била изчерпана или не е било възстановено облагането с митата по митническата тарифа - в случаите на плафон или други преференциални тарифни мерки;

- когато се представя сертификат за произход, сертификат за движение на стоките или друг съответен документ към искането за възстановяване или опрощаване с мотив, че в момента на приемане на декларацията за внос внасяните стоки са имали основанието за благоприятно или преференциално тарифно третиране или за осво­бождаване от вносни митни сборове, бъде установено, че представе­ният документ се отнася недвусмислено за съответните стоки и че са изпълнени всички условия за приемането му и за прилагането на пре­ференциално тарифно третиране;

- молбата за това е била подадена в съответното митническо учреждение в срок до дванадесет месеца от датата, на която длъжни­ка е бил уведомен за размера на дължимите митни сборове;

- стоките се реекспортират под митнически надзор, освен в случаите на унищожаване на стоките по нареждане на държавен ор­ган или на тяхно безвъзмездно предоставяне на юридически лица с предмет на дейност социално подпомагане, ако:

- чуждестранни стоки, поставени в митнически режим с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове, или стоки, допуснати за внос с благоприятно тарифно третиране поради специ­фичното им предназначение, са били откраднати, но са били своев­ременно намерени и поставени в състоянието, в което са били към момента на кражбата, при условие че получат първоначалния си мит­нически статут;

- чуждестранни стоки са били отклонени непреднамерено от митнически надзор в рамките на митнически режим, който предвижда цялостно или частично освобождаване от вносни митни сборове, ако веднага след откриването на отклонението те са получили отново първоначалния си митнически статут в състоянието, в което са били при отклонението им;

- не е възможно поради повреда да се задейства отварящият механизъм на транспортните средства, в които се намират стоки, пос­тавени преди това в режим внос, за да може те да се разтоварят при пристигането в местоназначението им, при условие, че бъдат неза­бавно реекспортирани;

- стоки, които първоначално са били поставени под режим внос, са били върнати под режим пасивно усъвършенстване впоследствие на изпращача им със седалище извън митническата територия на Република България с цел безвъзмездното отстраняване на дефекти, съществували преди вдигането им, или с цел привеждането им в съ­ответствие с договора между страните, когато изпращачът задържи стоките поради невъзможност да отстрани дефектите или поради лип­са на икономическа изгода;

- в момента на последващо вземане под отчет на размера на митните сборове за стоки, доставени под режим внос с пълно осво­бождаване от митни сборове, се установи, че тези стоки са били реек­спортирани без осъществен митнически надзор и се докаже, че ако тези стоки бяха поставени под режим внос и митните сборове бяха събрани, условията за възстановяване или опрощаване на платените вносни митни сборове биха били изпълнени в момента на реекспорта,

- държавен орган забрани търговското разпространение на да­дена стока, поставена преди това в митнически режим със заплаща­не на вносни митни сборове и тя се реекспортира или се унищожи под митнически надзор, ако се докаже, че стоката не е била изпол­звана в Република България;

- стоките са поставени под митнически режим внос от декла­ратор, който има право на това, но по независещи от него причини не са могли да бъдат доставени на получателя им;

- стоките са доставени до погрешен получател по вина на из­кача;

- стоките са негодни за предвидената от получателя цел пора­ди явна грешка в поръчката му;

- след като са поставени в митнически режим със задължение за заплащане на вносни митни сборове, се установи, че в момента на вдигането им стоките не отговарят на валидните разпоредби относ­но предназначението и търговското им предлагане и не могат да се използват за предвидената от получателя цел;

- използването на стоките от получателя е станало невъзмож­но или значително ограничено в резултат на общи мерки на овластен за това държавен орган след поставянето на стоките под митнически режим със задължение за плащане на вносни митни сборове;

- митническите органи не могат да разрешат цялостно или час­тично освобождаване от митни сборове по искане на заинтересува­ното лице, в резултат на което ще вземат под отчет дължимите внос­ни митни сборове;

- стоките са доставени на получателя след изрично посочените в договора задължителни срокове на доставка, ако те са били поста­вени под митнически режим със задължение за заплащане на вносни митни сборове;

- не е било възможно да се продадат стоките на митническата територия на Република България и те са предоставени безплатно на юридически лица с предмет на дейност социално подпомагане които извършват дейността си извън митническата територия на Република България или извършват дейността си на митническата територия на Република България с право на освобождаване от митни сборове при внос на подобни стоки;

- възникне митническо задължение в случаите, различни от внос или временен внос, ако се докаже чрез сертификат за произход, сертификат за движение на стоките или друг документ, че ако стоки­те бяха декларирани за внос, би имало основание за благоприятно или преференциално тарифно третиране или за освобождаване от вносни митни сборове.

2. Възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове не се разрешава:

- за стоки, които преди да бъдат декларирани за внос, са били временно внесени за изпитание, освен ако се докаже, че дефектите им или несъответствието с договора за внос не биха могли да бъдат открити при посоченото изпитание;

- когато дефектите на стоката са били отчетени при определя­не на условията в договора и по-специално - на цената, или стоките са били продадени от вносителя, след като е било установено, че са дефектни или че не отговарят на условията на договора, или разме­рът на митническото задължение е под 10 000 лв. ;

- когато искането за това се обосновава единствено:

- с невъзможност да бъдат продадени стоки, които са били пос­тавени под митнически режим, свързан със задължението за запла­щане на вносни митни сборове, и след това са били реекспортирани,

- с унищожаване по каквато и да е причина след вдигането на стоки, поставени под митнически режим, свързан със задължение за заплащане на вносни митни сборове;

- представяне на документи с цел да се получи преференциал­но тарифно третиране на декларирани за внос стоки, когато впослед­ствие се установи, че документите са с невярно съдържание, подпра­вени или са се оказали невалидни, дори когато тези документи са били са представени добросъвестно,

3. Не се дължат лихви за възстановените митни сборове.

4. Искането за възстановяване или опрощаване на вносни или износни митни сборове се подава от длъжника в два екземпляра и ако не съдържа необходимите данни, то не се разглежда и се връща на заинтересуваното лице за допълване в определен срок, чието неспазване се счита за оттегляне на искането. Преди да се произнесе по искането, решаващият митнически орган може да разреши в оп­ределен от него срок извършването на митнически формалности, от които може да зависи възстановяването или опрощаването. Даване­то на такова разрешение не влияе на решението за възстановяване или опрощаване. Решението се взема след извършването на формал­ностите. До вземането на решение стоките не могат да бъдат пре­мествани от мястото, където се намират с цел, ако за вземане на решението е необходима допълнителна информация или трябва да се проверят стоките, за да се установи дали условията за възстановя­ване или опрощаване са спазени, да бъдат извършени налагащите се проверки или анализи. Когато решаващият митнически орган разпо­лага с цялата необходима информация, той връчва писменото си ре­шение по искането за възстановяване или опрощаване, включващо в зависимост от случая указания за изпълнението му, информация за идентифициране на стоките, нормативни основания, срок не повече от два месеца за изпълнение на предписаните формалности и други.

7. Разпоредби във връзка с митническите нарушения

Независимо от това, че основната митническа дейност се със­тои в позитивното митническо оформяне с оглед на заплащането на митническото задължение или освобождаването от митни сборове, митническата администрация има правомощия и в областта на ад­министративното наказване (чл.223-238 ЗМ и чл.879-883 ППЗМ). Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушение на митническото законодателство, до­колкото деянието не представлява престъпление. С изключение на наказанието глоба, при извършване или при опит за извършване на митнически нарушения непосредствените извършители заедно с ли­цата, които са им оказали съдействие, отговарят солидарно за митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митничес­ките органи. За митнически нарушения и митническа контрабанда се предвиждат глоби, временно лишаване от правото да се осъщест­вява внос и износ на стоки за юридическите лица и едноличните тър­говци, имуществена санкция за търговците, отнемане в полза на дър­жавата на стоките - предмет на митническа контрабанда, и на пре­возните и преносните средства, послужили за превозването или пре­насянето на стоките - предмет на митническа контрабанда.

(1) За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на чл.18 и 70 във връзка с чл.202 от Закона за митниците, наричан по-нататък «закона», представителството може да бъде:

1. пряко - когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното, или

2. косвено - когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

(2) Когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно.

Чл. 2. Когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права, така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното, и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия.

8. Представителство

8.1. Пряко представителство

Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в ЗМ и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.

 Митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него. Всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването й в митническото учреждение, в което е регистърът по ал.1, за да бъде вписана в него.

Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права. Представителите се подписват, като прибавят към имената си от чие име, за чия сметка и в какво качество действат.

Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.

При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си, да защити правата и законните интереси на представлявания или представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересуваното лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура, ако това е допустимо от митническите разпоредби.

Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите. Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на директора на Агенция «Митници», съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.

Комисията по ал.1 се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват най-малко трима представители на Централното митническо управление, един представител на данъчната администрация, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. В комисията могат да бъдат включени и други лица - представители на браншови организации на митническите агенти. Комисията се председателства от представител на Централното митническо управление. Комисията по ал.1 заседава веднъж на 3 месеца, като при необходимост може да заседава и по-често. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл.7, ал.6 от закона, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност.

Разрешението се издава и за лицето, желаещо да осъществява дейност като митнически агент.В случаите, когато се издава разрешение на търговец, то обхваща и физическите лица, които го представляват съгласно Търговския закон.

Разрешенията се издават от министъра на финансите в двумесечен срок от датата на постъпване на предложението от директора на Агенция «Митници» и влизат в сила от деня на издаването им.

Министърът на финансите уведомява заинтересуваното лице за решението си. Разрешенията на министъра на финансите могат да бъдат временни - за срок до 1 година, или безсрочни. Министърът на финансите може, при спазване на процедурата по чл.20, да отменя дадените от него временни или безсрочни разрешения.

Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до директора на Агенция «Митници», като приложи към него следните документи:

1. когато искането се подава от търговец:

а) удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;

б) копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти «Булстат» в Република България;

в) удостоверение от териториалното управление на данъчната администрация по местоседалището на лицето, че то няма задължения към държавата;

г) свидетелство за съдимост – за физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;

д) копие от диплома за завършената последна степен на образование на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;

е) документ за платена такса по чл.22;

2. когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:

а) копие от документ за самоличност;

б) документ за адресна регистрация;

в) свидетелство за съдимост;

г) копие от диплома за завършената последна степен на образование;

д) документ за платена такса по чл.22.

Физическите лица по ал.1, т.1 и 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност – ако притежават такива.

В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения – митници, митнически бюра и митнически пунктове – основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл.7, ал.6 от ЗЗМ, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.

Исканията се регистрират в Централното митническо управление, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисията.

При вземане на решенията комисията по чл.7 взема предвид професионалния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.

Разрешението се издава временно – за срок 1 година, когато лицето не е било титуляр на постоянно разрешение за митнически агент, както и в случаите, когато разрешението е било отменено на основанията, посочени в чл.18, ал.1, т.1, 3 и 4 и чл.19 от ЗЗМ.

Два месеца преди изтичане на срока по ал.1 митническият агент подава искане до директора на Агенция «Митници», ако желае да продължи дейността си в митническите учреждения, за които е имал временно разрешение.

(Към искането по ал.2 лицето следва да приложи:

1. за търговци - документите по чл.8, ал.1, т.1;

2. за физически лица - документите по чл.8, ал.1, т.2.

Искането за получаване на постоянно разрешение се изпраща за проучване и становище на съответния(те) директор(и) на регионална(и) митническа(и) дирекция(и), в състава на което (които(е)са) митническото(ите) учреждение(я), за което(които) агентът е имал временно разрешение.

Министърът на финансите издава постоянно разрешение, като се спазва процедурата, предвидена в чл.7, или прави мотивиран отказ в двумесечен срок от датата на получаване на предложението на директора на Агенция «Митници». Постоянното разрешение и отказът влизат в сила от деня на издаването им.

До вземане на решение от министъра на финансите по ал.2 действието на временното разрешение не се преустановява. Митническият агент може да осъществява дейност въз основа на временно съгласие, което се издава от директора на Агенция «Митници».

Митническите агенти, които искат да осъществяват дейност и в други митнически учреждения, които не са включени в разрешението на министъра, трябва да подадат искане, придружено от документите по чл.8, ал.1, за да им бъде издадено разрешение за митнически агент за конкретните митнически учреждения.

(2) Искането по ал.1 се разглежда по реда на чл.7.

 

Всеки митнически агент е длъжен в срок до 2 месеца, считано от датата на издаване на разрешението, и за всяко митническо учреждение, за което това разрешение е издадено, да представи на началника на всяко съответно митническо учреждение писмено:

1. адреса, на който ще се съхраняват документите, посочени в чл.13;

2. телефони, телефаксове, електронна поща и други средства за комуникация;

3. образец от печата му и спесимен(и) от подписа(ите) на лицата, които го представляват, съгласно Търговския закон.

(2) Митнически агент, който не е изпълнил задължението по ал.1, няма право да започва извършване на дейността си.

(3) Митническият агент е длъжен в срок 3 дни след промяната на средствата за комуникация по ал.1, т.2 да представи писмено на началника на всяко митническо учреждение, за което има издадено разрешение, данните за новите средства за комуникация.

 

Всеки митнически агент е длъжен да съхранява в помещение, намиращо се в района на действие на митница или митническо учреждение, за което е издадено разрешението, следните документи:

1. дневник за отчитане на извършената дейност като агент;

2. документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:

а) документ за възлагане на митническото оформяне на стоката;

б) копие на митническата декларация;

в) копие на транспортния документ;

г) копие на опаковъчен лист, ако има такъв;

д) фактура или друг равностоен документ за заплащане на извършената услуга;

е) други документи, ако има такива, както и цялата кореспонденция, свързана с митническото оформяне на стоката.

(2) Документите по ал.1, т.2 се съхраняват за срок, определен в чл.84, ал.4 от закона.

 

Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка и при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.

(3) Когато митническият агент действа от името и за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

(4) Когато митническият агент действа от свое име и за сметка на друго лице, той депозира пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент.Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

При промяна в съдебната регистрация митническият агент е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това началника на митническото учреждение. Ако до 2 месеца след уведомяването митницата не предприеме никакви действия, тази промяна се счита за мълчаливо приета.

В случай на промяна на представителите на търговеца по съдебна регистрация митническият агент в 7-дневен срок подава искане с новите лица. В този случай митническият агент получава временно съгласие за упражняване на дейността от директора на Агенция «Митници», ако това е допустимо според обстоятелствата. Временните съгласия се отменят с вземане на решение от министъра на финансите по искането.

Митническите агенти - титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както и агентите, които са получили постоянни разрешения.

Директорът на Агенция «Митници» може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението.

(2) Частично отменяне е изменение на разрешението, с което се ограничава териториалният обхват на действие на митническия агент, а временно отменяне е изменение на разрешението, с което се спира дейността на митническия агент за определен период.

Министърът на финансите отменя даденото разрешение в следните случаи:

1. по искане на митническия агент;

2. при смърт или поставяне под запрещение на одобрените лица;

3. при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговеца;

4. когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година.

(2) Министърът на финансите може да отменя издаденото разрешение и частично, когато то е дадено за няколко митнически учреждения и в едно или няколко от тях не е осъществявана дейност в продължение на 1 година.

Издаденото разрешение може да бъде отменено и:

1. когато директорът на Агенция «Митници» не е информиран за настъпили промени в дружеството по чл.15, ал.2, ако е изминал 1 месец от тяхното настъпване;

2. когато са констатирани нарушения на закона, на правилника за неговото прилагане, както и на други нормативни актове, прилагани или възложени за изпълнение на митническите органи.

 

За отменяне на издаденото разрешение се прилага следната процедура:

1. при настъпване на обстоятелства по чл.18, ал.1, т.2, 3 и 4 и по чл.19, т.2 директорът на регионалната митническа дирекция, където митническият агент извършва дейност или където е неговото седалище или адрес на управление, в месечен срок от констатирането им уведомява директора на Агенция «Митници»;

2. директорът на Агенция «Митници» след проучване изпраща предложението си на комисията по чл.7; той информира заинтересувания митнически агент с препоръчано писмо, като му предлага да даде писмено обяснение пред комисията в случаите по чл.18, ал.1, т.4 и по чл.19, т.2;

3. председателят на комисията уведомява заинтересувания за датата, на която комисията ще разглежда предложението, най-малко 15 дни преди заседанието й;

4. заинтересуваният има право да се запознае с досието си;

5. комисията разглежда постъпилото предложение и приема решение, което изпраща на директора на Агенция «Митници»;

6. директорът на Агенция «Митници» изпраща на министъра на финансите своето предложение и становището на комисията;

7. министърът на финансите взема решение в двумесечен срок от датата на уведомяването му от директора на Агенция «Митници». Решението на министъра на финансите влиза в сила от деня на издаването му;

8. министърът на финансите уведомява писмено заинтересувания за решението си.

 

(1) В Централното митническо управление се води специален регистър на митническите агенти.

(2) Регистърът по ал.1 е публичен.

(3) Справки за данни, съдържащи се в регистъра, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса съгласно чл.12 от закона в размер 10 лв.

 

За покриване на административните разходи, свързани с процедурите по този раздел, се събира такса съгласно чл.12 от закона в размер 200 лв.

 

8.2. Косвено представителство

Косвеният представител може да извършва само действията, за които е овластен с пълномощното.

За извършване на действията в рамките на представителната власт е необходимо митническите органи да впишат в регистъра си пълномощното.

Номерът от регистъра се вписва от митническия орган върху оригинала на пълномощното, който се връща на представителя, а заверено от митническия орган копие на пълномощното се прилага към регистъра.

Вписването и заверката по чл.25 се извършват с личния митнически печат, подпис и посочване на името и презимето и длъжността на митническия орган.

III. Митническо обслужване на «Лифтън България» ЕООД – Русе

1. Кратка информация за «ЛИФТЪН България» ЕООД

Фирма «ЛИФТЪН България» ЕООД е производствено предприятие, 100 % собственост на LIFTON Industries PLC - Лондон. Фирмата е в тясно сътрудничество със сестрината компания BREAKERS A/S - Дания. Най-новата производствена технология, първокласните материали и интензивния контрол са гаранция за първокачествени до последния детайл продукти. Фирмата притежава сертификат за качество по ISO 9001 – TUW, Essen, от 1996 г.

Компанията е правоприемник на «Хидропробивна техника», основана през 1987 г. и е една от първите приватизирани в страната – още през 1994 година. Силната финансова подкрепа на LIFTON Industries - Лондон и успешното сътрудничество с BREAKERS – Дания, дават възможност на «ЛИФТЪН България» ЕООД да разшири продуктовата си гама и да продава успешно продукцията си в Европа, Азия и Америка.

Производственият цех на «ЛИФТЪН България «ЕООД се намира на територията на ТМ – Русе. Предприятието разполага с 1300 м2 производствена и 330 м2 административна площ и е оборудвано със стругове, фрези, борверги и др. машини. В производството са заети над 100 човека.

 Основният предмет на дейност на фирмата е производството на гама надеждни изделия «ЛИФТЪН» – хидравлични устройства за подготовка на терени (машинни хидравлични чукове, които могат да се монтират на багери и товарачи, ръчни хидравлични чукове, хидравлични станции и други хидравлични устройства) и части за хидравлични устройства за подготовка на терени, които напълно отговарят на съвременните изисквания за производителност и надеждност.

Голяма част от продукцията е предназначена за износ: за Дания, Англия, Турция, Румъния, Македония, Чешка Република, съгласно сключени договори. За периода от януари 2001 до декември 2001 са извършени експедиции на над 500 бр. хидравлични устройства за подготовка на терени и над 50000 бр. части за хидравлични устройства за подготовка на терени, изработени от над 200 000 кг материал, като всяка една експедиция се придружава от сертификат EUR1.

«ЛИФТЪН България» ЕООД доставя материал за своето производство – пръти от инструментална стомана с кръгло напречно сечение, горещовалцувани пръти и стомана на листи, бронзови тръби, стоманени изковки, уплътнители и др. от България, Европейската Общност, Словения, Чешка Република. Всички материали, доставени от чужбина за производството на хидравличните устройства и части за тях се оформят на режим редовен внос и са съпроводени със сертификат за произход.

До момента от митническите власти на надзорното митническо учреждение – Митническо бюро – Русе не са констатирани митнически нарушения при издаване на сертификат EUR1.

За в бъдеще се очаква рязко увеличение на ръста на производство, а с това и на продукцията, предназначена за износ, тъй като голяма част от производството на ръчна хидравлична техника ще бъде прехвърлено от Дания в Русе, като тенденцията е това да стане за цялото производство. Фирмата е основен доставчик на машинно монтирани хидравлични чукове от лекия клас на световноизвестната фирма производител на багери JCB – Великобритания.

2. Организация на митническото обслужване в «ЛИФТЪН България» ЕООД

Оформянето на всички необходими митническите документи за внос и износ се осъществява изцяло в Търговския отдел на фирма «ЛИФТЪН България «ЕООД. Фирмата се представлява пряко пред митническите органи. Представителите, в случая служители на фирмата действат от името и за сметка на «ЛИФТЪН България» ЕООД на базата на нотариално заверено пълномощно, в което е посочен обемът на представителна власт и митническите учреждения, пред които важи пълномощното. Митническите учреждения следят за представителната власт служебно и могат по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.

В отделни случаи, отпуск или болест на служителите, ангажирани с митническото обслужване, всяко юридическо лице може да прибегне до услугите на митнически агент (физическо или юридическо лице). Това става отново на базата на нотариално заверено пълномощно, в което е посочен обемът и срокът на представителна власт и митническите учреждения, пред които важи пълномощното.

В «Лифтън България» ЕООД упълномощени лица са:

       Веселин Дончев – търговски представител

       Стефка Маринова – асистент маркетинг

/пълномощно 1/

И двамата представители на фирмата са вписани в регистъра на Митническо бюро – Русе, код 4000.

/пълномощно 2/

Внос осъществен от «Лифтън България» ЕООД

За осигуряване на постоянно високо качество и максимална ефективност «Лифтън България» ЕООД внася както основни материали за производство, така и множество инструменти, машини и детайли. Ще се спрем конкретно на внос на стомана от фирма Metal Ravne – Словения. Документите придружаващи стоката са:

Invoice No 46952, 46953, 46954/22. 08. 2002 (Приложение 2, 3, 4)

• Фактура за транспорт No 2660/26. 08. 2002 (Приложение 5)

CMR 23. 08. 2002 (Приложение 6)

TIR Carnet No XT36255332

Стоката още с въвеждането си на митническата територия на страната е под митнически надзор. Съгласно чл.47 от ЗЗМ стоката трябва да бъде представена на митническите органи. За тази цел се подава митнически манифест най-малко в два еднообразни екземпляра. На митническо бюро  «Русе» той се подава и в електронен вид. В случая заедно с манифестирането на стоката се подава и декларация ЕАД (приложение 1) за оформяне на режим «внос». Оформянето на режим «внос» придава на чуждестранната стока статут на местна стока. Единният административен документ (ЕАД) се попълва за всяка стока, имаща отделен тарифен номер по Митническата тарифа на Република България, при спазване на разпоредбите за поставяне под съответния митнически режим. С Наредба No.11 от 23. 12. 1998 се урежда редът за деклариране на стоки пред митническите учреждения чрез писмена митническа декларация. На митническо бюро «Русе» декларацията се подава и в електронен вид. Единният административен документ и ДЕАД се представят в комплект от формуляри, изисквани при внасяне, изнасяне или транзит на стоките. Комплектите от формуляри на ЕАД и ДЕАД, изисквани по чл.6 ал.1 при внасяне са: формуляри 6, 7, 8 и Б (1/6, 2/7, 3/8 и А/Б).


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 1010702.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 1010702
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес