Социална интеграция и професионална реализация на лицата с увреждания на трудовия пазар

Увод. 3

Глава първа: Въведение в проблема за социалната интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар  4

1. Основни понятия. 4

1.1. Що е социална интеграция?. 4

1.2. Пазар на труда и трудови борси. 5

1.3. Понятие за 'неравностойна група' 6

1.4. Характерни черти на на хората с увреждания като неравностойнaта група на трудовия пазар  6

1.5. Терминология на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания  8

2. Социална интеграция и трудови права на хората с увреждания в България. 9

2.1. Закон за интеграция на хората с увреждания. 10

2.2. Трудови права на хората с увреждания в България. 11

2.3. Нормативни документи, уреждащи трудовите права на хората с увреждания. 13

2.4. Образователна и професионална подготовка. 19

Глава втора: Ситуационен анализ на социалната интеграция и професионалната реализация на хората с увреждания. 21

1. Анализ на състоянието (Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания) 21

2. Реализацията на хора с увреждания на пазара на труда във Варна по данни на Бюрото по труда  23

3. Роля на неправителствените организации за социалната интеграция и професионалната реализация на хората с увреждания. 28

2.1. Център за рехабилитация на инвалиди (ЦРИ) 28

2.2. Център за независим живот - град Варна. 29

Глава трета: Анализ на резултатите от социологическо проучване сред безработни хора с увреждания и изследване сред работодатели. 31

1. Представяне на фондация "Съпричастие" 31

1.1. Основни задачи на фондацията. 32

1.2. Проекти. 32

2. Социологическо проучване сред безработни хора с увреждания проведено от фондация «Съпричастие»  35

3. Социологическо изследване сред работодатели. 44

4. Изводи и препоръки. 51

Заключение. 57

Литература. 58

Приложения. 59

 

Увод

Проблемът за социалната интеграция на неравностойните групи сравнително нов както в теоретичен, така и практически аспект. Значителен принос в теорията у нас имат автори като Катя Владимирова, Духомир Минев, Вячеслав Попов, Богдана Георгиева, Валентина Златанова, Антоний Гълъбов и др. Като цяло обаче въпросът за социалната интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар все още няма завършен вид и темата е открита за по-нататъшни проучвания. Един от аспектите на проблема е трудността в професионалната реализация на трудовия пазар и социалната интеграция на неравностойната група от лица с различни увреждания. Предполага се, че обединените общи усилия на различни неправителствени организации и местните власти чрез съвременен социален мениджмънт ще разрешат до голяма степен този проблем.

Целта на настоящата разработка е да се представят проблемите по социалната интеграция и професионалната реализация на хората с увреждания и ролята на НПО (неправителствени организации) за тяхното разрешаване. Така също да се представят и проектите, които те реализират за разрешаването на тези проблеми. Да анализират резултатите от едно социологическо изследване, проведено в гр. Варна, сред безработните хора с увреждания и работодателите и се направи оценка на състоянието и възможностите за бъдещо развитие.

Мотивите за ориентацията ни към този проблем са следните: неравностойните групи в обществото са един от определящите контингенти в социалната дейност, която е и избраното от нас образователно направление; убеждението, че задълбочаването на познанията ни в тази област биха били полезни за бъдеща професионална реализация;  Фактът за гражданската отговорност по отношение на решаването на този важен социален проблем. Това в съчетание с нашата професионална ориентация вярваме ще докаже, че изборът на темата за настоящата дипломна работа не е самоцел, а осъзнато убеждение.

 Във връзка с посоченото по-горе, възнамеряваме да решим следните задачи:

• Да изясним понятията свързани със същността на социалната интеграция в контекста на трудовия пазар и да се характеризираме лицата с увреждания като една от неравностойните групи на трудовия пазар;

 • Да представим текущото състояние и развитието на проблема;

 • Да представим усилията за практическо преодоляване на проблема със заетостта на лицата с увреждане чрез реализирането на проекти от неправителствените организации за тази цел.

Глава първа: Въведение в проблема за социалната интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар

1. Основни понятия

 В края на миналия век (90-те години) нашата страна претърпява дълбоки трансформации в своите структури, което доведе до тежка икономическа криза. Производството в страната рязко спадна и се наложи в повечето отрасли да бъдат закрити неефективните производства и дейности. Масовото освобождаване на работници доведе до повишаване равнището на безработица, което продължи да се покачва непрекъснато и достига критични стойности. И понастоящем безработицата заема висок относителен дял спрямо заетата част от населението. Този фактор става причина за повишаване на напрежението в обществото, тъй като лишените от трудова заетост загубват своите доходи, не могат да задоволяват потребностите си, налага се да търпят много лишения.

Най-добрата перспектива, а може би и единственият път за засегнатите е пазарът на труда и възможността за нова професионална реализация чрез него.  Стичането към пазара на работната сила на лица в различна възраст, стаж, степен на образованост, квалификация и различните възможности за трудова активност, създават условия за силна диференциация и дезинтеграция между безработните.  Този въпрос се превръща в сериозен проблем, защото именно необходимостта от средства за осъществяване или желание за поддържане на определен жизнен стандарт са причината да се търси платена заетост и включване в обществения трудов процес. А неравенството увеличава шансовете на едни, но намалява същите на други за трудова реализация.

 За да бъде преодолян възникналия проблем е необходимо да бъдат взети мерки и да се осъществи социална интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар.

1.1. Що е социална интеграция?

 Общата теория на развитието на социокултурните системи определя смисъла на този термин като отражение на обществените условия и на признаците на сцепление, чието наличие е необходимо, за да може всеки социален организъм не само да съществува, но и правилно да функционира[1]. На подобно мнение е американският социолог Толкът Парсънс, който счита, че интеграцията е една от функциите на социалната система, която осигурява координацията на различните части с нея като с това се цели по-ефективното функциониране на цялото.

 Що се отнася до образованието, квалификацията, здравословното състояние и работоспособността на различните лица на пазара на труда, те не могат да бъдат еднакви или да бъдат изравнени. Следователно логично е да се приеме, че социалната интеграция на трудовия пазар означава да бъдат изравнени или поне приближени шансовете за заетост на всички лица чрез определени стратегии и механизми.

1.2. Пазар на труда и трудови борси

 За да изясним този въпрос е необходимо да разгледаме пазара на труда с неговите особености, в контекста на проблематиката, която е обект на нашето изследване. Ще се спрем на някои най-общи характеристики на този пазар.

 Пазарът на труда е резултат от икономическото развитие на страната, което оказва своето влияние в социален аспект. Едностранчивото разглеждане на пазара създава непълна представа за неговия характер и за функциите, които той трябва да изпълнява. Поради това считаме, че е целесъобразно пазарът на труда да се разглежда като съществена предпоставка за формиране на определени обществени тенденции от една страна, а от друга като резултат от социалните процеси.

Често пъти, когато се говори за трудов пазар голяма част от хората отъждествяват понятието с трудова борса. Това схващане е погрешно, тъй като трудовата борса влиза в структурата на трудовия пазар, но е само част от него и се явява основна форма, чрез която се осъществяват функциите му.

Трудовата борса като институция играе ролята на посредник на трудовия пазар. Той е съставен от различни институции, които обединяват безработните, стремящи се към трудова заетост и работодателите, които търсят работна сила и предлагат свободни работни места. Наред с държавната система, която играе ролята на трудов посредник съществуват и частни борси и неформални канали като средствата за масово осведомяване и други, които също се включват в тази мрежа.

 В системата, която подпомага и отчита заетостта в страната трудовите борси или наричаните още бюра по труда са последните подразделения, които действат на местно равнище. Те изпълняват многобройни функции, с които се цели намаляване на безработицата.

Другите институции на трудовия пазар са: Регионалните служби по заетостта (РСЗ), Дирекция Бюро по труда (ДБТ) и Агенция по заетостта (АЗ).

Всички те са директно подчинени на Министерството по труда и социалната политика (МТСП).

 За разлика другите видове пазари, трудовият пазар се характеризира с вида на това, с което се търгува - трудовата услуга. На него не могат да бъдат осъществени сделки с капитали, тъй като човешкият капитал е "свещенно право и вечна собственост"[2] на личността, която го притежава. Всяко лице може да придаде за ползване своя капитал и той да бъде експлоатиран при предварително поставени и приети и от двете страни условия, свързани с работно време, условия на труд и заплащане. От друга страна важно е да се отбележи, че цената и качеството на трудовата услуга зависят в най-голяма степен от качеството на човешкия капитал.

 Логичният отговор на въпроса 'защо се говори за пазар на труда, а не за пазар на трудовите услуги' е, че двете понятия се различават само по това, че първото от тях влияние върху заетостта и жизнения стандарт на населението.

Със засилването на процесите на дезинтеграция между различните групи в обществото, които се зародиха по време на прехода към пазарна икономика се задълбочи диференциацията между хората. Това пряко касае неравностойните групи и проблемът за тяхната реализация на трудовия пазар излезе на преден план, привличайки вниманието на значителен брой институции.

1.3. Понятие за 'неравностойна група'

 Под "неравностойна група" следва да се разбира съвкупността от лица, които поради един или няколко социално значими признака са със занижена конкурентноспособност спрямо другите участници на трудовия пазар. Много важно е да се отбележи, че неравностойните групи на пазара на труда като обхват не се препокриват с рисковите групи, които се нуждаят от социално подпомагане. Възможно е обаче при определена степен на негативно развитие на обществото, провокиращо и нови изменения на социалната диференциация, част от неравностойния контингент да прерастне в рисков.

1.4. Характерни черти на на хората с увреждания като неравностойнaта група на трудовия пазар

Според редица литературните източници, факторите, които определят по-неблагоприятното положение на принадлежащите към неравностойните групи лица спрямо останалите на трудовия пазар, налагат разграничаването на няколко основни групи като: младежите; хората с увреждания; малцинствените общности (предимно ромите); лицата без квалификация и с нисък образователен ценз; жените; лицата, изтърпели наказание "лишаване от свобода"; лицата, попаднали под определена зависимост - алкохол, наркотици и други психотропни вещества; младите пенсионери от армията и полицията и др. Тук няма да се спираме подробно на въпроса за причините поради, които тези групи лица са неравностойни на пазара на труда, защото нашата тема се отнася за неравностойната група на лицата с увреждания.

В особено неблагоприятни позиции на трудовия пазар е групата на хората с увреждания, наричани до скоро 'инвалиди'. Това са хора с трайна нетрудоспособност, предизвикана от болестни изменения в различна степен, които имат траен или необратим характер. В зависимост от констатираната от трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) степен на увреждане, са известни три групи:

1)     първата група включва хора с напълно изгубена трудоспособност;

2)     втората група включва хора, които имат възможности за труд, но само при специални условия;

3)     третата група включва хора, които имат възможности за труд, но при промяна на професията или на условията и режима на работа.

 

 Ясно е, че изборът на лицата от тази група за трудова реализация е твърде ограничен, което ги поставя в неравностойни позиции на пазара на труда.

Една от причините за това е, че не навсякъде има създадени необходимите условия за труд на хората от тази група. В частния сектор например често срещано явление е нежеланието на голяма част от работодателите да влагат допълнителни средства за оборудване на работни места за хора с различни увреждания.

 

В изпълнение на един от основните приоритети, заложени в Управленската програма на Правителството за периода 2001-2005 г. е създаването на Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания. Стратегията предлага радикална промяна във философията на социалната защита и нов подход  в политиката, насочена към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Най-важният принцип в този документ е премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с увреждания. Прилагането на този принцип важи с пълна сила и за реализацията на хората с увреждания на пазара на труда.

 

1.5. Терминология на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания

 

Терминът "увреждане" означава загуба или нарушаване на физиологически и анатомически структури и на свързаните с тях физически, умствени или психически функции.

Терминът "хора с увреждания" се отнася до лица, при които вследствие на различни увреждания са нарушени физическите функции, умствените способности или душевното здраве по начин, отклоняващ се от типичния за дадената възраст и за период, надвишаващ 6 месеца, като вследствие на това е възпрепятствано участието им в живота на обществото.

Терминът "рехабилитация" се отнася до процеса, който позволява на хората с увреждания да достигнат и поддържат своите оптимални равнища на физически, сензорни, интелектуални, психологически и/или социални функции. По този начин процесът на рехабилитация създава предпоставки за човека с увреждане да промени живота си към по-голяма степен на независимост. Рехабилитацията може да включва социални, медицински и/или професионални елементи.

Терминът "социална интеграция" се разбира в два смисъла - като процес и като резултат. Социалната интеграция като процес представлява динамично цяло на съвместен живот, обучение и труд на хора с и без увреждания. Социалната интеграция като резултат означава активна вграденост на индивид или група хора с увреждания във всички сфери на обществения живот, при равен старт и при отсъствието на каквато и да било пряка и/или косвена дискриминация.

Терминът "пълно участие" се разбира като създаване на условия за равнопоставеност и равни възможности пред индивид или група хора с увреждания в различни сфери на обществения живот (училище, работна среда, религиозна дейност, свободно време, развитие и живот на общността, политика и др.) в зависимост от техните възможности, желания и избор.

Терминът "равни възможности" се използва по отношение на резултата от процес, чрез който различните сфери в обществото и жизнената среда (като услуги, дейности, информация и документация) стават достъпни за всички, в това число и за хората с увреждания.

Терминът "независим живот" описва правото на човек с увреждане да избира начина на живот, който желае да води, при наличие на достъп до ресурсите на обществото, правото на самоопределяне и участие в процеса на взимане на решения в рамките на дадена общност и на цялото общество.

Терминът "профилактика" определя действията, предприети за предотвратяването на физически, интелектуални, психологически или сензорни увреждания (ранна профилактика) или за предотвратяване на увреждания, вследствие на продължителна дисфункция или увреждане (вторична профилактика). Профилактиката включва и адаптиране на средата.

"Технически помощни средства" /ТПС/ са технически пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на хората с увреждания за самообслужване, трудова и всяка друга дейност.

2. Социална интеграция и трудови права на хората с увреждания в България

Всеки индивид притежава различен потенциал, който от една страна го прави уникален, а от друга го причислява към определена условно обособена обществена прослойка и социална група. Характерните черти на отделните групи намаляват или увеличават шансовете за социална интеграция на пазара на труда на принадлежащите към тях личности.

По принцип интеграцията е двустранен процес. От една страна хората с увреждания трябва да бъдат подпомогнати в своите усилия да живеят пълноценно и равнопоставено, а от друга страна обществото трябва да бъде подготвено да ги приеме като пълноправни свои членове.

Социалната интеграция означава приемането на хората с увреждания като хора с равни права и с различни възможности. Премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с увреждания е най-важният принцип на Националната стратегия.

Социалната интеграция се основава върху следните принципи:

1.         Хората с увреждания да имат възможност да участват пълноценно и активно в обществения живот.

2.         Зачитането на правата и висшите интереси на хората с увреждания да бъде първостепенно съображение във всички действия.

3.         Хората с увреждания да бъдат подкрепяни в стремежа си да водят независим живот според собствените им разбирания и желания.

4.         Получавайки равни права, хората с увреждания носят и равни отговорности.

5.         Възникването на увреждане да бъде предотвратявано или да се осигури помощ за неговото преодоляване, с което да се избегнат евентуални усложнения или смекчат възможните последици.

6.         Всяка форма на дискриминация, основана на увреждане, е недопустима.

7.         Държавата да създава условия и да бъде гарант за спазването на тези принципи.

2.1. Закон за интеграция на хората с увреждания

Законът за интеграция на хората с увреждания е обнародван Държавен вестник , бр. 81 от 17 септември 2004 г., и влиза в сила от 1 януари 2005 г. Тук ще цитираме някои от най-интересните акценти, свързани с трудовата реализация на хората с увреждания от Раздел III на закона:

«Чл. 22. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда.

Чл. 23. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.

(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.

Чл. 24. Работодателят, съответно органът по назначаването, е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Чл. 25. (1) Работодателят, съответно органът по назначаването, може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1. осигуряване на достъп до работното място за лице с увреждане;

2. приспособяване на работното място за лице с увреждане;

3. оборудване на работното място за лице с увреждане.

(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.

(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от три години след усвояване на средствата по ал. 3.

(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.

(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 26. Работодател, сключил договор по чл. 25, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

1. средства от републиканския бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

2. средствата, изразходвани за целите по чл. 25, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.

(2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

Чл. 28. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;

2. произвеждат стоки или извършват услуги;

3. имат относителен дял на лицата с увреждания, както следва:

а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица-не по-малко от 20 на сто от общия брой на персонала;

б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух-не по-малко от 30 на сто от общия брой на персонала;

в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания-не по-малко от 50 на сто от общия брой на персонала;

4. вписани са в регистъра по чл. 29.

(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 29. (1) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват в регистър в Агенцията за хората с увреждания.

(2) Редът за вписване в регистъра по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 30. Министерският съвет определя стоките и услугите, чието производство се възлага по ред, определен в Закона за обществените поръчки, на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

Чл. 31. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.»

2.2. Трудови права на хората с увреждания в България

Хората с увреждания притежават същите права и отговорности, както всички останали хора. Въпреки това те са изправени пред по-широк кръг пречки за постигане на равни възможности, независимост и пълна икономическа и социална интеграция. Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания, приета от Министерския съвет през 2003 година, изцяло се основава на принципите за равните възможности, забраната и предотвратяването на всяка форма на дискриминация, основана на увреждането. Проява на дискриминация е налице, когато при сходни или несъществено различни обстоятелства към лицето с увреждане се отнасят или възнамеряват да се отнесат по по-неблагоприятен начин, отколкото към лице, което няма увреждане. Фактът, че лицето с увреждане изисква по-специфична среда и/или услуги, притежава и използва помощни средства, бива подпомагано от преводач, четец или придружител, не може да бъде повод за дискриминация. Следва да се акцентира върху възможностите на личността, а не върху ограниченията, породени от увреждането.

Трудовата реализация на хората с увреждания е неразривно свързана с трудовата експертиза на загубата на трудоспособността. Както е известно, от 2000 година насам трудовата експертиза се определя не в групи инвалидност, а в проценти загубена трудоспособност. Тази промяна не беше по същество, а по форма. Причината беше дългогодишният и безполезен спор за това как да се наричат хората с увреждания - "инвалиди" или "лица с намалена трудоспособност". И тъй като решението на въпроса наистина беше само по форма, а не и по съдържание, той практически остана нерешен. Според хората с увреждания е без значение как точно ги нарича законът, а какво отношение към тях и какви решения на проблемите им той предписва. Новите формулировки в трудовата експертиза подмениха старите изрази от типа: "Негоден за всякакъв вид труд, както и да се самообслужва", "Без право на работа" или "С право на работа без определено работно място, време и норма". Сега такива текстове не се вписват, но трудовите препоръки звучат меко казано смехотворно, като например в документа на млада жена с гръбначно изкривяване е записано "С право на работа, легнала по гръб"! Можем да си представим как ще реагира работодател, при който се явява кандидат за работа и в неговото експертно решение пише "100% загубена трудоспособност". Има ли право този работодател въобще да наема такъв човек, който не разполага дори с 1% остатъчна трудоспособност? Какво да кажем за експертизата на децата с увреждания, която ги определя като загубили способност за социална адаптация. Изобщо въпросът с трудовата експертиза е изключително сериозен и е целесъобразно да се потърси опита на Световната здравна организация и страните с развита демокрация вместо да се опитваме да подменяме само терминологията и да изпадаме във все по-сложни казуси, които нямат решение.

За хората с увреждания все още съществуват най-различни бариери - недостъпна архитектурна среда, недостъпна информация, недостъпни услуги поради имуществен дефицит и редица други. Нашето общество тепърва започва да решава проблемите с достъпността на средата като цяло. За приспособяване на околната среда са необходими много инвестиции и време, докато за социалния достъп е достатъчно да се създаде диалог на равнопоставеност и взаимно уважение между институциите и клиентите и автоматично бариерите ще отпаднат.

Известно е, че гражданите като цяло не обичат да посещават институции поради бюрократичните и неравнопоставени отношения. Толкова повече това се отнася за хората с увреждания, които по-често се налага да търсят помощта на институциите и са по-чувствителни към лошото отношение и проявите на неразбиране и неуважение. Именно затова хората с увреждания предпочитат да посещават институциите заедно със социален работник или асистент - "за да не им се развика там някой служител". Имаме още много да правим срещу "викащите" служители - да ги обучаваме, да ги контролираме, да ги супервизираме, ако трябва да ги сменяме, но да не страда обществото.

Физическият достъп до институциите не е маловажен. Няма сграда на Бюро по труда, която да е достъпна за хора на инвалидни колички или с други увреждания, няма достатъчен специализиран транспорт, има недостиг от придружители и преводачи на жестомимичен език. Как тогава да очакваме, че работодателите ще имат приспособени работни места? Та те дори да имат подходящи работни места за хора с увреждания в своето предприятие, може изобщо да не се сещат, че това е възможно. Има необходимост от създаване на специални служби за подкрепа при трудова реализация, които да съдействат както на работодателите, така и на самите хора с увреждания в тяхната трудова адаптация.

Най-добра трудова реализация сред хората с увреждания имат онези, които разполагат с добра квалификация и професионални възможности, позволяващи качествено извършване на съответната работа.

Хората с увреждания в по-голямата си част нямат подходяща квалификация. Тези, които са инвалидизирани от деца, са завършили общо образование без професионална подготовка. Пострадалите в трудоспособна възраст или не могат да продължат упражняването на досегашната си професия, или се нуждаят от усъвършенстване на своята квалификация според новите условия на пазара на труда.

2.3. Нормативни документи, уреждащи трудовите права на хората с увреждания

Създаването на предпоставки за пълноценно участие на хората с увреждания в икономическите, социалните и политическите процеси, като същевременно се зачита техният личен избор, е неотменима част от общата социална политика на България.

Не са много нормативните документи, които уреждат трудовите права на хората с увреждания. Тези права се съдържат най-вече в Кодекса на труда (в сила от 31 март 2001 година):

« Чл. 8 /3/ При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност.

Чл. 45. Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или да намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.

Чл. 129. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условията и реда, установени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

 Чл. 140 /4/ Нощният труд е забране за:

 3. майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди незамисимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие.

 4. трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи.

 Чл. 147. Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

 3. майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие.

 4. трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи.

 Чл. 217 /1/ Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена работоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение.

 /2/ Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото ли в друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея.

 Чл. 314. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

 Чл. 315 /1/ Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 % от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

 /2/ Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от от Министъра на труда и социалната политика и от Министъра на здравеопазването.

 Чл. 316 /1/ Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни и общински предприятия, а работодатели с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност.

 /2/ Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 317 /1/ Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характера на работата, условията на труда и срока на преместването се определят по предписание на здравните органи.

 /2/ Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работа, от която се премества, а работодателят - да не го допуска до тази работа.

 /3/ Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

 /4/ При неизпълнение на предписанието на здравните органи от

работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.

 Чл. 319. Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

 Чл. 320 /1/ Работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.

 /2/ Работник или служител със загубена работоспособност под 50%, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на редишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

 Чл. 333 В случаите по чл. 328 ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330 ал. 2 т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай:

 2. трудоустроен работник или служител.

 /2/ В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението на Трудово-експертната лекарска комисия.»

 

Преференции за работодателите при наемане на работа на работници или служители с увреждания се съдържат в Закона за насърчаване на заетостта (в сила от 1 януари 2002 г.):

«Чл. 36 /1/ На работодател, който наема на работа за срок, не по-малък от 12 месеца при пълно работно време безработни до 29-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договор по чл. 30 ал. 6 се превеждат сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

 /2/ На работодателя, който наема на работа за срок не по-малък от 24 месеца безработни лица с намалена работоспособност и младежи от социални заведения, завършили образованието си, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30 ал. 6 се предеждат сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 24 месеца.

 /3/ Договорите по ал. 1 и 2 могат да бъдат сключвани със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

 Чл. 52 /1/ На работодател с 50 и по-малко работници и служители, който наема на работа за срок, не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30 ал. 6 се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната

здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

 /2/ На работодател с повече от 50 работници и служители, който наема на работа над определения норматив по чл. 315 от Кодекса на труда за срок, не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30 ал. 6 се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

 /3/ На работодател, който наема за временна, сезонна или почасова работа безработни с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа пна

договора по чл. 30 ал. 6 се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуяване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца.

 /4/ Договорите по ал. 1 и 2 могат да бъдат сключвани със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда

 

Допълнително преференции за работодателите при наемане на работа на работници или служители с увреждания се съдържат и в Националната програма за повишаване квалификацията и заетостта на хората с увреждания:

« 1. ОСНОВНА ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА

Повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрирани в Дирекция "Бюро по труда" безработни, обект на Програмата, като предпоставка за преодоляване на социалната им изолация и за пълноценното им интегриране в обществото.

2. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

1.Създаване на условия за заетост на безработни, регистрирани в Дирекции "Бюро по труда", обект на Програмата.

2.Повишаване пригодността за заетост и заработване на трудови възнаграждения чрез осигуряване на мотивационно и професионално обучение на лицата, обект на Програмата.

3.Повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на лицата от целевата група по Програмата, с цел промяна на обществените нагласи и премахване на съществуващите стереотипи.

4.Насърчаване на работодателите за наемане на работа лицата, обект на Програмата.

5.Развитие на партньорството на всички нива при реализацията на Програмата.

6. Създаване на условия за достоен и самостоятелен живот за хората, обект на Програмата.

3. ОБЕКТ, ОБХВАТ И УСЛОВИЯ НА ПРОГРАМАТА

1.Райони на приложение

Програмата се прилага във всички общини на страната.

2. Лица, обект на програмата

Обект на Програмата са безработни с трайни увреждания и хора, преминали лечение за зависимост кйм наркотични вещества, в трудоспособна възраст, регистрирани в Дирекция "Бюро по труда", от следните приоритетни групи:

2.1. С и над 71 % намалена работоспособност, които са обект на месечно социално подпомагане или отговарят на условията за подпомагане с месечни целеви помощи.

2.2. Военноинвалиди (тази група включва безработни военноинвалиди и пострадали при или по повод отбраната на страната с и над 71 % намалена работоспособност.

2.3. Хора със сензорни увреждания.

2.4. Хора с ментални увреждания.

2.5. Хора, преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества.

3. Организации, които могат да бъдат работодатели по Програмата

3.1. Общински администрации и общински предприятия.

3.2. Дирекция "Социално подпомагане".

3.3. Частни и/или държавни предприятия, други фирми и институции, юридически лица с нестопанска цел.

3.4. Специализирани предприятия и кооперации.

4. РЕД И УСЛОВИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА

Условия за реализация на Програмата

Програмата се реализира в 2 модула:

Модул І "Обучение и заетост за безработни, обект на Програмата"

Компонент 1 "Обучение"

 Обучението е организирано в съответствие със специфичните особености на уврежданията на безработните и с идентифицираните потребности по професии на работодателите по Модул І , които могат да разкрият работни места за безработни лица с трайни увреждания.

 Обучение на безработни, регистрирани в Д "БТ", преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества се провежда при наличие на заявено работно място от работодател.

По Компонент 1 могат да бъдат организирани:

мотивационно обучение за хора с увреждания за придобиване на умения за активно поведение на пазара на труда и трудова реализация - предоставя се на безработните от всички приоритетни групи;

обучение за професионална квалификация на лица с трайни увреждания по групи увреждания, в съответствие с възможностите им и със заявените потребности на работодателите на :

- 100 безработни с трайни увреждания;

- 300 безработни военноинвалиди;

- 80 безработни със сензорни увреждания;

- 50 безработни със ментални увреждания, за които е заявено работно място от работодател в интегрирана работна среда;

- 20 безработни, преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества.

Компонент 2 "Заетост"

заетост в Дирекция "Социално подпомагане";

заетост в специализирани предприятия;

заетост по заявка на работодател по т. 3.1. и т. 3.3.

На разкритите работни места по Компонент 2 "Заетост" на Модул I, работодателите наемат безработни лица, обект на Програмата, за срок от 30 месеца. Приоритетно в този компонент се включват безработни лица, успешно преминали обучение за придобиване на професионална квалификация по Компонент 1 на Модул I. На разкритите работни места по Програмата могат да се наемат последователно повече от едно безработно лице с увреждания. Работните места в специализирани предприятия се разкриват целево за безработни с ментални увреждания, за които в специализираните предприятия се създават звена за трудова терапия. Не се допуска съкращаване на постоянен персонал за сметка на разкритите по Програмата работни места.

На работодателите, разкрили работни места за срок от 30 месеца по Програмата и които наемат на тях на пълно или непълно работно време (най-малко за 4 часа) безработни лица, насочени от Дирекция "Бюро по труда", се предоставят средства за трудово възнаграждение в размер, ежегодно определян в НПДЗ, за действително отработеното време, допълнителните възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и нормативните актове за неговото прилагане, дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на ДОО, за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса върху тях, възнагражденията за основен платен годишен отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда и парични обезщетения по чл. 40, ал. 4 от КСО, но за не повече от 12 месеца.

Модул ІІ "Създаване на условия за заетост на лица с трайни увреждания"

Компонент 1 "Достъп до работното място"

На работодатели, разкрили работни места за хора с увреждания по Програмата, при защитен проект за изграждане на достъпна работна среда, се предоставят средства от Фонд "Рехабилитация и социална интеграция".

Компонент 2 "Адаптиране и/или оборудване на специални работни места, предназначени за лица с трайни увреждания"

За изграждане на достъпна работна среда и/или адаптиране и/или оборудване на работно място, Фонд "Рехабилитация и социална интеграция" при МТСП предоставя средства до определени размери, регламентирани в раздел IX, на работодатели по представени от тях проекти, съгласно чл. 19, ал. 3 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалиди (ЗЗРИИ). Проектите се одобряват от експертна комисия на конкурсен принцип по определена методика.

Средствата се предоставят, само ако с проекта се разкриват работни места за срок не по-малък от 30 месеца. За срок от 30 месеца работодателят се задължава на работно място, за което е получил средства от фонд "РСИ", да наема безработни с увреждания, насочени от Дирекция "Бюро по труда" по Модул I на Програмата, в противен случай възстановява на фонда получената сума в двоен размер.

Размерът на средствата е в зависимост от вида на уврежданията и броя на хората, които ще бъдат назначени, съгласно заявката за разкриване на работни места по Компонент 2 на Модул I.

 Работодателят може да кандидатства за средства по Програмата едновременно или поотделно за изграждане на достъпна работна среда и/или за адаптиране и/или оборудване на работните места по Модул II.

 При изграждане на звена за трудова терапия по Програмата за хора с ментални увреждания в специализирани предприятия работодателите могат за получат средства за адаптиране на работното място за всяко лице с ментално увреждане при защитен общ проект.

 Работодателите осигуряват средства за:

- материални разходи за обезпечаване на разкритите работни места, в т.ч. за материали, суровини и др., необходими за осъществяване на дейността;

обезпечаване на всички задължителни плащания по Кодекса на труда, които не се поемат от Държавния бюджет и осигуровките върху тях.

4. СИМВОЛ ЗА ПОЗИТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ"

1. Описание на проблема

Хората с увреждания остават една от най-рисковите на пазара на труда целеви групи, независимо от регламентираните в българското законодателство анти-дискриминационни и насърчителни мерки при осигуряване на работни места и наемане на лица с намалена работоспособност. Една от причините за неблагоприятното състояние по отношение на заетостта на хората с увреждания е, че голяма част от работодателите недооценяват потенциала на работниците с увреждания и съществуват предразсъдъци по отношение на техните възможности. Липсва политика в рамките на фирмите, която да осигурява възможност работодателите да се възползват от доказаните умения, способности и осигуряване на работни места на хора с увреждания .

С цел предприемане стъпки за промяна в нагласата на обществото за защита правото на труд на хората с увреждания, мотивиране, постигане на заинтересованост и стимулиране на работодателите да разкриват работни места за лица от тази рискова на пазара на труда група, се учредява "СИМВОЛ ЗА ПОЗИТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ". "СИМВОЛЪТ" ще се връчва на работодатели и организации, инвестирали време и средства за приспособяване на фирмата или организацията, така че тя да предложи равни възможности за реализация на хората с увреждания. Тези работодатели трябва да са постигнали определени резултати при осигуряване на условия на труд, професионално израстване и развитие на способностите на лицата с намалена работоспособност. Символът се въвежда с цел:

работодателите да могат да покажат своята готовност за прилагане на положителния практически опит при наемане на хора с увреждания;

хората с увреждания да знаят кои работодатели имат положително отношение към техните способности .

 

2. Условия за връчване на "СИМВОЛА"

 Символът се връчва на работодатели и организации, отговарящи на определени критерии, които желаят да поемат и изпълнят определени ангажименти в рамките на политиката на фирмата или организацията:

"          интервюират всички кандидати за работа с увреждания, покриващи минимума от критерии за свободното място и ги преценяват според техните способности;

"          консултират поне веднъж годишно хората с увреждания от тяхната фирма, при изграждане на професионален план за тяхното развитие;

"          полага усилия за запазване на работните места на хората, получили увреждане или да трудоустоят хората с увреждания;

"          предприемат мерки за създаване на разбиране към проблемите на хората с увреждания у работещите на ръководни постове във фирмата. Да изградят фирмена програма за обучение на целия персонал във фирмата, с цел преодоляване проблемите при интегриране на хората с увреждания в колектива;

"          осигуряват достъпност на околната среда;

"          полагат усилия за преустройство на работните места за доближаване техническите средства за работа и организацията на труда на работното място до възможностите на човека с увреждане, който го заема;

"          ежегодно правят преглед на изпълнението на поетите ангажименти и на постигнатото в работата си при осигуряване на заетост, планират начини за подобряване на дейността си в тази насока.

СИМВОЛЪТ ЗА ПОЗИТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ може да бъде използван от работодателите:

"          в обяви за работа във вестниците;

"          във формулярите за кандидатстване за работа;

"          в официални бланки и пликове на фирмата;

"          в съобщения, вътрешни материали за комуникации между служителите;

"          във вътрешни печатни издания и информационни бюлетини;

"          да бъде поставян в отделите по управление на персонала, в приемните зали, в залите за интервюта.

СИМВОЛЪТ ЗА ПОЗИТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ се върчва на работодатели, избрани съгласно Критерии за връчване и Критерии за оценка на достиженията на фирмата/организацията/, желаеща да бъде носител на "СИМВОЛА".»

2.4. Образователна и професионална подготовка

 Във време, в което участието на индивидите в материалната култура става от все по-съществено значение за интегрирането им в обществото като измества традиционните ценностни системи, най-добрият вариант за приобщаването на лицата от неравностойните групи на трудовия пазар се явява образованието и предоставящите се от него възможности. Чрез него обществената система въздейства върху индивидите още от ранна детска възраст като налага границите и нормите, необходими за колективния живот. В понятието образование се включва не само обучението на подрастващите, а и тяхното възпитание. То трябва да бъде насочено към развитие на личността на детето, на физическите и интелектуалните му възможности, както и на заложбите и таланта.

Специално внимание трябва да бъде отделено на образователната и професионалната подготовка на хората с увреждания. За тази група лица разглежданият проблем е от изключително значение. Чрез усвояването на нови знания и умения се повишават шансовете им за професионална реализация. Тя от своя страна има голямо психологическо значение, защото ги прави по-уверени в себе си, повишава чувството им за собствена значимост и обществена полезност. Благодарение на образователната и професионалната подготовка и последвалата трудова заетост се осъществява и социалната интеграция на лицата със специални нужди.

 Социалните учебно-професионални заведения /СУПЗ/ са мястото, където младите хора с лека степен на умствена изостаналост, инвалидите и социално слабите могат да вземат участие в двугодишен курс за шивачи, готвачи, дърводелци, монтьори на електроуреди и т.н.

 Всъщност има още какво да се желае от държавата и нейните институции по отношение на специализираното обучение и грижите за хората с увреждания. Би било добре да бъде изградена мрежа от дневни центрове, в които да се осигурят нужните условия за обучението на лицата с ограничена трудоспособност. Трябва да бъде променена и насоката на работата с тях и вместо да се набляга на дефектите да се търсят и развиват възможностите на личността - интелект, умения, творчество. Това е начинът за повишаване на конкурентноспособността на лицата със специални нужди на трудовия пазар, а с това и възможността да се докажат като равноправни с всички останали хора.

 

 

Глава втора: Ситуационен анализ на социалната интеграция и професионалната реализация на хората с увреждания

1. Анализ на състоянието (Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания)

В Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания е направен анализ на състоянието в момента и обосноваване на необходимостта от промяна на политиката по отношение на хората с увреждания.

В документа са представени резултатите от последното преброяване на населението през 2001 г. показващи, че хората с увреждания с намалена работоспособност над 50 % в страната са 265 353 по официални данни на Националния статистически институт. Не може да се каже, че съществува реална и конкретна статистика за броя на хората с увреждания и свързаните с това характеристики.  По данни от статистиката на НОИ, само получаващите социална пенсия по инвалидност или част от нея са 244 929 (със степен на инвалидност между 71 и 100 %), а получаващите различни видове пенсии по инвалидност с оценка между 50 и 71 % са 84 756 души, т.е. общият брой на хората с увреждания е поне 400 000 души, като се имат предвид децата с трайни увреждания (около 30 000 по експертна оценка). 

Недостатъчното развитие на алтернативни услуги и грижи за деца с увреждания и за подпомагане на техните семейства определя големия брой на децата, които се отглеждат в социални заведения в системата на различни министерства, в условия на изолация и при неподходящи материални условия. По данни от проучване на ДАЗД към 2001 г. броят на децата с умствени, психически, физически и сетивни увреждания, настанени в институции, е 18 695, от които 11 776 са в институции на МОН, 5 440 - на МТСП и 1 479 - на МЗ.

Високата степен на институционализацията им води до силно ограничаване на възможностите за добро образование и включване в живота, което от своя страна, още повече влошава шансовете на хората с увреждания за реализация на трудовия пазар, както и за участие в социалния и културния живот на обществото.

В Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания се казва, че те трябва да имат достъп както до качествено образование, така и да получат възможност за трудова реализация в рамките на свободния пазар на работна ръка. Това е един от най-важните фактори за тяхната интеграция и самостоятелност.

Изследването на трудовия капацитет и професионалната ориентация на хората с увреждания представлява значителна стъпка в посока към постигането на равни възможности за хората с увреждания на пазара на труда. Получената оценка определя способностите и капацитета на човека с увреждане и е предназначена да го подпомогне в усилията му за професионална и трудова реализация. Затова тази практика трябва да се превърне в съществен елемент от задълженията на административните звена, отговорни за заетостта в държавата. Засега в България подобни услуги се предлагат само в Центъра за развитие на възможностите в София, който работи към Агенцията по заетостта. Подобни центрове трябва да бъдат открити във всички области в страната, като в тях би следвало да работят адекватно обучени хора. Необходимо е да се намерят пътища и начини събраната в центровете информация да се предоставя на широк кръг организации и институции като инструмент за вземане на решения.

Както беше посочено в Глава първа Законът за насърчаване на заетостта дава преференции на работодателите да наемат хора с увреждания. За съжаление обаче възможностите в това отношение не са широко разгласени както сред хората с увреждания, така и сред работодателите.

Законът за насърчаване на заетостта предвижда и мерки, чрез които безработните да бъдат подпомогнати да започнат собствен бизнес. Необходимо е разработване на механизъм за информиране на хората с увреждания, за техните права в областта на заетостта в това число и за възможностите им за професионално обучение при започване на собствен бизнес.

В Кодекса на труда е предвидено работодателите, които наемат повече от 50 работници и служители да са длъжни да определят ежегодно работни места, подходящи за хора с намалена работоспособност в размер от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите. Практиката обаче показва, че работодателите не се съобразяват с тази разпоредба, а механизмът за тяхното санкциониране е неефективен.

Посочените причини водят до лишаване на голяма част от хората с увреждания от възможност за добра трудова реализация. Професионалната рехабилитация на много хора с увреждания се извършва в специализирани предприятия и кооперации. Опитът досега показва, че това не води до подобряване на тяхната професионална подготовка и трудова реализация.

В страната съществуват 91 специализирани предприятия за хора с увреждания, в които работят 14 573 души. Пазарният дял на тези предприятия, както и на кооперациите за хора с увреждания, продължава да се свива, поради което се закриват и значителен брой работни места за хора с увреждания. Освен няколкото специализирани фирми за хора със слухови и зрителни увреждания, специализираните предприятия приемат главно хора, които по медицински критерии са били определени като негодни да работят на досегашното си работно място в условията на свободна пазарна конкуренция. В тези предприятия работят предимно хора с хронични заболявания, за които общуването със средата не е проблем и съвсем незначителен брой хора с увреждания. Специализираните предприятия ползват данъчни облекчения и преки държавни субсидии. Преобладава мнението, че голяма част от тези работни места са непродуктивни, нископроизводителни, лошо платени и не отговарят на изискванията на трудовия пазар. В сегашната си структура специализираните предприятия не предлагат на хората с увреждания добри шансове да преминат към свободния пазар на работна ръка. Въпреки сегашното си състояние, специализираните предприятия остават една възможност за намиране на работа.

2. Реализацията на хора с увреждания на пазара на труда във Варна по данни на Бюрото по труда

В стремежа си да подобрят икономическото си положение, но още повече да се докажат като равноправни личности и да си върнат вярата в самите себе си чрез професионалната реализация, хората с увреждания са поредната група, която се оказва в неизгодни позиции на трудовия пазар.

 През годините за тях, за подобряване на тяхното положение в обществото са създадени и приети различни нормативни документи, между които Декларация за правата на инвалидите (ООН 1971 г.), постановления на Министерския съвет и много други, залегнали в правилници, закони, както и в Кодекса на труда (както беше посочено в Глава първа). Част от тези законови разпоредби засягат правото на образование и професионална квалификация на инвалидите (хората с увреждания), а също и тяхната трудова реализация.

 Въпреки множеството съществуващи нормативни документи, които изграждат основата за защита на лицата от тази група, за тяхното правилно трудоустрояване и рехабилитация, те си остават в неизгодни позиции на пазара на работната сила.

В град Варна регистрираните лица с намалена трудоспособност в Бюрото по труда за периода 1999 - 2003 г. бележи тенденция на намаление с около 140 души и възлиза на около 360 човека.

 Според наблюденията на специалистите от Бюрото по труда голяма част от лицата от тази група се стремят не към намиране на работа, а поддържат регистрацията си с цел социално подпомагане. Част от тях са с психични заболявания, без експертно решение на ТЕЛК и група инвалидност, явно нуждаещи се от специални услуги.

 От регистрираните за периода 2002 - 2004 година инвалиди по-голямата част са мъже, повечето са на възраст 45 - 55 години и 59 % от тях са с основно образование. Към същата дата регистрираните незрящи лица с право на обезщетение в Бюрото по труда са 17. Това са монтажисти с I и II група инвалидност, които са работили само в специалзирани предприятия и това налага големи ограничения при тяхната реализация на трудовия пазар. Възможностите за устройване на работа покриват до 30 - 35 % от контингента на инвалидите в региона.

 Поради ограничените възможности на открития пазар 30 лица-инвалиди са се реализирали чрез програми за временна заетост като: инспектори по репатриране на стари автомобили, поддържане на паметници на културата, пазачи - невъоръжена охрана, озеленители и чистачи.

 Все още почти незначителен е броят на устроените лица (главно с по-леки увреждания) чрез проекта "Красива България" /2 - 4 места/.

 След първоначалната криза, предизвикана от прехода към пазарна икономика специализираните предприятия "Успех - ССБ", ТПКИ "Родина" се съвзеха и стабилизираха икономическото си състояние. "Успех" - ССБ възстанови половината от съкратените по време на кризата работници, а ТПКИ "Родина" даде работа на 4 момичета, завършили СУПЗ.

През последните години 45 лица са започнали работа на несубсидирани работни места.

 Квалификационните курсове за същия период, ангажират 5 трудоустроени безработни лица - 1 шивачка е настанена на работа в завод "Дружба - Стил" АД, 1 дърводелец - във фирма "Явор" и 3 лица - по проект "Красива България". Около 24 глухонеми жени от фирма "Тих труд" са преминали курс за преквалификация "Оператор в шевното производство".

 По програма "От социални грижи към заетост" целта е да предложи интензивно обслужване по заетостта на хора на социалното подпомагане и на други, които са застрашени да преминат на такова. Успехът на начинанието се доказва с факта, че още същата година от общо 90 лица, вписващи се в тази група 84 % намират своята реализация.

 Лицата с намалена трудоспособност, които по един или друг начин са ощетени от природата са групата в неравностойно положение, за която държавата полага най-много грижи, но и така трябва да е, за да могат те да се почувстват, а и да докажат на другите, че имат своите достойнства и качества и са равноправни с всички останали граждани.

Трудовите борси имат основна посредническа функция по отношение на търсещите и предлагащите работни места. Целта, която стои пред тях е да бъде ускорен процесът по осъществяването на трудовите сделки чрез по-добрата информираност, насочване и консултация на участниците в пазара на труда. С особена сила и от съществена важност това е за лицата, попадащи в неравностойните групи, тъй като тяхната реализация е значително по-затруднена от тази на останалите, по-конкурентноспособни участници на трудовия пазар.

* НП "За заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания" - обявени 24 работни места. Включени са 22 лица в Компонент "Заетост" и 25 в Компонент "Обучение". Изплатените средства от държавния бюджет са в размер на 11103,99 лв.

 

* Програма "За заетост на учители в обучение на деца с увреждания"

С утвърждаване на програмата Община Варна бе определена като пилотна за реализацията й. След разделянето на двете дирекции определената квота бе разделена на две. През периода 01.09.2003г. - 31.12.2003г. бе извършен подбор на 13 учители по утвърдените критерии на МТСП, които след преминаване на мотивационно обучение бяха включени в обучение за работа с деца с увреждания. Обучението се проведе чрез Шуменски университет "К.Преславски" - Департамент - Варна. След приключване на курса бяха определени училищата, които ще са партньори по програмата, но до сключване на договор за заетост не се стигна - учителите и директорите на училища поставиха проблеми по клаузите на договора, които до края на отчетния период не бяха решени. Изразходваните средства са 6500 лв.

* Чл. 36, ал.2 - Безработни лица до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения

Положителен факт през годината е разкриването на 16 нови свободни работни места за младежи до 29 години с намалена работоспособност. Осигуряването на заетост на тази рискова група безработни на пазара на труда е предпоставка за добра социална интеграция чрез придобиване на трайни трудови навици, както и усвояване на определена професия. Заетите места 7 като две от наетите лица са от социални заведения. Преведените средства от държавния бюджет са 10352,28 лв.

 

* Програми и мерки, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на рискови групи в пазара на труда

 Чл. 52 - За лица с трайно намалена работоспособност

За отчетния период утвърдените работни места от СС по тези мерки бяха както следва: 16 работни места по чл.52 ал.1 и 6 работни места по чл.52 ал.1. Започналите работа лица са 12 по условията на чл.52 ал.1 и 3 лица - по чл.52 ал.2. Останалите работодатели оттеглиха заявките си. Общо изплатените средства са 14842,96 лв.

След изменението на ЗНЗ се наблюдава засилен интерес към мерките за насърчаване заетостта на лица с намалена работоспособност, което е обяснимо предвид липсата на контрол относно средносписъчния състав на фирмата, по-високия размер на субсидията. Същевременно обаче е налице затруднено усвояване на заявените работни места, поради факта, че работодателите поставят твърде много условия относно насочваните безработни лица; предлаганите условия на труд не са съобразени с намалената работоспособност на лицата; в повечето от случаите основното заболяване на лицата е съпътствано и от други, които допълнително ограничават възможните кандидатури за дадено работно място.

 

* 5. Лица с намалена работоспособност

Регистрираните безработни лица с намалена трудоспособност в Дирекции Бюро по труда "Приморски" и "Одесос" - Варна към 31.12.2003г. са 442 (в сравнение с 31.12.2002г. техния брой е намалял значително - били са 539). Следва да отбележим, че наблюдението на тази група клиенти е силно затруднено, поради голямата й "вътрешна" динамика, резултат от изтичане периода на инвалидизация на едни, промяната на процента на инвалидност на други или придобиване на категория инвалидност от трети, които вече са били регистрирани в Дирекции "Бюро по труда".

Съотношението жени:мъже в групата на лицата с увреждания е 53%:47%. Такова е било и през 2002 г.

Основната част от лицата с увреждания са без конкретна специалност и квалификация - 40.3%, специалисти са 30.5% от трудоустроените, а с работнически професии са 29.2%. Данните показват, че се запазва тенденцията най-голям да е делът на регистрираните лица с увреждания с основно и по-ниско образование, следвани от тези със средно професионално и специално образование. Запазва се процентното съотношение на лицата с висше и полувисше образование, но повече от два пъти се увеличават инвалидизираните лица със средно общо образование.

Значителна част от трудоустроените безработни лица са на възраст над 50 г., което допълнително затруднява трудовата им реализация - 187 лица и 42.3% от всички регистритани. На възраст 40-49 г. са 29.4% от регистрираните с трайни увреждания; във възрастовата група 30-39 г. попадат 18.1%, а младежите до 29 г. са 10.2%.

Фиг. 1

През 2003 г. е най-голям делът на хората с общи заболявания, а най-малък - на тези със слухови увреждания. Намалял е процентът на лицата с опорно-двигателни увреждания, но е нараснал този на лицата с умствени /психични/ проблеми. Устойчив е делът на лицата със зрителни заболявания. Техният процент е стабилен поради факта, че специализираното предприятие за незрящи -"Успех-СББ" ЕООД, периодично освобождава част от персонала и при наличие на поръчки за изпълнение го наема отново на работа.

Фиг. 2

Най-висок е относителният дял на лицата със степен на увреждане от 50% до 70%. Те са най-активните и мотивирани да ползват различните услуги на Дирекция Бюро по труда. Голяма част от тях редовно следят обявените свободни работни места, информират се за възможностите за квалификация, включват се в курсове и се реализират успешно. По-пасивна е групата на лицата със степен на увреждане до 50%. Преобладаваща част от тези регистрирани безработни са с ниско образование и без квалификация. Липсата на мотивация определя ниските стойности на трудова реализация. Най-малка е групата на лицата с най-висока степен на увреждане. Те също трудно се реализират на пазара на труда по обективни причини.

3. Роля на неправителствените организации за социалната интеграция и професионалната реализация на хората с увреждания

Обществената действителност в България от началото на преходния период до днес доказа неспособността на държавните органи и институции за справяне с всички възникнали социални проблеми и трудности. Така се породи необходимостта от създаване и функциониране на различни структури и организации извън правителствените, които да подпомагат държавата при разрешаването на проблемите в тази насока и за справяне със ситуацията. Постепенно в страната започна изграждането на мрежа от фондации, асоциации и центрове, които поеха грижата за лицата, изпаднали в неравностойно положение в обществото.

Разглеждането на темата за неправителствените организации е необходимо за окончателното изясняване на въпроса за институционалната политика и стратегиите за социално интегриране на неравностойните групи на трудовия пазар.

Голяма част от неправителствените организации, действащи в социалната сфера се ангажират с грижа за лицата с умствени и физически увреждания, тъй като поради ощетеността от природата, а също и от обществото, те са в челните позиции между групите в неравностойно положение.

2.1. Център за рехабилитация на инвалиди (ЦРИ)

Една от неправителствените организации на територията на град Варна, чиято дейност отговаря на тук разглежданите въпроси е Центърът за рехабилитация на инвалиди, който е създаден през 1998 г. и е филиал на Националната служба за социална рехабилитация на инвалидите. Услугите, които се предлагат тук са много и между тях са осигуряване на помощни средства за лицата с физически увреждания, физиотерапия, кинезитерапия, масажи, логопедична помощ, психологически и юридически консултации и други. В Центъра съвместно работят специалисти от различни области, а основната цел, стояща пред тях е осъщестяването на социална интеграция на ползващите услугите на Центъра лица с увреждания. През 1999 г. ЦРИ, Бюрото по труда (БТ) - град Варна и частна трудова борса "Инфомаркет" подписват тристранен проект, чрез който се цели постигането на професионална реализация на инвалидите. Поради огромния брой безработни лица като цяло и поради факта, че хората попадащи в групата на инвалидите не са предпочитани от работодателите горепосоченият проект не отчита, а и не може да очаква много високи постижения.

 За повишаване на конкурентноспособността на лицата с физически недъзи в Центъра се провеждат курсове по английски език и компютърна грамотност, съвместно с ВСУ "Черноризец Храбър". В тях могат да се включат и лица. които не попадат в групата на инвалидите, което е една много добра идея, тъй като по този начин се спомага за осъществяването на основната цел, а именно социалната интеграция. Тъй като ЦРИ е на самоиздръжка услугите в него се заплащат, но цените им са символични за по-голяма достъпност на нуждаещите се хора.

2.2. Център за независим живот - град Варна

 Центърът за независим живот - град Варна е още една от неправителствените организации в града. Той е поредната частица от дългата верига на тази организация, която е с международен мащаб, а вече и в България са изградени няколко центъра - София, Варна, Добрич и т.н. Центърът за независим живот както и горепосочените организации се занимава предимно с проблемите на инвалидите като основните насоки на работата са достъпна среда и интегрирано развитие.

Варна е един от градовете в България, чийто център е пригоден и достъпен за инвалидите, но за съжаление е един от малкото такива в страната. Що се отнася до интегрираното развитие, то предполага обучение на децата с увреждания наравно с другите, в общи училища и редовни паралелки. За момента тази идея е трудно осъществима, но все пак заслужава сериозно внимание.

 Предлаганите от центъра услуги могат да бъдат разделени на три групи:

- услуги от професионалисти без увреждания на хора с увреждания;

- от хора с увреждания към хора с увреждания - взаимно консултиране, застъпничество и т.н.;

- услуги от общ характер, предлагани от обществения и частния сектор на хора с увреждания - транспорт, училища, детски градини и т.н.

 Работата в Центъра за независим живот е насочена главно към подпомагане на лицата с увреждания, но не единствено към тях. Това е необходимо, тъй като процентът на нуждаещите се от услугите на този вид организации съотнесен към цялото общество е твърде голям.

* Център за независим живот - Варна е неправителствена организация, подкрепяща хора с увреждане с цел успешната им реализация и социална интеграция чрез създаване на условия за развитие на интелектуални и професионални умения и независимост вначинаимнаживот.

Организацията работи по своя дългосрочна програма за въвеждане на нови, алтернативни модели и форми на социална защита на хора с увреждане, чрез развитие и реализация на техния съхранен интелектуален и трудов потенциал.

Центърът реализира проекти и дейности чрез самостоятелни структури - Творческа къща, Агенция за социални услуги и други в партньорство с широк кръг местни и чужди организации.

* Творческа къща

* реализира дейности за обучение и развитие на умения в областите живопис, слово, приложно изкуство, художествени занаяти и други.

* организира публични прояви като: концерти, изложби, поетични следобеди, пленери идр.

* реализира изданията на Център за независимживот - Варна

* сътрудничи с творчески институции и организации.

Членове на Творческата къща са клиенти и сътрудници на организацията, които имат творчески заложви и способности и произвеждат собствен продукт.

Приемането става след подаване на заявление, представяне на саморъчно изравотени мостри и защитени собствени идеи и проекти в определена творческа област.

* Агенция за социални услуги

* проучва потребностите на хора с увреждания

* обучава професионалисти

* разработва варианти за регламентиране и финансиране на нови социални услуги

* работи 6 партньорство с други организации, местни и държавни институции

* предлага система от услуги в подкрепа на хора с увреждане, съобразени с техните конкретни потребности и стандартите, опита и традициите на Западноевропейските системи за социални услуги: информиране и консултиране посещения и помощ 6 дома взаимно консултиране; застъпничество; лични асистенти/консултанти психологическа подкрепа; помощ за образование и трудова заетост; помощ за самоподгот овка и самообразование; подкрепа за самостоятелна дейност; подкрепа за развитие на умения и определяне на ресурсите; административни услуги; адвокатска защита; други

Глава трета: Анализ на резултатите от социологическо проучване сред безработни хора с увреждания и изследване сред работодатели

1. Представяне на фондация '"Съпричастие"

Фондация '"Съпричастие" е неправителствена организация, която обслужва контингент на лица със зрителни и физически увреждания. Целите на фондацията са социална интеграция и постигане на трудова реализация на лицата от този контингент. За постигането на тази цел фондацията набляга не на конкретните увреждания на хората и работата с тях, а на силните страни на личността, нейните качества и способности. Между услугите, които фондацията предлага са рехабилитацията и терапия на хората със зрителни и физически увреждания, а също провеждането на курсове по английски език и компютърна грамотност, с които се цели повишаване на конкурентноспособността им. Фондацията предлага и още много други услуги.

В момента тече проект за трудова реализация на лицата с увреждания, който е организиран съвместно с фондация "Отворено общество". Срокът за този проект е предвиден за една година, но поради постигнатите до тук успехи е възможно той да бъде удължен. От неговото начало до този момент своята трудова реализация са намерили пет лица като масажисти и други. В рамките на проекта се предвижда организиране на клуб "Работа" съвместно с Бюрото по труда - Варна за ползващите услугите на фондацията лица с цел по-добро представяне пред работодателите, придобиване на по-голяма увереност в себе си и по-бързо и успешно постигане на трудова заетост. Също за времето на проекта се планира създаването на филм за лицата със зрителни и физически увреждания, който да ги представи пред работодателите и обществото не като безпомощни и безполезни, а като способни личности, макар и с по-особени нужди.

Фондация "Съпричастие" - Варна е учредена на 25 април 2000 година . Екипът на Фондацията се състои предимно от хора с увреждания и се стреми да бъде инициатор за разрешаване на специфичните проблеми на тази целева група. Председател на Фондацията е Веселина Стоилова - специалист по социална рехабилитация на зрително затруднени лица.

Основен подход на екипа на Фондацията е да направи институциите и гражданите съпричастни към проблемите на рехабилитацията и социалната интеграция на децата и лицата с увреждания. За да стане животът им пълноценен и независим е необходима комплексна оценка на техните нужди и координация при взаимодействието им с различните институции. На тази основа са разработени основните задачи на фондацията.

1.1. Основни задачи на фондацията

За постигането на целта си фондацията дефинира основните си задачи по следния начин:

1)     Изследване на потребностите от рехабилитация и социална интеграция и социалния статус на децата и лицата с функционални увреждания.

2)     Материална и морална подкрепа на семействата им чрез консултиране, ресоциали-зация и създаване на благоприятна социална среда.

3)     Разработка и реализация на социални и интеграционни програми в областта на образованието, културата, рехабилитацията, здравеопазването и социалните дейности, трудовата заетост и информационното обслужване на хората с увредено здраве.

4)     Популяризиране на професионалните и творчески възможностите и постижения на хората с различни увреждания чрез всички осведомителни средства.

5)     Създаване на атмосфера за ефективно решаване на проблемите на тази целева група чрез адекватна национална и регионална социална политика.

6)     Адаптиране и прилагане в България с помощта на чуждестранни програми на световния опит в областта на рехабилитацията и социалната интеграция.

7)     Предоставяне на информация за технически и помощни средства облекчаващи бита и труда на лицата с функционални увреждания и осигуряване на производство или внос на тези средства.

8)     Установяване на контакти със сродни организации от страната и чужбина и осъществяване на съвместни проекти с тях.

1.2. Проекти

1. Проект : "Трудовата реализация - път към социална интеграция".

Проектът е финансиран от Програма "Гражданско общество и демократични институции" на фондация "Отворено общество" - София за срок от една година.

Целта на проекта е създаване на сектор към Бюрото по труда за трудова реализация на граждани с функционални увреждания. В този сектор работят екипи от експерти в три направления. Част от ангажираните специалисти са също с увреждания, но постигнали социална и трудова интеграция чрез професионализъм и обществена активност.

Проектът предвижда три основни направления:

1. Създаване на приемна за активно търсещи работа хора с увреждания , където те да се картотекират и да се консултират по социални , правни, бизнес и квалификационни въпроси :

2. Организиране на групови посещения в клуб "Работа", на безработни с увреждания с цел формиране на необходими умения при подготовка на документи . явяване на конкурси и интервюта за работа , както и основни знания при самонаемане '.

3. Рекламна агенция за популяризиране на възможностите на хората с увреждания в сферата на професионалния труд чрез изготвяне на рекламни  видеофилми,   брошури,  срещи  с  работодатели, пресконференции и други изяви по медиите, контакти с трудовите борси в града.

2. Проект "Азбука на общуването"

Фондация "Съпричастие" започва реализирането на проект "Азбука на общуването" финансиран от Фондация "Отворено общество"   София. Проектът спечели конкурса "Равнопоставено участие на хора с увреждания в обществения живот" по Програма "Реформа в местното самоуправление".

Проектът цели осигуряване на равен достъп на граждани с увредено зрение или слух до обществени услуги. За изпълнение го на гази цел се предвижда обучение на доброволци за придобиване на умения за общуване с хора с увредено зрение или слух

Хората със сетивни увреждания изпитват затруднения в ежедневната си комуникация със останалите хора. При ползването на административни услуги слепите се нуждаят от придружители, а глухите от преводачи на жестомимичен език. Значителна част от хората с увреждания не разполагат с придружители или преводачи Това обуславя нуждата от обучени помощници, за да не се допуска г недоразумения и некачествено обслужване в обществените институции.

Проектът се намира във фазата на подбор на доброволци за обучение . Екипът отправя покана към всички желаещи, които се интересуват от обучение за придружители на незрящи и преводачи на жестомимичен език да се обадят в офиса на Фондацията, Телефонът за връзка е: 052 - 459 379 от 9.00 до 17.00 часа,. 089 429 007 или e-mail: empathy@abv.bg

Обучението е безплатно. На успешно завършилите ще бъде издаден документ за преминат курс на обучение. Първата група ще започне обучение през месец декември.   Часово е ще бъдат съобразени с възможностите на сформираната група.

3. Проект " Маршрутна служба за хора с функционални увреждания"

Проектът на Фондация "Съпричастие" стартира на 1 май 2002 година с финансовата подкрепа на Програма "Матра\ кап" на Посолството на Кралство Холандия.

В рамките на проекта създадохме Маршрутна служба за хора с функционални увреждания, в която екип от социален работник, шофьор и диспечер извършват три вида услуги:

* Специален транспорт за деца и възрастни с функционални увреждания от дома до държавни и обществени институции;

* Придружаване и помощ при посещение на клиент с увреждане в държавни, общински, образователни, здравни, културни и други обществени институции; четене и писане на документи; консултиране и съдействие.

* Посредничество между клиента и институциите в негово отсъствие, доставка по домовете на художествена и справочна литература от библиотеките,  административни услуги, застьпничество и лобиране.

Проектът предлага социална услуга, уникална за страната. В развитите страни има традиции за оказване на услуги в обичайната домашна среда. Целта на действащия проект е да приложи пилотно този модел на социално обслужване с тенденция да стане практика в нашата страна. По този начин ще ускорим доближаването и социалната трансформация на българското общество по пътя на присъединяване към Европейския съюз. Екипът на проекта се основава на принципите, които:

* да зачитат индивидуалността на хората с увреждания;

* да следват максималната достъпност до услуги;

* инвестират в хората и начина, по който се работи с тях.

Всеобщо мнение на клиентите е, че услугите са много полезни и те трябва да продължат и за в бъдеще.

4. Проект " Възродено ръкотворчество"

Проектът стартира на 1.10.2001 г. и се реализира с ф/ватат подкрепа на фондация "Помощ за благотворителността в България" по Програма "Демократична мрежа" и благодарение на партньорството на "Успех ССБ" ЕООД - клон Варна и Районната организация на слепите в град Варна.

Проектът предвижда обучение на незрящи хора в изработване на художествени изделия от ракита - един традиционен за слепите, но позабравен занаят. Незрящите, които желаят да се обучават в учебната работилница се записват в първичните организации на Съюза на слепите или в офиса на Фондацията. Обучението е безплатно. Успешно завършилите курсисти придобиват една нова професия.

"Възродено творчество" е вторият успешно реализиран проект на сравнително новата Фондация. В резултат на първия реализиран проект - "Трудовата реализация - път към социална интеграция" бяха обучени в активно поведение на пазара на труда 22 души с различни увреждания. До този момент осем от тях се реализираха професионално. Във Фондацията е изготвена база данни за възможностите на активно търсещите работа безработни хора с увреждания от региона на Варна. Тази база данни е на разположение на Бюрото по труда, трудова борса "Инфомаркет" и всички работодатели, проявяващи интерес към тях.

2. Социологическо проучване сред безработни хора с увреждания проведено от фондация «Съпричастие»

Фондация «Съпричастие» проведе Социологическо проучване сред безработни хора с увреждания. Изследването се проведе в рамките на проекта "Агенция за подкрепа на безработни хора с увреждания" на фондация "Съпричастие" от гр. Варна, реализиран с финансовата подкрепана Програма "Развитие на гражданското общество 2001" на Европейския съюз.

 Целта на изследването бе да установи доколко безработните хора с увреждания са активна страна в процеса на тяхната интеграция в обществото и по-специално в областта на трудовата реализация. Една от основните задачи на изследването е да проучи оценката на хората с увреждания за ролята на институциите и работодателите в тяхната заетост, както и необходимите условия за трудовата им интеграция.

 Анкетирани бяха 229 души с различни увреждания, които бяха подбрани случайно. Според степента на загубена трудоспособност поради увреждането те се разпределят както следва:

Фиг. 3.

 Преобладава групата на хората с най-малък процент загубена работоспособност - от 50% до 70%. Тази група хора разполага с най-голяма част запазена работоспособност и е по-мотивирана за търсене на работа. Обикновено това са хора с общо заболяване, които доскоро са работили пълноценно и вследствие на увреждането си са получили намалена работоспособност, но имат трудови навици и потребност от труд. Въпреки това те също са затруднени в своята трудова реализация, защото нито са напълно здрави, нито са напълно негодни за полагане на труд. Прави впечатление, че хората от другите две групи намалена работоспособност също активно търсят работа, въпреки големия процент на загубената си работна сила. Те често притежават умения и професионализъм, лоялност към работодателя и дипломатичност, които са в повече в сравнение с останалите хора. Ако работодателите познават техните възможности или приспособят за тях работни места, ще разполагат с изключително коректна и признателна работна ръка.

 

 

По пол изследваните лица се разпределят както следва:

Таблица 1

ПОЛ

БРОЙ

ПРОЦЕНТ

мъже

113

49,3%

жени

101

44,1%

 

 

 

 

 

 По възрастов признак структурата на анкетираните лица изглежда така:

Таблица 2

ВЪЗРАСТ

БРОЙ

ПРОЦЕНТ

до 30 години

80

35%

от 31 до 40 години

44

19,2%

от 41 до 50 години

48

20,1%

от 51 до 60 години

38

16,6%

над 60 години

4

1,7%

 

 По образователен ценз анкетираните хора с увреждания са, както следва:

Таблица 3

ОБРАЗОВАНИЕ

БРОЙ

ПРОЦЕНТ

Начално

8

3,5%

Основно

67

29,2%

Средно

102

44,5%

Висше

24

10,5%

 

 Преобладаващият брой сред изследваните безработни лица с увреждания е на тези със средно образование. Те трябва да се преквалифицират или да придобият нова професия, ако искат да останат на пазара на труда.

 Първата група въпроси, зададени на респондентите, е свързана с използване на стандартните подходи при търсене на възможности за трудова реализация.

1 въпрос: "Регистрирани ли сте в Бюрото по труда или в частна трудова борса" респондентите отговарят, както следва:

 

Таблица 4

Видове борси

Държавни

Частни

 

Брой

Процент

Брой

Процент

Регистрирани

92

40,2

32

14

Нерегистрирани

123

53,8

170

74

С намерение да се регистрират

60

26

29

12,7

Без намерение да се регистрират

73

31,9

80

35

Насочвани към работодател няколко пъти

36

15,7

10

4,3

Насочвани към работодател веднъж

33

14,4

16

7

Ненасочвани към работодател

103

45

87

38

 От посочените данни могат да се направят два извода:

 1. Сравнително голям брой хора с увреждания са регистрирани в Бюрото по труда в сравнение с частните трудови борси. Това показва, че хората с увреждания все още имат доверие на държавата за съдействие при намирането им на работа. Въпреки че не се изисква регистрация в Бюрото по труда за получаване на социални помощи от безработните хора с увреждания, те все още не са изгубили надежда за своята трудова реализация. Възможно е малкият брой регистрирани в частните трудови борси да е свързан с необходимостта от заплащане на такса за техните услуги. Хората с увреждания по правило са с ниски доходи и избягват да ползват платените услуги.

 2. По-голямата част от хората с увреждания не се регистрират в Бюрата по труда. Това може да се обясни както със обективните им затруднения за достъп поради недобрата архитектурна и социална среда, но и поради изгубената надежда, че някой ще им помогне да се реализират като пълноценни трудещи се. Масовото трудоустрояване в близкото минало се осъществяваше основно от специализирани предприятия. Днес техните функции са затихващи поради недалновидната социална политика на държавата, а именно: поставяне на специализираните предприятия в условия на свободен конкурентен пазар без протекции и по този начин обричане на фалит, преди да са създадени реални предпоставки за трудова интеграция на хората с увреждания. Това е основната причина за драстичния размер на безработицата сред тази целева група - над 90%.

 

2 въпрос: "Ако до момента не сте регистрирани като търсещи работа смятате ли да направите това в близко време?"

Анкетираните са отговорили както следва:

а/ Бюрото по труда

Да

60 от анкетираните или 26%

Не

73 от анкетираните или 31,9%

неотговорили

92 от анкетираните или 42%

 

б/ в частна трудова борса

Да

29 от анкетираните или 12,7%

Не

80 от анкетираните или 35%

неотговорили

120 от анкетираните или 52,4%

 

 Резултатите показват, че преобладаващата част от анкетираните лица не търсят активно помощта на държавните и частни структури в сферата на заетостта, нито имат нагласата в бъдеще да осъществят контакти с тях. Обяснение на тези нагласи сред хората с увреждания може да се потърси в отговорите на третия въпрос:

3 въпрос: "Във връзка с Вашата регистрация като търсещи работа лица били ли сте насочван към работодател за конкретно работно място?"

Отговорите се разпределят, както следва:

 а/ от Бюрото по труда

Да, няколко пъти

36 от анкетираните или 15,7%

Да, един път

33 от анкетираните или 14,4%

Не

103 от анкетираните или 45%

Друго

0

неотговорили

51 от анкетираните или 22,3%

 

 б/ от частна трудова борса

Да, няколко пъти

10 от анкетираните или 4,3%

Да, един път

16 от анкетираните или 7%

Не

87 от анкетираните или 38%

Друго

0

неотговорили

112 от анкетираните или 49%

 

 Отговорите на този въпрос недвусмислено показват, че в основата на нежеланието да се търси помощта на държавните и частни структури в сферата на заетостта е в резултат на ниската ефективност на тези институции при решаване проблема с трудовата заетост на хората с увреждания. Най-критични в това отношение са хората с над 90% намалена трудоспособност, следвани от тези с намалена трудоспособност от 50 до 70% и тези с намалена трудоспособност от 71 до 90%.

 Като основни пречки за решаване на проблема с трудовата заетост на хората с увреждания и тяхната социална и икономическа интеграция в обществото анкетираните посочват нежеланието на работодателите да назначават на работа хора с увреждания - 124 от анкетираните или 54%. На второ място те поставят обстоятелството, че държавните и частни институции в сферата на заетостта не се отнасят с необходимото разбиране за решаване проблема с трудовата заетост на хората с увреждания - 114 от анкетираните или 49,8%. Разбира се, участниците в анкетата отчитат и своите слабости относно професионалната квалификация, която притежават - 58 от тях (25,3%) и липсата на допълнителна такава - 72 души (31,4%), което също създава трудности при решаване на техния проблем с трудовата заетост, но това те поставят условно на втори план.

Ако, разбира се, съществува реална перспектива за започване на работа, хората с увреждания са готови да се включат в курсове за придобиване на необходимата квалификация. За това говорят резултатите от отговорите на въпроса "Ако работното място, за което кандидатствате, изисква допълнителна квалификация, Вие бихте ли се включили в курс за придобиването й?". 178 от анкетираните или 77,7% отговарят, че ще се включат в курсове за придобиване на необходимата допълнителна квалификация срещу 23 /10%/, които не биха се включили и 23/10%/ неотговорили. Или може да се направи извода, че хората с увреждания имат нагласата да предприемат необходимите действия, които биха им гарантирали трудова заетост, когато е налице конкретност и яснота относно изискванията към тях.

Фиг.4

Според анкетираните хора с увреждания трудности при решаване на техния проблем с трудовата заетост произтичат и от факта, че самите работодатели не са мотивирани и в достатъчна степен готови да се обърнат с лице към този проблем. В повечето случаи, според респондентите, работодателите или не познават в достатъчна степен действащи програми на Агенцията по заетостта и преференциите по тях при назначаване на хора с увреждания, или обясняват нежеланието си да назначават на работа хора с увреждания с факта, че работните им места не са подходящи за хора с увреждания. За това говорят и резултатите от отговори на участниците в анкетата на следните въпроси: "Бюрото по труда предоставя на работодателите възможност съгласно действащи програми да получат преференции при назначаване на работа на хора с увреждания. Смятате ли, че работодателите познават тези програми?". и "Често пъти работодателите обясняват отказа си да назначат на работа хора с увреждания с обстоятелството че работните места не са пригодени за такива работници/служители. Според Вас имат ли основания?"

 Според 73 анкетирани или 31,9% работодателите не познават програмите и преференциите, които тези програми им предоставят чрез Бюрото по труда при наемане на хора с увреждания, а 63 анкетирани или 27,5% посочват, че работодателите по-скоро не ги познават. Или,според анкетираните,

координацията между държавните институции в сферата на заетостта и работодателите не се е оказала достатъчно ефективна, така че да се стигне до намиране на оптимален вариант при решаване на проблема с трудовата заетост на хората с увреждания.

 Не по-различно е разпределението на отговорите и на втория въпрос. 80 /35%/ от анкетираните смятат, че работодателите по-скоро нямат основание да обясняват отказа си да назначат на работа хора с увреждания с обстоятелството, че работните им места не са пригодени за такива работници/служители, а 42 /18,3%/ - че нямат основание. Интересното при отговорите на този въпрос е, че отрицателното отношение на анкетираните лица към този проблем е почти равнопоставено на положителната им оценка. 56 /24,45%/ от анкетираните смятат, че работодателите имат основания, а 34 /14,8%/ - че по-скоро имат. Отговорите на този въпрос показват, че хората с увреждания отчитат необходимостта от приспособяване на работната среда като реално съществуващ проблем и са склонни да го приемат като факт. Но според по-голямата част от тях този проблем може да бъде преодолян и решен. Според тях той съществува, защото голяма част от работодателите не познават стандартите за приспособено работно място и затова смятат, че е нещо безкрайно сложно и скъпо. За това говорят и резултатите от отговорите на въпроса "Смятате ли, че ако работодателите бъдат консултирани за стандартите за достъпност на работното място, те биха назначили на работа хора с увреждания?" . 77 /33,6%/ от анкетираните смятат, че работодателите биха назначили хора с увреждания и 53 /23,1%/ - че по-скоро биха назначили срещу 38 /16,6%/ отговорили, че работодателите по-скоро няма да назначат и 30 /13,1%/ - че няма да назначат на работа хора с увреждания.

 Не трябва да се забравя, че търсенето на възможности за трудова реализация е процес, в който участват двете страни - работодатели и търсещите работа лица. В търсенето на положително решение на този въпрос отговорността е не само на работодателите, но и на самите търсещи работа лица. Особеностите на пазара на труда с наличието на голям брой търсещи трудова заетост и ограничения брой свободни работни места предявява нови изисквания към търсещите работа лица. Те трябва по най-добрия начин да осъществяват контактите с работодателите и по най-добрия начин да поднасят информацията за себе си, така че да успеят да защитят своята кандидатура. Как преценяват своята подготовка в това отношение анкетираните лица? На въпроса "Нуждаете ли се от допълнително консултиране за" отговорите се разпределят както следва:

 

Таблица 5

Необходимост от обучение

Подготовка на документи за кандидатстване за работно място

Подготовка за участие в интервю

 

Брой

Процент

Брой

Процент

Да

82

35,8

87

38

По-скоро да

44

19,2

43

18,8

По-скоро не

32

14

28

12,2

Не

54

23,6

51

22,3

Неотговорил

15

6,5

19

8,3

 

 

 Така получените резултати показват, че преобладаващата част от анкетираните лица отдават значение на потребността от овладяване на новите изисквания при подготовката на документи за кандидатстване за работно място, както и подготовката за интервю, отчитайки факта, че това би увеличило техните шансове за започване на работа. На второ място обаче са респондентите, които посочват, че не им е необходимо такова допълнително консултиране. Този факт говори, че все още не малка част от хората с увреждания или не познават достатъчно добре новите изисквания, които пазарът на труда предявява към търсещите работа лица или в известна степен подценяват важността на този вид предварителна подготовка.

 Друго много важно изискване към търсещите работа лица е да успяват да поднесат за себе си достатъчно информация при осъществяване на контакти с работодатели. Дали това се владее от анкетираните лица? По-скоро не. За това говорят и отговорите, които са дали на следния въпрос "А сега посочете Ваши умения, професионални качества, които Ви правят по-конкурентно способни пред останалите кандидати за работно място". За съжаление по-голямата част от анкетираните - 130 души или 58% не са посочили нито едно свое умение, професионално или лично качество. Тълкованието на този факт говори, че или това изискване към търсещите работа лица се подценява, или не е изграден такъв стереотип на поведение.От посочилите свои умения, професионални и лични качества с най-голяма тежест са качества като отговорност, квалификация, умение за работа в екип, комуникативност, коректност, стремеж към лично развитие.

 

 Трудовата реализация като един от основните компоненти на социалната и икономическа интеграция на хората с увреждания има и друго свое измерение - самонаемането като алтернатива на наемането на работа. В условията на пазарна икономика самонаемането, т.е. развитието на собствен бизнес е също начин за решаване проблема с трудовата заетост. Доколко обаче хората с увреждания са склонни да използват този алтернативен подход при решаване на проблема им с трудовата заетост? От отговорите, които анкетираните лица дават на зададения им въпрос "Мислили ли сте да започнете собствен бизнес като алтернатива за трудова заетост?" става ясно, че този подход за търсене на варианти при решаване на проблема със заетостта им е твърде неприемлив за тях. Това сочат и резултатите от анкетата. Отговорите се разпределят както следва:

Фиг. 5

 Липсата на нагласа за стартиране на собствен бизнес анкетираните обясняват преди всичко с липсата на финансови средства - 67 от анкетираните или 29,25%, причини, носещи личностен характер като здравословно състояние, неувереност, липса на подкрепа, както и причини свързани със законодателството и липсата на преференции за хора с увреждания.

Като обобщение на получената чрез социологическото изследване информация може да се каже, че хората с увреждания дават своята реална оценка на проблемите, съпътстващи търсенето на възможности за тяхната професионална реализация. Еднакво критични са както към това, което самите те не са успели да преодолеят като слабости по отношение на своята адекватна професионална подготовка, а също така и недостатъчното усвояване на новите изисквания като поведение на пазара на труда, така и към недостатъчната ангажираност на държавните и частни институции в сферата на заетостта, както и недостатъчната съпричастност на работодателите към проблемите на хората с увреждания, свързани с тяхната трудова заетост. Една от основните цели на Агенцията за подкрепа на безработни хора с увреждания е да се превърне в посредник между хората с увреждания и всички тези институции, от чиито действия и най-вече воля за тяхното предприемане се стигне до намиране на подходи и начини за решаване на основните проблеми. Агенцията за подкрепа на безработни хора с увреждания трябва да се превърне също така в център, където хората с увреждания биха могли да получат компетентна помощ при търсенето им на варианти за бъдеща трудова реализация.

3. Социологическо изследване сред работодатели

 Целта на изследването бе да се установи доколко работодателите като участници при решаване на проблемите на пазара на труда са активна страна при осъществяване на процесите на социална и икономическа интеграция в обществото на хората с увреждания чрез осигуряване на тяхната трудова заетост.

 В допитването взеха участие 72 представители от сферата на бизнеса като 9 от тях или 12,5% работят или управляват АД, 14 или 19,4% са управители на ООД, 8 или 11,1% са управители на ЕООД, 8 или 11,1% са представители на ДЗЗД, 25 или 34,7% са собственици на ЕТ. В анкетата са взели участие и 7 или 9,7% представители на неправителствени организации. Един от участниците в анкетата не е посочил на какъв вид организация е представител.

 Проблемът с трудовата заетост на хората с увреждания не е нов. През последните години с развитието на пазарната икономика, която предявява по-големи изисквания към заетите, той се задълбочи и стана все по-трудно на хората с увреждания да намерят своята професионална реализация и трудова заетост. Масовото трудоустрояване в специализирани предприятия в миналото обхващаше ограничен кръг професии и длъжности, които се поверяваха на хората с увреждания. Днес в условията на свободен пазар кръгът от работни места и професии е динамичен и практически неограничен, но доколко те са достъпни за хората с увреждания? Доколко работодателите са наясно с професионалните възможности и личностните качества на хората с увреждания като работна сила? Доколко те изобщо познават тази работна сила и са склонни да й дадат шанс, като се възползват от преференциите и програмите в тази насока?

 Първият въпрос, зададен на работодателите, целеше да се установи в настоящия момент колко от тях са се възползвали от професионалните възможности и умения на хора с увреждания. На зададения въпрос "В ръководената от Вас фирма/предприятие има ли назначени на работа хора с увреждания?" участниците в анкетата отговориха по следния начин:

Таблица 6

Да

13 от анкетираните или 18,1%

Не

 55 от анкетираните или 76,4%

неотговорили

 4 от анкетираните или 5,5%

 

Получените резултати показват, че в настоящия момент са малко работодателите, които са се обърнали с лице към проблемите на хората с увреждания и са ги назначили на работа. Останалите 55 анкетирани отговарят, че нямат назначени на работа хора с увреждания в ръководените от тях фирми. Може би това се дължи и на факта, че към по-голямата част от анкетираните не са се обръщали хора с увреждания, търсещи възможности за бъдеща трудова заетост. За това говорят резултатите от отговорите на респондентите на зададения въпрос " Към Вас като ръководител на фирма/предприятие обръщали ли са се хора с увреждания при търсене от тяхна страна на възможности за бъдеща трудова реализация? ", а именно

Таблица 7

 

Да, няколко пъти

14 от анкетираните или 19,4

Само веднъж

17 от анкетираните или 23,6%

Не

37 от анкетираните или 51,4%

Неотговорили

4 от анкетираните или 5,6%

 

 От отговора на този въпрос може да се направи и другият извод – ако хората с увреждания са по-активни в търсенето на контакти с работодатели, може би и хората от бизнеса ще станат съпричастни към решаването на проблема със заетостта им. Тези, които вече са назначили на работа хора с увреждания, основно са се водили от мотива, че хората с увреждания имат също право на трудова заетост. Това показва разпределението на отговорите на зададения въпрос "Ако сте назначили хора с увреждания на работа във Вашата фирма/предприятие кой е бил основния Ви мотив за това?", а именно:

Фиг.6

 За да се внесе още по-голяма яснота относно нагласите на работодателите за назначаване на хора с увреждания на работа, на участниците в анкетата бяха зададени въпроси, касаещи тяхната оценка за качествата, които хората с увреждания притежават и които компенсират наличието на конкретно увреждане. На въпрос "Обикновено при хората с увреждания са развити много други качества, които компенсират наличието на конкретното увреждане. Смятате ли, че това ги прави достатъчно конкурентно способни при търсенето на възможности за трудова реализация?" анкетираните представители от сферата на бизнеса отговарят по следния начин:

Таблица 8

 

Съгласен съм

29 от анкетираните или 40,3%

Донякъде съм съгласен

 30 от анкетираните или 41,7%

Донякъде съм несъгласен

 6 от анкетираните или 8,3%

Не съм съгласен

 2 от анкетираните или 2,8%

Друго

3 от анкетираните или 4,2%

неотговорили

2 от анкетираните или 2,8%

 

 Отговорите на този въпрос разкриват съществуването на една митология. Таинството на инвалидността е предизвиквало от векове странни обяснения и заключения на обществото по отношение на хората с увреждания. Векове наред се е смятало, че "бог едно взема, но друго дава". Към хората с увреждания са се отнасяли със страхопочитание, приписвали са им свръхестествени способности, като гадателство, мъдрост, талант, мисия и т.н. Днес вече е доказано по безспорен начин, че действително когато в организма се появи дефицит, той включва автоматично някои компенсаторни механизми. например, когато човек си счупи дясната ръка, автоматично започва да си служи с лявата. Но ако той не се тренира, това включване ще има само частичен ефект. Истинската компенсация на увреждането идва тогава, когато човек включи целия си съзнателен потенциал - биологичен и интелектуален за допълване и заместване на липсващите функции. Така у слепите се развива по-ддобре слухът, но не защото те по-добре чуват, а защото се научават по-добре да слушат, да внимават и да преосмислят чутото по интелектуален начин. В сферата на трудовите правоотношения човекът с увреждане може да компенсира намалената си работоспособност с висока квалификация, старание и стремеж към доказване и признание. На преден план трябва да се мобилизират ресурсите на личността, а дефицитите трябва да се компенсират по възможно най-добрия начин.

 Въпреки че признават, че хората с увреждания имат достатъчно добри качества, които биха им позволили да се справят със служебните си задължения, работодателите все пак остават резервирани относно възможността да назначат на работа такива работници или служители.Като основания за това те посочват, че във фирмата им няма необходимите условия за работа на хора с увреждания и че същите не биха могли да издържат на голямото натоварване на производствения процес. Тези отговори разкриват и друг проблем, който съпътства търсенето на възможности за трудова реализация на хората с увреждания, а именно пригодността на работната среда- проблем, чиито параметри се оказват непознати за хората от бизнеса. Това проличава и от отговорите им на въпроса "Обикновено назначаването на работа на хора с увреждания изисква прилагане на стандарти за достъпност на работното място. Вие познавате ли тези стандарти?". Те се разпределят така:

Таблица 9

Да

19 от анкетираните или 26,4%

Отчасти

 25 от анкетираните или 34,7%

Не

 27 от анкетираните или 37,5%

Друго

0

неотговорили

1 от анкетираните или 1,4%

 

 Явно липсата на тази информация определено е стопирала работодателите при вземане на решение за назначаване или не на работа на хора с увреждания. В повечето случаи това е било в ущърб на хората с увреждания.

Положителното е, че работодателите проявяват готовност да предприемат конкретни действия за разкриване на работни места за хора с увреждания, ако те бъдат консултирани относно стандартите за достъпност на работното място. Ето как се разпределят отговорите на зададения на респондентите въпрос "Ако бъдете консултирани относно стандартите за достъпност на работното място бихте ли предприели конкретни действия за разкриване на работни места за хора с увреждания?"

 

 Положителната нагласа у работодателите да предприемат конкретни действия за решаване на проблема със заетостта на хората с увреждания може би произтича и от факта, че самите те смятат, че към тази група хора се проявява дискриминация по отношение на трудовата им заетост. Ето как анкетираните представители от сферата на бизнеса отговарят на зададения им въпрос "Смятате ли, че има дискриминация към хората с увреждания по отношение на трудовата им заетост?"

Таблица 10

 

Да, има

 47 от анкетираните или 65,3%

Отчасти има

 21 от анкетираните или 29,2%

Отчасти няма

2 от анкетираните или 2,8%

Не, няма

1 от анкетираните или 1,4%

Друго

 1 от анкетираните или 1,4%

неотговорили

0

 

 

В условията на преход към пазарна икономика, когато проблемът със заетостта е проблем на голяма част от трудоспособното население на страната, не би следвало да се очаква, че решаването на проблема със заетостта на хората с увреждания изцяло трябва да е задължение само на работодателите. Въпросите, свързани с икономическата и социална интеграция на хората с увреждания трябва да се решават от цялото общество, така както е във всички развити демократични страни. Каква е оценката на участниците в анкетата по проблема, свързан с държавната политика за интеграция на хората с увреждания? На респондентите бе зададен следния въпрос "България се стреми към членство в Европейския съюз. 2003 година бе обявена от Европейския съюз за година на хората с увреждания и бе подчинена на проблемите за реинтеграцията им в обществото. Смятате ли че в България се работи достатъчно в тази насока?". Ето как отговарят те:

 

 

 

 

Таблица 11

 

 

Да

 1 от анкетираните или 1,4%

Отчасти

 28 от анкетираните или 38,9%

Не

38 от анкетираните или 52,8%

Друго

0

неотговорили

5 от анкетираните или 6,9%

 

 Получените резултати показват, че работодателите не чувстват ролята на държавата при решаване на проблемите, свързани с интегрирането в обществото на хората с увреждания. Все още според тях не е налице такава държавна политика, която би ги стимулирала за тяхно по-активно участие в тези интеграционни процеси. Това се потвърждава и от отговорите, които те дават на следния зададен въпрос "Статистическите данни показват, че 90% от хората с увреждания в България са безработни. Кои са според Вас основните причини за съществуването на този проблем?"

Фиг. 8

 

От отговорите на този въпрос на преден план се поставя и друг проблем - този свързан с информираността на работодателите относно действащи програми в сферата на заетостта, насочени към осигуряване на трудова заетост на хората с увреждания. Това се потвърждава и от резултатите, получени след задаване на следния въпрос "Агенцията по заетостта е разработила програми, предоставящи преференции на работодатели при наемането на работа на безработни лица. Вие запознат ли сте с тях?"

Таблица 12

 

Да

  11 от анкетираните или 15,3%

Отчасти

 22 от анкетираните или 30,6%

Не

38 от анкетираните или 52,0%

Друго

0

неотговорили

1 от анкетираните или 1,4%

 

 

 Липсата на достатъчна информация за действащи програми и възможността за ползване на преференции в определена степен предопределя пасивността на работодателите при решаване на проблема с трудовата заетост на хората с увреждания като предпоставка за тяхната социална и икономическа интеграция в обществото.

 Недостатъчната информираност е един от проблемите, който трябва да бъде решен, за да бъде по-ефективна дейността на работодателите за интегриране на хората с увреждания в обществото. Но има и редица други проблеми, според участниците в анкетата, които трябва да бъдат решени, за да се реши въпроса със социалната и икономическа интеграция на тази група хора в обществото. Отговаряйки на въпроса "Според Вас какво още трябва да се направи за решаване проблемите с трудовата заетост на хората с увреждания?" представителите от сферата на бизнеса индикират следните групи проблеми:

- ясна държавна политика относно решаване проблемите с трудовата реализация на хората с увреждания;

- реално стимулиране на работодателите при наемане на работа на хора с увреждания;

- информираност на работодателите относно стандартите за достъпност на работната среда;

- промяна на законодателството, гарантиращо възможностите за трудова заетост на хората с увреждания;

- създаване на възможности за квалификация и преквалификация на хората с увреждания, включително и организиране на реално интегрирано обучение от ранна възраст;

- задължаване на големите предприятия и фирми да назначават на работа хора с увреждания.

 

Какви общи изводи могат да се направят на база получените резултати от проведената анкета с представители от сферата на бизнеса по отношение решаването на проблема с трудовата заетост на хората с увреждания като един от основните фактори за тяхната социална и икономическа интеграция в обществото? В по-голямата си част работодателите са позитивно настроени и у тях е налице положителната нагласа активно да се включат в решаване на проблемите, свързани със социалната и икономическа интеграция на хората с увреждания, осигурявайки възможност за тяхна трудова заетост. За решаването на тези проблеми обаче е необходимо осигуряване на съответната информация относно създаване на достъпна работна среда, както и относно всички действащи програми в сферата на заетостта.

Основната задача на Агенцията за подкрепа на безработни хора с увреждания трябва да бъде създаване на адекватна информационна среда по отношение на работодателите, за да бъдат подпомогнати при предприемане на необходимите стъпки от тяхна страна за отстраняване на проблемите, касаещи трудовата заетост на хората с увреждания. Агенцията трябва да се превърне в свързващото звено между Бюрото по труда, работодателите и търсещите заетост хора с увреждания при търсенето на оптималните варианти и предприемането на ефективните действия за решаване на проблема със социалната и икономическа интеграция на хората с увреждания.

4. Изводи и препоръки

Хората с увреждания остават една от най-рисковите на пазара на труда целеви групи независимо от регламентираните в българското законодателство антидискриминационни и насърчителни мерки при осигуряване на работни места и наемане на лица с намалена работоспособност. Една от причините за неблагоприятното състояние на заетостта на хората с увреждания е, че голяма част от работодателите недооценяват потенциала на работниците с увреждания и съществуват предразсъдъци по отношение на техните възможности. Липсва политика, която да осигурява възможност работодателите да се възползват от доказаните умения, способности и осигуряване на работни места на хора с увреждания. От друга страна самите безработни хора с увреждания се нуждаят от насърчаване, подходящо обучение и консултиране, достъпна архитектурна и информационна среда и осигуряване на достатъчно технически средства и услуги за пълноценна трудова дейност. Тези проблеми са от изключителна сложност и имзискват включване в тяхното решаване на широк кръг институции - държавни, регионални, местни власти, бизнеса, неправителствените организации и медиите. За пръв път такава широка платформа от участници е дефинирана в Националната програма за заетост и квалификация на хората с увреждания на Министерството на труда и социалната политика. Само такъв интегративен подход може да даде резултати в областта на социалната и икономическа интеграция на хората с увреждания в обществото.

 

Основният извод, който може да се направи от проведеното изследване е:

Недостатъчно активен диалог между безработните хора с увреждания, работодатели, трудови посредници и институции в сферата на заетостта.

В контекста на този извод могат да се направят някои разсъждения и конкретни препоръки

Работодателите в по-голямата си част не познават хората с увреждания като работна сила, не познават стандартите за приспособено работно място, не познават и не използват програмите за насърчаване заетостта на хората с увреждания, към тях не са се обръщали хора с увреждания, търсещи работа.

Хората с увреждания не контактуват пряко с работодателите, но и не разчитат на трудовите посредници за намиране на работа.

А самите трудови посредници изобщо не знаят как да съдействат на хората с увреждания при търсене на подходящо работно място. Самите трудови посредници не познават професионалните и личностните качества на хората с увреждания, а как биха могли да ги рекламират пред евентуалните работодатели.

Според програмите на Бюрото по труда е необходимо работодател да направи заявка, че желае да наеме човек с увреждане. Но как да направи това, като самият работодател не е наясно нито с преференциите си, нито с видовете трудова дейност, в които може да включи ефективно хора с увреждания. Трудовите посредници са тези, които трябва да "посредничат" в диалога между търсещите работа и предлагащите работни места. Доколко те са подготвени за тази своя дейност ние не сме запознати, но резултатите са налице - по-голямата част от хората с увреждания не са били насочвани към работни места и по тази причина те не се регистрират в Бюрата по труда.

 За да се подобри диалогът, целесъобразно е включването на институции като неправителствените организации в процеса на трудова реализация на хората с уврежднаия.

 Остава открит въпросът: с какъв закон трябва да се разреши диалога между институциите и неправителствените организации, които в повечето случаи искат да дадат нещо, а не да получат? Едва през последните години този диалог леко се открехна, но все още има невероятно много бюрократични пречки и затруднения от обективен и субективен характер, които държавата трябва постепенно да премахне, ако иска да включи в своите дейности ресурсите на неправителствения сектор.

 Създадената Агенция за подкрепа на безработни хора с увреждания е опит да се създаде свързващо звено между хората с увреждания и потенциалните работодатели.

 Освен че липсва диалог, колкото и странно да звучи, в 21 век - векът на информационните технологии, в сферата на заетостта липсва адекватна информационна среда. Хората с увреждания масово не познават правата си. Работодателите масово не познават своите преференции в сферата на заетоста на хора с намалена трудоспособност. Трудовите посредници не знаят как да посредничат между едните и другите. Такова неинформирано общество се управлява лесно - каквото му кажеш, това прави. Само че този подход историята нарича застой. За да има развитие на какъвто и да било процес, най-напред е необходима информация - актуална, точна и вярна, навременна и целенасочена. Всяка уважаваща себе си институция трябва да има информационно гише. А точно в такова информационно гише би могъл да работи човек с увреждане - двигателно или сензорно. Това са хиляди потенциални работни места, които могат да се съчетават с телефонни услуги и други съпътстващи дейности и на които хора с увреждания биха могли да се реализират успешно.

 Обикновено след получаване на информация "Какво, къде, кога" и т. н. , следва необходимостта от консултиране и подходящо обучение. Трябва да се даде отговор на възникналите въпроси: "Тази информация отнася лисе за мен?", "Аз мога ли да се възползвам?", "Аз имам ли право?", "Какво трябва да направя, за да участвам?" и т. н. Най-често тези въпроси възникват, след някое медийно съобщение или случайно получена информация от неформални контакти. Във всяка институция, предоставяща обществени услуги, е необходимо да има такава консултантска дейност, за да не обикалят хората по няколко кабинета, докато стигнат до подходящото място, и тогава да се окаже, че те е трябвало да донесат някакви документи или път че сроковете са изтекли. Така ще се намали до голяма степен напрежението между клиентите и администрацията и ще се улесни диалога между гражданите и институциите. Правилата за достъп до консултиране и обучение трябва да бъдат ясни и прозрачни - в кое време, на каква цена, по какви въпроси и т. н.

 Характерно за българите е да не желаят да се консултират. Самочувствието на всезнаещи е много лош съветник. Естествено е, че човек не може да знае всичко, но важно е да има към кого да се обърне за консултация и тя да бъде професионална и достоверна.

В процеса на установяване на отношения на диалог между работници с увреждания и работодатели и едните, и другите имат нужда от консултантска помощ. Работниците трябвада бъдат консултирани относно техните трудови права, относно начина за представяне пред работодател, относно подготовка на документи за явяване на конкурс или интервю и т.н. Работодателите трябва да бъдат консултирани относно професионалните и личностни особености и качества на хората с увреждания, относно необходимостта и стандартите за приспособено работно място, относно преференциите по отделните програми на Бюрото по труда.

В настоящия момент тази функция изпълнява Агенцията за подкрепа на безработни хора с увреждания в град Варна. Освен че извършва изследвания и анализи, тя предлага информация и консултации на безработни хора с увреждания и работодатели, както и алтернативни социални услуги на безработните - транспорт от дома до работното място, учебното заведение или трудовата борса, придружаване или посредничество пред институциите от социален работник, застъпничество и лобиране.

 И безработните хора с увреждания, и работодателите, анкетирани в социологичестото изследване, са единодушни в отговорите си на въпроса" Ако работодателите бъдат консултирани за стандартите за приспособяване на работното място, биха ли наели повече хора с увреждания?". И едните, и другите дават положителни отговори над 50%. Остава да се реши въпросът кой трябва да ги консултира и къде да получат повече информация по този въпрос. В интернет сайта на Фондация "Съпричастие" са публикувани стандартите за приспособяване на работно място и всяка друга околна среда за хора с различни увреждания. Общото правило е, че приспособената околна среда за хора с увреждания не пречи на здравите, напротив, улеснява всички.

 За пръв път от 2003 година в нашата страна действа Националната програма за заетост и квалификация на хора с увреждания. За пръв път тази Програма дава възможност на работодателите, които желаят да назначат хора с увреждания, да получат средства от Фонд "Рехабилитация и социална интеграция" за приспособяване на работно място. Получаването на тези средства изисква разработване на проект от страна на работодателя, за което има разработени методика и формуляр. Всичко това е чудесно, но кой трябва да обясни на работодателите какт се приспособява работно място и какви са стандартие за това? Програмата не се ползва от работодателите поради две основни нейни слабости: На първо място средствата за приспособяване на работно място се привеждат само 40% авансово, а останалите - след като изпълниш целия проект. Това затруднява работодателите, защото те трябва да намерят пари за строителните и ремонти дейности и чак след като се отчетат за цялата стойност на проекта, тогава ще получат останалите средства. На второ място работодателите са длъжни да назначат човек с увреждане за срок от 30 месеца, като само първите 12 месеца ще получава субсидия от Бюрото по труда, а останалите 18 месеца няма право да закрива работното място. Излиза, че вместо да стимулираме работодателите, предварително ги обвързваме с ангажименти и санкции. Като идея Програмата е много добра, но най-вероятно се отнася за стабилна икономика, която може да си позволи да прогнозира не само за 30 месеца, но и за 30 години напред. В нашата несигурна пазарна ситуация работодателите се въздържат от такива дългосрочни трудови правоотношения. На практика имаме Програма и процедури за нейното изпълнение, но тя е само на книга. И ето как възниква недоверието към институциите - "Уж има програма, пък няма!".

 В Националната програма и останалите законови права на работодателите и на хората с увреждания са само на книга, тъй като тяхното приложение изисква безкрайно много документи, ходене по институции, доказване на едно или друго обстоятелство. Особенообидно е това за работодателите, които са решили "да направят едно добро". За сключване на договор с Бюрото по труда се изисква поредица документи, които се получават трудно, необходимо е време и средства. Вместо да благодарим на работодателя, който е проявил позитивно отношение към хората с увреждания, като че ли се чудим как да го притесняваме с доказателства, които Бюрото по труда може да събере по служебен път. В един момент работодателят започва да се чувства като престъпник, а не като благодетел.

 Професионалното обучение за хората с увреждания в България е недостъпно - във физически и във финансов смисъл. От друга страна Бюрото по труда има право да насочва към обучение само хора, за чиито бъдещи работни места има заявка от работодател. Кръгът се затваря и не става ясно кой трябва да преквалифицира хората с увреждания. И пак идват на помощ неправителствените организации. Те разработват образователни проекти, осигуряват оборудване и провеждат обучение по различни професии. Така във Варна възникна Компютърен център "Алтернатива", който е достъпен за хората с всякакви увреждания и разполага с професионални софтуери и преподаватели. Веднага обаче възниква следващата пречка - необходим е лиценз от Националната агенция за професионално образование и обучение, който струва няколко хиляди лева. Ето как държавата вместо да подкрепи, унищожава една добра идея.

 За хората с увреждания са необходими центрове за професионално ориентиране. Не е лесно да разбереш какво точно би могъл да правиш, когато загубиш част или напълно трудоспособността си. Отначало ти се струва, че нищо не би могъл да правиш, че си ненужен, че животът е свършил за тебе. Ако обаче има кой да те подкрепи в такъв момент и ти покаже други, алтернативни възможности за твоя жизнен път, ти можеш да избираш и си отново пълноценен човек. В развитите страни има такива центрове, където хората с увреждания получават консултация и информация за своята професионална пригодност и за възможностите за преквалификация. Някои от тези центрове провеждат и самото обучение, съдействат за намиране на работа или самите предлагат работни места в собствени работилници и бази. В нашата страна е необходимо да се развива мрежа от подобни услуги.

Заключение 

 

 Социалната интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар е един от най-съществените проблеми в България в настоящия период. Той придобива все по-големи мащаби и повлича все повече хора. Неговото пренебрегване и омаловажаване води до възникване на безброй други проблеми - бедност, покачване на социалното напрежение, множество конфликти. Всичко това оказва негативно влияние и върху демографските процеси в страната и задържа нейното развитие.

Нужни са много усилия и адекватни мерки, за да бъде овладян и максимално ограничен проблема.

Всяко добре функциониращо общество е загрижено социалната политика да гарантира условията за равнопоставеност на хората с увреждания. В преходния период на демократизиране у нас политическият дебат за неравенството и бедността с още по-голяма

сила важи за тази маргинализирана група от хора. Според приетите Стандартни правила за равнопоставеност и равни възможности за хората сувреждания - Резолюция на ООН от 1993 година, "Държавата е задължена и носи отговорност да приеме принципа, че на хората с увреждания трябва да се дадевъзможност да упражняват човешките си права и по-специално в областта на трудовата заетост, активно да поддържа включването на хората с увреждания на пазара на труда. Тази активна политика трябва да се проявява чрез различни мерки като професионално обучение и схеми за стимулиране на професионалната ориентация, да насърчава частното предприемачество така, че то да отчита проблемите на инвалидността във всички аспекти на своята дейност. Държавите трябва да разработват програми за проектиране и адаптиране на работни места и помещения така, че да са достъпни за хора с увреждания, и да насърчават работодателите да правят подходящи приспособления за нормалния бит на хората с увреждания."

 Нашата страна все още се намира в началото на този път, но началото е поставено.

Литература

1. Владимирова, К. На пазара на труда в България: - безработицата и алтернативите за трудова заетост. С.: 1995

2. Георгиева, Б. Безработната младеж на пазара на труда. С.: 1996

3. Годишен отчет на БТ - гр. Варна, 2001/2002/2003

4. Енциклопедичен речник по социология, БАН, С.: 1997

5. Закон за интеграция на хората с увреждания, ДВ, бр. 81, 2004 г.

6. Иванова, Румяна. Проблеми на заетостта сред хората с увреждания. Варна: 2004

7. Минев, Д. и др. Реформи в социалната сфера. С: 1996

8. Перспективи, том XXV, № 3, 1995

9. Проблеми на труда, № 6, С., 1998

10. Социологически проблеми, № 3/1993; № 2/1996

11. Социални тенденции, НСИ С.: 2002

12. Статистически годишник, НСИ С.: 2001

13. Статистически справочник, С.: 2004

14. Шопов, Д. и др. Икономика на труда. С.: 1999

 

Информация от Интернет

1. Агенция по заетостта – структура, дейности, програми за заетост, поделения, нормативна уредба, пазар на труда, международен обмен, трудова борса - http://www.nsz.government.bg/

2. Закон за насърчаване на заетостта - http://www.nsz.government.bg/elmnt1/e1_15/ZNZ.html

3. Кодекс на труда  http://accinfo.persof.com/v2/view.php?c=3&item=192

4. Министерство на труда и социалната политика - проекти и програми - http://www.mlsp.government.bg/bg/projects/index.htm

5. НАЦИД Гайд Индекс http://guide.nacid.nat.bg/

6. Национален център за информация и документация (НАЦИД) - http://www.nacid.nat.bg/

7. Националната програма за повишаване квалификацията и заетостта на хората с увреждания - http://www.mlsp.government.bg/bg/projects/index.htm

8. Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания http://www.mlsp.government.bg/bg/index.asp

9. Център за независим живот - http://www.cil-bg.org/


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 1010208.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 1010208
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес