Проблемът за социалната интеграция на неравностойните групи сравнително нов както в теоретичен, така и практически аспект. Значителен принос в теорията у нас имат автори като Катя Владимирова, Духомир Минев, Вячеслав Попов, Богдана Георгиева, Валентина Златанова, Антоний Гълъбов и др. Като цяло обаче въпросът за социалната интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар все още няма завършен вид и темата е открита за по-нататъшни проучвания. Един от аспектите на проблема е трудността в професионалната реализация на трудовия пазар и социалната интеграция на неравностойната група от лица с различни увреждания. Предполага се, че обединените общи усилия на различни неправителствени организации и местните власти чрез съвременен социален мениджмънт ще разрешат до голяма степен този проблем.

Целта на настоящата разработка е да се представят проблемите по социалната интеграция и професионалната реализация на хората с увреждания и ролята на НПО (неправителствени организации) за тяхното разрешаване. Така също да се представят и проектите, които те реализират за разрешаването на тези проблеми. Да анализират резултатите от едно социологическо изследване, проведено в гр. Варна, сред безработните хора с увреждания и работодателите и се направи оценка на състоянието и възможностите за бъдещо развитие.

Мотивите за ориентацията ни към този проблем са следните: неравностойните групи в обществото са един от определящите контингенти в социалната дейност, която е и избраното от нас образователно направление; убеждението, че задълбочаването на познанията ни в тази област биха били полезни за бъдеща професионална реализация; Фактът за гражданската отговорност по отношение на решаването на този важен социален проблем. Това в съчетание с нашата професионална ориентация вярваме ще докаже, че изборът на темата за настоящата дипломна работа не е самоцел, а осъзнато убеждение.

Във връзка с посоченото по-горе, възнамеряваме да решим следните задачи:

• Да изясним понятията свързани със същността на социалната интеграция в контекста на трудовия пазар и да се характеризираме лицата с увреждания като една от неравностойните групи на трудовия пазар;

• Да представим текущото състояние и развитието на проблема;

• Да представим усилията за практическо преодоляване на проблема със заетостта на лицата с увреждане чрез реализирането на проекти от неправителствените организации за тази цел.

Глава първа: Въведение в проблема за социалната интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар

1. Основни понятия

В края на миналия век (90-те години) нашата страна претърпява дълбоки трансформации в своите структури, което доведе до тежка икономическа криза. Производството в страната рязко спадна и се наложи в повечето отрасли да бъдат закрити неефективните производства и дейности. Масовото освобождаване на работници доведе до повишаване равнището на безработица, което продължи да се покачва непрекъснато и достига критични стойности. И понастоящем безработицата заема висок относителен дял спрямо заетата част от населението. Този фактор става причина за повишаване на напрежението в обществото, тъй като лишените от трудова заетост загубват своите доходи, не могат да задоволяват потребностите си, налага се да търпят много лишения.

Най-добрата перспектива, а може би и единственият път за засегнатите е пазарът на труда и възможността за нова професионална реализация чрез него. Стичането към пазара на работната сила на лица в различна възраст, стаж, степен на образованост, квалификация и различните възможности за трудова активност, създават условия за силна диференциация и дезинтеграция между безработните. Този въпрос се превръща в сериозен проблем, защото именно необходимостта от средства за осъществяване или желание за поддържане на определен жизнен стандарт са причината да се търси платена заетост и включване в обществения трудов процес. А неравенството увеличава шансовете на едни, но намалява същите на други за трудова реализация.

За да бъде преодолян възникналия проблем е необходимо да бъдат взети мерки и да се осъществи социална интеграция на неравностойните групи на трудовия пазар.

1.1. Що е социална интеграция?

Общата теория на развитието на социокултурните системи определя смисъла на този термин като отражение на обществените условия и на признаците на сцепление, чието наличие е необходимо, за да може всеки социален организъм не само да съществува, но и правилно да функционира[1]. На подобно мнение е американският социолог Толкът Парсънс, който счита, че интеграцията е една от функциите на социалната система, която осигурява координацията на различните части с нея като с това се цели по-ефективното функциониране на цялото.

Що се отнася до образованието, квалификацията, здравословното състояние и работоспособността на различните лица на пазара на труда, те не могат да бъдат еднакви или да бъдат изравнени. Следователно логично е да се приеме, че социалната интеграция на трудовия пазар означава да бъдат изравнени или поне приближени шансовете за заетост на всички лица чрез определени стратегии и механизми.

1.2. Пазар на труда и трудови борси

За да изясним този въпрос е необходимо да разгледаме пазара на труда с неговите особености, в контекста на проблематиката, която е обект на нашето изследване. Ще се спрем на някои най-общи характеристики на този пазар.

Пазарът на труда е резултат от икономическото развитие на страната, което оказва своето влияние в социален аспект. Едностранчивото разглеждане на пазара създава непълна представа за неговия характер и за функциите, които той трябва да изпълнява. Поради това считаме, че е целесъобразно пазарът на труда да се разглежда като съществена предпоставка за формиране на определени обществени тенденции от една страна, а от друга като резултат от социалните процеси.

Често пъти, когато се говори за трудов пазар голяма част от хората отъждествяват понятието с трудова борса. Това схващане е погрешно, тъй като трудовата борса влиза в структурата на трудовия пазар, но е само част от него и се явява основна форма, чрез която се осъществяват функциите му.

Трудовата борса като институция играе ролята на посредник на трудовия пазар. Той е съставен от различни институции, които обединяват безработните, стремящи се към трудова заетост и работодателите, които търсят работна сила и предлагат свободни работни места. Наред с държавната система, която играе ролята на трудов посредник съществуват и частни борси и неформални канали като средствата за масово осведомяване и други, които също се включват в тази мрежа.

В системата, която подпомага и отчита заетостта в страната трудовите борси или наричаните още бюра по труда са последните подразделения, които действат на местно равнище. Те изпълняват многобройни функции, с които се цели намаляване на безработицата.

Другите институции на трудовия пазар са: Регионалните служби по заетостта (РСЗ), Дирекция Бюро по труда (ДБТ) и Агенция по заетостта (АЗ).

Всички те са директно подчинени на Министерството по труда и социалната политика (МТСП).

За разлика другите видове пазари, трудовият пазар се характеризира с вида на това, с което се търгува - трудовата услуга. На него не могат да бъдат осъществени сделки с капитали, тъй като човешкият капитал е "свещенно право и вечна собственост"[2] на личността, която го притежава. Всяко лице може да придаде за ползване своя капитал и той да бъде експлоатиран при предварително поставени и приети и от двете страни условия, свързани с работно време, условия на труд и заплащане. От друга страна важно е да се отбележи, че цената и качеството на трудовата услуга зависят в най-голяма степен от качеството на човешкия капитал.

Логичният отговор на въпроса 'защо се говори за пазар на труда, а не за пазар на трудовите услуги' е, че двете понятия се различават само по това, че първото от тях влияние върху заетостта и жизнения стандарт на населението.

Със засилването на процесите на дезинтеграция между различните групи в обществото, които се зародиха по време на прехода към пазарна икономика се задълбочи диференциацията между хората. Това пряко касае неравностойните групи и проблемът за тяхната реализация на трудовия пазар излезе на преден план, привличайки вниманието на значителен брой институции.

1.3. Понятие за 'неравностойна група'

Под "неравностойна група" следва да се разбира съвкупността от лица, които поради един или няколко социално значими признака са със занижена конкурентноспособност спрямо другите участници на трудовия пазар. Много важно е да се отбележи, че неравностойните групи на пазара на труда като обхват не се препокриват с рисковите групи, които се нуждаят от социално подпомагане. Възможно е обаче при определена степен на негативно развитие на обществото, провокиращо и нови изменения на социалната диференциация, част от неравностойния контингент да прерастне в рисков.

1.4. Характерни черти на на хората с увреждания като неравностойнaта група на трудовия пазар

Според редица литературните източници, факторите, които определят по-неблагоприятното положение на принадлежащите към неравностойните групи лица спрямо останалите на трудовия пазар, налагат разграничаването на няколко основни групи като: младежите; хората с увреждания; малцинствените общности (предимно ромите); лицата без квалификация и с нисък образователен ценз; жените; лицата, изтърпели наказание "лишаване от свобода"; лицата, попаднали под определена зависимост - алкохол, наркотици и други психотропни вещества; младите пенсионери от армията и полицията и др. Тук няма да се спираме подробно на въпроса за причините поради, които тези групи лица са неравностойни на пазара на труда, защото нашата тема се отнася за неравностойната група на лицата с увреждания.

В особено неблагоприятни позиции на трудовия пазар е групата на хората с увреждания, наричани до скоро 'инвалиди'. Това са хора с трайна нетрудоспособност, предизвикана от болестни изменения в различна степен, които имат траен или необратим характер. В зависимост от констатираната от трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) степен на увреждане, са известни три групи:

1) първата група включва хора с напълно изгубена трудоспособност;

2) втората група включва хора, които имат възможности за труд, но само при специални условия;

3) третата група включва хора, които имат възможности за труд, но при промяна на професията или на условията и режима на работа.

Ясно е, че изборът на лицата от тази група за трудова реализация е твърде ограничен, което ги поставя в неравностойни позиции на пазара на труда.

Една от причините за това е, че не навсякъде има създадени необходимите условия за труд на хората от тази група. В частния сектор например често срещано явление е нежеланието на голяма част от работодателите да влагат допълнителни средства за оборудване на работни места за хора с различни увреждания.

В изпълнение на един от основните приоритети, заложени в Управленската програма на Правителството за периода 2001-2005 г. е създаването на Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания. Стратегията предлага радикална промяна във философията на социалната защита и нов подход в политиката, насочена към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Най-важният принцип в този документ е премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с увреждания. Прилагането на този принцип важи с пълна сила и за реализацията на хората с увреждания на пазара на труда.

1.5. Терминология на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания

Терминът "увреждане" означава загуба или нарушаване на физиологически и анатомически структури и на свързаните с тях физически, умствени или психически функции.

Терминът "хора с увреждания" се отнася до лица, при които вследствие на различни увреждания са нарушени физическите функции, умствените способности или душевното здраве по начин, отклоняващ се от типичния за дадената възраст и за период, надвишаващ 6 месеца, като вследствие на това е възпрепятствано участието им в живота на обществото.

Терминът "рехабилитация" се отнася до процеса, който позволява на хората с увреждания да достигнат и поддържат своите оптимални равнища на физически, сензорни, интелектуални, психологически и/или социални функции. По този начин процесът на рехабилитация създава предпоставки за човека с увреждане да промени живота си към по-голяма степен на независимост. Рехабилитацията може да включва социални, медицински и/или професионални елементи.

Терминът "социална интеграция" се разбира в два смисъла - като процес и като резултат. Социалната интеграция като процес представлява динамично цяло на съвместен живот, обучение и труд на хора с и без увреждания. Социалната интеграция като резултат означава активна вграденост на индивид или група хора с увреждания във всички сфери на обществения живот, при равен старт и при отсъствието на каквато и да било пряка и/или косвена дискриминация.

Терминът "пълно участие" се разбира като създаване на условия за равнопоставеност и равни възможности пред индивид или група хора с увреждания в различни сфери на обществения живот (училище, работна среда, религиозна дейност, свободно време, развитие и живот на общността, политика и др.) в зависимост от техните възможности, желания и избор.

Терминът "равни възможности" се използва по отношение на резултата от процес, чрез който различните сфери в обществото и жизнената среда (като услуги, дейности, информация и документация) стават достъпни за всички, в това число и за хората с увреждания.

Терминът "независим живот" описва правото на човек с увреждане да избира начина на живот, който желае да води, при наличие на достъп до ресурсите на обществото, правото на самоопределяне и участие в процеса на взимане на решения в рамките на дадена общност и на цялото общество.

Терминът "профилактика" определя действията, предприети за предотвратяването на физически, интелектуални, психологически или сензорни увреждания (ранна профилактика) или за предотвратяване на увреждания, вследствие на продължителна дисфункция или увреждане (вторична профилактика). Профилактиката включва и адаптиране на средата.

"Технически помощни средства" /ТПС/ са технически пособия, които заменят или подобряват функции на човешкия организъм и увеличават възможностите на хората с увреждания за самообслужване, трудова и всяка друга дейност.

2. Социална интеграция и трудови права на хората с увреждания в България

Всеки индивид притежава различен потенциал, който от една страна го прави уникален, а от друга го причислява към определена условно обособена обществена прослойка и социална група. Характерните черти на отделните групи намаляват или увеличават шансовете за социална интеграция на пазара на труда на принадлежащите към тях личности.

По принцип интеграцията е двустранен процес. От една страна хората с увреждания трябва да бъдат подпомогнати в своите усилия да живеят пълноценно и равнопоставено, а от друга страна обществото трябва да бъде подготвено да ги приеме като пълноправни свои членове.

Социалната интеграция означава приемането на хората с увреждания като хора с равни права и с различни възможности. Премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с увреждания е най-важният принцип на Националната стратегия.

Социалната интеграция се основава върху следните принципи:

1. Хората с увреждания да имат възможност да участват пълноценно и активно в обществения живот.

2. Зачитането на правата и висшите интереси на хората с увреждания да бъде първостепенно съображение във всички действия.

3. Хората с увреждания да бъдат подкрепяни в стремежа си да водят независим живот според собствените им разбирания и желания.

4. Получавайки равни права, хората с увреждания носят и равни отговорности.

5. Възникването на увреждане да бъде предотвратявано или да се осигури помощ за неговото преодоляване, с което да се избегнат евентуални усложнения или смекчат възможните последици.

6. Всяка форма на дискриминация, основана на увреждане, е недопустима.

7. Държавата да създава условия и да бъде гарант за спазването на тези принципи.

2.1. Закон за интеграция на хората с увреждания

Законът за интеграция на хората с увреждания е обнародван Държавен вестник , бр. 81 от 17 септември 2004 г., и влиза в сила от 1 януари 2005 г. Тук ще цитираме някои от най-интересните акценти, свързани с трудовата реализация на хората с увреждания от Раздел III на закона:

«Чл. 22. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда.

Чл. 23. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.

(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.

Чл. 24. Работодателят, съответно органът по назначаването, е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Чл. 25. (1) Работодателят, съответно органът по назначаването, може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1. осигуряване на достъп до работното място за лице с увреждане;

2. приспособяване на работното място за лице с увреждане;

3. оборудване на работното място за лице с увреждане.

(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.

(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от три години след усвояване на средствата по ал. 3.

(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.

(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 26. Работодател, сключил договор по чл. 25, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

1. средства от републиканския бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

2. средствата, изразходвани за целите по чл. 25, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.

(2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

Чл. 28. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;

2. произвеждат стоки или извършват услуги;

3. имат относителен дял на лицата с увреждания, както следва:

а) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица-не по-малко от 20 на сто от общия брой на персонала;

б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух-не по-малко от 30 на сто от общия брой на персонала;

в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания-не по-малко от 50 на сто от общия брой на персонала;

4. вписани са в регистъра по чл. 29.

(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 29. (1) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват в регистър в Агенцията за хората с увреждания.

(2) Редът за вписване в регистъра по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 30. Министерският съвет определя стоките и услугите, чието производство се възлага по ред, определен в Закона за обществените поръчки, на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

Чл. 31. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.»

2.2. Трудови права на хората с увреждания в България

Хората с увреждания притежават същите права и отговорности, както всички останали хора. Въпреки това те са изправени пред по-широк кръг пречки за постигане на равни възможности, независимост и пълна икономическа и социална интеграция. Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания, приета от Министерския съвет през 2003 година, изцяло се основава на принципите за равните възможности, забраната и предотвратяването на всяка форма на дискриминация, основана на увреждането. Проява на дискриминация е налице, когато при сходни или несъществено различни обстоятелства към лицето с увреждане се отнасят или възнамеряват да се отнесат по по-неблагоприятен начин, отколкото към лице, което няма увреждане. Фактът, че лицето с увреждане изисква по-специфична среда и/или услуги, притежава и използва помощни средства, бива подпомагано от преводач, четец или придружител, не може да бъде повод за дискриминация. Следва да се акцентира върху възможностите на личността, а не върху ограниченията, породени от увреждането.

Трудовата реализация на хората с увреждания е неразривно свързана с трудовата експертиза на загубата на трудоспособността. Както е известно, от 2000 година насам трудовата експертиза се определя не в групи инвалидност, а в проценти загубена трудоспособност. Тази промяна не беше по същество, а по форма. Причината беше дългогодишният и безполезен спор за това как да се наричат хората с увреждания - "инвалиди" или "лица с намалена трудоспособност". И тъй като решението на въпроса наистина беше само по форма, а не и по съдържание, той практически остана нерешен. Според хората с увреждания е без значение как точно ги нарича законът, а какво отношение към тях и какви решения на проблемите им той предписва. Новите формулировки в трудовата експертиза подмениха старите изрази от типа: "Негоден за всякакъв вид труд, както и да се самообслужва", "Без право на работа" или "С право на работа без определено работно място, време и норма". Сега такива текстове не се вписват, но трудовите препоръки звучат меко казано смехотворно, като например в документа на млада жена с гръбначно изкривяване е записано "С право на работа, легнала по гръб"! Можем да си представим как ще реагира работодател, при който се явява кандидат за работа и в неговото експертно решение пише "100% загубена трудоспособност". Има ли право този работодател въобще да наема такъв човек, който не разполага дори с 1% остатъчна трудоспособност? Какво да кажем за експертизата на децата с увреждания, която ги определя като загубили способност за социална адаптация. Изобщо въпросът с трудовата експертиза е изключително сериозен и е целесъобразно да се потърси опита на Световната здравна организация и страните с развита демокрация вместо да се опитваме да подменяме само терминологията и да изпадаме във все по-сложни казуси, които нямат решение.

За хората с увреждания все още съществуват най-различни бариери - недостъпна архитектурна среда, недостъпна информация, недостъпни услуги поради имуществен дефицит и редица други. Нашето общество тепърва започва да решава проблемите с достъпността на средата като цяло. За приспособяване на околната среда са необходими много инвестиции и време, докато за социалния достъп е достатъчно да се създаде диалог на равнопоставеност и взаимно уважение между институциите и клиентите и автоматично бариерите ще отпаднат.

Известно е, че гражданите като цяло не обичат да посещават институции поради бюрократичните и неравнопоставени отношения. Толкова повече това се отнася за хората с увреждания, които по-често се налага да търсят помощта на институциите и са по-чувствителни към лошото отношение и проявите на неразбиране и неуважение. Именно затова хората с увреждания предпочитат да посещават институциите заедно със социален работник или асистент - "за да не им се развика там някой служител". Имаме още много да правим срещу "викащите" служители - да ги обучаваме, да ги контролираме, да ги супервизираме, ако трябва да ги сменяме, но да не страда обществото.

Физическият достъп до институциите не е маловажен. Няма сграда на Бюро по труда, която да е достъпна за хора на инвалидни колички или с други увреждания, няма достатъчен специализиран транспорт, има недостиг от придружители и преводачи на жестомимичен език. Как тогава да очакваме, че работодателите ще имат приспособени работни места? Та те дори да имат подходящи работни места за хора с увреждания в своето предприятие, може изобщо да не се сещат, че това е възможно. Има необходимост от създаване на специални служби за подкрепа при трудова реализация, които да съдействат както на работодателите, така и на самите хора с увреждания в тяхната трудова адаптация.

Най-добра трудова реализация сред хората с увреждания имат онези, които разполагат с добра квалификация и професионални възможности, позволяващи качествено извършване на съответната работа.

Хората с увреждания в по-голямата си част нямат подходяща квалификация. Тези, които са инвалидизирани от деца, са завършили общо образование без професионална подготовка. Пострадалите в трудоспособна възраст или не могат да продължат упражняването на досегашната си професия, или се нуждаят от усъвършенстване на своята квалификация според новите условия на пазара на труда.

2.3. Нормативни документи, уреждащи трудовите права на хората с увреждания

Създаването на предпоставки за пълноценно участие на хората с увреждания в икономическите, социалните и политическите процеси, като същевременно се зачита техният личен избор, е неотменима част от общата социална политика на България.

Не са много нормативните документи, които уреждат трудовите права на хората с увреждания. Тези права се съдържат най-вече в Кодекса на труда (в сила от 31 март 2001 година):

« Чл. 8 /3/ При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност.

Чл. 45. Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или да намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.

Чл. 129. Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условията и реда, установени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

Чл. 140 /4/ Нощният труд е забране за:

3. майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди незамисимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие.

4. трудоустроени работници и служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи.

Чл. 147. Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

3. майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие.

Чл. 217 /1/ Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена работоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение.

/2/ Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото ли в друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея.

…

Чл. 314. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

Чл. 315 /1/ Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 % от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

/2/ Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от от Министъра на труда и социалната политика и от Министъра на здравеопазването.

Чл. 316 /1/ Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни и общински предприятия, а работодатели с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност.

/2/ Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 317 /1/ Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характера на работата, условията на труда и срока на преместването се определят по предписание на здравните органи.

/2/ Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работа, от която се премества, а работодателят - да не го допуска до тази работа.

/3/ Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

/4/ При неизпълнение на предписанието на здравните органи от

работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.

Чл. 319. Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50% имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Чл. 320 /1/ Работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.

/2/ Работник или служител със загубена работоспособност под 50%, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на редишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

Чл. 333 В случаите по чл. 328 ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330 ал. 2 т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай:

2. трудоустроен работник или служител.

/2/ В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението на Трудово-експертната лекарска комисия.»

Преференции за работодателите при наемане на работа на работници или служители с увреждания се съдържат в Закона за насърчаване на заетостта (в сила от 1 януари 2002 г.):

«Чл. 36 /1/ На работодател, който наема на работа за срок, не по-малък от 12 месеца при пълно работно време безработни до 29-годишна възраст, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договор по чл. 30 ал. 6 се превеждат сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

/2/ На работодателя, който наема на работа за срок не по-малък от 24 месеца безработни лица с намалена работоспособност и младежи от социални заведения, завършили образованието си, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30 ал. 6 се предеждат сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 24 месеца.

/3/ Договорите по ал. 1 и 2 могат да бъдат сключвани със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда.

Чл. 52 /1/ На работодател с 50 и по-малко работници и служители, който наема на работа за срок, не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30 ал. 6 се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната

здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

/2/ На работодател с повече от 50 работници и служители, който наема на работа над определения норматив по чл. 315 от Кодекса на труда за срок, не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа на договора по чл. 30 ал. 6 се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

/3/ На работодател, който наема за временна, сезонна или почасова работа безработни с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, въз основа пна

договора по чл. 30 ал. 6 се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавното обществено осигуяване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 6 месеца.

/4/ Договорите по ал. 1 и 2 могат да бъдат сключвани със срок за изпитване по реда на Кодекса на труда

Допълнително преференции за работодателите при наемане на работа на работници или служители с увреждания се съдържат и в Националната програма за повишаване квалификацията и заетостта на хората с увреждания:

« 1. ОСНОВНА ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА

Повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрирани в Дирекция "Бюро по труда" безработни, обект на Програмата, като предпоставка за преодоляване на социалната им изолация и за пълноценното им интегриране в обществото.

2. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

1.Създаване на условия за заетост на безработни, регистрирани в Дирекции "Бюро по труда", обект на Програмата.

2.Повишаване пригодността за заетост и заработване на трудови възнаграждения чрез осигуряване на мотивационно и професионално обучение на лицата, обект на Програмата.

3.Повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на лицата от целевата група по Програмата, с цел промяна на обществените нагласи и премахване на съществуващите стереотипи.

4.Насърчаване на работодателите за наемане на работа лицата, обект на Програмата.

5.Развитие на партньорството на всички нива при реализацията на Програмата.

6. Създаване на условия за достоен и самостоятелен живот за хората, обект на Програмата.

3. ОБЕКТ, ОБХВАТ И УСЛОВИЯ НА ПРОГРАМАТА

1.Райони на приложение

Програмата се прилага във всички общини на страната.

2. Лица, обект на програмата

Обект на Програмата са безработни с трайни увреждания и хора, преминали лечение за зависимост кйм наркотични вещества, в трудоспособна възраст, регистрирани в Дирекция "Бюро по труда", от следните приоритетни групи:

2.1. С и над 71 % намалена работоспособност, които са обект на месечно социално подпомагане или отговарят на условията за подпомагане с месечни целеви помощи.

2.2. Военноинвалиди (тази група включва безработни военноинвалиди и пострадали при или по повод отбраната на страната с и над 71 % намалена работоспособност.

2.3. Хора със сензорни увреждания.

2.4. Хора с ментални увреждания.

2.5. Хора, преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества.

3. Организации, които могат да бъдат работодатели по Програмата

3.1. Общински администрации и общински предприятия.

3.2. Дирекция "Социално подпомагане".

3.3. Частни и/или държавни предприятия, други фирми и институции, юридически лица с нестопанска цел.

3.4. Специализирани предприятия и кооперации.

4. РЕД И УСЛОВИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА

Условия за реализация на Програмата

Програмата се реализира в 2 модула:

Модул І "Обучение и заетост за безработни, обект на Програмата"

Компонент 1 "Обучение"

Обучението е организирано в съответствие със специфичните особености на уврежданията на безработните и с идентифицираните потребности по професии на работодателите по Модул І , които могат да разкрият работни места за безработни лица с трайни увреждания.

Обучение на безработни, регистрирани в Д "БТ", преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества се провежда при наличие на заявено работно място от работодател.

По Компонент 1 могат да бъдат организирани:

мотивационно обучение за хора с увреждания за придобиване на умения за активно поведение на пазара на труда и трудова реализация - предоставя се на безработните от всички приоритетни групи;

обучение за професионална квалификация на лица с трайни увреждания по групи увреждания, в съответствие с възможностите им и със заявените потребности на работодателите на :

- 100 безработни с трайни увреждания;

- 300 безработни военноинвалиди;

- 80 безработни със сензорни увреждания;

- 50 безработни със ментални увреждания, за които е заявено работно място от работодател в интегрирана работна среда;

- 20 безработни, преминали успешно курс на лечение за зависимост към наркотични вещества.

Компонент 2 "Заетост"

заетост в Дирекция "Социално подпомагане";

заетост в специализирани предприятия;

заетост по заявка на работодател по т. 3.1. и т. 3.3.

На разкритите работни места по Компонент 2 "Заетост" на Модул I, работодателите наемат безработни лица, обект на Програмата, за срок от 30 месеца. Приоритетно в този компонент се включват безработни лица, успешно преминали обучение за придобиване на професионална квалификация по Компонент 1 на Модул I. На разкритите работни места по Програмата могат да се наемат последователно повече от едно безработно лице с увреждания. Работните места в специализирани предприятия се разкриват целево за безработни с ментални увреждания, за които в специализираните предприятия се създават звена за трудова терапия. Не се допуска съкращаване на постоянен персонал за сметка на разкритите по Програмата работни места.

На работодателите, разкрили работни места за срок от 30 месеца по Програмата и които наемат на тях на пълно или непълно работно време (най-малко за 4 часа) безработни лица, насочени от Дирекция "Бюро по труда", се предоставят средства за трудово възнаграждение в размер,