ometeo.com

 

 

 

Регионални инвестиционни приоритети в развитието на Варненска област

Увод. 2

Глава първа. 4

Регионалната политика в периода на преход и реформи  4

1. Същност, форми и методи за провеждане на регионалната политика. 4

2. Функционална и институционална основа на регионалната политика. 13

3. Законодателна основа за провеждане на регионалната политика и регулиране развитието на районите  21

Глава втора. 27

Регионалната  политика  във Варненска област — състояние, задачи, условия за провеждане. 27

1. Географски фактори и природни ресурси, определящи регионалните особености на областта  27

2. Икономически, социални и екологични условия за развитие на Варненска област. 33

2.1.  Икономически потенциал. 33

2.1.1. Промишленост. 36

2.1.2. Селско стопанство. 42

2.1.3. Туризъм.. 50

2.1.4. Транспорт. 58

2.2. Демографски потенциал. 63

2.3. Социална инфраструктура. 71

2.4. екологични фактори. 78

3. Класификационна структура на областната територия, според равнището на развитие на общините  82

Глава трета. 98

Инвестиционни приоритети в регионалната политика на Варненска област през 2000-2006 година. 98

1. Цел, задачи, съдържание и структура на регионалния план за развитие на Варненска област  98

2. териториална характеристика на инвестиционните приоритети в регионалната политика  104

3. Органи за управление на регионалното развитие — централни и местни. Състав и функции  108

Заключение. 113

литература. 115


Увод

Процесите на демократизация в нашата страна обхванаха всички области на социално-икономическия живот. Утвърждава се плурализмът на формите на собственост и приватизацията в сферата на материалното производство и онези дейности от непроизводствената сфера, които са свързани със стопанската дейност и зависимостта от развитието на социалната и техническата инфраструктура. Проблемите, свързани със състоянието и развитието на икономическата дейност за формиране на икономически потенциал и изграждане на инфраструктурата в условията на пазарна икономика на страната са сложни и многообразни.

Важно условие, наред с изграждането на икономическия потенциал на територията е и конфигурацията на демографската ситуация — качествен белег за стопанска и жизнена усвоеност на района. Регулирането и управлението на икономическите, социалните и демографските процеси в определена насока, съобразно поставените цели и задачи формира и регионалната политика, която се отнася до  усвоените, икономически развити и урбанизирани територии.

Предмет на разглеждане в настоящата дипломна работа са инвестиционните приоритети в развитието на Варненска област. Oсновните въпроси, на които се обръща внимание са свързани със същността на регионалната икономическа политика и формулиране на основните цели на регионалното приоритетно развитие на областта и общините. Акцентира се на достигането на определени икономически резултати главно по отношение на икономическия растеж, заетост, преструктуриране на стопанската дейност и в по-малка степен обвързване на икономическите цели със социални, екологични и териториално-устройствени задачи.

Наред с традиционните методи и подходи, каквито са например икономическото райониране и финансовите преференции се прилагат и нови методически подходи. При тях държавното участие се съчетава с инициативите на частния капитал, като например нови технологии, свободни икономически зони и други.


Глава първа

Регионалната политика в периода на преход и реформи

1. Същност, форми и методи за провеждане на регионалната политика

Днес по-голямата част от сушата на планетата е икономически усвоена и се налага не толкова разработването на подходи, механизми и насоки за икономическото и жизнено усвояване на нови територии, колкото до провеждане на регионална политика спрямо усвоените в икономическо отношение територии. Съдържанието, обхватът, целите, механизмите и подходите за реализиране на съвремeнната регионална политика са различни и многообразни и се обуславят от целите и задачите, които си поставят от съответната държава или територия. Богати са и методическият подход и инструментариумът за реализиране на тази регионална политика, както са различни и критериите за оценка на достигнатите или очаквани резултати. Сред голямото многообразие на методическия инструментариум на икономическата политика все по-широко място заема тъй нареченото регионално програмиране, чийто краен продукт е разработването на регионални програми. Програмирането е методическият инструмент за конкретната реализиция на отделните цели в регионалната политика за съответната територия.

Интегрален елемент на социално-икономическата политика в периода на преход от централизирано управление на икономиката към децентрализация и пазарно развитие е регионалната политика на държавата. Съдържанието на тази политика като цели, действия и средства на въздействие е под влиянието на следните фактори:

Макроикономически фактор, разглеждан само като равнище на икономика и икономически статус нa държавата, но и като приоритети на държавната политика, степен на директно и индиректно ангажиране на държавата в икономиката не само чрез отношенията на собственост, но също така и като икономическа концепция, следваната от държавните власти.

Система на административно-териториално устройство, като изградени равнища на деконцентрация, децентрализация и самоуправление, права и задължения, кореспондираща структура на обществени финанси.

В макроикономически план проблемите на регионалната политика се пораждат от общата неизяснена концепция на прехода в страната и по-специално на следните дилеми:

Неолиберализъм или интервенционализъм

Избраната първоначална концепция на прехода, преопредели и проведената „шокова терапия“ като първа фаза на реформата. Тази концепция не предвиждаше държавна намеса или държавно финансирани програми и проекти. Пазарът сам трябваше да реши текущите проблеми на икономиката. Обявеният втори етап,  наречен „структурна реформа“ също подкрепяше свободното пазарно поведение, като акцентът се поставяше върху ускоряването на процесите на приватизация. Нямаше разработена държавна програма за ключовите елементи на националната икономика. Почти всички предприятия и сектори колапсираха при пазарни условия. Преходният период от процес, водещ към положителни структурни промени, се превърна във факт на негативна адаптация към новите икономически условия.

Това доведе до известно отклоняване от чисто либералната доктрина, като държавата реши да се намеси и да предприеме стъпки в посока на държавно регулиране, в т.ч. чрез създаване на различни инвестиционни фондове, предлагащи преференции за развитие на определени дейности, програми за развитие и алтернативна заетост и т.н.

Макар и скромен в това отношение е опитът на България, където през последните години бяха създадени в рамките на програмата REDEV две агенции за регионално развитие с център Смолян и Бургас. Те са финансирани от програмата ФАР на Европейския съюз. Институционалното осигуряване на регионалната икономическа политика познава и други форми, като например бизнес-центрове, регионални инвeстиционни фондове, регионални акционерни дружества с оглед привличане на частни инвестиции и частния бизнес, регионални търговско-промишлени камари и сдружения и др. Те създават възможност за по-голяма гъвкавост, координиране и еднопосочност на действията, целите и ресурсите по реализирането на съответната регионална програма.

Популизъм или трудностите на прехода

Трудностите на икономическия  преход са реални и засягат много социални и териториални групи. Реалният настоящ въпрос е: Какви социални разходи са разрешени за икономическия преход и как да бъдат разпределени?

Във всяка модерна западна страна средната класа представлява ядрото на социалната и икономическа система. На този етап тази класа сега у нас  не съществува и би следвало да се създаде през прехода. Но във ситуацията на силно ограничени ресурси очертаващият се класов модел ще се  базира на силно социално разделение — богати и бедни.

Сегашни потребности срещу бъдеще

Това е класическото формулиране на проблема и невинаги е така просто приложимо в реалния икономически живот. Така например, модернизирането на икономиката е свързано с развитието на нови технологии, подбряване квалификацията на работната сила и т.н., което означава да се инвестира повече в науката, образованието, технологиите, тъй като това поставя основите на нашето бъдеще. Но откъде да дойдат тези средства — от пенсионния фонд, здравеопазването, социалното осигуряване.

Според данните на Националния статистически институт се наблюдава  свиване на инвестиционна активност. А с такъв дял проблемът за преодоляването на инерцията от поддържането на старите структури и адаптацията към условията на пазара става сложен.

Икономическа независимост или чужд капитал

Известно е, че страната не разполага с необходимия или достатъчен инвестиционен капитал. Към това следва да се прибавят и проблемите, свързани с уреждането на лошите кредити. От източно-европейските страни България е една от страните с най-нисък размер на чуждестранни инвестиции и оценена като държава с висок инвестиционен риск.

Особено място сред механизмите на съвременната регионална политика има активното привличане на чужд капитал, което е единственото решение на инвестиционните проблеми. То най-често се реализира в свободните икономически зони. Ето защо изграждането на тези зони и регионалните програми често трябва да се осъществява съвместно, като се използва благоприятното транс-портно-географско положение на отделни страни, на техни погранични територии или при изграждането на крупни съвременни инфраструктурни проекти. Това е особено актуално за нашата страна, която има възможност за изграждане на такива зони и тяхното съчетаване с конкретни регионални програми за активизиране на икономическото състояние  на Дунавското крайбрежие, Черноморското крайбрежие, Южните и Западните погранични територии. В тази връзка за България е важно и създаването на тъй наречените неформални регионални структури, каквито могат да бъдат черноморското и дунавското крайбрежие, планинските и полупланинските райони, някои аграрни райони и др. Привличането на чуждестранни инвестиции в тях ще създаде възможности за разкриване на нови работни места, за усвояване на нови върхови технологии, кактo и за придаване динамизъм на местната регионална икономика и в крайна сметка за ускоряване на регионалния икономически растеж. Всички тези аспекти и вероятни решения оказват важно въздействие върху същността и необходимостта от съществуването на регионална политика в преход към децентрализация и пазарно развитие в икономиката.

В сегашните условия на преход и на глобални икономически реформи аргументите на регионалната политика са ограничаване в полза на:

- поставяне на акцента върху развитието на управленска политика на национално равнище, включваща ключови мерки като приватизация, подобряване  условията за чужди инвестиции, социална политика и др.;

- необходимостта да се елиминират „неефективните елементи“ на икономиката;

- трудностите в идентифицирането на регионалните различия в България и наблюдаваната смяна на регионалните проявления на кризата, създаващи опасност от некоректно разработване на регионалната политика;

- липса на финансови средства за държавно въздействие  в сферата на възможното  регионално развитие;

- липса на опит в приложението на мерките на пазарно-ориентирана регионална политика.

В подкрепа на разширяването на регионалната политика се открояват следните доводи:

- острата териториална диференциация в хода и в резултат на процесите на преход и криза и появата на региони на ръба на оцеляване;

- изключително слабата териториална мобилност на трудовите ресурси в сравнение с други страни;

- новите предизвикателства, резултиращи от смяната на геополитическата ситуация на България, на Балканите и т.н.

В собствен план регионалната политика следва да реши следните дилеми, голяма част от които са резултиращи от приетите постановки на макроикономическата политика.

Дилемата за регионална центрацизация или децентрализация и местно самоуправление.

Централизираното управление в условията на криза и на децентрализираното управление в условията на демокрация в подготовката и приемането на много нормативни документи по определени сектори (напр. образование и др.), заложените в тях нормативни положения се конфронтират с принципите на местно самоуправление.

Към тази дилема се отнасят и въпросите, свързани със системата на административно-териториалното устройство на страната, включваща отделните равнища и критериите за тяхното формиране, като се търси необходимия баланс, както в размера и звенността на системата, така и в правата и задълженията на отделните й равнища, подкрепени с необходимите финансови източници.

Силни или слаби региони

Обект на регионалната политика е един малко традиционен по форма, но съвременен по значение подход — икономическото райониране. При новите условия този подход означава, че конкретни регионални програми могат и следва да бъдат „привързани“ към точно определени райони, актуални от гледна точка на икономическо и социално развитие. Това от своя страна  налага да се извърши вертикално разчленяване на районите с цел да се разкрие степента на икономически връзки между тях, да се определят зоните на гравитация и ролята на големите селища и отделни селищни структури в тяхното функциониране, да се извърши типология в зависимост от целите на регионалната политика. От особено значение в този аспект е правилното типизиране и функциониране на районите въз основа на концепцията за полюсното развитие в съответствие с националната и регионалната специфика. За всяка страна може да се разкрият съответните типове райони: хипертрофирани, силно индустриализирани, слабо индустриализирани, високо урбанизирани, райони с доминиращи малки населени места и дисперсна локализация на населението, транспортни райони, райони с периферна икономика, специфични функционални райони (аграрни, индустриални, туристически, планински) и др. и да се провежда съответната регионална политика.

Опитът на западноевропейските страни в провеждането на регионалната политика чрез механизмите на районирането показва, че голямото типологично многообразие на районите може да бъде систематизирано в три основни типа: слабо индустриализирани райони, към които се провежда префенциална регионална политика и ускорена инвестиционна дейност; депресивни райони,  които се нуждаят от преструктуриране на индустрията и отраслите въз основа на ускорена инвестиционна политика и високо-урбанизирани индустриални райони, при които следва да се провежда политика на ограничения, забрани и антиикономически стимули от гледна точка на целите за тяхното икономическо развитие.

В условията на нашата страна трудно могат да се посочат райони, притежаващи достачен потенциал за излизане от кризата. В същото време има райони в критично състояние, които следва да бъдат обект на държавно въздействие с оглед да се предотврати пълното им деструктуриране.

В условията на силно ограничените ресурси, кои райони следва да бъдат обект на държавната регионална политика: тези, които с известно подпомагане могат да се измъкнат от кризата и чрез тяхното динамично развитие да се натрупат средства за преразпределение и в слабо развитите и търпящи трудности райони; или обект на тази политика следва да бъдат тъй наречените проблемни райони.

Във връзка е интересно да се отбележат предприетите мерки за регионална политика на страна като Унгария. Унгария заложи на политика, основно насочена към критичните райони. Критериите за тяхното определяне бяха равнището на безработица и ниска степен на общо развитие. За целта бе създаден и Специален фонд за регионално развитие, финансиращ проекти при облекчени условия за развитие на тези райони. Наблюдава се тенденция не на смяна на регионалните приоритети, но на включване в тези приоритети с предимство на районите, които имат потенциал за развитие и могат да се превърнат в двигатели на това развитие.

Пряко въздействие върху икономическото развитие или въздействие по линията на създаване на общите условия на развитието като инфраструктура и др.

Прякото въздействие върху икономическото развитие, когато включва данъчни облекчения и ограничено субсидиране на изгражданите нови работни места, обикновено изисква по-малки средства, отколкото разходите, необходими за изграждането на съвременна инфраструктурна конкурентноспособност на разглежданата локализация, изглеждаща по-сигурно като краен резултат.

Инвестициите в инфраструктурата са по-капиталоемки, но по-дълговременни и ефективни в съвременните условия. Една добра инфраструктура е способна сама да привлече частния капитал в т.ч. и чуждестранен.

Сегашни разходи или бъдещи инвестиции

Икономическата ситуация на страната доведе до силно стесняване на местните бюджети. Алтернативата как да се похарчат тези бюджети — за потребности или за подобряване на локалната инфраструктура, обучение и други дълговременни мерки е символична. Натискът на потребности в силно ограничените финансови условия на страната побеждава създаването на по-добри бъдещи условия.

Има определени райони, в които икономическите процеси са изключително трудни. Какво следва  да бъде направено, за да могат регионите да преодолеят икономическия упадък и социалното унищожение. Въпросите, свързани с оцеляването на определени региони са драматични — а именно поддържането на минимално равнище на базови структури като икономическа активност, заетост, здравеопазване, образование и други.

Чужд капитал

Регионалният модел на чуждите инвестиции в страната са териториално разположени в населените места по големите транспортни оси, най-много в София и Пловдив, а така също турски и гръцки капитали се  концентрират в южните гранични райони.

В регионален план чуждият капитал е от голямо значение за местното развитие: създава нови работни места, увеличава местното търсене, местния доход, и т.н.

Могат да се посочат много примери на усилия, предприети от местните власти за привличане на чужди инвестиции, без значение от реализираните резултати, които са твърде ограничени в сравнение с надеждите и желанията. В тази връзка като положителен резултат на регионалната политика през последните години следва да се отбележи дадения тласък на процесите за трансгранично сътрудничество.

Въз основа на формулираните основни черти и подходи на регионалната политика за условията на нашата страна на настоящия етап и в близка перспектива такива подходи и механизми могат да бъдат:

• създаването на регионален компонент в съвременното икономическо законодателство, което реално ще съдейства за провеждане на националната регионална политика

• провеждане на перспективна регионална политика, т.е. съблюдаване на принципите на ефективността при разработването на инвестционната и икономическата компоненти на регионалната политика. Регионалните преференции в промоцирането на регионалното развитие следва да имат за фокус  районите с най-висок потенциал за развитие, като успоредно с това следва да се предприемат и спешни мерки включващи регионални помощи за критичните райони. Това означава подпомагане и приоритетно развитие на райони, които могат да се превърнат в локомотиви на прогреса и развитието, а така също на жизнени проекти в районите с изключителни трудности при подходящо дозиране на инфраструктурни, икономически и социални мерки.

• провеждане на интегрирана регионална политика. Необходимостта от създаване на интегриран подход към секторните и регионалните аспекти предизвика решението на Правителството за разработване на Национална стратегия за териториално развитие Република България. Това е нов модерен документ, в който основен принцип е интеграцията и координацията на секторната и регионална политика.

• провеждане на регионална политика в национален, регионален и интернационален план, базираща се на естествените и стратегически предимства и съчeтание от локализационни фактори, на които е конкретното отчитане на транспортния фактор, свързано с географското положение на България (периферно за Европа, но на границата на два континента).

• провеждане на ориентирана към Европа и света регионална политика:

- отчитане на европейските стандарти при определянето на новите райони на страната, които следва да са достаъчно силни да провеждат собствена политика за развитие, както и да бъдат икономически конкурентноспособни, не само в национален, но и в интернационален контекст. Което означава развитие на процесите на трансгранично сътрудничество и създаване на благоприятна среда за чужди инвестиции и използването на съвременни регионални стимули при реализиране на тази политика, в която да попадат капиталови субсидии за инфраструктурни обекти.

2. Функционална и институционална основа на регионалната политика.

В областта на институционалните реформи — МТРС (сега МРРБ) осъзнава, че създаването на нова управленска инфраструктура от държавни, регионални, местни и неформални институционални структури е в основата на промяната на политиката на прехода от централизирано към децентрализирано развитие. Първостепенно значение за осигуряване постигането на целите на регионалната политика има изграждането на функционираща институционална структура, способна да осъществява интегрирана политика на регионално развитие и доразвиването на инструментариума на регионалното развитие. държавното управление на този етап страда от липсата на координация в реализация на секторната политика в областта на индустрията, транспорта, земеделието, опазването на околната среда и пр., които по същество се реализират в конкретната територия на страната. регионалната политика, която се опитва да провежда МТРС се стреми към интегриране на тези усилия.

регионалната политика до голяма степен се изразява в координирането (интегрирането)   на секторните политики и действия и на политиките и действията, осъществявани на различни равнища.

основните инструменти за осъществяване на координацията на секторните пoлитики  в регионален аспект са:

- Съветът за регионално развитие към Министерския съвет — който е инструмент, от една страна, за координиране на секторните политики, както и за пряка връзка между централната администрация, районите за планиране, и областите;

- централното координационнo звено по Специалната подготвителна програма за структурните фондове на Европейския съюз в България — за изготвянето на Националния план за икономическо развитие и за мерките, финансирани чрез предприсъединителните фондове на Европейския съюз;

- областните съвети за развитие — като инструмент за координация и партньорство между деконцентрираните (областните структури на централните ведомства, общините и неправителствения сектор.).

Съобразно спецификата на всяка отделна държава, както и на нашата страна, съвременен подход в осъществяването на регионалната политика е създаването на национален фонд „Регионално развитие“. Той успешно може да бъде съчетан с разработването и реализирането на национална регионална стратегия, обоснована на концепциите на националната регионална политика. Един такъв фонд, както и системата от различни други специфични регионални фондове е възможно да изградят държавно-финансова база за реализация на националната регионална политика към определени територии, селища и региони в страната, които се нуждаят от стимулиране на икономическия растеж.

Създаването на национален фонд за регионално развитие е свързано и произтича от необходимостта от нова регионална политика. Нейното нормативно регламентиране се мотивира с изпълнение на конституционните изисквания, залегнали в чл. 20 на Конституцията на Република България,  където се прокламира необходимостта „държавата да създава условия за балансирано развитие на отделните региони на страната и подпомагане на териториалните органи и дейности чрез свoята кредитна и инвестиционна политика“ и чл. 141 (3), който гласи че „държавата чрез средствата на бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините“.

националният фонд  регионално развитие (НФРР) е замислен като един от специфичните механизми за формиране, разпределение и използване на определени финансови ресурси, със цел държавно регулиране на регионалното развитие. Зоната на действие на НФРР на сегашния етап от развитието на страната, следва да обхваща районите в критично социално-икономическо състояние.

Главните аргументи за посочения обхват на действие на НФРР са свързани със следното:

- необходимостта от намаляване миграцията на населението към икономически развитите и стабилни райони на страната, която задълбочава решаването на социално-икономическите им проблеми;

- за повторното усвояване на обезлюдените и икономически деструктурирани райони в бъдеще ще бъдат необходими значително повече средства;

- предотвратяването на емиграцията на младо и образовано население от страната;

- избягването и потушаването на конфликти на социална, трудова и етническа основа;

- търсенето на по-дългосрочни ефекти за противодействие на обективно сложилата се тенденция към изкривяване на структурата, на разходите на общините, където превес пред инвестиционните разходи имат разходите за текуща издръжка, а в тях — преобладават средствата за работна заплата. Това  е структура, формирана в условията на рестриктивна бюджетна политика, която обаче почти е изчерпила своя потенциал, води до колапс в съответните сектори, особено в социалната сфера и ги заплашва с цялостно деструктуриране.

НФРР има за цел да осигури държавно регулиране чрез финансово подпомагане на инвестиционни инициативи в райони в критично социално и икономическо състояние. държавното регулиране чрез финансово-кредитни механизми е елемент на националната регионална политика и е насочено към:

- коригиране на последствията от секторната политика и отрасловите въздействия, водещи до регионални диспропорции;

- забавяне и спиране на спада в местната икономика и предотвратяване на нейното по-нататъшно деструктириране;

- стимулиране (подпомагане) развитието на преспективни производства и дейности с оглед реструктурирането и възможното диверсифициране на икономиката на районите в критично състояние;

- стимулиране разкриването на нови работни места и намаляване на безработицата;

- създаване на икономически и инфраструктурни условия за привличане на инвестиции от други райони и от чужбина;

- създаване на икономически и други условия за намаляване на бюджетния дефицит на общините;

- спиране на миграцията, депопулацията, решаване на остри социални проблеми и смекчаване на бедността.

Като институция провеждаща националната регионална политика е рационално фондът да се създаде към Министерството на териториалното развитие и строителството. С оглед опростяване процеса на вземане на решения се предлага той да има еднозвенна система на управление — Управителен съвет, който избира и назначава Изпълнителен директор.

Вариантът, при който Управителният съвет на НФРР включва страните, участващи в Междуведомствения съвет за регионално развитие и местно самоуправление, ще направи този орган реално действащ, а не само консултативен. Възприемането на този подход предполага Председателят на Управителния съвет да се назначава от Председателя на Министерския съвет.

Управителният съвет взема решения, касаещи провежданата политика от Фонда, определяне на районите за подпомагане, приоритетните сфери на финансиране, разпределението на квотите по направления и др.

Изпълнителният директор и Членовете на Изпълнителния съвет се назначават от Управителния съвет. Изпълнителният съвет осъществява оперативната дейност  по функционирането нa Фонда и e отговoрен за нея. Той взема окончателно решение за финансиране на отделните проекти.

С оглед деконцентриране на функциите по управление на Фонда е рационално Областните администрации да използват предварително  отсяване и оценка на представените от съответните общини проекти, както и контрола по тяхната реализация.

особено важен елемент на реформата е стимулиране създаването на Агенциите за регионално развитие. системата за централизирано управление на икономиката, беше в основата на твърде голямата концентрация на институциите, които имаха делегирани правомощия да вземат решения за развитието на териториалните общности. Със съдействието на програмата ФАР през 1993 година се реализираха два пилотни проекта — за изграждане на две агенции за регионално развитие в района на Смолян, където са включени 11 общини и в района на Бургас. Независимо, че процесите вървят трудно поради редица нерешени въпроси,  включително и на държавно ниво, Министерството на териториалното развитие и строителството ще подкрепя политиката за създаване и развитие на мрежа от агенции за регионално  развитие. съществуват редица нерешени проблеми свързани с учредяването, финасирането, начина на участие на общините, функциите и юридическият им статут, ролята им за развитието на региона и възможностите им за подпомагане развитието на малките и средни предприятия. Желанието за бърз ефект от тяхната дейност води до разочарование и до известна степен песимизъм, относно възможността агенциите да се превърнат в двигател на промяната в местното развитие. Идеята учредените агенции да бъдат съпътствани със създаване на регионални инвестиционни компании е добра, но съществуват и редица проблеми относно намиране на финансови ресурси в условията на общ бюджетен дефицит, отсъствие на финансова автономия на общините, усложнената система при вземане на решения от кмета на общината, неуредените въпроси, свързани с разграничаване на общинската  от държавната собственост.

В програмите на Европейския съюз агенциите за регионално развитие заемат особено важно място. Съществува Западноевропейска асоциация на агенциите за регионално развитие, по чиято инициатива започна реализацията на специализиран проект,  с основна цел да бъде подпомогната дейността на агенциите за регионално развитие в страните от Централна и Източна Европа, чрез създаване на така наречената мрежа РЕСО.

Програмата ФАР представлява съдействие от ЕС за българското правителство, което определя структурата на координация и управление на програмата в България. На територията на Република България към съответните ведомства функционират групи за управление на проектите. В тези групи участват както чуждестранни експерти, така и експерти от българска страна. функционално групите са на подчинение на всяко от ведомствата. От 1993  година с решение на МС е създадено звено за национална координация  в рамките на Междуведомственатa комисия по въпросите на европейската интеграция.

В светлината на асоцииране на България в ЕС един от основните приоритети на нашата страна в близките 10 години, програмата ФАР се приема като един от инструментите за осъществяването на този приоритет. Това определя необходимостта от национална координация в Междуведомственната комисия по въпросите на европейската интеграция. Координацията на съдействието по Програма ФАР както и на цялостната работа по определяне на стратегията на асоциирането се извършва със застъпничеството на делегацията на ЕС. Многонационалната   координация поддържа връзки с групите за управление на проектите, като им оказва съдействие за получаване на необходимата за тях информация.

Бъдещите приоритетни области на Програма ФАР в България се очертават в следната рамка: трансгранично сътрудничество, човешки ресурси,  заетост и социална политика, инфраструктура, и институционална реформа. По отношение на човешките ресурси заетостта и развитието на социалната политика се предвижда подкрепа на висшето образование, по програмата TEMPUS, както и преструктуриране на българската наука и здравеопазването. Разработките в различните сектори ще представляват приоритетно насочване на различните видове дейност.  инфраструктурата изисква дейности в областта на енергетиката, телекомуникациите, околната среда и транспорта. специално внимание ще се отделя на проекти, които биха привлекли инвестиции от страна на международните финансови институции като ЕБВР, ЕИБ, Световна банка и др.

необходимо е да се подчертае, че програма ФАР действа по основния принцип за оказване на съдействие на българското правителство, което решава проблеми от общонационален характер. Тепърва програмата започва  да придобива регионален характер и да заделя средства за развитие на отделните райони.

интерес представлява за отделните райони програмите REDEV и новата инициатива за трансгранично сътрудничество.

По последни данни на Комисията на ЕС се разработват детайли на инициатива на ЕП и с бъдещо регламентирано действие. Тази инициатива е популярна в България като ИНТЕРРЕГ, и е програма за вътрешно регионално развитие на страните от ЕС.

През 1990 година е приета програма  ИНТЕРРЕГ на ЕС за граничните райони. Целта е подпомагане на външните и вътрешни гранични райони за преодоляване на специфичните  проблеми в развитието им и разликите в жизнения стандарт на местното население, които произлизат от тяхната относителна отдалеченост от националните икономически центрове и от ЕС.

Оперативните програми ИНТЕРРЕГ се финасират съвместно от Държавите-членки и структурните фондове на ЕС, като:

- Европейски фонд за регионално развитие (ERDF-FEDER), насочен към преодоляване дисбалансите в развитието на регионите от Съюза, най-общо цели засилване на икономическия потенциал,  големите структурни промени и създаването на работни места;

- Европейски социален фонд (ESF), насочен към създаване на нови работни места, професионална подготовка на безработни младежи;

- Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, насочен към модернизиране на фермерски услуги и селски райони;

Трансграничното коопериране се осъществява главно чрез съвместни инициативи и програми на местни и регионални власти с активното участие на населението за разрешаване на общи социално-икономически проблеми.

международните институционални структури, които имат отношение към трансграничното сътрудничество са следните:

- Асоциация на Европейските гранични региони;

- Асамблея на районите в Европа;

- Дирекция регионална политика на Комисията на ЕС;

- Дирекция външни връзки на ЕС.

За партньорство в интеррегионалното сътрудничество се подготвя и Република България. Чрез плановите задачи на управление  „Регионално развитие“ при МТРС бе инициирано комплексно изследване на състоянието, проблемите и възможностите за бъдещо развитие на нашите крайгранични региони. резултатите и предложенията с набелязване на някои приоритети и необходими програмни действия за социално-икономическо развитие от взаимен интерес със съседните ни държави бяха обобщени в националния доклад „СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО“. За целта едно от важните условия е определянето на необходимите организационни и институционални предпоставки и дадености за разгръщане на тези контакти, разработване на съвместни програми и проекти за социално-икономическо и културно развитие, създаване възможност за развитие на децентрализацията и деконцентрацията на управление в прехода от централизирано към демократично управление. В този смисъл се търси по-ефективен механизъм за трансгранично коопериране в координацията между фиксираните по програми ФАР и ИНТЕРРЕГ .

В условията на централизирано управление доброволното асоцииране на общините е основен елемент за създаване на регионални структури от типа на така наречените еврорегиони с шансове за получаване на бъдеща подкрепа от ЕС. В Република България са създадени няколко подобни асоциации — на Черноморските общини, Дунавските общини, Родопските общини, общините от поречието на река Места. Асоциациите имат преди всичко идеална цел, но и добри възможности да получат финансова подкрепа от международните фондове, които подкрепят демократичните преобразования в страните в преход към демократично управление.

Засега Република България не може да се възползва ефективно от подкрепата на международните организации в областта на местното самоуправление поради факта, че няма Национална асоциация на общините. Например, в двустранната спогодба между правителството на България и Кралство Дания  бе подписан специален текст, в който бе обоснована бъдещата възможност общините в България да се възползват от финансовата подкрепа на Датския фонд „Демокрация“. Подобни възможности би следвало да намерят приоритет в практическата реализация на регионалното развитие в България.

3. Законодателна основа за провеждане на регионалната политика и регулиране развитието на районите

В последните няколко години в страната протича интензивна законотворческа дейност, свързана с разработване на редица нови и актуализация на съществуващи закони и други нормативно-правни документи. Целта е нормативно-правната система на обществото да бъде поставена в адекватно състояние на промените, които протичат в него. Извършващите се реформи в стопанската и социалната сфери изискват и съответното нормативно осигуряване. То засяга и промените в развитието и устройството на територията.

Едни от индикаторите за кризисното състояние, в което се намира регионалното развитие на страната са формиралите се критични диспропорции и дисбалансите между потенциала на територията и възможностите за неговото ефективно усвояване. Развитието на територията и устройството на жизнената среда, в която се осъществява цялата човешка дейност трудно могат да бъдат реализирани с подходите и механизмите на досега провежданата териториална политика. Новите цели, принципи и подходи, новата философия на териториалното развитие в условията на преход от централизирана, планова към пазарно-ориентирана икономика изискват и качествено нова политика. Това намерение трудно би получило практическа реализация без да бъдат извършени съответни реформи в регионалното развитие и в устройството на територията.

качествените промени в провежданата политика за регионалното развитие е свързана с реализацията на качествено нови цели и функции с използването на специфични регулатори и механизми, с появата на система от формални и неформални институционални структури, реализиращи  тази политика.

В тази връзка възниква въпросът кои са основните аргументи за нормативно-правното законово осигуряване на новия тип политика за регионално развитие в условията на прехода и след това.

• Регионалното развитие се свързва с потребността от друг вид организация, както на националната територия, така и на отделните региони на основата на изявените икономически, социални, екологически и други условия и дадености. Важна предпоставка за новото по своя характер развитие и устройване на територията — обект на реформата в регионалното развитие и на политиката, с която то се реализира е нормативно-правното му осигуряване.

политиката за регионално развитие в условията на прехода предполага определена регламентация на взаимоотношенията на всички субекти, които имат отношение към териториалните процеси. Това са както органите на държавната власт, органите нa местното самоуправление, така също неформалните регионални структури и частния капитал. политиката, с която се регулира регионалното развитие трябва да борави с определена система от механизми (нормативно-правни, икономически, социални) с предназначение да дисциплинират по някакъв начин взаимовръзките и взаимоотношенията между посочените субекти.

• Наличието на определен нормативно-правен вакуум,  в който се реализират опитите за провеждане на регионалната политика. Досега действащата законова и свързаната с нея подзаконова нормативно-правна уредба се оказа непригодна за нуждите на регионалното развитие в прехода към пазарно-ориентираното стопанство. Причините за това състояние се крият в :

- липсата на законодателство специализирано за нуждите на регионалното развитие. Опитите и намеренията за използване на действащия закон за териториално и селищно устройство, както и на някои от материално-правните закони (за горите, за водите, за селскостопанските земи и др.) и за целите на регионалното развитие се оказват не много удачни и целесъобразни. С тях не се удовлетворяват изцяло специфичните нужди на регионалното развитие и на политиката, с която то се регулира и управлява;

- философията на съществуващата законова уредба имаща някакво отношение към териториалните процеси е адекватна на принципите на досега реализирания модел на централизираната планова икономика. Отказът от този модел и ориентацията към един бъдещ модел на пазарно-ориентираното стопанство поставя качествено нови изисквания към нормативно-правната уредба. Тя трябва да бъде адекватна на новите обществено-икономически условия. В прехода към пазарното стопанство  при наличието на неяснота или на неукрепналост на обектите и на субектите на регионалното развитие законовата му  уредба, трябва да регламентира алтернативи на централизираните планови методи. Те трябва да предлагат различни възможности за осъществяване на равноправни отношения между държавния, обществения и частния сектор.

При законодателното осигуряване на политиката за регионално развитие се очертават два основни подхода:

Първият е свързан с уреждане на нормативно-правните отношения между субектите, реализиращи политиката за регионално развитие с един общ закон. Идеята в този нормативен документ да намерят място основните принципи на нормативната уредба, регламентиращи развитието на националната територия и отделните региони на страната е реализирана. С неговото приложение се преследват цели за осигуряване на общата рамкова основа на държавната политика, произтичаща от конституционната постановка за балансирано развитие на отделни райони на страната;

Вторият подход предполага разработване на система от тясно специализирани закони  за развитие на отделни региони в страната. Мотивите за появата на тъй наречените „конкретни“ регионални закони се свързват с необходимостта от:

- по-голяма изчерпателност нa механизмите и регулаторите, прилагани при политиката за регионално развитие, като в крайна сметка се отчита и спецификата на проблемния регион — обект на закона;

- подробна и конкретна законова регламентация на правомощията и функциите на институционалните звена, на физическите и юридическите лица, при провеждане на политиката в регионалните единици;

- неотложни, нетърпящи отлагане във времето, действия за регулиране на териториалните процеси в регионите, обособени на проблемен принцип — Черноморското крайбрежие, планински райони, гранични райони, депресивни райони и др.

Двата принципни подхода за осъществяване на законодателното обез-печаване на политиката за регионално развитие, така както са формулирани предполагат определена зависимост между тях. Общият закон за регионално развитие очертава нормативно-правната рамка на провежданата политика. На основата на най-общите принципи на нормативната уредба в разглежданата област се очертават взаимоотношенията, правата и институциите „държавни, регионални, неформални и др.“ За идентификация на процесите, протичащи в националната територия и регионите и регулирането им, с оглед поставените цели на политиката за регионално развитие. С правните норми на общия закон за регионално развитие не се решават конкретните проблеми на регионите, формирани на проблемен принцип . Следователно специализираните закони допълват общия регионален закон.

въпрос свързан с прилагането на съответен методически подход при разработване на регионалните закони засяга ситуирането им в цялостната нормативно-правна уредба на обществото. редица правни постановки, имащи отношение към развитието на територията, се уреждат макар и частично, със съществуващото законодателство. Този момент би трябвало да се отчита при изясняване на философията на новоразработваните проекти на регионалните закони. Нормативно-правната уредба на политиката за регионално развитие трябва да бъде адекватна на основните постановки на Конституцията на Република България и на системата от действащи закони, с които се уреждат най-важните взаимоотношения в обществото.

Изхождайки от важността на проблемите за нормативно-правното осигуряване на провежданата регионална политика са направени и първите практически стъпки. Инициатор на тези действия е държавният орган, осъществяващ координацията на политиката за регионално развитие, а именно: Министерството на териториалното развитие и строителството, което има право на законодателна инициатива:

  През март 1999 година Народното събрание на Република България прие Закон за регионалното развитие (ДВ, бр.26, 1999 г.), който регламентира органите за управление на регионалното развитие, видовете планови документи за регионално развитие, тяхното съдържание и сроковете за разработване, както и ресурсното му осигуряване. В изпълнение на закона правителството определи критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват и прие Правилник за организацията и дейността на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и на областните съвети за регионално развитие.

• Разработване на проекти на два частни, специализирани закона — „Закон за планиране и устройство на Черноморското крайбрежие“ и „Закон за развитие на планинските райони“.

 


Глава втора

Регионалната  политика  във Варненска област — състояние, задачи, условия за провеждане

1. Географски фактори и природни ресурси, определящи регионалните особености на областта

Територията на Варненска област съчетава благоприятна естествена и антропогенна среда с богати и разнообразни природо-географски, икономически, социално-демографски, екологични и инфраструктурни характеристики. Тя заема централно място в Черноморския район на България, което определя възможностите й за развитие на активни интеграционни взаимодействия със съседните две крайбрежни области — на север с Добричка област и в южна посока с Бургаска област.

Варненска област  обхваща 3.5% от територията на страната, 19.3% от тази на Североизточния район за планиране, 19.6% от територията на Причерно-морския район, т.е. от общата територия на четирите области, които са активно свързани с Черно море — Варненска, Бургаска, Добричка и Шуменска, и 23.5% от територията на трите области, прилежащи на морето — Варненска, Бургаска и Добричка.

По данни от Националните параметри за 1997 г. общата численост на населението Варненска област се нарежда на трето място между 28-те области в страната  — 446 711 души. Те представляват 5.4% от цялото население на България, 32.8% от населението на Североизточния район за планиране, 33.8% от общото население на четирите области от Причерноморския район и 40.4% от населението на трите крайбрежни области. Гъстотата на населението  е 116.5 души на кв. км, т.е. най-висока след област София-град и след Пловдивска област и 1.56 по-висока от средната за страната.

В границите на областната територия са разположени общо 158 населени места, от които 10 града и 148 села от различна категория и функционална принадлежност. В националната селищна мрежа Варненска област участва с близо 3% от населените места, в Североизточния район за планиране — 16.8%,  а в обсега на Причерноморския район и черноморските крайбрежни области — съответно с 20.2% и 25.1%. Степента на урбанизация поставя областта на трето място със 79.5% градско население, т.е. тя е над средното равнище със съотношение между градско и селско население както следва: за България — 68 : 32 ; за Варненска област — 79.5 : 20.5; за Североизточния район за планиране — 62.3 : 37.7; за Причерноморския район — 70.8 : 29.2 и за черноморските области — 72.1 : 27.9.

В пространствения обхват на Варненска област е формирано и функционално утвърдено едно от първите в страната агломерационни образувания с ясно проявена промишлено-транспортна и селищна обособеност по направлението Варна-Девня-Провадия и с по-нататъшно развитие в две географски оси: едната в посока Шумен и Търговище, а другата — в посока Разград-Русе. Налице са и някои привлекателни идеи, проучвания и разработки с реална изпълнимост във времето напред, отнасящи се до инфраструктурни обекти със стопанска и транспортна значимост за областта и за цялата територия на Североизточния район  за планиране. Между тях са: безмитна зона, плавателен канал Русе-Варна, пътна връзка север-юг в крайбрежна зона с трансгранично развитие и др., които от своя страна биха активизирали интеграционните процеси в двете направления.

На територията на Варненска област е формирана и функционираща още една, перпендикулярна на първата, агломерационна ос в крайбрежната зона в посока „север-юг“, следваща очертанията на крайморската брегова линия и простираща се в дълбочина до 5 км.

Двете взаимноперпендикулярни оси на урбанизация са с  различаващи се, почти противоположни функционални характеристики и устройствени изисквания. Първата e с преобладаващи промишлено-транспортни функции, а втората — с приоритетно развитие на курортно-туристически и лечебно-оздравителни функции, са с „пресечна точка“ територията на община Варна.

В границите на областната територия са включени 12 общини, които са 4.6% от всички общини в  България, 24.5% от тези в Североизточния район за планиране, 27.9% от общините в Причерноморсклия район и 36.4% от 33-те общини в крайморските области — Варненска, Бургаска, Добричка. според техните функционално-икономически особености, степента им на развитие, равнището на инфраструктурната изграденост и инвестиционната привлекателност общините могат да бъдат диференцирани в две основни групи, обединяващи по 6 общини:

първа група„черноморски общини“, чиято територия граничи с Черно море или има пряк достъп до него: Варна, Аксаково, Белослав, Аврен, Долни чифлик и Бяла. В тази група влизат общини с висока степен на развитие и полифункционална икономическа структура, широко и активно притегателно поле за инвестиционна и предприемаческа дейност, с традиционно утвърдени приоритети в развитието на промишлеността, транспорта и туризма;

втора група„периферни общини“ (вътрешно-териториални общини), разположени в дълбочина на областната територия: Суворово, Вълчи дол, Ветрино, Провадия, Девня и Дългопол. Тази група обединява общини с предимно аграрен и промишлено-аграрен характер. Тя е с ограничено поле на влияние, ниска привлекателност за инвестиране в производствена и друга дейност, с липса на икономическа среда за предприемачество и бизнес, но с потенциал за превръщане в активен стопански хинтерланд на останалата част от областната територия, респ. на черноморските общини.

Всички тези особености на Варненска област и на общините в нейните граници в голяма степен очертават посоките на бъдещите икономически, социални, екологични и инфраструктурни приоритети, на потребностите от повишаване или създаване на инвестиционна среда за привличане на капитали  от различни източници с оглед влагането им в дейности и обекти с регионален или междуобщински териториално-функционален обхват.

Природните условия и видимите качества на естествената среда в областната територия са добре известни не само на професионално ангажираните специалисти в нейното изследване, разумно използване и управление, но и на обществеността в района, страната и извън нея. Това обстоятелство намалява необходимостта  от по-широкото й представяне извън оценката за процесите и промените, които са логичен резултат от реформата в цялата обществено-политическа, икономическа, институционална и управленска система на Република България върху основата на адекватното им административно-териториално преустройство.

Черно море, като природен фактор и естествен ресурс с огромно икономическо влияние и почти неограничена притегателна сила, с голяма инвестиционна атрактивност и капиталова привлекателност, е все още недостатъчно приобщено към антропогенните дейности на сушата, особено в прилежащата му крайбрежна територия. С изключение се ползват очертаващите 200-метровата ивица и отчасти 5-километровата зона, които са с най-висока степен на инвестиционна концентрация във всички сфери, сектори и отрасли — стопански, социални, инфраструктурни.

Независимо от наличието на това природно богатство и неговото доминиращо присъствие в развитието на областната територия, участието му се проявява със стъпаловидна сила на влияние в дълбочина — много голяма в крайморските общини и в ограниченото пространство на агломерираната територия между центровете на най-активна гравитация — Варна, Девня, Белослав и отчасти Провадия и по-малка или даже с несъизмерими величини в „периферните“ общини, т.е. тези, които нямат достатъчно добре осигурен достъп до морето и морските дейности. В същото време в нелогично и недопустимо да останат извън управленско внимание и действията за ограничаване (чрез икономическа намеса и инвестиционно активизиране) на ясно изразените процеси на обезлюдяване и стопанско деградиране на общините Аксаково и Аврен.

Областната територия обхваща части от Дунавската равнина и Предбалкана, които в голяма степен определят разнообразието на релефа — обширна низина между Франгенското и Авренското плата, от двете страни на Варненския лиман и канала  „море-езеро“ и с неособено раздвижен, хълмистоплатовиден и нископланински релеф е обширната част, заета от Добруджанското плато с каньоновидната долина на р. Батова при община Аксаково. Тази релефна конфигурация е фактор с различна роля и влияние върху микроклиматичните характеристики на района — от типично морски за крайбрежната зона с доста дълбоко проникване към сушата, във вътрешността на областта, където преминава в умереноконтинентален и континентален  главно в платовидната част и крайните територии на общините от периферията на областта. Само община Ветрино се отличава със сравнително по-неблагоприятен  климат поради преобладаващите силни северни ветрове. Тези микроклиматични разновидности в областната територия са предпоставка както за формиране на съответстващата им отраслова специализация на селското стопанство,  така и за функционално-пространствената й  структура, устройство и развитие. Към тях следва да се прибави и почвената характеристика, която не се отличава с особено разнообразие в цялата областна територия. Почти във всички общини преобладават черноземите (карбонатни, типични, излужени, оподзолени ) — характериращи се с високо плодородие, подходящи за отглеждане на маслодайни и зърнени култури, и сивите горски почви (тъмносиви и светлосиви) главно в южните територии — с нееднакво естествено плодородие.

Полезните изкопаеми в границите на Варненска област я определят като „бедна“ — характеристика, която притежават всичките 12 общини. С известна популярност е находището на лечебна кал във Варненското езеро, газовото находище „Галата“, което е определено за промишлена експлоатация, термоминералните води в крайбрежната зона, характеризиращи се с перспективни запаси и експлоатационни характеристики. Наличието на глини и мергели за производство на машинни тухли, на чакъл и ломен камък в община Белослав. Не без стопанско  значение са и запасите от пясък, диатомитни глини за строителство и за циментовото производство и за керамзит в община Аксаково. Наличието на инертни материали, природен газ при община Аврен и ловни и риболовни ресурси в община Бяла. В общините Долни чифлик и Дългопол се добиват пясъци и чакъли за бетон, глини и мергели за тухли. Находищата от мергел, варовик, торф, строителни материали са характерни за община Девня. В община Суворово има богати залежи от варовик. влияние върху производствената специализация, на района оказват находищата на солен щок за содовото производство, край Провадия, както и др.

Едно от най-големите богатства на Варненска област в нейната крайбрежна част са пясъчните плажни ивици. Дължината на морската брегова линия е в границите на община Варна, община Аксаково, община Аврен и най-дългата крайбрежна плажна ивица при устието на реките Камчия и Фъндъклийска — община Долни чифлик.

Горските ресурси са разпространени предимно в южните предели на областта. С гори са покрити източните части на Стара планина. Преобладават широколистни видове. В крайбрежието, при устието на река Камчия растат лонгозни гори.

В централната част на областта и община Варна е разположен вторият по големина по протежение на държавната ни морска граница залив — Варненският. Богатство и ценност, като естествен ресурс в района на езерната система, са цветните растения от различен вид, част от които са застрашени — възлоцветна целина, оман и др.

Най-значителни естествени водоеми са Варненското и Белославското езера. През територията на областта преминават няколко реки, между които по-големи и известни са: р. Провадийска и р. Девнвнска, които се вливат в Белославското езеро; р. Батовска и р. Осеновска, минаващи през територията на община Аксаково; р. Камчия и р. Фъндъклийска, протичащи през община Долни чифлик, както и р. Луда Камчия и р. Голяма Камчия — през община Дългопол.

Водните ресурси са недостатъчни за потребностите на областта. Тук не протичат големи реки, но в речните долини, нивото на подпочвените води е по-високо. Това е позволило да се изградят редица помпени станции за поддържане на локални напоителни системи. За регулиране на водния отток са построени язовири на територията на общините Аксаково, Ветрино и Долни чифлик.

Открити са и термални, минерални води, които се използват в туристическите комплекси за комунални цели и за бутилиране.

Водите на карстовите извори край Девня имат локализационна функция.

 

Направената оценка на природните условия и естествените ресурси определят не само досегашното равнище и регионалната стопанска характеристика на Варненска област, но и нейното бъдещо икономическо развитие, териториално устройство и функционална организация. С нарастваща степен на широкото му и доминиращо влияние върху областната територия ще бъдат богатите ресурси на Черно море, силата му на природо-географски фактор за активизиране на морското стопанство и неговата определяща роля  в по-нататъшната секторна и отраслова структурна характеристика на националните икономически приоритети в този район.

2. Икономически, социални и екологични условия за развитие на Варненска област

2.1.  Икономически потенциал

Варненска област обхваща територия, която от гледна точка на националните интереси, е с изключително важно стратегическо  значение за страната, както поради натрупаното национално богатство, така и заради значимостта й в икономически и геостратегически план.

Основните фактори, както и традиционните, исторически утвърдили се, предпоставки, които оказват определящо влияние върху структурата на регионалното стопанство ще продължат да играят ролята на негови бъдещи параметри. Те са:

Природните условия и ресурси с известната им количествено-качествена характеристика: наличието на естествени водни запаси и енергийни източници, полезни изкопаеми, разнообразна почвена характеристика и релеф, висока атрактивност на крайбрежната ивица и др.;

Икономгеографското местоположение на областта в националната територия и преди всичко на основните промишлени, транспортни и културно-туристически центрове, благоприятстващи интегрираното им развитие и инфраструктурно осигуряване, изграждането на комуникационни системи с национално и регионално значение;

Функционално-структурното обединяване на населените места около градовете — икономически и административни центрове на областта (Варна, Девня, Провадия, Белослав и др.), формиращи високоурбанизирана среда за активизиране на икономическите и социални процеси в този район на страната;

Икономическата привлекателност на по-голямата част от територията за осъществяване на идеи, намерения и проекти в сферата на производството, туризма, транспорта, морското стопанство, техническата и социалната инфраструктура; растящата интензивност на производствените и потребителските връзки от страната и чужбина към крайбрежната територия;

 

Икономическите и техническите предпоставки, благоприятстващи създаването на комуникационно-транспортна система, на инженерно-технически условия, удовлетворяващи потребностите на регионалното и морското стопанство, на населението  и комуналното стопанство, както и за обслужване на трансконтиненталните и трансевропейски инфраструктурни направления, пресичащи националната територия и територията на областта.

Икономическият комплекс на областта обхваща онези стопански дейности и структури, които създават материалните блага и имат отношение към производството, разпределението и потреблението на стоково-материални ценности. Това са производствено-стопанските единици на територията на областта, които формират отраслите на производствената сфера.

В обхвата на икономическите дейности в района са включени всички отрасли на материалното производство. Независимо от ограничената територия на област-та, стопанската структура се доближава по своите пропорции до средната за страната. Това до голяма степен показва, че в района е налице ясно диферен-цирана икономика, която отразява националните тенденции и приоритети.

Общата характеристика на стопанския комплекс в областта се характеризира със:

стопанска специализация в областта  на промишлената, транспортно-комуникационната, селскостопанската и туристическата функции, която съответства на характера и спецификата на общинските потенциали;

диверсифицирана икономическа структура. Като цяло областта се отличава с многообразни икономически функции и производства. По-голямата част от общините също са носители на комплекс от икономически дейности, съобразени с техните потенциали (Варна, Девня, Белослав и др.). Изключение правят общините Аврен, Ветрино и др., за които е характерна  моноструктурност в икономическото им развитие;

икономическата структура в по-голямата част от общините е съвместима, не крие конфликти по отношение на съжителството на отделните отрасли и е съобразена с туризма и екологията.  Изключение в това отношение прави само Варненската агломерация Варна-Девня-Провадия.

2.1.1. Промишленост

При изследване потенциалите на областната икономика се вижда, че промишлеността е един от водещите отрасли. През 1997 година е произведена продукция за 1 001 201 млн. лв. Със 122 773 заети лица, а през 1998 година тя е за 1 137 960 млн. лв., което представлява 7.08% от тази за страната. През 1998 година (по посочения показател) водеща е преработващата промишленост с относителен дял 80.1%, следвана от промишлеността за производство и разпределение на електроенергия, газ и вода — 18%,  а с май-малък относителен дял е добивната промишленост — 1.9%. В обществения сектор (държавен и общински) това развитие е съответно: 58.1%, 39% и 2.9%. В частния сектор все още няма производство и разпределение на електроенергия, газ и вода, а добивната промишленост е с незначителният 1%, което показва, че той се съсредоточава и има силни позиции в преработващата промишленост .

За областта като цяло частният сектор е преобладаващ с 53.8%, а общественият е с 46.2% (за 1998 година) — по показателя „произведена продукция “ от промишлените предприятия и поделения. Той е водещ и при преработващата промишленост — с относителен дял 66.5%, докато при добивната промишленост е обратно — отстъпва на обществения сектор, който е с относителен дял 70.6%. производството и разпределението на електроенергия, газ и вода се осъществяват изцяло от обществения сектор.

промишлената структура на областта обхваща почти всички подотрасли  с изключение на: производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво и металургията — производство на черни и цветни метали, представени с широка номенклатура от производства, които имат национално, регионално и местно значение. Водещи отрасли на промишлеността през 1997 и 1998 година са производството на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна с относитени дялове 44.95% и 35.79% — по показателя „произведена продукция“, следван от производството на транспортни средства — съответно 19.77% и 25.5% относителен дял. След тях се нарежда производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия — 12.92% и 15.7% и на четвърто място е производството на изделия от неметални минерални суровини — с относителен дял 10.42% и 8.17%. С незначителен дял в общата производствена продукция за областта (до 1% или около него) са: кожарска, кожухарска и обувна индустрия, дървообработвателна, производство на каучукови и пластмасови изделия; производство на електротехнически машини и оборудване, производство на прецизна техника; други промишлени производства.

През 1998 година обществения сектор е с най-голям относителен дял на производството на транспортни средства и на производството на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна.

В частния сектор са изцяло: производството на текстил, текстилни изделия и трикотаж; производство на облекло и други шивашки изделия; дървообработването; производството на неметални минерални суровини, а производството на промишлена продукция от някои отрасли е от 80% до 100% в него, а именно: производството на електротехнически машини и оборудване; производството на прецизна техника; производството на целулоза, хартия, хартиени, полиграфически и издателски изделия, производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, производството на каучукови и пластмасови изделия, металолеенето, металообработването; производството на машини и оборудване.

Направеният анализ дава основание  за следните основни изводи:

- процесите на приватизация и преструктуриране на промишлеността в областта се развиват успешно;

- на частния сектор се дължат добрите икономически резултати, на него ще се разчита и в бъдеще.

 

териториалната концентрация и специализация на промишлеността по общини има следната характеристика:

община Аврен е селска община със слабо развита промишленост: предимно производство на хранителни продукти, напитки, тютюневи и други изделия (консервен цех в с. Аврен, мандра в с. Тръстиково, сладкарски цех в с. Китка, фурни за хляб) и изделия от други промишлени производства. По-голямата част е собствеността е частна, с изключение на мандрата в Тръстиково и фурните за хляб в селата Аврен и Садово, които са общински.

община Аксаково — произведената продукция в отраслите на промишлеността е 0.21% от тази на областта. Развити са три отрасъла: производство на хранителни продукти (с най-голям относителен дял в общинската промишленост  — 66.38%); производство на метални изделия, без машини и оборудване; производство на мебели и други промишлени производства. произведената продукция е изцяло от частния сектор — от пет предприятия.

Община Белослав — промишлеността е представена със седем отрасъла, които произвеждат 2.36% от продукцията в областта. С най-голям относителен дял е производството на продукти от неметални минерални суровини, а с най-малък — производството на хранителни продукти. общественият сектор е представен от три предприятия на отраслите: производство на метални изделия без машини и оборудване; производство на машини и домакински уреди; производство на мебели и други промишлени производства. Частният сектор, който е представен от шест предприятия, е водещ. Той обхваща: производството на хранителни продукти; производството на продукти от неметални суровини; производството на метални изделия и производството на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях.

община Бяла — много слабо развита промишленост, която е с относителен дял 0.1% от произведената продукция в областта. С производство на хранителни продукти и напитки, които са от частния сектор и от обществения сектор  „Белла“ ЕООД – гр. Бяла за производство на обувки, което е процес на приватизация.

община Варна — най-голямият промишлен център в областта. произведената продукция е 51.7% от тази на областта. Тя е представена от 13 предприятия на обществения сектор и 376 от частния. С най-голям относителен дял е преработващата промишленост — 79.58%, след която се нарежда производството и разпределението на електроенергия, газ и топлоенергия — 20.34%, а добивната промишленост, характерна с добив на нерудни материали, сол, суровини за химическото производство и торове е 1.08%. От преработващата промишленост с най-голямо значение е производството на транспортни средства (без автомобили), следвано от производството на хранителни продукти и с по-малък дял, производство на машини и домакински уреди, производство на напитки и др. С незначителен дял от нея е производството на кожи без косъм, изделия за пътуване, сарашки изделия и обувки — под 1.01%; обработката на кожухарски кожи и производство на изделия от тях, включително на кожено облекло; леене на метали; производство на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях; производство на каучукови и пластмасови изделия.

В обществения сектор с най-голям дял е производството на транспортни средства (без автомобилите) — 93.48%, а от частния — производството на хранителни продукти — 28.27% и производството на транспортни средства.

община Ветрино — отраслите на промишлеността в общината са два: производство на хранителни продукти и на метални изделия (без машини и оборудване). произведената от тях продукция е с незначителен дял от тази в областта — 0.13%. Двата отрасъла са представени от 5 предприятия на частния сектор.

община Вълчи дол — отраслите на промишлеността са представени от едно предприятие на обществения сектор за производство на каучукови и пластмасови изделия (без обувни), и едно от частния — производство на хранителни продукти. произведената промишлена продукция е с незначителен дял — 0,02% от тази в областта.

община Девня — вторият по значение промишлен център на областта. относителният дял на произведената промишлена продукция е 36.63% от тази в областта. Частния сектор е преобладаващ пред обществения сектор.

Добивната промишленост заема 0.48%, следват преработващата, производството и разпределението на електроенергия, газ и топлоенергия. От преработващата промишленост с най-голям дял е производството на химически продукти, а с най-малък — производството на каучукови и пластмасови изделия. И от обществения, и от частния сектор с най-голямо значение е производството на химически продукти.

община Долни чифлик — произведената промишлена продукция от предприятията на територията на общината е 0.34% от тази в областта и е само от частния сектор. Този малък относителен дял на произведената промишлена продукция се дължи на масов срив, закриване на филиални производства в селата и общинския център: Картонажен цех в с. Бърдарево, Шивашки цех в с. Рудни, Завод за производство на тухли в с. Нова Шипка, Цех на фабрика „Чайка“ – Варна в с. Солник, Цех за консервни продукти в с. Пчелник, Цех за производство на дамско бельо и Ментоварна в гр. Долни чифлик.

С най-голям дял е производството на дървен материал и изделия от него, а с най-малък — производството на химически продукти, от представените четири отрасъла на промишлеността в страната. Това производство е само от частния сектор.

община Дългопол — промишлеността в общината е представена от пет отрасъла, предприятията и поделенията на които произвеждат 0.15% от продукцията на областта. Частният сектор е доминиращ и е с относителен дял 96.83% пред обществения сектор, като последният е представен само от производството на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника. От частния сектор най-голямо значение за общинската промишленост има производството на метални изделия.

община Провадия — добивната промишленост и преработващата промишленост определят структурата на промишлеността в общината. Добивната промишленост е от обществения сектор, който освен нея, включва и едно предприятие от отрасъла за производство на машини и домакински уреди. От частния сектор с най-голямо значение е отрасълът за производство на хранителни продукти, представен от предприятията: „Слънчеви лъчи“ АД, „Провита“ АД, СД „Водолей“, „Деликат 69“ ООД и др., а с незначително влияние върху общинската икономика е производството на шивашки изделия — 0.76% относителен дял.

община Суворово — основна е добивната промишленост, а с незначителен дял е преработващата. преработващата промишленост, която е от частния сектор, има 0,05% относителен дял от тази в областта. С най-голям дял от нея е производството на дървен материал и изделия от него, а с най-малък — производството на химически продукти.

 

основните изводи, които се налагат от направения анализ на потенциала на областната икономика са:

- състоянието и развитието на промишлеността в общините Варна и Девня определят и ще продължават да определят облика на областната промишленост;

- под въздействието на пазарните процеси се получава срив на промишлеността и масово закриване на малки, нерентабилни предприятия и филиални производства, особено в селата, в повечето общини на областта. По този начин те се превръщат в чисто селски тип общини, т.е. само като източници на суровини без възможности за затваряне на технологичния цикъл „земя-краен продукт“;

- частният сектор все още няма необходимите стимули за промишлено производство в малките общини и по тази причина се концентрира в големите промишлени центрове — Варна и Девня.

В крайна сметка създаването на необходимата устойчивост на промишленото развитие на областта зависи от частния сектор, което предполага влагане на чуждестранни инвестиции в приватизираните от задгранични участници предприятия. За постигане на иновативност на промишлена структура, за продуктово и технологично преструктуриране, а оттам търсене и усвояване на нови пазарни ниши, е необходима и намесата на държавата за българския частен бизнес, вкл. малкия и средния бизнес.

2.1.2. Селско стопанство

Мястото на Варненска област в националната територия, Черноморския район и Североизточния район  за планиране се определя и от селското стопанствo, което е в основата на продоволствието на населението, суровинен източник за преработващата индустрия, икономически тил за туризма, износител на редица стоки и един от основните поминъци на населението. Тези му параметри на значение определят неговата подотраслова и производствена структура.

В областното селско стопанство са застъпени и развити растениевъдството и животновъдството, като водеща е ролята на първото.

растениевъдството включва почти всички основни групи — зърнени култури, технически култури, зеленчуци, фуражи и трайни насаждения. според посевните площи за 1998 година най-висок относителен дял заемат зърнените култури — 62.8%, следвани от техническите култури — 19.7%, фуражните култури — 8.2%, трайните насаждения — 5.2% и зеленчуците — 3.9%. Приблизително в такива относителни граници е и обемът на производството в отделните основни култури.

трябва да се отбележи, че се наблюдава тенденция за по-широко застъпване (под влияние на пазарните фактори) на пшеницата, слънчогледа, царевицата, ечемика и др. култури, за сметка на трайните насаждения, зеленчуците и фуражите.

животновъдството във Варненска област обхваща всички основни видове животни — говеда, овце, свине, птици, кози, зайци, пчели и т.н. Абстрахирайки се от относителността на съпоставяне между отделните видове животни може да се отбележи, че средногодишно през 1998 година най-голям е бил броят на овцете — 84 682, свинете — 60 903, говедата — 6 994 и т.н.

характеристиката на растениевъдството и животновъдството трябва да бъде свързана и с организационно-стопанските форми и тяхната собственост.  През последните години убедително се утвърждават частните стопанства, които произвеждат 99.4% от растениевъдната продукция и 99.7% от площите.

характеристиката на селското стопанство в областта може да бъде допълнена и с проблемите, които го съпътстват в периода на аграрната реформа, а именно:

- не са изяснени окончателно въпросите със собствеността на земята, режима на ползване, формите на стопанисване и др.;

- ниска е квалификацията на управляващите екипи в кооперациите, арендаторските ферми, частните земеделски стопанства, семейните ферми и др.;

- ниско ефективни производства поради лоша технология, организация и управление на производството;

- лоши пазарни условия при реализацията на продукцията и обезпечаването на производството;

- недостатъчни финансови и кредитни ресурси за инвестиции и нормално функциониране на стопанството.

В сферата на селското стопанство Варненска област може да има приоритет в зърненото производство, лозарството и овощарството, свиневъдството и птицевъдството, производството на мляко и др. продукти, с които ще осигурява туризма и ще участва с износ на международния пазар.

Това се потвърждава и от състоянието, тенденциите на развитие и перспективите на селското стопанство по общини на областта. Може да се каже, че по-голямата част от общините имат селскостопанска насоченост — Вълчи дол, Ветрино, Суворово, Дългопол и т.н.

община Аврен

В общината определяща роля има селското стопанство, като при него доминира растениевъдството — главно пшеницата, слънчогледа, царевицата. През 1998 година зърнените култури заемат основно място от обработваемата земя. На второ място е производството на фуражи, следва производството на плодове, между които основно са застъпени гроздето, черешите, прасковите. От животновъдството водещи са овцевъдството и свиневъдството. потенциалните възможности се свързват главно с производството на овошки, грозде, мляко и др.

община Аксаково

Тя има силно изразен селскостопански характер. Разполага с 300 000 дка стопанисвана земя, от която 237 990 дка е обработваема. основната част от земите се използва за отглеждане на пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Около 6.0% от обработваемата земя е заета от трайни насаждения. Отглеждат се зеленчукови култури, фуражи и др. животновъдството е застъпено основно в частните стопанства, като се отглеждат основните видове животни — свине, птици, говеда, овце, кози и др. През 1998 година са произведени 2 911 200 л краве мляко, 339 440 л овче мляко и др.

възможностите за развитието на селското стопанство се свързват с производството на зърнени култури, зеленчуци, мляко, месо, яйца и др., с които ще се участва на външния пазар и в продоволствието на гр. Варна.

община Белослав

Селското стопанство на общината се свързва с растениевъдството и животновъдството. растениевъдството е полупланинско. Обработваемата земя е 38.6%. основно са застъпени зърнените култури и трайните насаждения — грозде, ябълки, зеленчукопроизводство на ограничени площи – домати. животновъдството на община Белослав играе главно продоволствена роля за населението от общината.

В перспектива приоритет може да се даде на производството на грозде, ябълки и зеленчуци.

община Бяла

Тя е община с по-тясна специализация в растениевъдството и животновъдството. През последните години се засяват основно пшеница, ечемик и ръж, като не се изключват зеленчуците, лозята и някои други трайни насаждения.

животновъдството се представя с отглеждането на говеда, овце, птици, свине и пчелни кошери. Количеството на отглежданите животни сочат ниски обемни показатели и съответно ниски приходи.

Като се има предвид местоположението на община Бяла, в перспектива усилията могат да се насочат към трайните насаждения и овцевъдството.

община Варна

В икономиката на общината делът на селското стопанство е незначителен. растениевъдството обхваща незначителни площи от зърнени култури, слънчоглед, зеленчуци, плодове. Незначителен е броят и на отглежданите животни и произвежданата от тях продукция.

Селското стопанство в общината ще бъде ориентирано към производството от фамилните стопанства за задоволяване на личните потребности.

община Ветрино

Тя е община с типична селскостопанска ориентация, с насоченост към зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица. Произвеждат се и фуражи за нуждите на собственото животновъдство. С продукцията от растениевъдството се участва на вътрешния и външния пазар, а и се поддържа собствено животновъдство.

общината разполага с природни дадености, квалифицирани кадри и относително стабилна материална база за успешното развитие на селското стопанство в перспектива.

община Вълчи дол

общината е с типично селскостопанска насоченост, като основната част от обработваемата земя е заета от зърнени култури — 135 075 дка пшеница, 25 323 дка ечемик, 33 785 дка царевица, овес, соя, фасул, леща и др. От техническите култури най-широко е застъпен слънчогледът. Тези данни сочат богати възможности за развитие на растениевъдството, а на негова основа и на животновъдството.

основна част от продукцията на селското стопанствo е предназаначена за пазара, което ще осигури добри икономически и финансови показатели на производителите.

В перспектива услията на общината могат да се насочат главно към зърнените култури, слънчогледа и зеленчуците.

община Девня

В нея също се развива растениевъдство и животновъдство. основно са застъпени зърнените култури. Отглеждат се още зеленчуци, картофи, дини. Площите, а и обемът на производството от растениевъдство са незначителни, затова неговото развитие се свързва предимно с потребностите на общината и развитието на животновъдството. Вследствие на традиционната стопанска насоченост на община Девня, незначителен е делът и на животновъдството.

перспективите за селското стопанство в общината могат да се търсят в развитието на трайните насаждения, зърненото производство, производство на мляко и др.

община Долни чифлик

И тази община е с типична селскостопанска насоченост. Почвите й позволяват развитието предимно на трайни насаждения и зеленчуково производство, но площите на същите намаляват поради затруднения на пазара. Незначителни са площите заети от фуражи, зеленчуци и картофи. резултатите обаче са добри, което дава основание в перспектива да се търсят варианти за по-ефективно и конкурентноспособно растениевъдство.

Животновъдството се представя с отглеждане на овце, свине, птици, говеда, но не е достатъчно развито, в съответствие с природните дадености на общината.

община Дългопол

условията за развитие на растениевъдство в общината предразполагат към отглеждане на трайни насаждения и зеленчуци, затова в перспектива могат да се направят по-големи инвестиции и да се търсят подходящи пазари за реализация. растениевъдството също така осигурява условия за развитие и на животновъдството. характерни за общината са свиневъдството и птицевъдството.

В перспектива има условия и дадености селското стопанство на Дългопол да се развива ефективно и конкурентноспособно.

община Провадия

общината има добри природни и икономически дадености за развитие на зърненото производство — пшеница, царевица, ечемик, също така и отглеждане на груби фуражи главно за потребностите на говедовъдството и овцевъдството. Незначителни площи са заделени за зеленчуци, плодове, картофи.

животновъдството е относително по-добре застъпено отколкото в другите общини. Отглеждат се говеда, овце, свине, птици, пчели, кози и др.

В перспектива общината може да съсредоточи усилията си към зърнените култури, свиневъдството и овцевъдството.

община Суворово

В общината се отглеждат основните видове зърнени култури — пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица, а също така и груби фуражи, като царевица за  силаж и люцерна. По-широко са застъпени лозята, ябълките, кайсиите, прасковите. Обемните показатели, а и дадените резултати от единица площ, сочат възможности за зърнените култури и трайните насаждения. животновъдството също е относително слабо развито, независимо от добрите условия, с които общината разполага. съответно незначителни са и обемите на произведената животинска продукция.

Селското стопанство в перспектива може да се обвърже със зърнените култури, овцевъдството, говедовъдството и птицевъдството.

 

развитието на областта се определя главно от нейната икономика, към която принадлежи и селското стопанство. Неговата основна цел е създаването на високо ефективни производства, продукти и стопански образувания, които да са конкурентноспособни на вътрешния и международния пазар.

задачите, които следва да се решават в частта на плана за развитието на селското стопанство на равнище област и община са:

- с помощта на икономически и административни методи, форми и средства  да се осигури пропорционалност, координация и обосновано предвиждане в развитието на основните подотрасли, производства и дейности на територията;

- да се създаде, организира и ефективно да се прилага нормативна система за развитие, реално прилагане на собствеността върху земята, капитала и продуктите от селското стопанство;

- чрез изграждане на система от органи, бюра, групи да се подпомагат производителите и всички ангажирани в селското стопанство с необходимата информация, консултации и защита на интересите им в стопанската и други области;

- да се предвидят мероприятия, осигуряващи  екологично развитие на селското стопанство и преодоляване на противоречията между човека и природата.

Потенциалите за развитие на селското стопанство във Варненска област и общините е необходимо да се обвърже с природните дадености. Определящо е мястото на земята, вида на почвите, климата, растителността, животните и т.н.

Поземлените ресурси на областта несъмнено са подложени на изменение, главно трансформация според целите на използване. Една част от земите са пренасочени от селското стопанство в другите сфери — промишленост, транспорт, водно стопанство и др. Друга част са изоставени, поради по-слабата им продуктивност или липса на средства за обработка. значителни площи са увредени, поради натравяне от химията, заселени, замърсени с тежки метали, биологични и други отпадъци.

Това е един от проблемите, стоящи пред селското стопанство на Варненска област.

Земите, с които разполагат областта и отделните общини са реален потенциал за успешно земеделие в перспектива. Тяхното преструктуриране, трансформация ще се определя от производството и пазара.

Почвите с техния състав, структура и възможности за подобряване на плодородието им са другият природен потенциал за земеделието в областта. особени проблеми в поддържането на естественото плодородие в областта няма. Затрудненията, проблемите се свързват с изкуствената намеса на хората чрез наторяване, напояване, химическа защита на растенията.

Климатът е важна природна даденост за осъществяване на рационално и ефективно земеделие. За Варненска област и общините в нея няма основание да се твърди, че са налице особени проблеми, с изключение на засушаванията, падането на слани, градушки и т.н. Всички те са отклонения в климата, при които стопанската практика все още не е намерила сигурни средства за борба и преодоляването им.

В същото време в областта има природни дадености от климатично естество, които позволяват благоприятното развитие и добри стопански резултати на зърнените култури, трайните насаждения (лозя, ябълки), техническите култури и др. С основание може да се твърди, че природния потенциал за развитие на земеделието е благоприятен за областта и може да се разчита на добри стопански и икономически резултати в перспектива.

За развитие на животновъдството природните фактори се свеждат до породния състав и пригодеността му към климатичните условия. Тук намесата на човека е значителна, а понякога и прекалена, т.е. не винаги се осигурява природосъобразно отглеждане на животните.

Селското стопанство в страната, а и във Варненска област, никога не е било привлекателна сфера за инвестиране. Това е така поради много икономически, социални, технологични и др. проблеми, които го съпътстват.  Повишаване на инвестиционната привлекателност и предприемаческа активност може да се очаква от няколко направления:

- промяна в механизмите за кредитиране на селското стопанство, главно в гарантирането на кредита, опростяване на системата за контрол на инвестициите, по-голямо доверие към селскостопанските производители;

- повишаване качеството и еколого-съобразното производство на селскостопански продукти, които ще повишат търсенето им, а от там и доходите на производителите;

- осигуряване на приоритети за младите хора, които са с мотивация и нагласа да инвестират и предприемат дейности в селското стопанство;

2.1.3. Туризъм

интересът към туризма като бизнес-дейност се определя от:

- реализиране на специфичен продукт, привилегия на определени територии, труден за имитация по отношение на спецификата на туристическите ресурси и съответно притежаващ потенциална конкурентна способност;

- без движение на стокови маси се получава експортен ефект;

- създава допълнителни стимули за развитие на отделни клонове и дейности на промишлеността, селското стопанство, транспорта, строителството, услугите;

- осигурява значителен брой работни места (директни и индиректни);

- чрез изграждане на специализирана база и инфраструктура се създава ново материално богатство за туристическия район и за неговото население;

- активизират се различните видове художествени занаяти, които оживяват и поддържат народностните традиции;

- срещу валута се реализират стоки и услуги, които не са обект на традиционна международна размяна;

- възможността за преразпределение на БВП от по-силно към по-слабо развити райони чрез трансфер на доходи и капитали;

- по-ниско равнище на разходи за поддържане на екологично равновесие.

 

Развитието на туризма като бизнес-дейност, обаче предполага познаването на неговите специфични особености, а именно:

- Сезонност. Тя зависи не само от характера на туристическия продукт, но и от условията за формиране на мащабно туристическо търсене.

- По-висока степен на екстензивност спрямо конкретна територия. Туризмът е „консуматор“ на високо качествена територия. Цялото пространство, върху което се намират туристическите ресурси, задължително трябва да се пази за потребностите на туризма, за да се гарантира „пространствен комфорт“ на туристите.

- Повишена емкост на общата инфраструктура. Чрез развитието на туризма се създава ефект на „пренаселеност“. Изграждането на общата инфраструктура трябва да предвижда по-голям потенциал на транспортните връзки, водопроводната и пречиствателни системи, на търговските и културните центрове в райони, притежаващи туристически ресурси.

- Поливариантност на туристическия продукт. Конкретното туристическо потребление е ограничено във времето и пространството. По тази причина туристът избира да посети това туристическо място, което му предлага най-голям ефект от ползваните ресурси.

- Готовност на местното население да възприема, обслужва и общува с туристите. Културата на бизнес и на общуване се превръща директно във фактор на конкурентната борба.

Варненска област разполага с много добри потенциали за развитие на ефективен туризъм.

географското положение, климатът и характеристиките на плажната ивица предполагат приоритетно развитие на морски ваканционен туризъм. Богатството на минерални води, лечебна кал и луга е изключително добра предпоставка за развитие на балнеолечебен туризъм. благоприятният релеф, в съчетание с климата и морето, се превръщат в допълнителни преимущества на района за привличане на туристи. Морската акватория създава значителни удобства за развитие на морски атракции. Мащабите на развитие на промишлеността, транспорта, комуникациите, селското стопанство и по-специално лозарство, овощарство и зеленчуко производство, представляват съвкупност от предпоставки за интензивно развитие на бизнес-туризъм, агротуризъм, конферентен туризъм. Съхраненото културно-историческо наследство, едновременно с възможностите за разнообразен културен живот, особено в областния център, специфичния фолклор, научно-образователните традиции са също важни предпоставки за развитие на различни видове туризъм при това със смекчена законност. сравнително по-високата концентрация на квалифицирани кадри в сравнение с другите области на страната (без София, Бургас, Пловдив) и създадените традиции в обслужването на туристи допълнително увеличават потенциала на Варненска област да развива ефективен туризъм.

допълнително разширяване на потенциала за развитие на туризма в областта представляват редицата законодателни, административно-органи-зационни, икономически и обществени мероприятия, като:

- Законът за туризма и последвалите наредби за лицензиране и катего-ризиране на туристическите фирми и обекти;

- Местните и регионални съвети по туризъм;

- регионалните и професионални граждански сдружения за подпомагане развитието на туризма;

- специализирания фонд за туристическа информация и реклама;

- Подобрената категорийна структура на туристическите обекти;

- създаване на паралелен частен сектор в туризма;

- раздържавяване на големите курортно-туристически комплекси;

- Повишаване ролята на туризма за развитие на семеен бизнес;

- активизиране на туристическия потенциал за развитие на алтернативни видове туризъм;

- Интензифициране на туристическите дейности чрез разнообразяване на услугите;

- стимулиране на конкуренцията чрез качество на туристическия продукт, включително и чрез налагане на санкции за неспазване на нормативната уредба и за нелоялна конкуренция.

Привлекателността на една територия за развитие на туризъм се определя  от прилежащите природни и антропогенни ресурси, възвращаемостта на направените инвестиции и оценките на туристите за получен максимален потребителски ефект за единица разходи.

На базата на мащабно пазарно проучване па програма PHARE е установено, че туристите, посещаващи България, включително Варненска област, са привлечени от климата, очакването за хигиеничен комфор, качествените характеристики на плажовете, гостоприемната среда, улесненията за децата, добрата панорама, възможностите за нощни развлечения, спокойните места за отдих, възможностите за откривателство (основно свързани с начина на живот в туристическото място, културно-историческото наследство и др. п.), възможностите за спортуване.

Непривлекателността на България, включително Варненска област, за посещение туристите се свързват с преобладаващо износената обща и специфична инфраструктура, ниско качество на транспортните комуникации, ниска степен на диверсификация и липса на специфичен имидж на туристическия продукт, недостатъчна информация и реклама за туристите, опасност от екологично замърсяване и понижаване притегателната сила на туристическите ресурси.

От гледна точка на уникалността, емкостта, устойчивостта  и  разнообразието на основните туристически ресурси, територията на Варненска област може да бъде разпределена на няколко  зонални съсредоточия, както следва:

Курортно-туристически комплекси: „Златни пясъци“ (вкл. ВК „Ривиера“), „Св. Св. Константин и Елена“, „Камчия“, „Чайка“, „Шкорпиловци“;

Зони за курортни дейности и вилен отдих. Виница, Галата, „Св. Св. Константин и Елена“, парк „Златни пясъци“, „Чайка“, Панорама;

Зони за вилен отдих и обитаване: „Боровец“, „Галата“, „Белослав“, „Добрева чешма“, „Дъбрава“, „Прибой“, „Ракитник“, „Руски окопи“, „Св. Никола“, „Трака“;

Зони за излетен туризъм: „излазът на община Аксаковo на морския бряг“,  „Златни пясъци“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Чайка“, „Камчия“, „Боровец“, „Паша дере“, „Побити камъни“, „Горица“, „Джанавар“, „Галата“, „Харамия“, районите на                        х. „Черноморец“, х. „Родни балкани“, х. „Аладжа манастир“, х. „Звездица“ и др. п.

Резервни зони за „зелен туризъм“: парк „Златни пясъци“, „Аладжа манастир“, „Боровец“, „Паша дере“, „Горица“, „Джанавар“, „Звездица“;

Зони за градски туризъм: Варна, Девня, Провадия;

Зони за специализиран туризъм:

- селски (агро): общини Аврен, Аксаковo, Вълчи дол, Ветрино, Суворово, Бяла, Долни чифлик;

- лечебен: Златни пясъци, Св.Св. Константин и Елена, Варна, Долни чифлик;

- ловен: Аврен, Долни чифлик;

- ловно-рибарски: Варна, Белослав, (залив и езера) района на р. Камчия,                          р. Провадийска, язовир „Цонево“ и др. водоеми;

- маршрутно-познавателен и маршрутно-оздравителен — всички територии;

- „зелен туризъм“: „Звездица“, „Горица“, Долни чифлик, Бяла, Аврен;

- яхтинг: Варненски залив, Белославско и Варненско езеро;

- събитиен (фестивален, карнавали, спортни състезания, културни атракции, шоу-програми театрални и бизнес-изяви): Варна, курортно-туристически комплекси;

- хоби: всички територии, към които могат да проявят интерес туристите за търсене на специфичен ефект;

- културно-познавателен: Варна, Девня, Провадия.

Един от основните проблеми, съпътстващи развитието на туризма във Варненска област е неконтролираната концентрация на туристически дейности, включително изграждането на леглова и друга специализирана суперструктура. създава се опасност от „бетониране“ на ландшафта, ефект, който директно води до ниско равнище на конкурентна способност и по-ниска степен на притегателност на туристическите ресурси. Посоченият проблем е най-силно изразен за община Варна.

Друг съществен проблем е свързан с недостига на специализирана туристическа инфраструктура (съоръжения за атракции) като басейни, водни пързалки, културно-анимационни центрове, зали и открити пространства за различни видове игри, игрище за голф и др.

Независимо от значителното подобрение на качеството на предлаганите туристически услуги след реконструкция и ново строителство на основната туристическа супер структура все още делът на ниско качествената база е значителен, а на отделни места е и силно амортизирана. Павилиони, бунгала, хотели (една и две звезди), леки постройки, използвани за заведения за хранене и развлечение, за търговски обекти и за места за предоставяне на услуги, като: водноспасителен пункт или медицински пункт,  калолечебница, рехабилитационен или балнеоцентър и др. По преценка на чуждестранни експерти развитието на българския туризъм, включително и във Варненска област, макар и в по-малка степен, страда от несъответствие между качество и цена на предлаганите услуги и стоки, еднотипност на предлагането, несъответствие между имидж на страната и качеството на туристическия потенциал, лошо поддържане, оскъдна туристическа информация и реклама.

Важен проблем, съпътстващ развитието на туризма на територията на Варненска област е ниската степен на координация на държавните, частните и публичните интереси. Пазарните фактори действат ограничено, съществува нелоялна конкуренция, измества се целта на туристическия бизнес и усвояването на туристическите ресурси.

включването в туризма на много бизнес-агенти без предварителна готовност да възприемат спецификата му, както и непознаване на вече достигнати равнища на качество на туристическия продукт при значително развитие на семейното хотелиерство и ресторантьорство, на таксиметровите услуги, на търговската мрежа на дребно и др. създават предпоставки за поява на дискомфорт на туристите.

Постигнатото развитие на туризма във Варненска област и оценката за нейната привлекателност, потенциал и допуснати несъответствия, се очертават следните бъдещи приоритети:

- По-нататъшно развитие и преструктуриране на туристическата суперструктура;

- създаване на специфичен със собствен имидж туристически продукт;

- Съхраняване притегателната способност на туристическите ресурси;

- създаване на по-добра система за туристическа информация и реклама;

- Подобряване на специализираната туристическа инфраструктура;

- Повишаване готовността на населението да приема, обслужва и общува с туристите.

В съответствие с развитието на съвременния туризъм в света, модернизацията на туристическата индустрия, отговорното използване на туристическите ресурси, засилване на конкурентната борба за спечелване на все по-често променящите се по отношение на желания и поведение туристи, развитието на туризма във Варненска област се нуждае от:

По-нататъшно усъвършенстване продукта на морския ваканционeн туризъм, особено по отношение на морските атракции;

Удължаване на туристическия сезон чрез активно допълване на морския ваканционен туризъм с балнеолечебен, бизнес-туризъм, културно-познавателен и събитиен туризъм, хоби-туризъм;

разработване на концепция за възможностите да се предлагат различни варианти на селски туризъм в прилежащите на областта общини и техните землища, за да се отговори на изискванията на туристите;

създаване на комплексна информационно-рекламна система за туристите на територията на областта;

развитие на крайноседмичния и излетен туризъм с предимство на вътрешния пазар;

Засилване на партньорството между туризма и културата. На тази основа областният център трябва да се превърне в място за целогодишно посещение;

Засилване на конкурентността на туристическия бизнес на територията на Варненска област на основата на подобряване на качеството чрез обучение и квалификация на персонала;

осигуряване защитата на туристите като потребители на туристически услуги и стоки и като индивиди, пребиваващи на територията на Варненска област. Двата аспекта на защита на туристите са изключително важни при вземане на решение за туристическо пътуване и избор как да бъде реализирано.

необходимо е, в съответствие със световните тенденции, да се създадат възможности за лесен достъп до туристическите услуги и стоки на отделни групи от населението като инвалиди, възрастни хора, деца, учащи се и др.;

Съдействие за по-добро координиране на държавните, частните и публичните интереси в сферата на туризма чрез отчитане на степента на участие в създаването на предпоставките за неговото развитие и ползването на резултатите;

Създаване на система за мониторинг на туристическия бизнес.

перспективите за развитие на туризма зависят, както от запазване на притегателната сила на туристическите ресурси, така и от резултатността на действията за осъществяване на туристическия бизнес. Основен фактор, гарантиращ успеха от положените усилия, е доволният турист. В условията на все по-изостряща се конкурентна борба привличането на туристи чрез качество, разнообразие, комфорт и сигурност при разумна цена е условие, без което туристическият бизнес не може да съществува. От тази гледна точка в перспектива е необходимо да се разработи регионална (областна) маркетингова стратегия, която да обхваща не само възможностите за поддържане на трайна връзка между предлаганите на територията на областта туристически услуги и техните потребители, но и за обвързване на промените в потребителското поведение на туристи с иновационните намерения на бизнес-агентите. Само на тази основа може да се гарантира, че създаването на бъдеща марина няма да отнеме възможността за плаж, че имитациата на оригинални исторически, културни и археологически ценности няма да изменя същността на оригиналите; че ще се предприемат действия, коригиращи не благоприятни конкурентни обстоятелства с оглед поддържане на благоприятен имидж за страната и респективно за областта и за нейните туристически възможности.

2.1.4. Транспорт

На територията на Варненска област са развити всички видове транспорт. Това е определено от географското й разположение като Черноморска област и развитите икономически и социални дейности. На тази основа на територията на областта са развити автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт. територията на областта представлява място за концентриране на товаропотоци и пътникопотоци, място за разпределение на товаропоотоци и пътникопотоци за вътрешността на страната. транспортните терминали са една от основните в страната за реализиране на вноса и износа чрез видовете транспорт и комбинирането между тях.

транспортът заема трето място в отрасловата структура на икономиката на областта след промишлеността и селското стопанство.

Автомобилен транспорт

През последните години автомобилният транспорт получи най-бързо развитие. Засили се неговата социална роля, свързана с:

- осигуряване на по-добри условия за придвижване на населението до работните места и за културни и битови нужди;

- осигуряване на заетост в рамките на националната и регионалната икономика;

- поддържане на вътрешните и международни връзки.

Тези тенденции се потвърждават от развитието на автомобилния транспорт в областта.

Пътно-шосейната мрежа на Варненска област заема около 11% от общата дължина на пътищата в страната.

В нея са концентрирани около:

21% от общата дължина на автомагистралите на страната;

13% от общата дължина на първокласните й пътища;

 8 % от общата дължина на второкласните й пътища;

 6 % от общата дължина на третокласните й пътища;

12% от общата дължина на четвъртокласните й пътища;

Гъстотата на пътната мрежа във Варненска област за 1997 година е                            344.6 км/1000 м2, т.е. надвишава средната за страната — 336 км/1000м2. По този показател е на второ място след Софийската.

Тези стойности на показателите дават основание да се обобщи, че Варненска област като цяло е добре осигурена с пътна мрежа и заема едно от водещите места в страната.

структурата на пътно-шосейната мрежа на Варненска област:

                                                        

обща дължина на пътищата             100%                    100%

- автомагистрали                             00.7%                   01.6%

- първокласни пътища                    09.3%                   09.8%

- второкласни пътища                     07.8%                   08.2%

- третокласни пътища                      10.7%                   10.2%

- четвъртокласни пътища                71.5%                   70.2%

структурата на пътно-шосейната мрежа в областта обаче е на задово-лително равнище. Над 80% от пътищата са с ниско качество от III и IV клас. Едва 1.6% е делът на автомагистралните пътища, а 18% е този на първокласните и второкласни пътища.

Проследената динамика на разглежданата структура през годините, обаче очертава умерено положителна тенденция за покачване процента на висококачествените пътища и лек спад на процента на ниско качествените пътища.

Развитието на транспортната инфраструктура в голяма степен е съобразено с нуждите от транспорт, както на местно (общинско), регионално и национално ниво, така и на международно (пан-европейско) ниво. В този аспект областната пътно-шосейна мрежа включва пътни артерии с международно, национално, регионално и местно значение.

Пътни участъци с международно значение, част от международните пътища са:

Е-70            Русе-Варна

Е-87            Варна-Дуранкулак

Е-83            София-Русе

Е-772          В.Търново-Шумен

Тези международни пътища обслужват пътникопотока и товаропотока в направление Изток-Запад и Север-Юг.

автомобилният транспорт на територията на Варненска област включва пътнически и товарен транспорт.

особено внимание заслужава анализът на състоянието на вътрешно-общинския транспорт на територията на община Варна, поради факта, че гр. Варна е областен център и значителна част от пътната мража, населението и стопанските предприятия са съсредоточени в и около него.

междуобщинските пътнически превози се осъществяват от приватизираната фирма „Автоекспрес“, която заедно с множество конкуриращи я частни фирми-превозвачи характеризират облика на този вид транспорт.

Вътрешно-общинският пътнически транспорт в другите общини от областта се осъществява от общински фирми-превозвачи и от превози, осъществявани от частни фирми, сключили договор с общините. основен проблем в по-малките общини от района е закриването на някои линии, които уленяват връзките между отделните населени места в тях, поради факта, че за частните фирми поддър-жането на такива линии е неефективно и ги води до загуба. Това влиза в противоречие със социалната роля, която трябва да осъществява пътническия транспорт за населението. Друг проблем е значително амортизираният автомобилен парк в тези общини както и ниското качество на пътната мрежа. Тези проблеми поставят множество въпроси, чието решение трябва да се намери както на вътрешно общинско, така и на областно равнище.

Товарният транспорт се осъществява изцяло от частни превозвачи, т.е. той е изцяло приватизиран. дейността му не се контролира от общината, което заедно с динамичния ръст на фирмите-превозвачи в този сектор, а оттам и затрудненото набиране на информация за неговото внимание, не дават възможност да се анализира неговата дейност. Аналогична е картината и в другите общини от региона.

необходимо е да бъдат инвестирани средства в:

- усъвършенстване структурата на пътно-шосейната мрежа в посока към увеличаване дела на първокласните и второкласните пътища, както в областта като цяло, така и в отделните общини, най-остро нуждаещи се от това (Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла и др.);

- поддръжка и ремонт на пътищата и пътната настилка, която в преобладаващата част от общините е в задоволително състояние;

- постепенно обновяване на автомобилния парк, осъществяващ градския пътнически транспорт — автобуси и тролейбуси, които отдавна са преминали срока на своята пълноценна експлоатация.

Железопътен транспорт

Преструктурирането на НК „БДЖ“ започва през 1997 година със закриването на едно от нивата в управлението на НК-ЖПУ. През същата година ЖПУ-Варна, което до тогава обслужва железопътния транспорт на територията на Варненска област е закрито и преструктурирано в ЖП Район–Варна. Същият през 1998 година се слива с ЖП Район–Шумен и се преструктурира в ПТП-Варна (предприятие за товарни превози), подчинено на НК „БДЖ“. В настоящия момент към ПТП-Варна на негово подчинение се обособява и Фериботния комплекс.

управлението железопътния транспорт в региона (в него са включени и участъци от други региони) включва следните звена:

- ПТП-Варна  — осъществяващо товарни превози;

- ЖП Секция-Варна осъществяваща поддръжка и контрол върху състоянието на железопътната инфраструктура;

- Ел. Секция;

- Локомотивно депо;

- Вагонно депо.

ЖП Секция-Варна осъществява поддръжка и контрол върху железопътната инфраструктура на район, надрастващ територията на настоящата Варненска област. Той включва и част от Шуменска, Добричка и Бургаска област.

Изградените железопътни линии и съоръжения в агломерацията Варна-Девня-Провадия, дейност като един железопътен възел, осигуряващ най-добра организация на експлоатация на обслужваните от тях  райони. териториално те попадат в общините Варна, Белослав, Девна и Аврен.

Общата дължина на изградената железопътна мрежа в общините Варна, Белослав и Аврен е 49.8 км, която включва 44.1 км главни железопътни линии и  5.7 км железопътни клонове.

интегрирането на  железопътния транспорт в Европейската транспортна система изисква да се отдели особено внимание на инвестирането на проекти, свързани с реконструирането, модернизирането и поддръжката на съществуващата железопътна инфраструктура, за да може страната ни и в частност регионът да се превърне в част от европейските транспортни коридори.

2.2. Демографски потенциал

Демографските процеси са неделима част от социално-икономическите процеси, които обуславят цялостното развитие на областта. Провеждането на активна и ефективна демографска политика е зависимо от достигнатото съответствие между равнището на развитие на териториално-отрасловата структура на областното стопанство и трудово-демографската му осигуреност.

територия, гъстота на населението, равнище на населеност и степен на урбанизираност

общините във Варненска област са разположени на територия от 3 834 кв.км, която представлява 3.5% от територията на страната. Най-голяма е територията на общините Провадия (517.8 кв.км), Долни чифлик (487.1 кв.км), Вълчи дол (472.4 кв.км), Аксаково (472.2 кв.км), и Дългопол (441 кв.км), а най-малка — на общините Белослав (93.1 кв.км) и Бяла (161.6 кв.км).

Средната гъстота на населението в областта за последните години е както следва: 121.1 души на 1 кв.км през 1985 година, 120.7 души на 1 кв.км през 1992 година и 116.1 души на 1 кв.км към 1.1.1999 година.

Този среден показател значително се надхвърля от община Варна — 1 507.8 души на 1 кв.км за 1985 година, 1 534.8 души на 1 кв.км през 1992 година и 1 493.6 души на 1 кв.км към 1.1.1999 година. Това е обяснимо, като се има предвид, че в общината е съсредоточен голям брой население на сравнително малка територия. С гъстота на населението, по-висока от средния показател за областта, е и община Белослав (130.45 към 1.1.1999 г.)

С ниска гъстота (от 30 до 60 души на кв. км) са общините Аксаково, Долни чифлик, Провадия и Суворово.

С много ниска гъстота на населението (до 30 души на кв.км) са общините Аврен, Бяла, Ветрино и Вълчи дол.

населението на Варненска област живее в 158 населени места при равнище на населеност 4.12 населени места на 100 кв. км. В пет от общините показателят „Равнище на населеност“ не се различава съществено от този за областта (Аврен, Аксаково, Вълчи дол, Провадия и Суворово). сравнително по-висок е показателят в община Белослав, а най-нисък (под 3 населени места на 100 кв.км ) — в общините Варна и Девня. общините Бяла, Ветрино, Долни чифлик и Дългопол са с ниско равнище на населеност (от 3 до 4 населени места на 100 кв.км).

населението в областта е разположено в 9 града и 149 села. През изминала година под влияние на индустриализацията, осигурила висока функционална концентрация в едни населени места (предимно градовете) за сметка на постепенното освобождаване на стопански и други функции на значителна група населени места (предимно села), се развиват процеси на активна урбанизация. Броят на населението в гр. Варна към 1.1. 1999 г. е 299 801 души, т.е. 67.35% от цялото население на областта. Заедно с другите по-малки градски селища в нея то наброява 353 755 души или 79.47% градско население. Това предполага съотношение между градско и селско население 79.5:20.5 — твърде показател но за степента на урбанизация, стойността на която е по-висока от тази за страната (68:32) — НСИ „Статистически справочник“, София, 1999.

Брой и динамика на населението

Към 1.1.1999 г., т.е. съгласно данните, предоставени от ТСБ-Варна, броят на населението в областта е 445 121 души.

В зависимост от броя на населението, общините във Варненска област могат да се разделят на 4 групи: първа група — общини с население над 100 х. души (Варна),; втора група — две общини с население от 20 х. до 30 х. души (Долни чифлик и Провадия); трета група — четири общини с население от 10 х. до 20 х. души (Аксаково, Белослав, Вълчи дол и Дългопол) и четвърта група — 5 общини с население под 10 х. души (Аврен, Бяла, Ветрино, Девня и Суворово).

За периода 1985-1999 година броят на населението във Варненска област намалява, като абсолютната стойност на намаляването е 19 821 души или средногодишно с 1 525 души. В дванадесетте общини на областта преобладава тенденцията на намаляване броя на населението. За посочения период само в община Аксаково населението към 1.1.1999 година е повече от това през 1985 година. За периода 1995-1999 година увеличаване броя на населението се наблюдава отново само в една община — Провадия, което се дължи на преминаването към нея на 4 села от община Ветрино.

По общини динамиката на населението показва, че тенденциите в демографското им развитие са неблагоприятни.

Полова и възрастова структура на населението

Половата структура на населението във Варненска област е превес на жените 49.4 : 50.6 за 1992 г., 49.1 : 50.9 към 1.1.1999 г. и не се различава съществено от съотношението между двата пола за страната.

относителният дял на мъжете и жените по общини е различен, но само в 4 от тях (Бяла, Вълчи дол, Долни чифлик и Дългопол) и за двете посочени години съотношението е в полза на мъжете, докато в останалите 8 общини е по-висок относителният дял на жените.

Това се обяснява с характера и степента на изграденост на икономическата база на отделните общини, с преструктурирането на отраслите, с прива-тизацията, с разкриването на малки и средни предприятия, с опитите за съживяване на селското стопанство.

Възрастовата структура е основна, определяща величина за броя и качествената характеристика на най-важния елемент на населението — т.е. активното население.

Трите групи, формиращи възрастовата структура на населението за областта — подтрудоспособна, трудоспособна и надтрудоспособна, са с неблагоприятно съотношение към 4.12.1992 г. (20.6 : 58.3 : 21.1) и към 1.1.1999 г. (17.9 : 59.8 : 22.3), което я определя като „регресивен тип“ възрастова група.

От 1992 до 1999 година броят на населението в подтрудоспособна възраст намалява с 15 959 души. относителното тегло на групата в общата структура на населението също намалява — 20.6%/1992 г. и 17.9%/1999 г. Посоченото равнище, съпоставено със средното за страната, не се различава съществено. С най-висок относителен дял на населението в подтрудоспособна възраст (надвишаващ средната стойност за областта) са общините Долни чифлик, Девня, Аксаково, Дългопол, Белослав и Суворово.

Броят на лицата в трудоспособна възраст също намалява в абсолютни числа (от 270 130 към 4.12.1992 г. на 265 962 души към 1.1.1992 г.), т.е. с 4 168 души. относителният дял на тази група обаче се увеличава от 58.3% на 59.8%.

относителният дял на лицата в трудоспособна възраст е различен по общини и по този показател те могат да се разпределят в 4 групи:

първа група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е над 55% — Белослав, Варна, Девня;

втора група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е от 50% до 55% — Аксаково, Бяла, Долни чифлик, Дългопол и Провадия;

трета група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е от 45% до 50% — Суворово;

втора група — общини, в които населението в трудоспособна възраст е от 40% до 45% — Аврен, Ветрино и Вълчи дол.

Броят на лицата в нетрудоспособна възраст за периода 1992-1999 година се увеличава, както абсолютно, така и относително. абсолютната стойност на увеличаването е 2 281 души, а относителният дял на групата от 21.1% към 4.12.1992 г. нараства на 22.3% към 1999 година. С нaй-голям дял на населението от третата група (над 30%) са общините Бяла, Ветрино, Вълчи дол и Суворово.

Съотношението между трите възрастови групи по общини е различно за двете изследвани години. Към 4.12.1992 г. три общини са с „прогресивен тип“ възрастова структура и девeт с „регресивен тип“, докато към 1.1.1999 г. една община е с „прогресивен тип“ възрастова структура и единадесeт с „регресивен тип“. Само община Долни чифлик е с „прогресивен тип“ възрастова структура и за двете изследвани години, макар че и за нея е валидна тенденцията на намяване на абсолютния брой и относителния дял на населението в подтрудоспособна възраст за сметка на увеличаване на населението от третата група.

естествен и механичен прираст на населението

Формирането на трудовите ресурси е в непосредствена връзка с развитието на демографските процеси по отношение на естествения и механичния прираст в териториалните общности.

основният фактор за увеличаване броя на населението е естественият прираст. От неговия средногодишен размер, както и от структурата на половия състав в най-голяма степен зависи формирането на контингента на трудовите ресурси.

Коефициентът на раждаемост за областта като цяло намалява в годините на изследвания период: 10.6% (1992 г.) и 9.4% (1999 г.). И в дванадесетте общини на областта коефициентът на раждаемост намалява, като намаляването е най-чувствително в общините Аврен, Белослав, Долни чифлик, Дългопол и Провадия.

изменението на смъртността на населението се характеризира с увеличаване на коефициента на смъртност за областта от 11.0% (за 1992 г.) на 13.1% (към 1.1.1999 г.). Тази тенденция е валидна за всички общини на областта, като с нaй-висок коефициент на смъртност към 1.1.1999 г. са общините Аврен, Вълчи дол, Ветрино и Суворово.

анализът на раждаемостта и смъртността обуславя и величината на коефициента на естествения прираст за областта (за 1992 г. той –0.4%, за 1995 е –2.7% и към 1.1.1999 г. е –3.5%). За 1992 г. три общини имат положителен естествен прираст, а за 1995 г. и към 1.1.1999 г. естественият прираст във всички общини е отрицателен. Към 1.1.1999 г. най-високи отрицателни стойности на коефициента на естествен прираст имат общините Ветрино, Аврен, Вълчи дол и Провадия.

За количествените изменения в броя на населението, за формирането на трудовите ресурси, за тяхното разпределение и преразпределение на територията на областта има съществено значение развитието на миграционните процеси.

За 1992 година коефициентът на механичен прираст за областта е положителен (+8.3%) и е около 8 пъти по-голям от средния за страна. За тази година всички общини имат положителен механичен прираст, с изключение на община Девня. С най-много заселени лица (на 1 000 души от населението) са общините: Суворово (40.82%), Аксаково (36.46%), Бяла (32.74%), Белослав (32.28%) и Аврен (31.07%).

Към 1.1.1999 г. коефициентът на механичен прираст за областта е +0.1%, като същият е положителен само за общините Варна и Суворово. Най-високи отрицателни стойности на коефициента на механичен прираст имат общините Бяла, Вълчи дол и Дългопол.

икономическа активност и структура на населението по образование

количественият и качественият състав на трудовите ресурси дава едни или други възможности за тяхното използване, което се отразява пряко върху равнището на активността и заетостта.

Заетите лица и безработните формират така нареченото активно население. Към 1.1.1999 г. активното население на областта е 148 245 души или 40.6% от общия брой на населението на 15 и повече години. относителният дял на активното население по общини е различен, поради което те могат да се разделят в следните групи:

първа група — общини с активно население над 50% — Белослав;

втора група — общини с активно население от 40% до 50% — Девня;

трета група — общини с активно население от 30% до 40% — Варна, Дългопол, Долни чифлик, Провадия и Суворово;

четвърта група — общини с активно население от 25% до 30% — Аврен, Аксаково, Бяла, Ветрино и Вълчи дол.

За изследване за заетите лица е използван показателят „заети към общ брой на населението на 15 и повече години“, т.е. коефициентът на заетост. За областта този коефициент е 33.6%, а за общините варира от 170.7% до 15%. Най-висок е коефициентът на заетост в общините Девня (170.7%), Белослав (43.2%) и Варна (34.7%), а най-нисък — в общините Аксаково (15%), Дългопол (16.1%), Аврен (18.2%) и Вълчи дол (18.7%).

Регистрираните безработни представляват 17.2% от икономически активното население на областта. коефициентът на безработица е най-висок за общините Дългопол, Долни чифлик, Аксаково, Аврен и Суворово, а най-нисък — за общините Девня, Варна и Белослав.

С трудовата активност на населението непосредствено е свързан и въпросът за образователното равнище.

Към 1.1.1999 г. 8.4% от населението е с висше образование, 3.3% — с полувисше, 35.3% — със средно, 26.6% — с основно, 15.4% — с начално, 2.2% — са неграмотни и 8.4% — деца.

Най-благоприятни са показателите за образователното равнище на населението в общините Варна (12.1% — с висше образование, 4.1% — с полувисше, 39.4% — със средно, 36.3% — с основно и начално образование) и Провадия (2.1% — с висше образование, 1.8% — с полувисше, 36.1% — със средно, 46.7% — с основно и начално образование). образователното равнище на населението в общините Аврен, Аксаково, Вълчи дол и Белослав е ниско — над 60% от него е с основно и начално образование.

Повишаването на образованието на кадрите е едно от основните направления за усъвършенстване на териториалното управление на икономиката.

демографска прогноза

В резултат на извършващите се  демографски процеси (раждаемост, смъртност, механично движение) числеността и структурата на населението се променят. Достига се до едно или друго състояние, като за определен период от време се очертават различни тенденции.

Демографските характеристики на община Варна дават основание да се очаква благоприятно развитие  на населението. Град Варна като център на общината и областта, формиращ техния облик, е с очевидно растяща привлекателност за българския и чуждестранния бизнес, което единсвено може да рефлектира върху положителното изменение на населението.

За останалите 5 черноморски общини — Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла и Долни чифлик, се очaква намаляване на населението, но с по-ниски темпове предвид специфичните им природо-географски условия.

Като логично следствие на намаляващата раждаемост, увеличаващата се смъртност и отрицателния механичен прираст, населението както в областта, така и в съответните общини, ще намалява.

процесът на застaряване на населението, изразяващ се в намаляване на относителния дял на населението в подтрудоспособна възраст и увеличаване на населението в надтрудоспособна  възраст, ще продължи и в перспектива. Поради по-доброто им демографско развитие, този процес ще бъде по-слабо изразен в общините Аксаково, Варна, Девня, Долни чифлик и Суворово.

2.3. Социална инфраструктура

Област Варна с нейната специфична териториална характеристика на икономическата, населението, селищната мрежа, социалните функции и административното устройство определя съответстващото й съдържание, степен на задоволеноcт и изграденост, периметър на влияние, на привлекателност и ползване на всички дейности и обекти на подсистеми  „Образование“ и „Здраавеопазване и социални грижи“ на социалната инфраструктура.

Всички промени в характеристиките и поведението на едни или други съставни елементи, функции и системи на сложния областен социално-икономически комплекс рефлектират върху качествата на организацията и устройството на адекватната им материално-техническа инфраструктурна среда — икономическа, социална, техническа, екологична. От тази гледна точка върху развитието и териториалното разпределение на дейностите и обектите на подсистеми  „Образование“ и „Здраавеопазване и социални грижи“ влияят и ще продължават да оказават определящо въздействие следните фактори и условия:

- териториалната конфигурация на населението и селищната мрежа при съществуващото административно устройство на областта и нейния център — Варна.

- динамиката и демографските характеристики на постоянното и временно пребиваващото население в общините на областта, създаващи неравномерна годишна и месечна честота на ползване на обекти и дейности на подсистемите на социалната инфраструктура;

- степента на пътно-транспортните комуникации между общините и с областния център, които могат да стимулират или да ограничават интензивността на търсенето и ползването на по-високите степени, по-квалифицираната и евентуално по-евтините услуги в гр. Варна при наличието на по-голям и по-привлекателен асортимент за избор.

Обслужващите дейности и обекти за здравеопазването, социалните грижи и образованието целят реализацията и възстановяването на биологичното и социалното равновесие на човека.

Подсистема „образование“

В нейния обсег са включени дейности и обекти на всички учебни степени и равнища на обучението — от детските градини до висшите училища.

По броя на обектите разпределението между различните видове и степени на обучение и учебни заведения, водещо място за общините и областта като цяло имат детските градини — за областта те са 45.3% оот броя на обектите. показателен е техният доминиращ брой и по общини — например: в община Вълчи дол – 13 детски градини от общо 24 обекта, Провадия – 17 детски градини от общо 35 обекта, Долни чифлик - 12 детски градини от общо 26 обекта, както и всички останали общини в областта.

За периода 1992-1997 година се наблюдава тенденция на намаляване броя и обхвата (състава) на групите в детските градини за общините Аврен, Аксаково, Белослав, Суворово и др. На територията на община Долни чифлик са изградени 12 детски градини с общо 709 места, от които 85.2% са усвоени, т.е. в тази и в общините Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, Ветрино, Вълчи дол, Дългопол, Провадия и Суворово има свободна база за деца от ниската възрастова група.

Недостиг на места в детските градини съществува в община Варна — при 7 187 места 9 491 деца посещават заведения, или 132% усвоеност на базата и в община Девня — 108% посещаемост. Това определя и високата стойност на този показател за цялата област — при 12 179 места, 13 619 деца посещават градини, или 112% усвоеност на изградената база.

териториалното разпределение на училищата (начално, основно, гимназии, СОУ) във Варненска област е равномерно, в зависимост от големината на съставните й общини. Най-голям процент имат основните училища — 58.3% от общия брой училища. Начални училища няма само в община Ветрино и община Суворово. Децата от началните класове в община Суворово се обучават в 2 основни училища и 1 СОУ. Общо 9-те гимназии в областта са разпределени така: седем в гр. Варна и по една в община Девня и община Долни чифлик. В общините Белослав, Девня, Долни чифлик липсват СОУ.

Професионалните училища — техникуми, СПТУ, ПТУ, езикови гимназии и училища по изкуствата са общо 28 броя за областта.

Техникумът по стъкларство в гр. Белослав има областно значение като обучава средни специалисти за нуждите на стъкларската промишленост.

В община Варна броят на техникумите е 9, а в Провадия и Суворово по 1, СПТУ — Бяла, Вълчи дол, Девня, Долни чифлик — функционират по 1 СПТУ. Професионални техници със средно образование се обучават в СПТУ в гр. Провадия и в 5 СПТУ в гр. Варна. Общо двете ПТУ за областта са разпределени в гр. Варна и особена Провадия.

С областно значение са двете езикови гимназии и училището по изкуствата, които се намират в гр. Варна.

обектите и дейностите за получаване на по-висока степен на образование и специализация са изцяло концентрирани в границите на гр. Варна, тъй като областният център има  достатъчно педагогически кадри за обучаване на учениците и студентите, по-добре изградена и привлекателна материално-техническа база за училищата и институтите.

С навлизането на пазарните механизми в икономиката се създават обекти и се организират дейности на образованието и в частния сектор и по частна инициатива.

Във Варненска област първото частно училище започва да функционира през учебната 1993/94 година — частната начална паралелка с 21 ученика. През учебната 1995/96 година общият брой в частния сектор е вече 7, като функционират 2 начални, 1 основно училища и 4 техникума. В тях се обучават общо 605 ученика.

обектите и дейностите на образованието в частния сектор са разпределени и функционират почти изцяло на територията на гр. Варна.

Изводи за състоянието:

- степента на задоволеност на различните групи учебни заведения и равнища на образованието с терени и застроени площи е в съответствие с потребностите и организацията на учебния процес;

- детските градини, разпределени в партерни етажи, не могат да функционират правилно и създават известни неудобства и дискомфорт в дейността им с децата;

- изградената база на детските градини в гр. Варна и гр. Девня не задоволява потребностите за съответните градове, като броят на местата в тях не съответства на броя на децата, посещаващи и желаещи да посещават детските градини;

- концентрация на по-високите равнища на образование — техническо, професионално, полувисше (образование в колеж), висше и различни специализации в областния център — гр. Варна;

подсистема „здравеопазване и социални грижи“

Здравното обслужване във Варненска област е организирано в различни по степен, териториален обхват и функционална характеристика обекти — общо 408 държавни и 265 частни здравни заведения.

Те включват 20 детски ясли, 160 фелдшерски здравни пунктове, лекaрски участъци и здравни служби, 20 поликлиники, 11 болници, 3 диспансера, медицински центрове, аптеки, ХЕИ, обекти на социалните грижи.

Общият брой на яслите през 1997 година в границите на Варненска област                е 20. В три от общините липсват такива обекти за здравно обслужване — Аврен, Вълчи дол и Суворово.

За периода 1993-1997 се запазва броят на яслите в общините Аксаково, Белослав, Бяла, Девня, Долни чифлик, Дългопол. Поради неефективност са закрити половината от яслите в община Варна, в община Провадия.

При запазен брой на детските ясли в общините Бяла, Девня, Дългопол се наблюдава увеличаване на броя на местата в тях (съответно за 1993 — 11, 26, 20; за 1997 — 15, 32, 23). Това оправдава съществуването и поддържането на сградите и помещенията.

Здравното обслужване на населението в общините на Варненска област се осъществява от различни по обхват и териториално разпределение здравни заведения. С най-голям  брой са фелдшерските здравни пунктове, като такива липсват само в община Белослав. община Вълчи дол разполага с 12 фелдшерски пункта (най-голям брой в областта), по 8 в Аврен и Аксаково, в Дългопол и Провадия — 7 броя. В тях работят необходимият брой фелдшери и помощен персонал.

Лекарски здравни пунктове към съответни предприятия има изградени и организирани само в общините Девня и Варна. Тези здравни заведения обслужват персонала на предприятията и заводите в общините.

От общо 39 лекарски здравни участъци, почти половината се намират на територията на община Провадия. Останалите са разположени както следва: по 5 лекарски участъци в общините Аврен, Ветрино, Долни чифлик, по 2 в Бяла, Девня и Суворово, а в община Белослав — 1.

Съществуващите лекарски здравни служби (ЛЗС) — общо 27, обслужват непосредствено населението на общините Аксаково, Белослав, варна, Вълчи дол, Долни чифлик и Дългопол.

Честотата на ползване на здравните заведения се определя от степента на предлаганите услуги и тяхната материално-техническа осигуреност, от наличието на постоянен или временно пребиваващ лекарски и друг медицински персонал във всяко населено място.

Във всички общини на Варненска област функционират поликлиники със специализирани кабинети. Техният брой е най-голям за община Варна.

анализът на дейността на стационарните заведения показва, че на територията на областта са изградени 11 болници — в общините Варна, Девня и Провадия. С надобщинско и надрайонно значение са Обединена работническа клинична болница, Университетска болница, включваща Психиатрична клинична болница, Специализирана очна клинична болница, Районна обединена транспортна болница и Военноморска болница, които се намират в гр. Варна.

С надобщински периметър на обслужване са също още 5 обекта на здрaвното обслужване, функциониращи в гр. Варна — Център за трансфузионна хематология, Диспансер за белодробно болни, Диспансер за онкологични заболявания, Кожновенерически диспансер и Районна стоматологична поликлиника.

качеството и бързината на медицинското обслужване се осигуряват от Центъра за бърза и неотложна медицинска помощ и Спешен медицински център в гр. Варна.

От общо 166 разкрити аптеки на територията на областта, 91% се намират в община Варна (общо държавни и частни аптеки).

обекти и дейности на социалните грижи липсват в общините Аврен, Белослав и Суворово. Най-много по брой и разнообразие социални дейности се развиват в община Вълчи дол — 6 обекта. Домът за мъже с тежка душевна и умствена изостаналост в Оборище разполага със 190 легла. Този обект е с надобщински и дори с национален обхват на обслужване.

Във всички общини развива дейност Домашен социален патронаж.

В община Бяла от 1992 функционира микродом за лица с физически увреждания и стари хора, който е с капацитет 12 легла и има надобщинско значение. Сградата е самостоятелна полумасивна, общинска  собственост. обслужването на домуващите се извършва от медицинска сестра и санитарки.

В с. Рудник — община Долни чифлик, се намира Дом за деца с умствена изостаналост, а в с. Горен чифлик, същата община — Дом за жени с душевни нарушения, които имат надобщински обхват на дейност.

Домът за лица с физически увреждания в гр. Провадия разполага със 70 легла и медицински персонал за обслужване на пациенти от общината и другите съседни общини.

Изграденият в гр. Варна Регионален център за социални грижи включва следните обекти и дейности: Дом за стари хора, Дневен дом за деца с умерена умствена изостаналост, Социално учебно-професионално заведение, Дом майка и дете и Домашен социален патронаж. Три от тези обекти са с надобщинско и национално значение — Дом за стари хора, социално учебно-професионално заведение и Дом майка и дете (с капацитет 280 деца).

За подобряване обслужването на населението във Варненска област съществен принос имат и частните здравни заведения — общо 265 обекта. В гр. Варна са разкрити и функционират 3 стационара, 5 общопрофилни поликлиники, 4 стоматологични поликлиники, лекарски и стоматологични кабинети.

Процесът на реформата в сферата на здравеопазването обхваща следните по-важни етапи:

- приемането на нормативна база, регламентираща провеждането на здравната реформа (Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, Правилник за неговото приложение и др.);

- създаване на Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК) и мрежа от Районни здравно-осигурителни каси (РЗОК), посредством които ще се реализира здравното осигуряване на населението;

- създаване на възможности за приватизиране на функциониращите лечебни заведения, съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения и др.

Във Варненска област е създадена Районна здравно-осигурителна каса, която в определените от закона срокове ще стартира дейността по здравното осигуряване на населението в региона.

2.4. Екологични фактори

Наличието на особено благоприятни природо-географски условия, на икономически, социално-демографски и инфраструктурен потенциал, съчетани с утвърдените качества и функционално разнообразие на антропогенната среда, не са единствените оценки за областната територия. Паралелно с безусловно силното влияние на съставните й компоненти върху формирането на висока стопанска и пазарна привлекателност, те създават атрактивно гравитационно поле, провокиращо висока предприемаческа активност, но и силен урбанизационен и инвестиционен натиск.

В резултат на естествено проявяващите се процеси (абразивни, свлачищни, срутищни и др.), ускорявани от неразумното и слабо контролирано антропогенно поведение, се ограничава експлоатационната годност на част от областната територия с най-неблагоприятни последици за крайбрежната ивица.

между тях с особена активност през последните години се проявяват свлачищните процеси — както действащите, така и затихващите свлачища. В границите на Варненска област те са с различно разпространение и проявление в отделните общини, но са най-често резултат от действието на две групи фактори:

пасивни и активни. Към първата група се отнася геоложкия строеж, а към втората — морската абразия, подземните води, сеизмичната активност, техногенната дейност и др.

На територията на община Варна са изградени свлачищни отложения, които обхващат целия черноморски склон на север от гр. Варна и северния склон на Варненската долина до ръба на Франгенското плато. В резултат на това са формирани обширни свлачищни райони. Наред с древните и старите свлачищни проявления се развиват и съвременни свлачищни процеси, част от които са условно стабилизирани, а друга част са активни.

определящи в протичащите брегови процеси са абразивните и акумула-тивните проявления. Под влияние на първите се наблюдава клиф при бряг с вече проявена или проявяваща се свлачищна дейност. Абразията е процес, който протича със значителна активност по морската брегова линия в границите на общината. Показателни за това са повсеместните прояви на свлачища и срутища. Абразионният ефект се изразява в дългогодишно подкопаване на бреговия склон, в резултат на което се нарушава общата му устойчивост, а в комбинация с други фактори (хидрогеоложки, сеизмични и др.) се проявяват периодично срутищни и широкообхватни свлачищни процеси. Наблюденията показват, че е налице непрекъснато абразионно въздействие. Това явление е достатъчно добре проявено и неговото пренебрегване се превръща в траен носител на опасни последици — намаляване на пясъчната крайбрежна площ, нарушаване на морския бряг и увеличаване на неговата нестабилност, загуба на високостойностна територия и антропогенни ресурси, а в крайна сметка, в условията на неконтролирано развитие, води до постепенно спадане на интереса към морето и естествената атрактивност на крайбрежието като туристически обект.

приоритетна за решаване в перспектива е защитата на участъците пред „Траката“-„Почивка“, при Галата, к-г „Панорама“, „Журналист“ и останалите участъци в напреднала фаза на подработвани свлачищни склонове от абразия и антропогенно въздействие. Отлагането във времето на необходимите мерки за ограничаване и стабилизиране на тези процеси, както и за овладяване на неразумното човешко вмешателство, създава  „благоприятни“ предпоставки за невиждано по своите мащаби предвижване на скални маси, които при силно урбанизирани територии (каквато е тази на община Варна) водят до огромни материални щети.

характеристиките на големите водни басейни на територията на община Варна — Черно море, Варненски залив и Варненско езеро показват, че територията на района е под силно антропогенно въздействие — индустриално, битово, транспортно, а също така са очертани конфликтни зони с променяща се роля на антропогенните фактори, като района нна ТЕЦ Варна, източната част на Варненското езеро и южната част на залива.

В езерните и морските води се вливат големи индустриални потоци, чиито характеристики не отговарят на нашето природозащитно законодателство. Прогнозите за развитието на проблема също не са оптимистични, тъй като при съществуващото антропогенно натоварване на акваторията се очаква да нарастне еутрофикацията във варненското езеро, която ще окаже съществено влияние и на целия Варненски залив. Освен това капацитетът на акваторията в района на община Варна са почти изчерпани, поради което се налага активна намеса за ограничаване замърсяването на водоемите чрез усъвършенстване на съществуващите пречиствателни съоръжения, както и изграждане на нови системи за обработка на отпадните води от промишлени дейности.

По въздействието на промишлеността в района се намират част от земите на общините Варна, Белослав, Аксаково и други, но фоновите концентрации в зоните на влияние не ги категоризират като опасни от екологична гледна точка.

Със сравнително ограничено разпространение са свлачищните процеси на територията на община Аксаково. Те са проявени  само по черноморската й крайбрежна зона — между к.к. „Златни пясъци“ и с. Кранево. В останалата част на общината и населените места не са регистрирани свлачищни и срутищни процеси. Под пътя „Златни пясъци“ — с. Кранево са проявени няколко активни свлачищни участъка. Те са резултат преди всичко на морската абразия и разнородната човешка дейност при усвояването и ползването наа територията.

В границите на община Белослав няма предпоставки (геоморфоложки и геоложки) за развитието на свлачищни и срутищни процеси. Те могат да бъдат предизвикани само от човешка дейност (главно строителна), Съществено влияние върху качествата на водите в Белославското езеро оказва водният транспорт, ремонтните и товарните дейности на пристанище Варна-запад. В езерната система има редица цветни растения, които влизат в категорията на застрашените и редки видове. Вследствие на антропогенната дейност на територията на общината се срещат както културни и здравословни ландшафти, които са в хармония с природната среда, така и нездравословни ландшафти, при които естествената среда е занемарена и деградирана. Те се намират  главно в западната част на общинската територия, в непосредствена близост до канала. В перспектива са необходими действия с превантивен характер, насочени към промяна в качествата на жизнената среда.

Най-изявени екзодинамични процеси на територията на община Бяла са абразията и свлачищната активност в бреговата зона. Свлачищните прояви са в три разновидности: „блокови свлачища“, „стъпаловидни свлачища“ и „гравигенни отсядания“. В западната част на общината са развити т.нар. микросвлачища. Срутищата са характерни предимно за клифови участъци.

Бреговата зона на община Бяла, поради ограничената по характер и интензивност експлоатация, е екологично чиста. Акваторията на района е подходяща за риболов, даже в промишлен мащаб.

Два са основните проблемни елементи на територията на община Аврен: големият относителен дял на ерозираните земи, изискващи целенасочена политика за защита и ползване и свлачищните терени в източната част на Авренското плато, които подлежат на забранителен или специален режим на усвояване и ползване.

По бреговата ивица на територията на община Долни чифлик не се наблюдават свлачищни процеси.

Направената характеристика на областната територия и оценката на действията, проявленията и последиците от развитието на редица процеси с неблагоприятно въздействие върху нейните естествени качества показват, че са локализирани главно в черноморските общини, но с по-широко разпространение в границите на най-атрактивната между тях — община Варна. Те обаче са достатъчно силен аргумент и основание за провеждането на активна и ефективна политика чрез инвестиционни програми и мерки, изключващи тяхното присъствие в областната територия и територията на засегнатите общини.

3. Класификационна структура на областната територия, според равнището на развитие на общините

Селищната мрежа, формирана на територията на общините от Варненска област, е резултат от продължително и сложно развитие на отделните населени места и на комплекса от връзки между тях.  За създаването и развитието на отделните селища са оказали влияние редица фактори — природни, исторически, обществено-икономически, социални и др.

Днес селищната мрежа се оценява като съществен елемент на територията, в който се формира и развива определен тип материално-пространственна среда, свързана с осъществяването на жизнената човешка дейност. В този смисъл на територията и селищната мрежа може да се гледа като на фокус, в който се концентрират всички проблеми, процеси и възможности, свързани с развитието на областта и отделните общини.

община Аврен

Тя обхваща територия от 374 675 дка, включваща землищата на 18 села. Това представлява 9.8% от общата площ на Варненска област. Най-голямо е землището на с. Аврен, а най-малко е това на с. Юнак. На един жител на общината се падат 44.8 дка, което е много над  средното за областта — 8.6 дка и средното за страната — 13 дка, и показва, че общината е преосигурена с поземлен ресурс, включително земеделски земи — 27 дка на жител при средно за страната — 7.6 дка на жител.

Земеделските територии са 60.2%, а горските — 32.2%. Населените места и други урбанизирани територии са 5.8%, като от тях 68% са населени места и 17.4% са земи за земеделско ползване и отдих.

Земеделските земи в общината, в по-голямата си част, са от нисък категорен тип . Преобладават земи от IV и V тип. Земи от II и III тип има в западната част на територията, като те са само 13.5% от категоризираните земи.

основни проблеми са:

- временно изоставени земи, като в землищата на селата Тръстиково и Падина има заблатени и засолени земи, чиято мелорация е наложителна;

- намаляване на поливните площи, които са околo средните за страната. Поради икономически причини състоянието на хидромелиоративната мрежа и обслужващите я съоръжения е влошено и са необходими инвестиции, за да могат да се получават по-високи добиви.

Гъстотата на населението е много ниска — 22.3 при средно за страната 74.2 и за областта 116.1 души на 1 кв. км.

Урбанизираните територии извън населените места са основно с две предна значения:

- отдих – курортните комплекси „Камчия“  и „Романтика“

- селскостопански сгради и съоръжения — овцеферми, кравеферми, помпени станции

Обобщените изводи са:

- поземлените ресурси са повече от достатъчни за развитие на населените места;

- структурата на територията на общината е благоприятна за развитие на селско стопанство, но ще изпитва недостиг на работна ръка.

община Аксаково

Обхваща територия от 472 200 дка, която е съставена от землищата на 23 села. Тя представлява 12.3% от територията на Варненска област. Средната големина на землищата е 20 520 дка Най-големи са тези на селата Ботево, Крумово, Ген.Кантарджиево, Климентово., а най-малки — на селата Припек и Доброглед.

разпределението на територията по основни типове е следното:

земеделски територии — заемат 68% от общата площ на общината. Това предопределя и развитието на селското стопанство като основен отрасъл в икономиката на общината.

Землищата на община Аксаково могат да се групират:

- първа група — землища с относително нисък дял на земеделските земи (до 65%). В нея попадат селата Аксаково, Въглен, Долище, Новаково, Осеново, Припек, Слънчево и Яребична;

- втора група — землища с висок дял на земеделските земи (над 65%). В нея са включени всички останали села: Ботево, Водица, Ген. Кантарджиево, Доброглед, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кап. Радево, Кичево, Климентово, Л.Каравелово и Орешак.

В структурата на земеделските земи съотношението на обработваемите към не обработваемите е 77.65 : 22.35.

Горски територии — заемат 24.5% от територията на общината, като показателят е значително по-нисък от средния за страната — 34.1%.

В отделните землища този показател варира от 8.72% за с. Куманово до 48.5% за с. Слънчево. С по-висок относителен дял горски територии (над 40%) са землищата на селата Слънчево, Долище и Новаково, а с най-нисък относителен дял са землищата на селата Крумово и Куманово.

В територията на държавен горски фонд преобладават горите със стопанско предназначение, следвани от курортните гори.

Близостта на курортните комплекси „Златни пясъци“, „Св. Св. Константин и Елена“ и „Чайка“ дава основание да се потърси възможност за увеличаване на дела на курортните гори и лесопаркове.

Населени места и други урбанизирани територии — обхващат 5.34% от общата площ на общината.

територии на водни течения и площи — общината е бедна на водни площи. Те представляват 0.52% от общата площ — предимно реки и язорири.

територии за добив на полезни изкопаеми и отпадъци — заемат 0,08% от територията. Най-голям обект  е сметището край с. Въглен.

територии за транспорт и инфраструктура — заема 1.23% от територията на общината — показател, твърде висок в сравнение със средния за страната, който е 0.6%.

Предвижда се този показател да нарастне при строителството на предвидените пътища и автомагистрала.

От анализа на поземлените ресурси могат да се направят следните изводи:

- населението на общината е много добре осигурено с обработваема земя;

- основният земеползвател е селското стопанство — над 50% са нивите и трайните насаждения;

- над 40% от територията на общината са земи от IV и V тип категория;

- населените места и другите урбанизирани територии преосигуряват населението на общината с площи, което се дължи на обезлюдяване на редица населени места;

- транспортните територии имат значителен дял, тъй като общината попада в оста Варна-Девня.

населението е концентрирано в селища, които се намират в обхвата на ос, характерна с интензивно изградена и високо концентрирана производствена, транспортна и техническа инфраструктура — оста Варна-Девня. Това са селата Аксаково и Игнатиево, в които обитателите са над 60% от цялото население на общината.

Гъстотата на населението към 1.1.1999 г е 37.14%, т.е. много по-ниска от тази на областта — 116.1 и средната за страната — 74.2 жители на 1 кв. км.

В разработения териториално устройствен план (ТУП) на община Аксаково (1995 г.) и финансиран от Световната банка се предлага следният обобщен модел на селищната мрежа:

- основен административен център на общината: с благоприятни демо-графски показатели, но с ограничени икономически и социални функции, малък периметър на пространствено влияние в границите на общината и извън нея. В перспектива, акумулирането на нови функции, най-вече по линията на частния бизнес и увеличаване силата на привличане върху останалите населени места в общината;

- вторични обслужващи центрове: с ограничени административни функции, като селата Л.Каравелово и Кичево и зонален периметър на влияние с оглед организационното и функционалното им приобщаване към една вътрешно общинска териториално-селищна структура.

община Белослав

обхваща територия от 93 100 дка, включваща землищата на гр. Белослав и селата Константиново, Езерово, Разделна и Страшимирово.

относителният дял на територията на общината от тази на областта е 2.4% и 1.6% от Черноморското крайбрежие.

Средната големина на землищата е 18 600 дка. Най-малко е землището на           с. Разделна — 5.95% от територията на общината, а най-голямо е землището на гр. Белослав — 41.19% от тази територия.

Земеделски територии — относителният им дял е 49.44% от общата територия на общината. Те са съсредоточени предимно в землищата на гр. Белослав и с. Константиново. Най-малък е относителният дял на земеделските земи в с. Разделна.

В структурата на земеделските земи съотношението на обработваемите земи към не обработваемите е 78 : 22.

В обработваемите земи преоблaдават териториите на нивите — 68%, следвани от трайните насаждения, тип лозя.

Около 63% от необработваемите земи представляват мери, пасища и пустеещи необработваеми земи.

Горски територии — обхващат 24.86% от общата площ на общината. Те са разположени предимно в землищата на гр. Белослав и с. Константиново от общия горски фонд, а най-малко гори има в с. Езерово.

Населени места и други урбанизирани територии — те са 9.1% от площта на общината.

характерно за общината е високият относителен дял на „другите урбанизирани територии“, където са включени терените на промишлените предприятия около гр. Белослав и с. Езерово.

територии на водни площи и течения. Наличието на езеро и павателен канал, свързващ Варненското с Белославското езеро, както и мочурищата покрай езерния бряг е причина относителният дял на водните площи в общината да бъде сравнително висок — 12.3% от територията й.

територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — заемат 2.9% от територията на общината. показателят е твърде висок в сравнение с този за страната, поради наличието на хвостохранилища, сгуроотвал и депа за индустриални отпадъци, използвани за депониране на отпадъците от ТЕЦ „Варна“, Девненския промишлен комплекс, от драгиране на канала и други.

територии за транспорт и инфраструктура. Съсредоточаването на транспортни съоръжения и промишлени площадки в Белослав, Разделна и Езерово води до голям относителен дял на териториите за т-т и инфраструктура — 1.40%.

От анализа на размера, състоянието и разпределението на поземлените ресурси в община Белослав могат да се направят следните изводи:

- поземлените ресурси са недостатъчни за осигуряване на населението със земя за селскостопанска дейност;

- структурата на територията на общината е сравнително неблагоприятна: обработваемите земи са само 38.6%, ограничител, който трябва да се има предвид при създаване на нови производства и дейности;

- главен земеползвател е селското стопанство, като нивите и трайните насаждения са 90% от обработваемата земя, но в общината няма поливни площи.

На територията на общината са разположени 5 населени места, от които 1 град и 4 села.

Гъстотата на населението е 130.45, която е доста по-голяма от тази на Варненска област (116.1 души на кв.км) и почти двойно по-голяма от тази за страната (74.2 души на кв. км).

специфичното разположение на населените места обаче и техните землища от двете страни на Белославското езеро и транспортния коридор „изток-запад“ затруднява комуникациите помежду им.

Населените места Езерово, Страшимирово, Белослав и Разделна попадат в интензивната агломерационна ос Варна-Девня, наситена с производствена, транспортна и техническа инфраструктура.

Село Константиново е разположено в южната част на общината, където преобладават селскостопанските територии.

От направения анализ изводите са следните:

- Белославското езеро и транспортния коридор „изток-запад“ затрудняват връзките между двете части на общината;

- населените места са групирани в агломерационната ос Варна-Девня, а с. Константиново е в известна степен изолирано в южната част на общината;

- осигуряването на населението с жилищни терени по населени места е неравностойно, като недостатъчно е в селища с изявени икономически и обслужващи дейности, например в гр. Белослав и преоразмерено в селища с неблагоприятни демографски тенденции в с. Константиново.

- близостта и транспортната осигуреност на селищата от общината с гр. Варна създава условия за обслужване на населението и там.

община Бяла

Общата територия на общината е 161 600 дка, което представлява 4.2% от тази на Варненска област.

С най-голяма площ е землището на гр. Бяла, а с най-малка — с. Самотино.

Земеделски територии — заемат 39.8% от територията на общината и на един жител се падат по 20 дка, което е 2.6 пъти по-голямо от средното за страната.

Обработваемата земя включва площта на нивите и трайните насаждения, с относителен дял съответно 91.2% и 8.8%. Най-много обработваема земя има в землищата на гр. Бяла и с. Попович, т.е. в по-равнинната част от общината.

Мерите и пасищата са 12.4% от земеделските територии, а останалата част от тях се заема от други не обработваеми земи.

Горските територии заемат по-голяма част от територията на общината. относителният им дял спрямо територията на землищата варира в широки граници — от 6.3% в землището на гр. Бяла до 90% в землището на с.Самотино. Най-много от горските територии на общината са разположени в землището на с. Господиново.

Населените места и другите урбанизирани територии са 3.9% от общата площ на общината. Най-голяма е селищната територия на гр. Бяла, а най-малка — на с. Самотино.

територията на водните течения и водните площи заема 778 дка.

Незначителна — само 67 дка, е площта на териториите за добив на полезни изкопаеми.

Останалата част от територията се заема от територии за транспорт и инфраструктура.

Селищната мрежа, включена в границите на общината, обхваща 6 населени места — един град (Бяла) и пет села.

По отношение комплекса и значимостта, застъпени в  отделните селища, се обособяват два типа селищни центрове:

- гр. Бяла, който може да бъде характеризиран като административен, стопански, туристически и обслужващ център с местно значение;

- селата Горица, Господиново, Дюлино и Попович с ограничен комплекс от функции, сред които се откроява селскостопанската.

Извод, който се налага е, че поради голямата осигуреност на жителите със земеделски територии — 18.4 дка на жител има големи потенциални възможности за развитие на селското стопанство.

Община  Варна

Общата площ на община Варна е 204.7% кв. км, което е 5.34% от територията на областта. В административните граници са включени землищата на селата: Тополи, Казшко, Каменар и Звездица, гр. Варна с кварталите Аспарухово, виница, Владислав Варненчик и Галата.  Най-голям относителен дял има землището на гр. Варна — 19.57%, следван от кв. Галата — 17.78%, кв. Виница — 14.7% и кв. Аспарухово — 13.2%, т.е. тези четири землища притежават около 65% от територията на общината. Най-малък относителен дял има с. Казaшко — едва 1.30%. На един жител на общината се пада 0.67 дка, което показва много ниска обезпеченост на населението с територия.

Земеделски територии — представляват 36.81% от общата територия на общината. На един жител от общината се пада 0, 24 дка, който е много нисък.

Земеделските земи са съсредоточени предимно в землищата на село Каменар и кварталите Виница и Галата.

В структурата на земеделските земи съотношението на обработваемите към необработваемите земи е 85.3:14.7. В обработваемите земи преобладават нивите, а трайните насаждения са само 10%.

Горски територии — обхващат 30.43% от общата площ на общината. Най-голям е относителният дял на горите в землищата на кв. Галата, кв. Аспарухово и кв. Виница. Най-малко са горските площи в землището на с.Тополи.

В структурата на горските територии преобладават курортните гори, лесопарковете и защитените гори. Ограничени са площите на стопанските гори.

Населени места и други урбанизирани територии — обхващат 25.68% от цялата територия на общината.

Територии  на водни течения и площи — обхващат 5.12% от общата площ —твърде нисък показател.

Територии за транспорт и инженерна инфраструктура — заема 1.64% от площта на общината. показателят е висок в сравнение със средния за страната — 0.6%. Причината е във високата концентрация на транспортни съоръжения в района на гр. Варна — изявен център във въздушния, водния, железопътния и автомобилния транспорт.

От анализа на поземлените ресурси на територията на община Варна следват по-важните изводи:

- поземлените ресурси в общината са недостатъчни за осигуряване на населението с обработваема земя, въпреки че относителният им дял е сравнително висок, следователно селското стопанство не се очертава като приоритетен отрасъл;

- териториите на населените места и другите урбанизирани територии са около 25% от общата територия на общината, но населението има ниска осигуреност;

- висок е относителният дял на териториите, заети с транспортна и инженерна инфраструктура, поради специфичния характер на гр. Варна и района.

Община Варна обединява в административната си територия 5 населени места — 1 голям град и 4 села с общо население към 1.1.1999 г. 305 737 души при съотношение между градското и селското население 98:2. Високата степен на урбанизираност е резултат на силно доминиращо място на гр. Варна в едно ограничено физическо пространство, приобщава малък брой населени места извън него. Град Варна е не само общински и областен административен център с произтичащи от това съответстващи му дейности, служби и материална база. Той има полифункционална структура с широк обхват и голямо разнообразие на елементи, които формират: силно поле на пространствено влияние; притегателна сила, надхвърляща общинските и областните граници; ролята му на основно звено с активно участие във формирането, развитие и функционирането на сложна агломерационните образувания — в посока изток-запад към гр. Девня, както и в посока север-юг — по крайбрежната ивица на Черно море. С тези си функции гр. Варна приобщава в своето неформално (неадминистративно)  поле не само селата от днешната община, но и населените места извън нейната територия.

Още една особеност характеризира общината, както и всички общини с подобна селищна конструкция — наличието на нормативно-регламентирана и функционираща вътрешноградска административно-териториална структура на основата на районирането. Това поражда взаимоотношения (най-вече по линията на управлението и административното обслужване) между общинския център, общинската администрация и районните  административно-териториални поделения — районните администрации в градските черти — от една страна и между общинския център и кметствата в населените места — от друга. Тези две направления на административното взаимодействие се допълват от третата група (направление) на взаимоотношения — между гр. Варна като областен център и останалите административни центрове — общините в областните граници.

Съществен проблем е процесът на физическо урбанизиране на пространството и извън строителните граници на града и то основно в крайбрежната зона, процес, който влиза вече в остър конфликт с изискването за запазване устойчивостта на природните му компоненти.

Община Ветрино

Тя обхваща 293 107 дка, включваща землищата на 10 села. Това представлява 7.6% от територията на Варненска област. Най-големи са землищата на с. Белоградец — 17.63% от територията на общината, а най-малки са тези на с. Габърница и на с. Средно село. На един жител на общината се падат 42.1 дка, което е много над средното за областта (8.6  дка) и средната за страната (13 дка).

Земеделските територии са 250 626 дка, което представлява 85.51% от територията, като с най-голям относителен дял са нивите. На един жител се падат 36 дка, което показва, че има достатъчно земеделски земи в общината и приоритетен отрасъл е селското стопанство.

Горските територии са 7.1%, населените места и другите урбанизирани територии — 4.94%, водните течения и водните площи са малко — едва 0.43%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 1.07%, а териториите за транспорт и инфраструктура — 0.95%.

Върху територията на общината са разположени 10 населени места, които са от селски тип с численост на населението до 2000 души. Гъстотата на населението е много ниска — 23.8 човека на кв.км. Това дава основание да се направи извода, че ще бъде затруднено осигуряването на работна ръка за основния отрасъл на общината — селското стопанство.

Община Вълчи дол

Обхваща територия от 472.4 кв. км и включва землищата на 22 населени места. Това представлява 12.32% от територията на Варненска област.

Земеделските територии са 80.65% предимно ниви, мери, пасища и трайни насаждения.

По-голяма част от земята е частна собственост — 79.6%, държавната е 11%, общинската е 6.2%, а останалата е друга.

На един жител се падат по 36.5 дка от територията и 29.4 дка земеделски земи. Тези стойности показват, че в общината се разполага с достатъчно ресурси, включително и земеделски земи за развитие на селското стопанство, което се очертава като водещ отрасъл в общината.

На територията на общината са разположени 22 населени места, от които 1 град (Вълчи дол) и 21 села. 

Гъстотата на населението е много ниска — 27.4 човека на кв. км.

Изводът е, че селата са много малки, разполага се с поземлени ресурси, но за основния отрасъл, селското стопанство, работната сила ще е в недостиг.

Община Девня

Територията на общината обхваща  101 кв. км и включва землищата на три населени места. Тя представлява 2.6% от територията на Варненска област. Най-голямо е землището на гр. Девня, следвано от това на селата Повеляново и Кипра. На един жител от общината се падат 10.9 дка, което е малко повече от средното за областта и малко по-малко от средното за страната.

Земеделските територии са 49 694 дка, което е 49.2% от територията на общината. От тях с най-голям относителен дял са нивите, а трайните насаждения са само 1.4% като по-малък от техния е само относителният дял на териториите за полски пътища и прокари. На един човек се пада средно по 5.4 дка, което е много ниско, по-ниско дори и от средното за страната (7.6 дка). Това показва, че селското стопанство не е приоритетен отрасъл и чрез него ще се задоволяват предимно местни потребности.

Горските територии са 27.7%, населените места и другите урбанизирани територии — 16%, водните площи са малко — 4.7%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 2.8%, а териториите за транспорт и инфраструктура — 2.5%.

На един жител в общината се падат по 1.7 дка урбанизирани територии, което е доста над средното за страната (0.6 дка) и показва, че общината има недостиг от тях, включително и за развитие на населените места, по-специално гр. Девня.

Върху територията са разположени три населени места — 1 град (Девня) и 2 села.

Гъстотата на населението е сравнително висока — 91.9 жители на 1 кв.км. Тя е по-висока от средната за страната и по-ниска от тази за областта.

община Долни чифлик

Тя обхваща 487, 1 кв. км площ и включва землищата на 17 населени места. Това представлява 12.7% от територията на Варненска област. На един жител се падат 24.1 дка, което няколко пъти повече от това на областта, и почти два пъти от средното за страната.

Земеделските земи представляват 36% от общата територия. От тях обработваема земя е малко над 75%, със съотношение между ниви, трайни насаждения и ливади съответно 87:12:1.

Мерите и пасищата заемат 13% от земеделските земи. Останалата част от земеделските земи се заема от необработваеми земи (гори, полски пътища, скали и др.). Над 80% от земеделските земи са с добри и средни условия за земеделско производство. Понастоящем с нисък дял са напояваните обработваеми земи.

Горските територии заемат половината от територията на общината.

Населените места и другите урбанизирани територии (курортни комплекси, вилна зона и др.) заемат 3.7% от общата площ на общината.

Незначителна — само 192 дка, е площта на територията за добив на полезни изкопаеми, като останалата част от територията се заема от териториите за транспорт и инфраструктура.

община Долни чифлик се състои от 17 населени места, от които 1 град (Долни чифлик) и 16 села. В петкилометровата черноморска ивица попадат само две села — Шкорпиловци и Ново Оряхово.

Северната урбанизационна ос обхваща 84% от общото население на общината и разположените по нея населени места са с най-висока степен на антропогенен потенциал и с най-висока степен на социално-икономическо развитие. Те са населените места, които ще са определящи за облика на общината и ще изискват повече инвестиции в бъдеще.

Населените места по южната урбанизационна ос са с по-висок потенциал и много ниско социално-икономическо развитие на селски туризъм и атрактивни дейности.

община Дългопол

територията на общината е 441 кв. км, включваща землищата на 16 населени места. Това представлява 11.5% от територията на Варненска област. Най-големи са землищата на селата Дебелец — 19.75% от територията на общината, следвани от тези на Аспарухово и Дългопол, а най-малки са в селата Красимир и камен дял.

На един жител се падат 29.3 дка, което е няколко пъти повече от средното за Варненска област и малко над 2 пъти повече от средното за страната.

Земеделските територии са 42.46% от общата територия на общината, като с най-голям относителен дял са нивите.

На един жител се падат 12.4 дка земеделска земя, което показва, че общината има потенциал за развитие на селското стопанство. Има обаче села, в които обработваемата земя почти липсва — с. Гоце Делчево, с. Комунари и др. и това определя структурата на земеделските култури.

Горските територии са също с голям относителен дял — 45.37%, по-голям дори и този на земеделските територии. Населените места и другите урбанизирани територии имат 4.14%, водните течения и водните площи — 4.85%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 2.53%, а с най-малък относителен дял са териториите за транспорт и инфраструктура — 0.65%.

Върху територията на общината са разположени 16 населени места, от които 1 град (Дългопол) и 15 села.

Гъстотата на населението е достa ниска — 34.2 души на 1 кв. км. Това може да създаде проблеми по осигуряването на отраслите с работна ръка, особено селското стопанство.

община Провадия

обхваща територия от 517.8 кв. км, включваща землищата на 25 населени места. Това представлява 13.5% от територията на областта. Средно на един жител се пада по 19.8 дка, което е 2-3 пъти повече от средното за областта и малко повече от средното за страната. Това показва, че общината е осигурена с необходимата територия.

земеделските земи са с много голям относителен дял спрямо останалите — 72.13%. Преобладават нивите, които са 78.46% от тях. Горските територии са 17.2%, населените места и другите урбанизирани територии — 6.48%, водните течения и водните площи — 1.27%, териториите за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци — 2.21% и с анй-нисък относителен дял са териториите за транспорт и инфраструктура — 0.71%.

върху територията на общината са разположени 25 населеини места, от които 1 град (Провадия) и 24 села.

Гъстотата на населението е 50.57 души на 1 кв.км.

Средната гъстота на селищата на 100 кв. км е 4.8 бр., равна на средната за страната и малко по-висока от тази на областта, която е 4.1 населени места на 100 кв. км.

община Суворово

Обхваща 215.9 кв. км и включва землищата на 9 населени места. Това представлява 5.6% от територията на областта. Средно на един жител се падат 28.4 дка, което е няколко пъти над средното за областта и малко над 2 пъти повече от средното за страната.

върху територията на общината са разположени 9 населени места, от които 1 град (Суворово) и 8 села. Гъстотата на населението е 35.2 човека на 1 кв.км.

 

Функционалната територия на мрежата от населени места, полетата на влияние на общинските центрове, както и моделът на процесите в тях са определящи по отношение развитието на основните функции и дейности в нея — на общинско и областно равнище.


Глава трета

Инвестиционни приоритети в регионалната политика на Варненска област през 2000-2006 година

1. Цел, задачи, съдържание и структура на регионалния план за развитие на Варненска област

Планът за регионално развитие на Варненска област е съставна част, структурен елемент на Националния план за регионално развитие и е предвиден да действа в рамките на приетия 7-годишен период — 2000-2006 година. Той е етап от една дългосрочна държавна стратегия за провеждане на регионална политика и комплекс от действия (финансови, кредитни и инвестиционни) с цел да се осигури балансирано развитие на отделните райони чрез преодоляване на диспропорциите между тях, намаляване броя на общините в критично състояние — с висока безработица, все още липсващи алтернативи на заетостта, трайна тенденция на обезлюдяване, природни, антропогенни и екологични процеси с трайни последици и трудно поправими във времето неблагоприятни въздействия върху цялата жизнена среда и други.

При съставянето на областния план за регионално развитие е спазена принципната схема на връзките и взаимодействието между националния план за развитие и националния план за регионално развитие, т.е. между основните приоритети, дефинирани в двата държавни документа, както и изискванията, които протичат от взаимовръзките (прави и обратни) във вертикална посока — от националния към областния план за регионално развитие и от областния към националния план за регионално развитие.

В съответствие с предоставените „основни параметри на националния план“, приети като методически ориентирани при  разработване на областните планове, за водещи в регионалната политика са определени:

- темповете на прехода към пазарно регулирана икономика;

- преструктурирането на промишлеността, селското стопанство и туризма, образованието и науката;

- основните инфраструктурни системи — транспортна, енергийна, екологична, телекомуникационна и информационна.

приоритетен тип функции и материално-техническа среда, които характеризират съвременното състояние на варненската областна територия, очертават и посоките на развитието им през следващите периоди и години.

Целта, задачите и съдържанието на Областния план за регионално развитие са съобразени със съдържанието и структурата на националния план, чието съставяне зависи в голяма степен от единната методическа рамка, общовалидна за плановете за регионално развитие на всички области. Предварително условие е продиктувано, както от чисто технологични съображения, така и от гледна точка на организацията по съставянето на националния план.

технологичната схема за разработване на Плана за регионално развитие, респективно за стартиране на бъдещата активна и ефективна регионална политика на държавно, областно и общинско равнище е пълно, ясно и точно представена. Тя поставя еднопосочен ориентир — т.е. създаване на стабилна основа за балансирано и устойчиво развитие на страната и нейните регионални структури.

Утвърдена е в следния най-общ хронологичен ред и с посока от националния план за регионално развитие към областните планове за регионално развитие и в интегриран вид — отново към националния план за регионално развитие — като документ, обединяващ областните планове след тяхното селективно прецизиране. Чрез него ще се формира и осъществява бъдещата държавна регионална политика в 7-годишния интервал от време на действие на националния план в рамките на дългосрочната стратегия за регионално развитие.

В съдържателно отношение трите равнища на регионално планиране и развитие са логично свързани помежду си,  съвместяват се по проблемен обхват и приоритети, по времеви и териториални параметри. Това означава, че областните планове за регионално развитие определят съдържанието на плановете за развитие на районите или т.н. „райони за планиране“ , а съвкупността от планове за развитие на отделните райони формира съдържанието на националния план за регионално развитие.

Равнищата следователно са три: национален план за регионално развитие, Планове за развитие на районите (общо 6 в страната, обединяващи различен брой области), Областни планове за регионално развитие. За Варненска област тази схема има следния вид: национален план, План за развитие на Североизточния район (с включените 6 области), План за регионално развитие на Варненска област.

Варненска област е между 11-те области в страната, които са квалифицирани като регионални териториални структури с водеща роля във времето на преход към новите условия. Това им квалификационно равнище ги характеризира като територии с повишена инвестиционна атрактивност, с възможности и условия за предприемаческа активност и иновационна дейност — поради благоприятното им местоположение и голямото функционално разнообразие в техните пространствени очертания и най-вече при наличието на добре функ-циониращи туристически локализации. Варненска област притежава всички тези многообразни качества и широк обсег на високостойностни потенциали за бъдещо развитие.

От тази гледна точка е констатирана (в представените „основни параметри“) силна диференциация на районите в зависимост от скоростта на процесите на трансформирането им. Тази диференциация обаче се проявява особено силно и най-вече неблагоприятно в границите и на отделните области. Това се отнася и за Варненска област, обединяваща 12 разнохарактерни общини, половината от които притежават мощен икономически, демографски и инфраструктурен потенциал при едновременното присъствие на общини с почти изчерпан или полупотенциал за инвестиционен оптимизъм в близките години. Последните именно са достигнали кризисни точки в своето развитие, притежават скромни възможности за промени в близко време и са грижата и предизвикателството на разработките в регионален план на областта.

На територията на Варненска област е ясно очертана дистанцията между центъра и периферията, т.е. между крайбрежните 6 общини и 6-те общини във вътрешността, наложена от буферната роля на първите, ограничаващи влиянието на техните природни и антропогенни преимущества върху общините от втората група. Налице са, обаче неизползвани възможности за по-активна интеграция  между двете групи общини, както и между общините от периферната част на областната територия.

В обсега на регионалното развитие и политика на Варненска област през периода 2000-2006 година са включени приоритетни цели, които произтичат от основните параметри на националното равнище и в същото време отразяват специфичните процеси и особености на нейната територия, респективно на съставящите я общини. Те се свеждат до следното:

Първо, повишаване степента на усвоеност и използване на разкритите потенциали — ресурсни, икономически, демографски, инфраструктурни и др., в групата на черноморските общини и разкриване на потенциали за активизиране развитието на групата периферни общини;

Второ, приоритетно ресурсно осигуряване на програми и проекти с междуобщинско  и областно значение — стопански, инфраструктурни (от сферата на социалната и техническата инфраструктура), екологични и други;

Трето, запазване и разширяване на инвестиционната активност, иновационната и предприемаческа дейност в черноморската част на областта и създаване на икономическа, инвестиционна и пазарна среда в периферната й част;

Четвърто, осигуряване на предимство при изграждането на обекти и съоръжения на техническата инфраструктура с областно и надобщинско предназначение за обслужване;

Пето, създаване на условия за алтернативна заетост (най-вече в периферната територия на областта — в изостаналите селски общини) с оглед регулиране на механичния отлив и ограничаване процесите на обезлюдяване.

В основните параметри, адресирани към разработките на областните планове са определени 5 вида райони за целенасочено въздействие (райони за растеж, райони за развитие, райони с индустриален упадък, изостанали селски райони, райони за трансгранично сътрудничество и развитие) с конкретни индикации върху областната територия. В границите на Варненска област са обособени следните райони за целенасочено въздействие: Райони за растеж, Изостанали селски райони и територии извън районите за целенасочено въздействие. Последните обаче са с характеристики, по силата на които следва да бъдат отнесени към изостаналите селски райони (общините Суворово, Вълчи дол, Ветрино).

Тези квалификационна структура на районите за целенасочено въздействие във Варненска област обуславя и съответстващи й задачи я плана за регионално развитие, дефиинирани достатъчно ясно, точно и конкретно в основните параметеи.

Диференцирани са по видове райони за целенасочено въздействие задачите са както следва:

За районите за растеж (към които са отнесени общините Варна, Белослав и Девня):

- развитие на иновативни производства и дейности с високо интелектуално и технологично равнище, включително създаването на технологични паркове и бизнес-центрове (инкубатори, комплекси) със специфицирана функционална обусловеност;

- подобряване на съществуващите производства главно чрез внедряването на екологосъобразни технологии и преодоляване локализацията на екологично рискови дейности и обекти;

- по-нататъшно развитие и изграждане на обекти от социалната, техни-ческата и пазарната инфраструктура;

- повишаване качествата и използването на човешките ресурси в съответствие с целите на ускореното развитие, стимулиране на бизнеса и предприе-мачеството;

- запазване и обогатяване на икономическата, пазарната и институцио-налната среда с оглед издигане равнището на инвестиционната атрактивност на района.

За изостаналите селски райони (в областта, те са Суворово, Долни чифлик и Дългопол) :

- усъвършенстване продуктовата структура на селскостопанското производство с оглед повишаване на неговата конкурентноспособност и маркова стойност;

- създаване на аграрни и аграрно-индустриални бизнес-центрове за осигуряване на достъпност до информация за пазара и поведението на участниците в  него, за оказване на компетентна консултативна помощ в развитието на аграрния бизнес;

- разкриване на алтернативни производства, свързани със селското и горското стопанство, туристическата индустрия и други отрасли и дейности;

- разработване на маркетингова стратегия и създаване на необходимата пазарна, инвестиционна и рекламна среда за възстановяване на традиционни или развитие на нови  (допълнителни, производни, съпътстващи) дейности и др.;

- организиране на обучение в квалификационни форми за създаване на професионално компетентни бизнес-кадри за селското стопанство.

Останалите общини са в групата на териториите извън обсега на районите за целенасочено въздействие, които са 6   на брой във Варненска област и за тях не са предвидени конкретни цели, задачи и мерки за изпълнението им.

2. териториална характеристика на инвестиционните приоритети в регионалната политика

територията на Варненска област — особено нейната крайбрежна част и зоните с утвърдените линейни и пунктови концентрации на промишлени, транспортни, курортно-туристически и други функции ще запази, разширява и увеличава тяхната икономическа привлекателност. В резултат на това ще нарастне притегателната сила на влияние върху развитието на демографските процеси, главно в посока на механично придвижване на население от други райони на страната и извън нея, а най-вече по отношение на инвестиционната атрактивност и активност на района.

При интензивно развитие на интеграционните процеси и произтичащите от тях вътрешнорайонни, междурайонни и национални стопански връзки, при наличието на достигнато сравнително високо равнище на инфраструктурна изграденост и задоволеност, може да се очаква увеличаване концентрацията на функции в бъдеще без да се разширява материално-техническата им среда и без усвояване на нови производствени терени. При допълнително функционално и инвестиционно натоварване на територията, в  резултат на увеличаване на производствената инфраструктура, може да се стигне до нецелесъобразно, неблагоприятно и неефективно използване на нейните възможности. В това отношение надежден регулатор са ограничителните режими на териториалното устройство и формите на собствеността върху земята.

Преструктурирането на регионалното стопанство при високо технологично и техническо равнище на неговите сектори и отрасли трябва да бъде съпътствано от намаляване на потребностите от нови производствени терени и увеличаване на териториално-устройствената концентрация върху дадено физическо прространство. Намаленото участие на земята и материално-производствената среда в бъдещото териториално развитие на Варненска област ще осигури възможности за разширяване и усъвършенстване на социалните обекти — жилищни, здравни, просветни, културни и др., т.е. от сферата на социалната инфраструктура, с необходимите за тях площи и при обоснован пространствен обхват на обслужване (областен, между общински, общински).

Нарастващата икономическа и социална концентрация на ограничена територия предполага интензификация на стопанските и социалните връзки, изискваща съответна задоволеност с транспорт и транспортни комуникации, със системи и обекти на техническа инфраструктура Поради това се очаква увеличаване на териториалните потребности за развитие на пътно-транспортната мрежа в района, което в голяма степен оправдава приоритетното присъствие на нейните елементи — предимно пътища от по-нисък клас, обслужващи междуобщински територии, в плана за регионално развитие, респективно в инвестиционните програми на общините.

Растящите потребности от инфраструктурни дейности и тяхната материално-техническа осигуреност в бъдеще също поставя изисквания към територията в областта или отделните общини. териториалната им ориентация трябва да бъде регулирана в граници и параметри, съобразени с действащите режими и възможностите за тяхното съвместяване в селищните извънселищните (между селищните и междуобщинските) територии.

основните ориентири и параметри на приоритетно развитие в регионален аспект, отнасящи се до физическото и икономическото пространство на Варненска област, могат да се изградят въз основа на следните компоненти:

- съществуващата секторна и отраслова структура на областната икономика, развиваща се в направления, които нито могат да се пренебрегнат, нито да се утвърждават в досегашния си вид и форми или да се изолират от общите процеси на преструктуриране и технологично обновяване;

- приоритетите в държавната политика на страната, насочени към възстановяване и стабилизиране на традиционни отрасли, за които са налице необходимите ресурси (естествени, материални, човешки). Тези приоритети се отнасят до развитието на аграрния сектор и туристическата индустрия в България — отрасли със силно присъствие в регионалното стопанство на Варненска област;

- благоприятни условия и предпоставки за активизиране на малкия и средния бизнес в редица производствени дейности: суровинна база от селското стопанствo, неизползвани или недостатъчно усвоени пазарни пространства  и с перспективи за разширяване на потребителската продуктопоглъщаемост на производството — главно в туризма и в големите консумативни центрове на района;

- наличието на изградена и функционираща свободна безмитна зона в района Варна-Девня с всички произтичащи от нейния статут преференциални условия, които водят до повишаване на икономическата, социално-демографската и екологичната устойчивост на района и прилежащите й общини.

С големите си възможности и функционални характеристики — гъвкавост, висока адаптивност към пазарните промени, осигуряване на алтернативна заетост и др., все по-съществено място на всички управленски равнища, най-вече на регионално и общинско, заема политиката за изграждане на малки и средни предприятия.

 Тяхното изграждане трябва да бъде съобразено с няколко изисквания, а именно:

- да бъдат определени основните сфери, производства и дейности, в които е икономически и пазарно оправдано създаването и функционирането на малки и средни предприятия;

-  да бъде доказан приоритетът на стопанските обекти от различни сфери, сектори и отрасли, който да отговаря на областните и междуобщинските потребности;

- изграждането и функционирането на малки и средни предприятия да бъде основано на оценка за наличните ресурси, традиции и кадрови опит;

- да бъде обоснована продуктовата ориентация на предприятията от гледна точка на пазарните им позиции и възможности за трайно пазарно присъствие;

- да бъдат с оптимален производствен капацитет, съответстващ на потребностите, интересите ресурсите и специфичните териториални особености;

-  да бъдат обосновани необходимите инвестиционни ресурси за създаване на малки и средни предприятия и определени реалните източници за тяхното осигуряване.

В съответствие с разкритите потенциали на областната територия (природо-географски, икономически, демографски, инфраструктурен) и по силата на исторически утвърдили се регионални и общински приоритети със запазваща се перспективна значимост е предложен вариант на съдържанието на инвестиционните приоритети в развитието на Варненска област, включени в структурата на областния план за регионално развитие, като са посочени обектите, които следва да намерят място в националния план за регионално развитие. Те са обобщени и предcтавени в групи съобразно секторната, отрасловата и функционалната им принадлежност:

• Стопански обекти

обекти на социалната инфраструктура от подсистема „образование“

обекти на социалната инфраструктура от подсистема „здравеопазване и социални грижи“

обекти на социалната инфраструктура от „Други подсистеми“

обекти на техническата инфраструктура

екологични дейности и обекти

съответно са диференцирани на три равнища съобразно териториалния обхват на обслужването: областно, междуобщинско и общинско

3. Органи за управление на регионалното развитие — централни и местни. Състав и функции

Институционалното осигуряване по управление на регионалното развитие се основава на действащата нормативна уредба по създаване и прилагане на системата от планове за регионално развитие, отчитане равнището  и динамиката на икономическото развитие на икономиката, степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура, демографската и селищната структура и други значими критерии.

В структурно отношение тази организация е обвързана с административно-териториалното устройство на страната и съществуващите органи на изпълнителната власт.

Основният закон на страната — Конституцията, регламентира основната цел, териториалното ниво, в което следва да се осъществява управлението на регионалната политика, както и инструментариума за въздействие , т.е. дава отговор на въпроса, как, къде и с какви средства ще се осъществява политиката за регионално развитие. Това е чл.20, който гласи: „Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционна политика“. В чл.142 се определя и основно къде следва да се насочи тази политика: „областта е административно-териториалната единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавното управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси“.

Доразвитие на законовата рамка на регионалното развитие се дефинира и чрез няколко водещи закона: Закон за регионалното развитие, Закона за администрацията, Закон за административно-териториалното устройство на Република България, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за обществените поръчки и др. В структурно отношение тази организация обхваща трите равнища (национално, областно и общинско) и се обуславя от правомощията и отговорностите на изпълнителната власт, определени по-специално в чл.19, ал.2 и 3 от Закона за администрацията, в чл.4,5,6,7,8 и 9 от Закона за регионалното развитие, в чл.21, ал.1, т.12 и чл.44, ал.1,т.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и в чл.11, ал.1,т.1,8 и 9 от Закона  за общинските бюджети.

Централни органи на изпълнителната власт

Централните органи на изпълнителната власт са:

Министерският съвет — определя районите, върху които ще се концентрират дългосрочните действия на правителството за решаване на определени проблеми; приема НПРР и годишния доклад за неговото изпълнение, както и годишната актуализация на плана (чл.4 и чл.12—14 ЗРР).

Съгласно чл.21, ал.1 ЗА Министерският съвет създава съвети и работни експертни групи за осъществяване на своите правомощия, произтичащи от нормативни актове на Народното събрание. На тази разпоредба съответства разпоредбата на чл.5 от Закона за регионалното развитие, който регламентира правомощията на Съвета за регионално развитие (СРР). Основни функции на СРР са определени в чл.6 ЗРР. Те са свързани главно със създаване на необходимите организационни предпоставки  за:

• прилагане на НПРР чрез координация на секторните политики на територията на областите и районите за планиране и районите за целенасочено въздействие;

• съгласуване на необходимите финансови ресурси от консолидирани бюджетни източници, необходими за изпълнението на годишните задачи на НПРР (чл.6, т.6).

За подпомагане дейността на съвета са създадени и функционират постоянни и временни комисии и работни групи. Понастоящем са създадени Комисия по устойчиво развитие, Комисия по развитие на инфраструктурата и 6 комисии за районите за планиране.

Министерствата и ведомствата, отговорни за изпълнението и контрола на НПРР и на областните планове за развитие.

Съгласно Закона за регионалното развитие, Закона за устройство на държавния бюджет и Закона за местното самоуправление и местната администрация това са:

• министърът на регионалното развитие и благо устройството, който:

координира и провежда политиката за регионално развитие, като организира изработването, прилагането и контрола по изпълнението на НПРР;

внася плана за приемане от Министерския съвет след съгласуване в Съвета за регионално развитие (чл.7 ЗРР);

• органи на изпълнителната власт, които отговарят за финансовото обезпечаване и изпълнение на НПРР и областните планове, са министрите на: финансите; околната среда и водите; земеделието, горите и аграрната реформа; труда и социалната политика; председателите на: държавните агенции за енергетика и енергийни ресурси; пощи и далекосъобщения (съгласно чл.17, т.1 и 4 и § 3, 4, 5, 6 и 7 от заключителните разпоредби на ЗРР);

• други държавни органи, които съгласно Закона за регионалното развитие са ангажирани с изпълнението на проектите и мерките, включени в Националния план за регионално развитие, са министрите на: промишлеността; транспорта; образованието и науката; здравеопазването; културата; търговията и туризма, които са членове на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет.

Териториални органи на изпълнителната власт

Съгласно чл.19, ал.3 от Закона за администрацията териториалните органи на изпълнителната власт са областните управители  и кметовете на общините.

Областни  управители

Областните управители имат съществени компетенции по изработването, общественото обсъждане и изпълнението на областните планове за развитие (чл.8 и 14 ЗРР). При необходимост за осъществяване на дейности по регионалното развитие с надобластно значение и обхват областният управител може да сключва споразумения за асоцииране с други области (чл.9, ал.4 ЗРР). Така определени, правомощията на областния управител по осъществяване на политиката за регионално развитие в съответната територия го превръщат в пряк посредник между централните органи на изпълнителната власт и общините.

Съгласно чл.31, т.1 и 2 от Закона за администрацията областният управител:

• „провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните а-ции на територията на областта и взаимо действието им с местната власт“;

• „осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира изработването и изпълнението на областните стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимо действието с органите на местното самоуправление и местната администрация“.

Областни съвети за регионално развитие

Областните съвети за регионално развитие са консултативни и съгласувателни структури, чрез които се реализира процедурата и се улесняват организацията, технологията и контролът по изработването и прилагането на областните планове за развитие. Техният състав е до голяма степен „отворен“, което позволява привличането в тях на основните партньори в регионалното развитие в зависимост от конкретните условия.

Кметове на общините

Като орган на изпълнителната власт участието на кмета на общината в процедурите по изготвянето и съгласуването на областния план за развитие е пряко и се осъществява чрез Областния съвет за регионално развитие (чл.9, ал.2 ЗРР). Законодателят е предвидил различни механизми за общинско участие при изпълнението на областните планове (по-специално в чл.17, т.2 и чл.21, ал.1 ЗРР) като е потърсено съчетаване на местния с регионалния интерес.

Създадената институционална организация за провеждане политиката за регионално развитие е в процес на формиране, административно укрепване и методологическо обезпечаване. От преодоляване ниската ефективност на дейността на основните изпълнителски звена на национално, регионално и местно равнище както и с все още слабото обвързване на регионалното развитие със секторния (отрасловия) подход главно по отношение на прилагане бюджетно-финансови лостове и инструменти, зависи успехът на възприетия децентрализиран подход, ориентиран към широко партниране на институциите (централни и регионални) с местните власти, неправителсвения сектор, частния бизнес и обществеността.

 


Заключение

Определящо условие за икономическото развитие и напредъка на нашата страна са основните насоки на политиката за регионалното развитие, а именно — дългосрочната стратегия на регионалната политика към формиране на процесите в националната територия и използване на териториалните фактори за растеж, основани на пазарните механизми при коордиращата функция на държавата с оглед на интегрирането на страната в европейското пространство. Гаранция при изпълнението основните насоки на националното регионално развитие, намира израз и отредената роля на икономическата политика на областно ниво. Тя се явява от съществено и важно значение за самостоятелността и стабилността на секторната стопанска и обществена сфера. Гарантирането на регионалното равнище и неговото съществуване, ще бъде логическа връзка и естествена гаранция за изпълнение на националните целеви програми в областта на социалната и техническа инфраструктура и на локалните програми и стратегии на териториалните общности.

Направеният анализ на състоянието на регионалната политика в приоритетното развитие на Варненска област показва, че важно условие за ускореното развитие на регионалната икономика и преодоляването на регионалните диспропорции в териториалното стопанство е комплексната организация на областната територия, ранжиране на проблемите и задачите на региона като цяло и на отделните общини за определяне справедливо акумулиране на средства в условията на самоуправление и пазарна икономика. Икономическият ефект ще се постигне, с равностойното участие на представителите от всяка административно-териториална единица като се отчетат всички значими фактори на регионалното развитие, интегриране и балансиране на икономическите, социалните и екологични цели на развитието и се вземе решение за приоритетните задачи в областта на инфраструктурата и тяхното целево финансиране.

Инвестирането на обекти и съоръжения в областта на социалната и техническа инфраструктура, трябва да бъде при облекчена финансова осигуреност и безвъзмездно регионално целево насочване на средствата към по-слабите икономически територии в областта. Правилният подход, правилното отчитане и съвместяване на функциите при усъвършенстване инвестиционния процес е предпоставка за постигане на максимален ефект с минимални разходи при изграждане на обектите от инфраструктурата, което ще спомогне да се повиши степента на задоволяване жизнените потребности на обществото.

Реализацията на регионалните програми лежи в основата на доброто парт-ньорство, диалог и съвместни действия между основните централни и местни власти, неправителствени организации и бизнес среди.

Така политиката на регионалното развитие ще се превърне в потенциал на водещ, иницииращ и синхронизиращ фактор при стартиране и провеждане на структурната реформа в България.


Литература

 

1. Василева Златка, ИНТЕРРЕГ — цели и задачи, С., 1993.

2. Генешки Митко и др., регионална икономика, С., 1995.

3. ДВ бр. 106/ 3.12. 1999.

4. закон за регионалното развитие

5. Иванов Стефан, Национален фонд регионално развитие, С., 1993.

6. Каменова Цвета, регионалната политика в България в периода на преход и реформи, С., 1993.

7. Копралев Илия, Законодателни реформи. Специфични закони за регулиране развитието на регионите, С., 1993.

8. План за регионалното развитие на Варненска област 2000-2006 година

9. Спиридонова Юлия, Същност, форми и методи за провеждане на регионалната политика, С., 1993.

10. Тюхчиева Мариана, програма ФАР, С., 1993.

11. Хрелев Стефан, икономическа и организация на териториалните общности, Варна, ИУ, 1992.


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я копирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 1010204.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 1010204
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес ometeo.com