Един от най-важните фактори за провеждане на успешен бизнес е разбирането и оценяването на факта, че хората не купуват продукт. Това, което се купува са облагите и ползата, представена от продукта. А дали даден продукт е в състояние да създаде очакваните полза и облаги, се определя от качеството на продукта и нуждите и желанията на хората. Именно тази аксиома прави маркетинга толкова динамична концепция, защото човешките нужди и желания се изменят постоянно - всеки месец и дори всеки ден. Поради това е важно промените да се измерват и отчитат точно. По тази причина провеждането на успешен маркетинг изисква от хората две огромни и почти несъвместими способности. Първата от тях е способността да се тълкуват статистически данни, извлечени от голям брой твърде разнообразни източници и на базата на анализа да се правят рационални заключения. Втората необходима способност е разбирането и нуждите на консуматора и неговият модел на поведение, като особено важна практическа демонстрация на това разбиране.

При провеждане на всяка маркетингова стратегия има определен брой ограничителни условия. Първото от тях е степента, до която клиентът може да си позволи да изпитва пълно доверие към закупения продукт или услуга. Второто е демонстрираното, от фирмата, поемане на определена морална отговорност пред клиента и начинът, по който купувачът възприема подобно отношение към себе си.

Следователно, естеството на маркетинга изисква да се регулира търсенето на предлаганите от фирмата продукти и услуги. Ако подобен извод звучи изненадващо, то нека се замислим за създаване и стимулиране на търсенето, което фирмата дори не може да мечтае да удовлетвори. Подобна политика би довела до масова неудовлетвореност от работата на фирмата. Затова една от отговорностите на всички ръководители, занимаващи се с маркетинга, е да управляват търсенето на продукти или услуги. Изпълнението на тази роля понякога може да изисква да се намали търсенето, т.е. даденият продукт да се демаркетира.

Целта на настоящата разработка е определяне, анализиране и оценяване на продуктово-пазарната стратегия на "Мебелна компания" - ГРАД. Приоритетното място на продуктово-пазарната стратегия в системата на маркетинга като пазарно ориентирана концепция за управление се определя от това, че продуктът е най-важният сред елементите от групата на класическите елементи на маркетинга.

I. Глава: Теоретични проблеми при разработване на продуктово-пазарна стратегия

1.1. Същност и място на продуктово-пазарната стратегия в системата на маркетинга

Продуктовата стратегия включва група от дейности, които са насочени към определяне вида на стоките, които ще се произвеждат от фирмата, съобразно изискванията на пазара с оглед осигуряване производството и реализацията на конкурентоспособни продукти, а също и с оглед на удовлетворяване на основните цели на фирмата изобщо, и в частност - маркетинговите є цели.

Продуктовата политика може да се раздели условно на няколко потока от дейности. Основният поток от дейности е свързан с планиране асортимента на продукцията, а вторият по значение - със създаване на нови стоки.

Изхождайки от тази презумпция, разгърнатата дефиниция на понятието “продуктова стратегия” е:

1. информационно-проучвателни дейности. свързани са както с чисто маркетингови проучвания, така и с проучвания в областта на научно-техническото развитие, производството, материално-ресурсното осигуряване, проучванията по повод на конкуренцията и законодателството в съответната страна и т. н.

2. дейности по планиране асортимента на стоките, в т.ч. кои стокови групи следва да се развиват, в какви основни модификации, кои продукти трябва да отпаднат от производствената програма и кога, тяхното количество, мероприятия в областта на обслужването на клиента, диференцирано по стокови групи.

3. дейности, свързани с планиране на новите стоки.

4. дейности, свързани с координация и контрол в областта на продуктовата стратегия. Формирането на продуктова стратегия е сложен управленски процес, който се състои в установяване на връзки между сегашното и бъдещото съответствие на структурата и обема на производството и структурата и обема на потребителското търсене.

Маркетинговият подход при осъществяване на този процес е свързан с намаляване на степента на неопределеност, която произтича от непрекъснатото изменение на пазарните фактори и условия, динамичното развитие на научно-техническия процес и съответно от вероятностния характер на оценката на бъдещето.

Управленското равнище обуславя два основни варианта на продуктовата стратегия:

1) “Ориентиран към стратегията”, при който продуктовата стратегия е ориентирана към определяне на насоките за развитие, координиране на развойната дейност и към създаване на нови продукти. Продуктовата стратегия е насочена към развитие и усъвършенстване насъществуващите стокови групи сиобразно избраните пазари. Обновяването обхваща предимно модификации на продукта за подобряване на неговите технико-експлоатационни и потребителски характеристики.

2) В стратегически аспект фирмата може да се ориентира към широка гама от изделия и това е тъй наречената стратегия на диверсификация. Тя не може да е базирана на съществуваща технология и маркетингова система, но е възможно фирмата да навлезе в стратегически бизнес зони, които нямат технологична връзка с настоящите. Тази стратегия с добра до толкова, доколкото фирмата разпределя риска между различните пазари и загубата на един от тях би могла да се компенсира от обема на продажбите и печалбите от другите. Но в същото време това е стратегия, която изисква много големи инвестиции и ресурси - материали, кадри и за по-продължителен период от време фирмите, които я следват, не са в състояние да поддържат силен конкурентен статус.

Друга възможност за ориентация на продуктовата стратегия е диференциацията. Фирмата произвежда една основна стока в различни модификации, в зависимост от изискванията на крайните клиенти. Тази стратегия засяга и системата на обслужване каналите на реализация, рекламните и, стимулиращите продажбите, мероприятия.

Специализация е стратегията, която следват повече от малките фирми. основните й предимства са предимствата на специализацията въобще - снижени производствени разходи, конкурентоспособни изделия. Но тя има един много голям недостатък - фирмата обикновено е обвързана с един единствен пазар и е директно уязвима от всички конкурентни и общи промени на този пазар.

Стратегията на обновяване е присъща на отрасли и фирми с динамика на научно-техническото развитие.

Конкурентоспособност на продукта

Конкурентоспособността на продуктите винаги е свързана с наличие на търсенето и предлагането. При нейното определяне изделието се съпоставя със същите или аналогични изделия на конкурентните, които задоволяват фиксираната потребност. Сравнението се прави по няколко групи показатели:

- потребителско свойство (качество);

- икономически характеристики на изделието и условията на неговата реализация.

конкурентоспособност на едно изделие означава способността съчетанието от потребителски свойства да задоволява по-ефективно потребностите на клиента при определени производствени разходи, цена (съпоставени с тези на същите или аналогични стоки на конкурентите).

- Наличие на наситен пазар;

- Лоялна конкуренция;

- реализиране на конкуренцията от страна на държавата.

Тя не е абстрактна величина, винаги е свързана с определен пазар и отразява спецификата му. Оценяването на конкурентоспособността на продуктите се осъществява чрез следните мероприятия:

- комплексно изучване на търсенето на вътрешния и на външния пазар, като преди всичко се анализира динамиката на качеството на изделията, като се реализират на тези пазари;

- определяне на основните насоки за създаване и изработване на продукцията, която се търси на пазара;

- оценки на перспективните за продажба на конкретни изделия и формирането на структурата на продажбите;

- определяне на цените на продуктите;

- реализиране на продукцията, предлагане на пазара.

Конкурентоспособността следва да се разглежда в следните аспекти: ценова по сравнителна стойност и по сравнителна доходност.

При ценовата конкурентоспособност стоката се смята за конкурентоспособна, ако нейната продажна цена, дизайн и качество не отстъпват на тези характеристики на стоките-аналози, представени на пазара. В този случай, мярка за конкурентоспособност е сравнителната експортна цена като съотношение на експортните цени (изразени в една валута) на стоката от дадена страна, сравнена с аналогичните стоки от другите страни.

Обикновено като измерители на конкурентоспособността на едно изделие се използват набор от показатели и измерители, които са класифицирани в следните групи:

1. технически показатели

2. нормативни показатели

3. икономически показатели

Към техническите показатели се отнасят: области на приложение на изделието, дизайн.

Нормативните показатели са патентната чистота на дадено изделие, безопасност на труда, екологичност и т. н.

Към икономическите показатели се отнасят например, цена на потребителя, която е формирана от цена на потребителя и разходите по експлоатация на изделието.

Продукт - видове и свойства на продукта

Първоначалният смисъл влаган в понятието “продукт”, изразява произведен, създаден, полезен предмет, вещ. С развитието на производителните сили и разделението на труда това понятие се обогатява и доизяснява. Днес под “продукт” най-често се разбира:

1. полезен ефект, резултат от простия процес на труда и условие, осигуряващо възпроизводството както за човек, така и на веществената форма на производството

2. целесъобразен резултат от производствената дейност на хората, насочен към приспособяването на предметите и природните сили към потребностите на хората

следователно, продуктът може да се възприема като една обща полезност, която потребителят получава при покупка. В този смисъл, всеки продукт включва следните компоненти:

- реален продукт (стока, услуга, дейност, система и др.), който се предлага на потребителя на определено място и време

- услуги, които са непосредствено свързани с производството на продукта (опаковка, разфасовка, сервиз и др.)

- полезен ефект, който потребителят очаква да получи от закупения от него продукт

Обединяването на усилията за удовлетворяване на производителите и потребителите би могло да се ускори, ако се използва ролята и значимостта на тъй наречените “маркови стоки” или стоките с търговска марка. Те играят определяща роля при производството и задоволяването на потребности от продукта с промишлено и не промишлено предназначение. Продуктът, притежаващ търговска марка, може да има различни величини и характер на търсене и предлагане. При висока конкуренция търговската марка на даден продукт цели преди всичко да повиши желанието на потребителя за покупки. Това може да се осъществи само ако има пълно покритие между съдържанието на продукта и основната функция на неговата търговска марка.

От позициите на всеобщото продуктите се оценяват въз основа на величината на заеманият от тях пазарен дял. В условията на нарастващото разделение на труда и високите темпове на обновяване на производството за всеки производител, стратегическо значение има създаването и използването на научно-технически продукти.

Чрез прилагането на обособените основни парични и непарични усилия на производителите и потребителите могат да се формират следните основни видове продукти: специални, сигурни, предпочитани, изгодни (фиг. 1).

Фиг. 1 основни видове продукти

Специални продукти са тези, които са с най-висок риск и разходи за производство и потребление. Такива продукти са например, някои вина и алкохолни напитки, скъпите луксозни автомобили и др. Но при тях вниманието е насочено повече към разходите, отколкото към рисковете, свързани с тяхното производство и потребление.

Към групата на сигурните продукти могат да се отнасят тези, за които се влагат много усилия и разходи от паричен и непаричен произход. Такива са например, телевизорите, печките и др.

Предпочитаните продукти се характеризират с високо и трайно качество, добре рекламирани и потребителски тествани, с добра търговска марка, например, българското розово масло и др.

В групата на изгодните продукти попадат тези от тях, които имат ниски рискове или ниски разходи при тяхното производство и потребление, например: пресни плодове, месо, хляб и др.

От гледна точка на типа потребител, който ще ги използва продуктите биват:

1. потребителски стоки - това са тези стоки, които са предназначени за краен потребител;

2. бизнес-стоки (инвестиционни стоки), или стоки с промишлено предназначение - това са стоките, предназначени за употреба при производството на други стоки.

Свойства на продукта

Всеки продукт притежава свойства, обособяващи го като такъв, съобразно целите на маркетинга подходящо е да се използват функционално-структурните и комутативно-стойностните подкритерии за класифицирането на групите свойства на продукта и тяхнатa йерархичност при формирането им.

Функционалният подкритерий изразява съдържанието на тези свойства на продукта, чрез които се осигуряват целевото предназначение и функционалните му особености.

Структурният подкритерий е вторият при формирането на йерархията на свойствата на продукта. Той се отнася до материално-вещественото и енергетично осигуряване на всеки продукт.

Комуникативният подкритерий е свързан с определянето на онези свойства, които пряко влияят върху “поведението” на продукта и върху неговата адресност при реализацията му на пазара.

Стойностният подкритерий определя общественото отношение към свойствата на продукта, които в своята съвкупност изразяват полезността, определена въз основа на вложения в тях абстрактен труд.

Продуктът като инструмент в маркетинга - изделие, опаковка, обслужване на клиента

От маркетингова гледна точка целите на продуктовата политика се реализират с помощта на три основни инструмента:

- изделие;

- опаковка;

- обслужване на клиента.

Продуктът може да се разглежда и възприема на няколко нива (фиг. 2).

Фиг. 2 Четири нива на продукта

I ниво - нарича се “ядро на продукта”

Ядрото на продукта изразява неговото основно предназначение. Нуждата, която продукта ще задоволява на пазара - успех имат онези стоки, при които ядрото на продукта и човешките нужди съвпадат напълно.

II ниво - продуктът в неговото реално изпълнение

На това ниво се включват следните основни характеристики:

- свойства на продукта;

- качество;

- маркировка;

- дизайн;

- опаковка;

- разфасовка.

III ниво - маркетингово подкрепление

На това ниво трябва да се предвидят допълнителните услуги и изгоди за клиента.

IV ниво - свързано е със социалния престиж на хората, т. е. с личностните особености на отделните потребители.

Стоката би трябвало да осигурява обществен престиж на потребителя в съответния пазарен сегмент и самочувствие в социалната му група и равнище.

1.2. Основни видове пазари. Сегментиране на пазара

Терминът “пазар” може да се дефинира като определена група от потребители, които биха проявили желание да закупят даден продукт или множество, свързани по някакъв начин, продукти. Той представлява т. нар. “целеви пазар” - това е пазарът, към който се е ориентирала една фирма.

Пазарът е категоричен на стоково производство. Той е присъщ на всички обществени системи, при които човекът е в състояние да произвежда материални блага, не само за задоволяване на своите потребности, но и за други потребители. Характерът на пазара се определя от производствените отношения, основните предпоставки за появата осъществяването и развитието на пазара на производствените цели и общественото разделение на труда. Състоянието и динамиката на тяхното развитие определя и обхватността на пазара. Стоковото производство предполага и стокова разлика, а тя се извършва на пазара. От неговото нормално функциониране зависи ефективността на възпроизводствения процес.

Постигането на определени цели и задачи на вътрешния пазар може да се осъществи само чрез поддържане на оптимално равновесие между неговите елементи, чрез които се проявява.

Видове пазари

Класификацията на пазара може да стане по различни признаци:

1) От географска гледна точка пазарът може да се разглежда като:

- местен;

- национален;

- на икономически групировки;

- световен.

Всеки пазар от посочените групировки има своя специфична особеност, тъй като се формира и развива под влиянието на различни фактори, които действат с различна сила и посоки. Тези пазари са свързани в една обща система, т. е. пазарът от по-ниско равнище в една или друга степен влияе и обуславя пазара от по-високо равнище.

2) В зависимост от предмета на предлагане бива:

- на стоки и услуги;

- на недвижими имоти;

- на работна сила.

3) В зависимост от количеството на продажбите на стоки в една сделка пазарът бива: на едро - с по-големи количества на стоки и на дребно - с единични или по-малки количества на една сделка.

4) В зависимост от доминиращото влияние на търсенето и предлагането на пазара бива:

- пазар на купувачи - при него предлагането на стоки превишава купувачите и последните доминират и диктуват условията за покупко-продажба;

- пазар на продавачи - при него търсенето превишава предлагането и условията на покупко-продажба на стоките се диктуват от предлагащите стоки на пазара.

5) в зависимост от степента на конкуренцията на пазара, той бива:

- на неограничената конкуренция;

- на монополната конкуренция;

- на несъвършената конкуренция;

- обществено насочен.

В развитието на икономиката на страната пазарът изпълнява важни и отговорни функции, по-важни, от които са следните:

- Пазарът участва пряко във възпроизводствения процес, като осъществява една от неговите функции - размяната; Следователно, ако пазарът функционира нормално, ще се ускорява процеса на стоковото обръщение, а с това ще се съкрати времето на цялостния възпроизводствен процес. Това предполага да се поддържат оптимални пропорции между елементите на пазара.

- Позициониране на груповата и вътрешногруповата структура на стоковото предлагане, а чрез това и на вътрешно-отрасловите пропорции на производството;

- Преразпределение на новосъздадения продукт чрез пазара между участниците в общественото производство.

Независимо от важните и отговорни функции, които изпълнява пазарът, като регулатор в развитието на възпроизводството и неговите отделни фази, неговата роля не бива да се надценява. пазарът и пазарният механизъм оставени сами за себе си водят до социалeн и икономически хаос. Oт тази гледна точка, държавата трябва да полага усилия за намаляването на този хаос до възможно допустими граници.

Сегментация на пазара

В съвременната икономика понятието “сегментация” може да се разглежда в широк и тесен смисъл.

В широк смисъл, това е стратегия на поведение на производителя или посредника на пазара, определена въз основа на анализираните в него сегменти. При това, за определящ принцип, се възприема еднородността в поведението на производители и потребители.

В тесен смисъл, сегментацията на пазара може да се разглежда като специфичен метод на маркетингов статистически анализ, осигуряващ определено равнище на формиране и поддържане на районите на пазара. За осъществяването на този метод е необходимо да се осигурят следните условия:

- формирането и поддържането на сегментите да се извършва чрез количествено измерими величини;

- възприетите за определен сегмент величини да са валидни за един по-продължителен период от време и да отразяват очаквания ефект на сегментационното възприемане на пазара;

- границите на всеки сегмент да бъдат така обособени, че да позволяват ефективно въздействие върху поведението на потребителите;

- анализът на сегментите да се осъществява поотделно, като за всеки продукт се отчита спецификата на неговото потребление;

- полезността на продукта за всяка група потребители да се свързва с търсенето и разкриването на потенциалните потребители.

От казаното до тук може да направим извода, че сегментацията на пазара има за цел:

- 1) да се формират и удовлетворят потребителите имащи еднаква реакция на пазара, т. н. целеви групи;

- 2) да се разкриват непрекъснато необхванати групи и категории потребители;

- 3) да се търсят и създават нови подходи за въздействие върху продукта, за да се повиши удовлетвореността на потребителите по съответните сегменти;

- 4) да се определя количеството и качеството на предлагането и търсенето на нови продукти, както за съществуващите, така и за нови сегменти;

- 5) да се осигуряват условия за своевременни покупки на пазара.

Многообразието на пазарните условия предопределя и наличието на различни възможности за формиране на отделните сегменти на пазара. За целите и задачите на маркетинга, най-подходящо е прилагането както на единични, така и на комбинирани сегменти.

Единичните сегменти се обособяват чрез прилагането на единични критерии за разграничаване на пазарите и районите в тях. Така например, сегментирането на пазарите относно продуктите, предназначени за потребление се реализира най-често чрез критерии като пол, възраст, професия, доходи, свойства на продуктите и т. н.

Прилагането на единичното сегментиране се осъществява значително по-лесно и с много по-ниски разходи, но често то не дава на мениджърите желаната комплексна оценка. Поради това се налага да се използва комбинираното сегментиране на пазара.

Комбинираното сегментиране на пазара е една от най-ключовите точки на маркетинга. Основният момент в него е изборът на рацио-нална последователност на елементите на единичното сегментиране.

II. Глава : Маркетингов анализ на пазарната среда

Анализът на пазарната среда има за цел да разкрие протичащите на пазара събития и тенденции и да намери в тях възможности за успешна изява. Това са събитията и тенденциите в обкръжаващата маркетингова среда на фирмата, включваща в себе си всички активни субекти и сили, които действат зад нейните предели и влияят върху възможностите є да установи контакт с целевия пазар и да поддържа отношение на сътрудничество с целевите клиенти. Следователно, пазарната среда налага условията, в които действа съответната фирма, респективно - нейната маркетингова система. Тези условия се определят от множество фактори, принадлежащи съответно към микро- и макрообкръжаващата среда на функциониране на фирмата.

2.1. Историческо развитие и състояние на "Мебелна компания" - ГРАД

"Мебелна компания" - ГРАД съществува от месец януари 1947 година. През юни 1950 година се обединява с кооперация “Солидарност” от с. Дивдядово, за да могат двете кооперации по-лесно да се справят с трудностите в началото , както и за да отговарят по-пълно на потребностите на населението от дърводелски услуги.

През периода 1951-1955 г. "Мебелна компания" - ГРАД укрепва организационно и финансово. Създават се отдели и бригади, въвежда се сделно-разрядната система на заплащане на труда. Постепенно се преминава и към производството на фурнирни мебели, но главното си остава производството на боядисана мебел, дограма и поръчки за обществени организации.

Към края на 50-те години към "Мебелна компания" - ГРАД се присъединяват и кооперациите от с. Ивански и с. Велино, в резултат, на което тя става многоотраслова кооперация.

От 02.07.1998 г. с Решение на ГРАДския окръжен съд се създава търговско дружество “Мебел-Джен” АД, чиито учредители са "Мебелна компания" - ГРАД и “Дженекс 3 къмпани” - Ню Йорк, САЩ. Част от дълготрайните активи на "Мебелна компания" - ГРАД са прехвърлени в това новосъздадено дружество, а “Дженекс 3 къмпани” участва главно с парични средства.

Асортиментната програма на "Мебелна компания" - ГРАД е доста разнообразна. Произвеждат се детски мебели, спални, тапицирани холови гарнитури и канапета, маси, шкафове, секционни мебели, единични мебели - легла, гардероби, столове, кухненско обзавеждане, дограма и производство на мебели по поръчка. По-голямата част (около 85%) от произвежданите мебели се изнасят главно за САЩ и Русия.

За външния пазар се изнасят предимно детски мебели и фурни-ровани мебели.

Производственият цикъл в "Мебелна компания" е затворен, като започва с изследването на дървесината и завършва с опаковането на готовата продукция.

Доскоро изсушаването на дървесината беше външна услуга и се извършваше от други предприятия, като дървесината постъпваше в "Мебелна компания" предварително изсушена. Това естествено, допълнително увеличаваше разходите на фирмата.

Но предприятието вече разполага със собствена сушилня. Това позволи на фирмата нейният производствен цикъл да се затвори напълно, което оказа благотворно рефлектиращо влияние върху себестойността на крайния продукт.

Целият цикъл има продължителност около 40-60 дни.

Годишно в предприятието се обработват около 860 куб. м широколистна дървесина, 150 куб. м иглолистна дървесина, 4000 куб. м ПДЧ и др.

През 200x година предприятието е произвело продукция на стойност 137 547 хил. лв, като около 10% от продукцията е предадена на консигнация. Наличните стоки в търговската мрежа са за 4 885 хил. лв.

Приходите от дейността на "Мебелна компания" - ГРАД са в размер на 1 523 961 хил. лв, от които 95,41% са приходи от продажби. Нетните приходи от продажба бележат тендеция към увеличение спрямо предходната година. Те включват приходи от продажба на: продукция - 1 420 857 хил. лв, стоки - 13 622 хил. лв, услуги - 6 780 хил. лв и други - 15 270 хил. лв.

Отчетният финансов резултат е положителна величина, в размер на 50 628 хил. лв, а балансовата печалба е 25 122 хил. лв.

Рентабилността на приходите от продажби се е увеличила с 0,0342 пункта спрямо предходната година, което представлява 202,1%.

Във връзка с реализацията на произвежданите мебели се забелязва ускорение на обръщаемостта на стоковите запаси с 13 дни. Положи-телно влияние за това, оказва увеличаването на средната наличност на стокови запаси, от което този показател е влошен със 171 дни, докато от увеличението на приходите показателят е подобрен със 184 дни.

Друга тенденция, характеризираща състоянието на "Мебелна компания" - ГРАД е свързана с ускорение в събирането на вземанията със 174 дни, което представлява 61%. Увеличаването на средната наличност на вземанията удължава този период със 6,6 дни, докато увеличаването на приходите от продажби намалява този показател с 24 дни.

2.2. Мисия и цели на "Мебелна компания" - ГРАД

Мисията изразява общите цели на организацията. Всяка стопанска единица се представя чрез нейната мисия. Тя често съдържа елементи на дългосрочна стратегия, толкова, доколкото те показват желаните резултати, които фирмата иска да постигне. Тя разкрива философията, принципите, вярванията на фирмата.

По-важна информация, която съдържа мисията е:

1. Продукт и сервиз на стопанската единица - основни дейности във фокус.

2. Пазар - описва купувачите.

3. задачи на стопанската единица.

4. философия на стопанската единица (вярвания, убеждения).

5. Фирмени ценности (стойности).

6. собствени виждания и впечатления на мениджърския екип.

7. Публичен имидж.

"Мебелна компания" - ГРАД е производител на широк асортимент мебели, с изградено име на нашия пазар.

Мисията на фирмата е да подобрява непрекъснато своите продукти, за да задоволява потребностите на клиентите си, което ще є позволи да просперира в бизнеса.

Предмет на дейност

"Мебелна компания" - ГРАД е специализирано предприятие за производство на мебели от масивна букова, дъбова и иглолистна дървесина, плочи от дървени части и естествени фурнири.

Асортиментната програма е доста разнообразна. Тя включва производство на детски мебели, спални комплекти, единични мебели, легла, шкафове, кухненско обзавеждане, офис мебели, тапицирани холови гарнитури. Произвеждат се и продукти от маломерни материали и мебели по поръчка.

Произвежданите мебели отговарят на БДС и на световните стандарти. Доказателство за това е нарастналият обем на произведените и реализирани мебели.

Клиенти. Пазар

Настъпилите промени в страната изправиха "Мебелна компания" пред много трудности, свързани с реализацията на продукцията. Предприя-тието успя да задържи основните си клиенти в страната, благодарение на добрия дизайн, удобство и високо качество на произвежданите продукти.

През последните години фирмата има добро партньорство със САЩ и Русия.

Мото и делово кредо

“Мебелите трябва да осигуряват на клиента удобство, уют и комфорт”

Принципи

- Лоялна конкуренция;

- Да се извлича печалба за сметка на качеството;

- Стремеж за получаване на взаимна изгода между фирмата, доставчиците, клиентите, потребителите;

- Ясно изразена социална политика.

Ценностна система

- Честност;

- Хармония и сътрудничество;

- Борба за качество;

- Идентифициране с фирмата.

Цели на "Мебелна компания" - ГРАД

В условията на самостоятелност предприятието трябва да разработва своята стратегия за развитие за по-дълъг период от време, съвместно с отрасъла, като съчетава националните интереси с фирмените. Стопанското управление трябва да се подчини на дългосрочните цели, които да осигуряват не само оцеляване на фирмата, но и нейното ефективно функциониране в националната икономика. В тази връзка дългосрочните цели на "Мебелна компания" - ГРАД са в унисон с мисията на фирмата.

Дългосрочни цели

1. Установяване на трайни тенденции към увеличаване на положителния финансов резултат;

2. По-нататъшно утвърждаване на международния пазар и запазване на вътрешния пазар;

3. Оптимално използване на производствените мощности ;

4. Проучване на потребителските предпочитания;

5. Подобряване на социално-битовите условия на труд;

6. Повишаване имиджа на фирмата.

Краткосрочни цели

1. Учвеличаване на производството на мебели с 15%;

2. Автоматизация на административно управленските процеси;

3. Повишаване нивото на квалификация на персонала;

4. Привличане на нови клиенти;

5. разработване на ефективна рекламна стратегия;

6. Събиране на вземания, с които ще се погасят част от теку-щите разходи.

2.3. Сравнителен и факторен анализ на продажбите в "Мебелна компания" - ГРАД

Продажбите отразяват цялата съвкупност от икономически отношения, които се установяват и поддържат с оглед създаването на благоприятни условия за задоволяване потребностите на клиентите и привличането на нови такива при благоприятна скорост на реализация и минимални разходи.

В продажбите намират отражение отношенията по повод изучаване на потребностите, установяване на делови контакти с достав-чици, добработка, съхраняването и реализацията на стоките. Непосред-ствен резултат от икономическите отношения, свързани с продажбите се явява количеството на реализираните стоки на непосредствения потребител.

Необходимостта от анализ на продажбите при разработването на продуктово-пазарна стратегия произхожда от това, че обемът на продажбите изразява част от съвкупното потребителско търсене, задоволено от конкретното предприятие. Той се явява и количествена мярка за приноса на фирмата за задоволяване потребността на клиентите на даден пазар. Той е и мярка за участието на фирмата в общия пазар на дадена териториална единица, на даден район или конкретна стокова група. Анализът на продажбите трябва да бъде насочен към продуктовата структура на продажбите.

Анализ на изпълнението на плана на продажбите

С този анализ се цели да се установи степента на реализация на предварител