Себестойност на произвежданата продукция

в МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ АД - ГРАД

дипломна работа

Съдържание

УВОД.. 3

ГЛАВА  ПЪРВА: Методика за анализ и анализ на себестойността на продукцията в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 5

1. Методически основи на анализа на себестойността. 5

1.1. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи.. 6

1.2. Анализ на себестойността по статии на калкулацията. 8

1.3. Анализ на себестойността на 100 лева стокова продукция. 9

1.4. Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева продукция и индивидуалната себестойност. 12

2. Кратка характеристика на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 15

3. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 17

3.1. Анализ на себестойността по статии на калкулацията. 26

3.2. Анализ на себестойността на 100 лв. стокова продукция. 44

ГЛАВА ВТОРА: Възможности за снижаване на себестойността в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 56

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 72

Използвана литература. 73

 

УВОД

В условията на пазарна икономика фирмата осъществява своята дейност в съответствие с изискванията на пазара под действието на силите на търсене, предлагане и конкуренция. При тази ситуация тя трябва да обърне сериозно внимание на разходите като резултат от използването на материалните, трудовите и финансови ресурси и като основен фактор, от който зависят крайните финансови резултати от стопанската дейност.

В тази насока от съществено значение е изучаването на себестойността като най-нисък разрез на отчитане на разходите и формиране издръжката на производството на отделните изделия във фирмата.

Себестойността е паричен израз на разходите за производство, реализация и управление на продукцията. Тя е един от най-важните качествени показатели, характеризиращ ефективността на бизнеса. В нея намират отражение всички положителни и отрицателни страни на производствено-стопанската дейност, тъй като тя зависи от степента на ползване на работната сила и активите, степента на ефективност на организацията на производството, труда и управлението. Така тя характеризира качеството на работа на съответната фирма.

Себестойността е задължителен елемент при определяне на рентабилността на продукцията и един от основните показатели за ефективността на производството. Равнището и динамиката й до голяма степен определят равнището и динамиката на рентабилността и печалбата на фирмата. Снижението й при равни други условия означава повишаване на рентабилността и конкурентноспособността на продукцията, т.е. повишаване на икономическата ефективност на производството и достигане на оптималното й равнище в условията на ограниченост на ресурсите.

Себестойността е изходен пункт за определяне равнището на цените на фирмата, а снижението й е най-важният фактор за снижението на цената и завоюване на нови пазарни позиции.

Всичко това говори несъмнено за голямото значение на себестойността за рационалното и печелившо управление на предприятието, като важен синтетичен показател, отразяващ съвкупното влияние на всички изменения и фактори. На нейна основа се вземат важни решения, касаещи ценовата политика, продуктовата политика и технологичните процеси, а дори и по отношение на инвестиционната политика на фирмата.

С настоящата разработка се цели да се анализира себестойността като важна характеристика за дейността на фирмата и да се посочат възможните подобрения. Тази основна цел се осъществява чрез решаването на следните задачи:

1.      Изясняване на методиката, по която ще се извърши анализа.

2.      Анализиране на себестойността на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД за периода YYY1 – YYY2 година.

3.      Установяване на слабостите и проблемите, разкрити при анализа и техните причини.

4.      Предлагане на начини за решаване на проблемите и за нови възможности за снижаване на себестойността.

ГЛАВА  ПЪРВА: Методика за анализ и анализ на себестойността на продукцията в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

 

1. Методически основи на анализа на себестойността

Ефективното използване на себестойността като важен показател за вземането на управленски решения за рационално насочване и развитиие на стопанската дейност на фирмата в съответствие с изискванията на пазара предполага познаването на основните методики за нейния анализ.

Водещото й място сред комплексния анализ на стопанската дейност налага необходимостта от изясняването на нейния обхват, т.е. разходите, които ще се включват в себестойността.

Съгласно Закона за счетоводството “себестойността включва основните производствени разходи” (Чл. 18, ал. 3 от Закона за счетоводство), а “продукцията в предприятието се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи”(Чл. 21, ал. 3 от Закона за счетоводство). Това означава, че в категорията себестойност се включват технологичните разходи, свързани с изпълнението на призводствения процес и пряко участващи в производството на продукцията, но не и разходите за организация и управление, разходите по продажби, финансовите разходи и извънредните разходи. Това именно е съкратената или производствена  себестойност. Изчисляването й ще позволи на предприятието да установи възможностите за снижение на разходите за материали, труд, амортизация и другите преки производствени разходи. Това е и широко разпространената практика в света за изчисляване на себестойността. Наред с това обаче за предприятието е важно познаването и на пълната себестойност, което включва освен  производствените разходи и разходите  за организация и управление, разходите за реализация на продукцията и т.н.

По този начин проблемът за себестойността получава по-цялостно решение и могат да се търсят резервите, които крият тези допълнителни разходи. Ето защо настоящият анализ ще се основава именно на пълната себестойност на продукцията. При анализа не е достатъчно само да се установи дали тя се е  снижила или увеличила, а трябва да се разкрие същността на всеки един разход като съставен елемент на себестойността и конкретните причини за тези промени.

В самия анализ се открояват няколко задължителни насоки, в които следва да се осигури системно изучаване, а именно:

1.      Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи

2.      Анализ на себестойността по статии на калкулацията

3.      Анализ на себестойността на 100 лева стокова продукция

4.      Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева стокова продукция и индивидуалната себестойност.

 

1.1. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи

Съгласно изискванията на Националния сметкоплан разходите, свързани с дейността на предприятието, се отчитат най-напред по икономически елементи, а след това по функционално предназначение. Финансовите и извънредните разходи се отчитат чрез отделни сметки, без да се записват преди това по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, въпреки че по силата на член 23 от Закона за счетоводството те също са разходи по икономически елементи. В този контекст при анализа е необходимо да се обърне внимание и на финансовите и извънредните разходи, въпреки че те не се включват в себестойността по смисъла, в който тя се разбира от Закона за счетоводството и Националния сметкоплан, но се обхващат от пълната себестойност, използвана за нуждите на ръководството за вземане на управленски решения.

Анализът на разходите по икономически елементи служи само за най-общи изводи и оценки за издръжката на фирмата.

Динамиката на разходите се характеризира с показателите изменение на разходите и тамп на изменението.

Изменението се установява чрез съпоставка на разходите през анализирания период (Р1) с тези от предходния (Р0):

DР = Р1 – Р0

Темп на изменение или тренда (Т%) представлява процентното съотношение на изменението на разходите към тяхната сума от предходния период:

Паралелно с това се проследява изменението в общата структура на разходите. Тя характеризира съотношението между отделните видове разходи в общата им сума. Чрез разкриване структурата на разходите се дава възможност за решаване на проблема за тяхното снижаване, основна цел на всяка фирма. Вниманието трябва да се насочи към разходите с най-голям относителен дял, без да се подценява и евентуалната икономия от останалите разходи.

Основен източник на информация за анализа е Отчета за приходите и разходите, а конкретните изводи се правят въз основа на установените изменения по групи и видове разходи.

1.2. Анализ на себестойността по статии на калкулацията

За да се извърши комплексен и задълбочен анализ на себестойността е необходимо да се изследва изменението на разходите по статии на калкулацията, като най-нисък разрез на аналитичното отчитане на разходите.

Анализът се извършва като се изчисляват показателите, характеризиращи изменението на разходите по всяка статия на калкулацията. Цели се да се разкрият конкретните причини за изменението на себестойността като цяло и по отделни статии на калкулацията.  Използват се показателите:

1.      Сума на фактическото снижение спрямо базисния период - Икф/о

където:

qф – фактически произведена продукция

С0, Сф – себестойност на продукцията през базисния и фактическия период.

2.      Процент на фактическото снижение спрямо базисния период - IИкф/0

3.      Относителен дял на снижението по статии спрямо общата сума на снижението - Котн.д.сн.себ.


където:

Икф/0i – снижение по i – тата статия

 обща сума на снижението

nброй статии на калкулацията.

В анализа може да се включи и оценка на изменението на структурата на разходите, включени в себестойността по статии на калкулацията.

Много често този анализ се провежда по отделни изделия на продуктовата листа на фирмата, т.е. прави се и анализ на индивидуалната себестойност на продукцията.

1.3. Анализ на себестойността на 100 лева стокова продукция

Важно значение за оценка на равнището и динамиката на себестойността на продукцията във фирмата има анализът на себестойността на 100 лева продукция. Себестойността на 100 лв. продукция се изчислява като процентно съотношение на себе­стойността на целия обем произведена продукция и стойността на продукцията по продажни цени на фирмата без ДДС:

Анализът се провежда като се изчисляват следните показатели:

1.      Базисна себестойност на 100 лв продукция - С0100:

2.      Фактическа себестойност на 100 лв продукция - Сф100:

3.      Фактическо изменение на себестойността на 100 лв. стокова продукция - DСф/0100:

или   DСф/0100 = Сф100 – С0100

4.      Сума на фактическо изменение (икономия или преразход) на себестойността - Икф/0:

1.       или

Икономическият ефект от изменението на себестойността на 100 лева продукция намира израз в сумата на фактическото изменение. Размерът на този ефект се определя по данните за стойността на продукцията през отчетния период и изменението на себестойността на 100 лв. продукция. Относителното изменение на себестойността се дава чрез показателя:

5.      Процент на фактическо изменение на 100 лв. стокова продукция

Значението на този анализ не се изчерпва само с получената информация за изменението в равнището на разходите, себестойността на 100 лв. продукция е показател пряко свързан с рентабилонстта (RB), изчислена като процентно отношение между печалбата и нетния размер на приходите от продажби на продукция, т.е. :

където:

П – балансова печалба

ПРн – нетен размер на приходите от продажби на продукция (продажби без ДДС)

Разликата между 100% и пълната себестойност на 100 лв. продукция е именно печалбата на 100 лв. продажби, т.е. рентабилността:

или

100 – С100 = RB

 

Тази връзка позволява резултатите от анализа на себестойността на 100 лв. стокава продукция да се обвързват пряко с анализа на рентабилността, като елемент на финансовия анализ на фирмата.

Посочената зависимост може да се използва не само за цялата продукция, но и за отделните видове изделия. Така се стига до възможността за сравнение в динамика на рентабилността на всяко изделие със средната рентабилност за предприятието и с рентабилността на отделните изделия от асортиментната листа на фирмата. А това е база за вземане на управленски решения, засягащи проблемите на финансовите резултати от основната дейност на фирмата и по-конкретно неговото увеличаване в положителна посока.

1.4. Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева продукция и индивидуалната себестойност

1.4.1. Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева стокова продукция

При анализа на себестойността на 100 лева стокова продукция не е достатъчно да се установи фактическото изменение на 100 лв., но е необходимо да се разгледа количественото влияние на факторите:

а) изменение в асортимента на произвежданата продукция, определен с помощта на формулата:

б) изменение в индивидуалната себестойност по изделия (DСсеб100), което се представя като :

в) изменение на пазарните цени (DСц100), представено в аналитичен вид по следния начин :

Сумата на индивидуалните влияния на трите фактора дава фактическото изменение на себестойността на 100 лв. стокова продукция:

Сумата на фактическото изменение (икономия или преразход) на себестойността е резултат от действието на същите фактори. За това тя може да се диференцира по фактори. Това се постига, като стойността на произведената продукция през отчетния период последователно се умножи с установеното вече влияние на факторите:

а) изменение в асортимента :

 

б) изменение в индивидуалната себестойност :

в) изменение в пазарните цени :

1.4.2. Количествено влияние на факторите върху изменението на индивидуалната себестойност

.Като паричен израз на разходите за жив и овеществен труд, себестойността на отделното изделие се формира пряко от сумата на разхода за материали и разходи за заплати.

Разходът за различните материали – основни, спомагателни и допълнителни, за производството на едно изделие най-общо се формира от съществуващите разходни норми (РН) и цените на съответните материали (Цм):

МР = S РН * Цм

Изменението на материалните разходи за ендо изделие (DМР) се установява след съпоставка на отчетните данни с базовите:

DМР = S РНф*Цмф - S РН0* Цм0 = МРф – МР0

Сумата на фактическото изменение (икономия или преразход) по видове материали може да се получи от формулата:

И = qф* DМР

Върху изменението на разходите за материали, качествено влияние оказват два фактора:

1.      изменение на разходните норми

DМРрн = S РНф*Цм0 - S РН0* Цм0

2.      изменение на цените на материалти

DМРц = S РНфф - S РНф* Ц0

Съответно може да се проследи и влиянието на факторите върху сумата на фактическо изменение:

Ирн = qф* DМРрн                                                Иц = qф* DМРц

Втората съставна част на себестойността е разходът за жив труд, изразен в разхода за заплати и други възнаграждения и разхода за социални осигуровки и надбавки, начислени съобразно действащото законодателство. Най-общо преките трудови разходи за производство на едно изделие се формират от броя на персонала, зает с това производство (Ч) и съответната средна работна заплата за звеното (СРЗ):

ТР = S Ч*СРЗ

Фактическото изменение ще се установи след сравняване на трудовети разходи за отчетния и за предходния период:

DТР = S Чф*СРЗф - S Ч0*СРЗ0 = ТРф – ТР0

Върху отчетеното изменение влияние окaзват факторите:

1.      изменение на числеността на персонала

DТРч = S Чф*СРЗ0 - S Ч0*СРЗ0

2.      -   изменение на средната работна заплата

DТРсрз = S Чф*СРЗф - S Чф*СРЗ0

Тази детайлизация на преките разходи за производство ни дава информация за по-обстойни и задълбочени анализи и изводи.

2. Кратка характеристика на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

 “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е от сферата на млекопреработващата промишленост. В съответствие с регламентирания му предмет на дейност (Пловдивски окръжен съд – 18. 08. 1994 г. “Изкупуване на сурови млека и преработка, производство и продажба на кисели и пресни млека, сметана, бяло саламурено сирене и твърди сирена, кашквал, масло, извара, кремообразно сирене, топени и пушени сирена, млечни напитки и коктейли” ) в настоящия момент дружеството изкупува сурови млека, произвежда и предлага на пазара бяло саламурено сирене, кашкавал, масло, извара, свежи сирена, топени и пушени сирена, МАРКА1, МАРКА2, МАРКА3,  пицарела МАРКА3 и млечен крем.

Предприятието започва своята дейност на 15. 02. 1993 г. в град ГРАД като Цех за бяло саламурено сирене, май 1993 г. започва производството на кашкавал, а през 1994 г. производството на топено сирене, извара и други млечни продукти.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД е фирма, създадена изцяло с инвестиции на Обединена Българска Банка АД, клон ГРАД и е единствена по рода си в страната. Дружеството е с основен капитал от 215 371 000 лева, разпределени в акции от 100 лева – 99,97%, от които  са собственост на ОББ, а 0,03% на акционера  Н. П. Георгиева, представляваща бившите собственици на земя (12 870 м2). От YYY1 г., когато е завършило окончателно изграждането на предприятието ОББ е обявила акциите си за продажба, но въпреки водените преговори сделка не е сключена.

Фирмата има защитени: фирмен знак, изображение на търговска марка и наименования на осем изделия. Търговската марка е защитена и в Австрия, СРЮгославия, Македония и страните от Бенелюкс.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД разполага с производствени мощности за преработката на 145 тона мляко на денонощие, или по отношение на готовата продукция това са:

сирене – 1 800 тона годишно

кашкавал – 2 900 тона годишно.

Технологичното оборудване е модерно, произведено от реномирани европейски фирми в Швеция, Германия, Дания и други.

За осигуряване на нужното мляко е изградена широка изкупвателна мрежа в  радиус до 90 км от град ГРАД. За периода XXXXYYY1 г. дружеството държи 10 – 12% от общия ресурс на мляко в страната.

Фирмата извършва търговска дейност на едро чрез система от дистрибутори от цялата страна, на дребно чрез фирмения магазин в самото дружество и самостоятелна външнотърговска дейност.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД има едностепенна система на управление с  органи: Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите, състоящ се от пет члена, избрани от Общото събрание за срок от три години.

3. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД води счетоводна отчетност, съобразявайки се с всички изисквания и препоръки на Закона за счетоводството и Националния сметкоплон.

Дружеството отчита разходите, свързани с дейността на предприятието най-напред по икономически елементи на база тяхната еднородност, съгласно член 23 от Закона за счетоводството. Разходите по икономически елементи се отчитат от фирмата съгласно Националния сметкоплан по сметките от група 60 :

601 Разходи за материали

602 Разходи за външни услуги

603 Разходи за амортизации

604 Разходи за заплати

605 Разходи за социални осигуровки и надбавки

609 Други разходи

Финансовите разходи поради спецификата си са обособени в самостоятелна група :

група 62 Финансови разходи

Извънредните разходи, възникнали в предприятието, също се отчитат съгласно Националния сметкоплан в самостоятелна група:

група 69 Извънредни разходи

По сметка 601 Разходи за материали “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД отчита всички материални разходи, които се правят във фирмата, като всеки един разход се отнася след това по функционално предназначение и сметаката остава без салдо. При характеризирането на различните разходи за материали трябва да се имат предвид конкретните материали, използвани във фирмата, отчитани по синтетична сметка 302 Материали. За по-голяма конкретизация дружеството ползва четирицифрени сметки за отразяване на групите материали :

3021 – мляко

3022 – основни и спомагателни материали

3023 – резервни части

3024 – горива и смазочни материали

3025 – малоценни и малотрайни материали

3026 – амбалаж

3027 – консумативни материали за нуждите на управлението

3029 – други материали

Оценката на материалите в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се осъществява по метода “средна претеглена цена”, като усредняването на стойността им става автоматично след постъпването на нови материали в склада.

В съответствие с видовете материали фирмата класифицира и разхода им чрез сметките :

6011 – разходи за мляко – отразява се изкупеното и вложено количество мляко в производството – краве, овче, биволско и козе.

6012 – разходи за основни и спомагателни материали – фирмата отчита всички материални разходи, придаващи външните белези на продукцията и улесняващи дейността. Като такива могат да бъдат посочени отчитаните по сметка 3022 кристална сол, мая, калцинирана сода, калиев сорбат,калциев дихлорид, доматено пюре, какао, подправки, пушилна течност и други. По тази сметка се отчитат и изразходваните количества вода в предприятието.

6013 – разходи за резервни части – отнасят се използваните резервни части за ремонт на материалните дълготрайни активи.

6014 – разходи за горива, енергия и смазочни материали – отнасят се използваните мазут и нафта за нуждите на паровата централа на дружеството, изразходваните бензини и дизелово гориво от автомобилния парк, изразходваната електроенергия, както и различните смазочни масла и греси, антифриз и други.

6015 – разходите за малоценни и малотрайни материали – отчита се разхода за работно облекло на персонала във фирмата, различните консумативни материали за нуждите на лабораторията, както и разходите свързани с отчитаните по сметка 3025 инструменти и консумативи за Електромеханичния отдел, за Автотранспорта и други.

6016 – разходи за амбалаж – отнася се изразходвания амбалаж при производството на продукцията. Като такива могат да се посочат различните размери тенекии и PVC – кутии за бялото саламурено сирене, термосвиваемо фолио за кашкавала, алуминиево фолио за маслото, полиетиленово фолио, кашони, етикети и други.

6017 – разходи за консумативни материали за нуждите на управлението – включват се изразходваните материали за нуждите на управлението – хартия, касети за принтерите и копирната машина, дискети, папки, химикали и други.

6019 – разходи за други материали – отчитат се разходите за различни материали, които не са обхванати от предходните сметки.

Към сметка 602 Разходи за външни услуги в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се отразяват разходите за извършени услуги от външни предприятия или трети лица, отнасящи се до:

-       реклами, обяви и съобщения;

-       телеграфопощенски услуги;

-       телефонни такси – към БТК – ЕАД и Мобиком – АД;

-       застраховки – по отношение на движимото и недвижимо имущество на фирмата, застраховки на стоки при износ;

-       ползвани транспортни услуги, най-често за доставка на материали и за износ на продукция;

-       ремонт на дълготрайни материални активи;

-       възнаграждение по граждански договор на физически лица за вложения от тях труд, хонорари и други;

-       имуществени данъци и такси и други.

Важна особеност на повечето от тези разходи е, че те се съпътстват с начислен ДДС – обстоятелство, което налага той да се отчита.

Разходите за амортизации на материални и нематериални дълготрайни активи съгласно член 20 от Закона за счетоводството се обхващат в момента на начисляването им чрез сметка 603 Разходи за амортизации. По своята същност те са паричен израз на износването на дълготрайните активи. Дружеството е възприело линеен метод с еднаква счетоводна амортизационна квота за всяка година от приетия срок за практическо използване на материалните и нематериалните дълготрайни активи, съобразена с данъчно признатия размер на амортизациите.

Начислените възнаграждения на персонала, съобразно трудовото законодателство, се отчитат по сметка 604 Разходи за заплати. Тук се отнасят както основните, така и допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат при извънреден труд или за работа по време на официални празници, обстоятелство, наложено от непрекъснатия характер на производството в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. Всички работници и служители са на тримесечни и едномесечни срочни трудови договори, на безсрочни са само майките в отпуск по майчинство.

Разходите за социални осигуровки и надбавки се отчитат по сметка 605. По силата на действащото трудово законодателство, работодателят е задължен социално да осигури работниците и служителите на фирмата. Тези разходи не са елементи на работната заплата, а са източник на средства за образуване на пенсионен фонд и за изплащане на различни обезщетения на работниците, месечни надбавки за деца и други социални помощи. От YYY2 г. тук се включват и разходите на фирмата за фонд “Професионална квалификация и безработица”. Размерът на вноските за социални осигуровки е 37%, а на вноските за фонд “Професионална квалификация и безработица” е 3,6% от работната заплата.

Всички останали разходи, които не могат да се отнесат към предходните се отразяват по сметка 609. Фирмата включва тук разходите за:

-       служебни пътувания и командировки;

-       изложби и панаири;

-       обезценка на материални запаси в края на годината съгласно член 22 от Закона за счетоводството;

-       обезщетения;

-       разходи за провизии за покриване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания от продажби и други.

След изясняване на тези основи на отчитането на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД могат да се проследят конкретните изменения като се ползва Таблица 1.


Таблица 1

Разходи на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД – ГРАД

Разходи

YYY1

YYY2

Изменение

Темп на измен

Сума /хил.лв/

Стр-ра

Сума /хил.лв/

Стр-ра

Сума /хил.лв/

Стр-ра

1

2

3

4

5

6

7

8

I. Р-ди за дейността

 

 

 

 

 

 

 

1. Р-ди за материали

9094496

81,03

9242938

82,26

148442

1,23

1,63

2. Р-ди за ВУ

512042

4,56

521904

4,64

9862

0,08

1,93

3. Р-ди за заплати

646600

5,76

623880

5,55

-22720

-0,21

-3,51

4. Р-ди за СО

248503

2,21

269142

2,40

20639

0,19

8,31

5. Р-ди за амортизации

34586

0,31

243028

2,16

208442

1,85

602,68

6. Други разходи

209527

1,87

198831

1,77

-10696

-0,10

-5,10

Общо I

10745754

95,74

11099723

98,78

353969

3,04

3,29

II. Финансови р-ди

 

 

 

 

 

 

 

7. Лихви по кредити

37949

0,34

43241

0,38

5292

0,04

13,95

8. Р-ди по вал. операции

401484

3,58

54137

0,48

-347347

-3,10

-86,52

9. Други фин.  р-ди

21085

0,19

20807

0,19

-278

0

-1,32

Общо II

460518

4,11

118185

1,05

-342333

-3,06

-74,34

III. Извънрадни р-ди

 

 

 

 

 

 

 

10. Извънредни р-ди

16736

0,15

18547

0,17

1811

0,02

10,82

Общо III

16736

0,15

18547

0,17

1811

0,02

10,82

Общо разходи

11223008

100

11236455

100

13447

 

0,12

 

От данните в таблицата се вижда, че:

Разходите за дейността на дружеството са се увеличили с 355 969 хиляди лева, което в процентно отношение е 3,29% спрямо разходите за дейността през YYY1 г. По отношение на структурата, данните сочат за нарастване на относителния дял на тази група разходи с 3,04% и достигане на 98,78% от общите разходи на фирмата през YYY2 г. Тези промени се дължат на изменението на отделните разходи по икономически елементи.

Разходите за материали са увеличили дела си с 1,23% спрямо дела им YYY1 г., достигайки 82,26%. Самото увеличение е в размер на 148 442 хиляди лева, т.е. темпа на изменение е от порядъка на 1,63%. На този вид разход приблизително се дължи почти половината от изменението на общите разходи за дейността.

Разходите за външни услуги също бележат увеличение, което е с 1,93% спрямо предходната година. В структурно отношение това изменение е по-незначително – 0,08% и те запазват дял под 5% от разходите на фирмата.

Спад на разходите в тази група се наблюдава при разходите за заплати, които са се понижили с 22 720 хиляди лева, т.е. с 3,51%, а относителният им дял е паднал с 0,21% до 5,55% от общите разходи. За разлика от тях разходите за Социално осигуряване и надбавки, въпреки че са пряко свързани, са се увеличили с 8,31% или 20 639 хиляди лева, което води до завишаване и на относителния им дял от 2,21% до 2,40%, т.е. с 0,19%. Това до галяма степен се обяснява с факта, че от YYY2 г. към сметка 605 Разходи за социално осигуряване и надбавки се отнасят и сумите, начислени за фонд “ПКБ”, които до тогава са се отнасяли към сметка 609 Други разходи.

Значително увеличение бележат разходите за амортизации, които спрямо YYY1 г. са нараснали с 602,68% или в сума те са се увеличили от 34 586 хиляди лева до 243 028 хиляди лева, а относителният им дял е нараснал от 0,31% до 2,16% от общите разходи, което сочи, че те са най-динамично променилите се през разглежданите периоди – над 7 пъти увеличение. Причината за това е направената ревалоризация на активите на дружеството в началото на YYY2 г., както и на закупените нови дълготрайни активи.

Другите разходи, които “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е извършило бележат снижение в рамките на  10 696 хиляди лева, т.е. 5,10%, а относителният им дял е спаднал от 1,87% на 1,77%, т.е. с 0,10%, а причината се крие в пренасочването на разходите за фонд “професионална квалификация и безработица, както беше вече посочено към Разходите за социално осигуряване и надбавки.


Фиг. 1 Финансови разходи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД

 

Финансовите разходи на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД като цяло са се понижили значително и от 460 815 хиляди лева са стигнали до 118 185 хиляди лева, което е спад с 342 333 хиляди лева, или с 74,34% спрямо финансовите разходи през YYY1 г. Така относителният им дял е паднал от 4,11% през YYY1 г. до 1,05% през YYY2 г., т.е. намалял е с 3,06%. Не всички финансови разходи обаче са се понижили.

Платените лихви по кредити са се увеличили с 5 292 хиляди лева, т.е. с 13,95%, което се дължи на повечето ползвани кредити през YYY2 г., въпреки по-ниският лихвен процент през периода. Относителният им дял също се е увеличил и от 0,34% стига до 0,38% от общите разходи.

Спадът на финансовите разходи се дължи предимно на намалението на отрицателните разлики от промяна на валутните курсове, които през YYY1 г. са били 401 484 хиляди лева, а YYY2 г. – 54 137 хиляди лева, т.е. намаление с 347 347 хиляди лева, което е с 86,52% спад, така от 3,58% те са спаднали до 0,48% от общите разходи или тези разходи са намалели близо 7,5 пъти.

Незначително понижене от 1,32% има и при другите финансови разходи, които запазват дела си от 0,19% от разходите на предприятието.

Извънредните разходи на дружеството са се увеличили с 10,82% спрямо YYY1 г. или с 1 811 хиляди лева, достигайки 18 547 хиляди лева, а относителният им дял се е увеличил с 0,02% от 0,15% през YYY1 г. на 0,17% през YYY2 г.

Като цяло разходите на фирмата са нараснали с 0,12%, което е 13 447 хиляди лева и от 11 223 008 хиляди лева стават   11 236 455 хиляди лева.

Причината за това основно е увеличението на разходите за материали и амортизации, въпреки значителния спад на разходите по валутни операции през YYY2 г. в следствие на въвеждането на валутния борд и незначителните колебания на валутните курсове.

Що се отнася до относителния дял на изменението на отделните разходи спрямо общото изменение се вижда, че именно разходите по валутни операции имат най-голям относителен дял, следвани от разходите за материали и за амортизации, но в обратна посока, т.е. в посока на увеличение.

 

3.1. Анализ на себестойността по статии на калкулацията

Възползвайки се от възможностите, които Законът за счетоводството и Националният сметкоплан дават по отношение на калкулирането на себестойността “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД има разработена собствена система за отчитане на разходите и формиране на съкратената и пълната себестойност на продукцията. По този начин се цели да се обхванат разходите, които фирмата прави по отделните изделия още на мястото на възникването им, а и ръководството да знае кое от изделията какъв дял от разходите поема. Така могат да се потърсят конкретните причини за промените в разходите и в себестойността като цяло още на най-ниското им ниво на отчитане, каквото е калкулирането на себестойността.

Необходимостта от калкулиране в условията на пазарно стопанство е продиктувано и от факта, че по този начин се създават условия за многоаспектен анализ и разкриване на резервите за намаляване на себестойността, което е от съществено значение за завоюването на нови пазарни позиции и осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на фирмата.

От съществено значение за точното определяне на себестойността на продукцията е правилният избор на обект за калкулиране. Обектите на калкулирането, използвани от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД са отделните видове продукция от асортиментната листа на дружеството в рамките на изследвания период.

Важна принципна особеност при калкулацията е правилният избор на най-подходяща калкулационна единица. Тя е конкретният измерител на калкулативните обекти. Калкулационната единица, която в най-голяма степен отговаря на нуждите и спецификата на производството и която се използва от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е килограм продукция.

Калкулационната схема, използвана от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД може да се види от Таблица 2 (страница 28).

Разработената схема е дота детайлизирана, което дава възможност за обстоен анализ. По своята същност основните разходи, които се правят за производството на продукцията се отнасят по статиите от 1 до 13. По статии от 14 до 20 се отчитат всъщност разходите за спомагателна дейност, без които е невъзможно производството на продукцията. Ето защо те са преки разходи и се включват в съкратената себестойност. Включените в тях разходи са различни за отделните спомагателни дейности и зависят от ятхната специфика.

Към статия 14 Паропроизводство се включват всички разходи на паровата централа:

1.      Разходи за материали;

2.      Разходи за гориво и енергия;

3.      Разходи за амортизации;

4.      Разходи за заплати;

5.      Разходи за социялни осигуровки;

6.      Други разходи.

Разпределението на тези разходи в себестойността на различните изделия става на база нормативи за различните производства, според спецификата на извършваните технологични процеси.

По статия 19 Доставка на мляко се отчитат разходите на млекоприемателните пунктове, включващи разходите за материали, заплати и социално осигуряване, амортизации, наеми на помещенията.

 

Разходите за млековози по статия 20 включват:

1.      Разходи за материали;

2.      Разходи за гориво;

3.      Разходи за амортизации;

4.      Разходи за заплати;

5.      Разходи за социални осигуровки;

6.      Други разходи.

Разходите по поддръжката и експлоатацията на другите автомобили се отчита по статия 16 Автотранспорт.

Разходите за лабораторията – заплати и социални осигуровки, консумативни материали, амортизации и други също се отчитат отделно.

В схемата е включена и специфичната статия Намаление от суроватка, с която се намалява себестойността с размера на продадената суроватка, явяваща се Приход от други продажби, отчитана по сметка 709.

Разпределението на посочените разходи в себестойността на продукцията се осъществява на база вложеното мляко за производството на отделните продукти.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД не отчита общопроизводствени разходи, а само разходи за управление, включени в пълната себестойност, заедно с разходи за реализация. Те са свързани обикновено с транспортирането на продукцията или за нейното съхранение извън предприятието до формирането на акта за продажба, затова включването им в пълната себестойност е наложително. Фирмата включва и допълнителната статия разходи за лихви по ползваните кредити. Разпределението на тези три групи разходи в себестойността става на база реализирана продукция през отчетния период по видове изделия.

За да може да се постигне по-голяма детайлизация да се разкрият тенденциите на изменение на отделните разходи, включени като статии на калкулацията, както и причините за констатираните изменения е необходимо анализа да се проведе на базата на себестойността на килограм продукция от асортиментната листа на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. В съответствие с това в Таблица 2 е представена себестойността по статии на калкулацията на кашкавал “МАРКА 1”.

Изборът на кашкавал “МАРКА 1” като основа за анализа на себестойността по статии на калкулацията се основава на най-големия относителен дял на това изделие в общия обем на произведената продукция, възлизащ на 48,42% през YYY1 г. и 49,97% през YYY2 г. и поради факта, че част от останалите производства ползват като изходна суровина готовия кашкавал, а това са произвежданите в Цеха за специални сирена и разфасифки: топено сирене, МАРКА 2,  МАРКА 3 тип Моцарела, пицарела и други.


 

Таблица 2

Себестойност на 1 кг кашкавал от краве мляко “МАРКА 1” по статии на калкулацията

Статии на калкулацията

Разходи

Фактическо изменение

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

Сума

Стр-ра

Сума

Стр-ра

Сума

Стр-ра

1

2

3

4

5

6

7

8

1. Вложено мляко

2403,50

66,99

2988,20

70,03

584,70

3,04

24,33

2. Амбалаж

66,12

1,84

38,93

0,91

-27,19

-0,93

-41,12

3. Други материали

70,04

1,95

55,35

1,30

-14,69

-0,65

-20,97

4. От ДДС

0

0

0

0

0

0

0

5. Ел. енергия

61,29

1,71

75,22

1,76

13,93

0,05

22,73

6. Вода

3,91

0,11

7,08

0,17

3,17

0,06

81,07

7. Външни услуги

2,86

0,08

0,47

0,01

-2,39

-0,07

-83,57

8. Амортизации

5,14

0,14

36,12

0,85

30,98

0,71

602,72

9. Други разходи

6,37

0,18

5,40

0,13

-0,97

-0,05

-15,23

10. Заплати

67,11

1,87

80,21

1,88

13,10

0,01

19,52

11. Начисления за СО

24,83

0,69

29,68

0,70

4,85

0,01

19,53

12. Фонд “ПКБ”

3,36

0,09

2,89

0,07

-0,47

-0,02

-13,99

13. Социални добавки

2,40

0,07

1,25

0,03

-1,15

-0,04

-47,92

14. Паропроизводство

96,32

2,69

123,12

2,88

26,80

0,19

27,82

15. ЕМО

50,24

1,40

35,83

0,84

-14,41

-0,56

-28,68

16. Автотранспорт

36,20

1,01

43,71

1,02

7,51

0,01

20,75

17. Лаборатория

37,37

1,04

43,84

1,03

6,47

-0,01

17,31

18. Компресорно

15,41

0,43

20,07

0,47

4,66

0,04

30,24

19. Доставка мляко

193,38

5,39

181,63

4,26

-11,75

-1,13

-6,08

20. Разходи млековози

152,13

4,24

203,49

4,77

51,36

0,53

33,76

21. Р-ди за бъдещи периоди

2,10

0,06

1,67

0,02

-1,43

-0,04

-68,10

22. Намаление от суроватка

-9,88

-0,28

-8,86

-0,21

1,02

0,07

-10,32

ПРОИЗВ. СЕБЕСТОЙНОСТ

3290,20

91,70

3964,30

92,91

674,1

1,21

20,49

23. Разходи за управление

212,12

5,91

238,78

5,59

26,66

-0,32

12,57

24. Разходи за лихви

16,57

0,46

19,09

0,45

2,52

-0,01

15,20

25. Разходи за реализация

69,11

1,93

44,83

1,05

-24,28

-0,88

-35,13

ПЪЛНА СЕБЕСТОЙНОСТ

3588

100

4267

100

679

 

18,92

 

 

От данните в таблицата се вижда, че:

Производствената себестойност на кашкавал “МАРКА 1” се е увеличила с 674,1 лева променяйки се от 3290,2 лева на 3964,3 лева или през YYY2 г. се наблюдава ръст от 20,49% спрямо YYY1 г. Увеличението се дължи на промяната на разходите по отделните статии.

Особено голямо увеличение се наблюдава при вложеното мляко, където фактическото изменение е в рамките на 584,70 лева или 24,33% спрямо базисната YYY1 г. Увеличил се е и относителният дял на млякото в пълната себестойност от 66,99% на 70,03%.

По отношение на останалите материали се наблюдава икономия, която за амбалажа е 27,19 лева или 41,12%, а за другите материали тя е 14,69 лева или процента на фактическо снижение е 20,97%.

За по-пълна детайлизация на причините  за промените в разходите за материали за производството на кашкавал “МАРКА 1” могат да се ползват данните от Таблица 3.

Въз основа на тази таблица могат да се направят изводите, че увеличението на разхода за мляко се дължи, както на увеличаването на разходната норма, така и от нарастване на изкупните цени на млякото. Промяната на разходната норма се дължи на влошаването на физико-химичните показатели на млякото – масленост и относителна плътност, в следствие на непълноценното хранене на животните и умишленото разреждане на млякото с вода. Поради тази причина разходната норма се е увеличила от 8,74 литра за килограм краве кашкавал на 8,92 литра, т.е. с 2,06%, а количественото й влияние за изменението на разхода за мляко е 49,5 лева или 8,47% от общото изменение на този разход.


Таблица 3

Преки материални разходи

Вид материали

YYY1

YYY2

Измен. на   р-да
за  м-ли

Влияние на:

Разходна норма

Цена
за 1-ца

Разход

Разходна норма

Цена
за 1-ца

Разход

Разходна норма

Цени на м-лите

1. Мляко /л

8,74

275

2403,5

8,92

335

2988,2

584,70

49,50

535,20

2. Други м-ли

 

 

 

 

 

55,35

-14,69

 

 

в т.ч. сол /кг

0,110

175

19,25

0,110

145

15,95

-3,30

0

-3,30

         мая /л

0,0014

22729

31,82

0,00143

16231

23,21

-8,61

0,68

-9,29

         закваска /л

0,0042

163

0,68

0,0042

142

0,60

-0,08

0

-0,08

        CaCl2 /кг

0,00227

8057

18,29

0,00232

6720

15,59

-2,70

0,40

-3,10

3. Амбалаж

 

 

66,12

 

 

38,93

-27,19

 

 

в т.ч. пол. фолио /кг

0,008

7108,75

56,87

0,011

2830

31,13

-25,74

21,33

-47,07

         етикет /бр.

1

9,25

9,25

1

7,80

7,80

-1,45

0

-1,45

 

Изменението на изкупните цени на кравето мляко оказва по-голямо влияние за изменението на разхода за мляко 535,20 лева или на него се дължи 91,53% от изменението.Причина за това е голямото колебание на изкупните цени, които от 180 лева през първото тримесечие на YYY1 г., през първото тримесечие на YYY2 г. са достигнали 465 лева за литър краве мляко с масленост 3,6%, а през второ и трето тримесечие отново са паднали, достигайки до 225 лева и през декември YYY2 г. са били около 315 лева, в следствие на сезонността на млекодобива. Така средната цена за YYY1 г. е 275 лева, а за YYY2 г. – 335 лева, т.е. увеличение от 21,82%. Причините за високите цени са инфлацията в началото на YYY1 г., зърнената криза в средата на XXXX г. и началото на YYY1 г., довела до недостиг и съответно до рязко покачване цената на фуража, довежда и до увеличаване на разходите на млекопроизводителите за добив на единица мляко., това от своя страна принуждава част от тях да продават животните си, млякото намалява и конкуренцията между млекопреработвателите се изостря. В следствие на тази борба за млякото изкупните цени значително се покачват.


Фиг. 2 Движение на изкупните цени на млякото за периода     януари YYY1 – декември YYY2 г.

 

За разлика от разхода за мляко останалите преки материални разходи са намалели.

При солта намалението се дължи единствено на намалението на цената и е 3,3 лева. Причината се крие в по-ниските цени на производителя “Черноморски солници” АД град Бургас.

Маята Chemogen, която “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД използва се внася от вън и се доставя от “FIRMA” ООД – SITY. Това обуславя високата й цена. Изменение се наблюдава както при разходната норма, така и при цената. Разходната норма се е увеличила и това изцяло се дължи на увеличаването на разходната норма на млякото за производството на кашкавал, тъй като тя се прибавя спрямо литрите вложено мляко – 0,16 л. мая на 1000 л мляко. При цената се наблюдава намаление в следствие на понижаване и стабилизиране на валутния курс и на снижение на цените на доставчика. На намалението на цената изцяло се дължи намалението на разхода за мая. На снижението на разхода за мая се дължи 58,61% от намалението на разхода за други материали.

Закваската, състояща се от млечнокисели бактерии и съдействаща за подсирването също води до намаление от 0,08 лева на килограм кашкавал, като и тук причината е намаление на цената на сухата закваска от L. B. Bulgaricum, от която се получава използваната в производството.

Разходите за калциев дихлорид (CaCl2) са намалели с 2,70 лева, като промяна се наблюдава и при разходната норма и при цената на материала. Разходната норма се е увеличила от 0,00227 на 0,00232 кг поради същата причина, както и маята. Влаганият калциев дихлорид на 1000 л мляко е 0,26 кг, което е 0,2 л. Намалението на цената обуславя общото намаление на разхода за калциев дихлорид и е с около 16%. То е продиктувано от по-ниските цени на доставчика.

При амбалажа най-голямо намаление се наблюдава при разходите за полиетиленово фолио. През YYY1 г. в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е ползвано фолио CRYOVAC, което се внася от GraceGMBHГермания и има доста висока цена, особено в началото на годината, когато валутните курсове са високи. През YYY2 г. във фирмата започва да се използва полиетиленово фолио – двойно сцепено, което е българско, производство на “Асенова крепост” АД – Асеновград. В следствие на преориентацията към българско фолио, което не отстъпва съществено по качество на вносното се реализира икономия от 25,74 лева, съставляващо 94,67% от изменението на разходите за амбалаж. Разходната норма на ползваното фолио се увеличава с 37,50% и води до нарастване на разходите с 21,33 лева, но чувствително по-ниската цена на ползваното през YYY2 г. българско фолио води до икономия от 47,07 лева, което определя и крайния положителен резултат за дружеството от смяната на използвания амбалаж.

Намаление на разходите има и при етикетите. Реализираната икономия от 1,45 лева се дължи изцяло на понижаване на цената в следствие промяна на доставчика.

В крайна сметка, въпреки снижението на разходите за амбалаж и други материали, преките материални разходи за производството на кашкавал са се увеличили с 535,48 лева или 21,10% и това се дължи изцяло на увеличението на разхода за мляко. Като цяло по-голямо значение за това нарастване има увеличението на цените – 88,37% и в по-малка степен увеличението на разходната норма.

При електроенергията има увеличение от 13,93 лева, т.е. 22,73%, а относителният й дял в себестойността леко се е повишил. Причината за това може да се търси в увеличението на цената на електроенергията. Същите са причините и за покачването на разхода за вода с доста високите 81,07% спрямо YYY1 г.

Най-голям ръст се наблюдава при амортизациите – 602,72%, а причините за това, както беше посочено при анализа на разходите по икономически елементи, е ревалоризацията на активите в началото на YYY2 г.

Разходите за заплати са се увеличили с 13,10 лева или процента на фактическото изменение е 19,52% спрямо YYY1 г. В структурно отношение те са запазили дела си в себестойността на кашкавала, като са увеличили дела си едва с 0,01%. Същите са измененията и при разходите за социални осигуровки, поради запазването на съотношението им спрямо заплатите, докато при разходите за фонд “ПКБ” се наблюдава намаление с 13,99% в следствие на по-ниската ставка с 1,4% от заплатите през YYY2 г. Най-общо трудовите разходи се формират от броя на персонала и средната работна заплата, така че може да се проследи количественото влияние на тези два фактора

 Таблица 4

Цех за производство на кашкавал

 

YYY1 г.

YYY2 г.

Изменение

Средно списъчен брой на персонала

 

44

 

35

 

- 9

Средна месечна брутна работна заплата, лева

 

218 009

 

279 051

 

61 042

Фонд работна заплата за месец                     , лева

 

9 592 396

 

9 766 785

 

174 389

Фонд работна заплата за годината               , лева

 

115 108 752

 

117 201 553

 

2 092 801

 

От Таблица 4 става ясно, че разхода за заплати се е увеличил като с 1,82%. Количественото влияние на изменението на средно списъчния брой на персонала в Цеха за кашкавал с девет души е:

DТРч/мес. = 7 630 315 – 9 592 396 =  -1 962 081 лева на месец

DТРч/г. =  -23 544 972 лева на година

Намалението на персонала в цеха с 20,45% води до икономия 11,25 пъти по-голяма от общия преразход на разхода за заплати. Причините за намалението на персонала са съкращенията поради намаляването на преработваното мляко и на произведените количества кашкавал. (Приложение 4).

Количественото влияние на изменението  на средната работна заплата с 28% спрямо YYY1 г. върху общото изменение е:

DТРСРЗ/мес = 9 766 785 – 7 630 315 = 2 136 470 лева на месец

DТРСРЗ/г. = 25 637 773 лева на година.

Увеличението на работните заплати е довело до преразход 12,25 пъти по-голям от общия преразход. Причини за покачването на брутните работни заплати е нарастването на основната работна заплата за цеха от 175 000 през YYY1 г. на 225 000 през следващата (Приложение 5 и 6).

Влиянието на увеличаването на възнаграждението е малко по-голямо от влиянието на намаляването на персонала и води в крайна сметка до преразход от 13,1 лева на килограм кашкавал през YYY2 г. спрямо предходната.

Пропорционални на констатираните изменения на разходите за заплати са и разходите за социални осигуровки, които съставляват останалата част от трудовите разходи на дружеството.

Разходите за външни услуги чувствително са намалели и от 2,86 лева достигат 0,47 лева, т.е. спадът е от 83,57%. Причината за това са изплащаните хонорари по граждански договори за създаването на кашкавала “МАРКА 1” в началото на YYY1 г. Създаденият продукт печели Златен медал на Пролетния Пловдивски панаир YYY1 г., с което оправдава вложените средства.

При разходите за спомагателни дейности, които се включват в себестойността също има изменение. Разходите за паропроизводство са се увеличили от 96,32 на 123,12 лева на килограм, т.е. с 27,82%, а в структурно отношение са нараснали от 2,69% на 2,88% от пълната себестойност. Причините за това се крият промените на цените на горивата, по-конкретно използвания мазут, като основно гориво и нафта за първоначално запалване и продухване на дюзите, увеличение на цената на електроенергията за нуждите на нагнетателните и питателни помпи, увеличаването на разходите за амортизации, начислявани на оборудването, в следствие на ревалоризацията на активите, както и в резултат на увеличаване на основните работни заплати и следващото от това нарастване на разхода за заплати, социални осигуровки и надбавки при запазване на почти същата численост на персонала.

Подобни са причините за увеличаване на разходите за автотранспорт с 20,75%, като тук броят на шофьорите е намалял от 13 на 10, но основната работна заплата се е увеличила от    180 000 лв. на 230 000 лв.

Увеличението на разходите за лабораторията е 17,31% спрямо YYY1 г. и е подчинено на увеличаването на амортизациите и на разхода за труд. Лаборантките са намалели от 10 през YYY1 г. на 9 през следващата, а заплатата от 175 000 лв. е стигнала  220 000 лв.

При разходите за доставка на мляко се наблюдава намаление с 6,08%, т.е. имаме икономия от 11,75 лева. Това е от съществено значение като се има предвид, че това перо е било 5,39% от пълната себестойност, а през YYY2 г. е спаднало на 4,25%. Основната причина за тази икономия е намаляването на броя на млекоприемателните пунктове, които от 141 броя през YYY1 г. в края на YYY2 г. са останали 106. Така снижаването им води до намаляване на разходите за:

1.      възнаграждение на приемчиците, поради по-малкия им брой – основната работна заплата, на които е минималната работна заплата за страната (МРЗ) – наеми на пунктовете

2.      материали и други разходи.

От друга страна разходите за отделните пунктове са се увеличили поради нарастване на Минималната работна заплата и наемите, както и на разходите за амортизация на хладилните вани.

Разходите на Електро-механичния отдел са намалели с 28,68%. Причините за това са намаляване на щата, по-малкия размер на ремонтните работи, извършени от отдела.

По статия 18 “Компресорно” “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД отчита разходите за експлоатация на хладилната база на фирмата – електроенергия, амортизации, други разходи, което възлиза на 1098 м2. Наблюдава се увеличение с 30,24% и този разход достига 20,07 лева на килограм кашкавал “МАРКА 1”.

Разходите за бъдещи периоди са намалели с 68,10%. Причината може да се търси във факта, че през ХХХХ г. в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД са извършени редица ремонти на оборудването и сградите с цел разширяване на производството и увеличаване на капацитета, които съгласно възможностите, предоставени от Закона за счетоводството са разсрочени за три години като разходи за бъдещи периоди. Този срок изтича през YYY1 г., а в периода XXX1 – YYY2 г. не са правени подобни крупни ремонти, поради което и този вид разход е намалял.

Намалението на себестойността на продадената суроватка е снижено с 10,32%, поради по-малките реализирани количества, въпреки че цената й леко се е повишила.

Разходите за млековози имат съществено значение за фирмата, тъй като все повече се увеличават. Ръстът им за анализирания период е 33,76% и от 152,13 лева или 4,24% от себестойността през YYY1 г. са станали 203,49 лева или 4,77% през YYY2 г.

Причините за промяната се крият в увеличението на разходите за горива и за амортизации. Въпреки, че през YYY2 г. се наблюдава понижение на цените на бензините и дизеловото гориво, поради отдалечеността на млекоприемателните пунктове от фирмата, разходите се увеличават. Разходите за заплати и социални осигуровки тук са се запазили, поради увеличаване на основните работни заплати и намаляване на броя на шофьорите от 14 на 13 души. Негативно влияние по отношение на тези разходи, както и на останалите спомагателни разходи, които се разпределят на база вложеното мляко за преработка, оказва намаляването на изкупените млека, които през YYY1 г. са били средно около 72 тона на ден краве мляко и 3 тона овче, а през YYY2 г. – 60 тона краве и 2,5 тона овче мляко на ден при възможности от 145 тона на ден. Причините за това се крият в намаляването на производството на мляко в региона и изострянето на конкуренцията между млекопреработвателите.

Голяма част от посочените до момента спомагателни разходи, в това число и разходите за млековози, проявяват характер на постоянни разходи и изменението им в единица продукция е обратнопропорционално на изменението на обема на производство. Това се отнася също и за разходите за труд, амортизациите и други.

За да се обхванат всички разходи, които се извършват във фирмата, към производствената себестойност “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД прибавя и разходите за управление, за лихви и за реализация, като се формира пълната себестойност на произведената продукция.

Разходите за управление бележат  фактическо изменение от 26,66 лева, достигайки 238,78 лв., а процентното им изменение е от порядъка на 12,57% спрямо данните от YYY1 г. Поради факта, че тези разходи се нареждат на второ място сред разхода за мляко по относителен  дял, който е 5,59% през YYY2 г. и 5,91% през предходната, е необходимо внимателно да се анализират. Общите разходи за управление в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД са дадени в Таблица 5, а в Таблица 6 са представени разходите за управление, падащи се на 1 кг кашкавал “МАРКА 1”, които са пропорционални на данните от Таблица 5.

Таблица 5

Разходи за управление в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – общо

Статии

Разходи

Сума на факт. измен.

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

Сума хил.лв.

Стр-ра %

Сума хил.лв.

Стр-ра %

1

2

3

4

5

6

7

1. Р-ди за заплати

129319

20,46

123044

19,47

-6275

-4,85

2. Р-ди за СО

49658

7,85

51610

8,17

1982

3,99

3. Р-ди за амортизации

7608

1,20

53660

8,49

46052

605,31

4. Р-ди за командировки

93297

14,76

91510

14,48

-1787

-1,92

5. Р-ди за канц. м-ли

124069

19,63

113154

17,90

-10915

-8,80

6. Р-ди за външни услуги

211879

33,52

186215

29,47

-25664

-12,11

7. Други р-ди

16327

2,58

12781

2,02

-3546

-21,72

Общо

632157

100

631974

100

-183

-0,03

 

Като цяло общите разходи за управление са намалели с 0,03%. Това се дължи основно на намалението на разходите за външни услуги, за канцеларски материали, за заплати и другите разходи.

Намалението на разходите за заплати се дължи на намаляването на административно управленския персонал от 27 на 22 души, въпреки че заплатите са се увеличили със 17,24% спрямо YYY1 г. и средните работни заплати от 290 000 лева са достигнали 340 000 лева.За разлика от намалението на разхода за заплати, разходите за социално осигуряване и надбавки са се увеличили с 3,99% поради включването тук на разходите, отделени от фирмата за фонд “ПКБ”.

Снижението на разходите за канцеларски материали, което се наблюдава , е резултат от по-ниските цени и засилване на контрола на използването им. Спадът с 12,11% на разходите за външни услуги се дължи на различни причини, като – по-малко реклами, хонорари към външни сътрудници, повишаването на контрола по използването на телефоните, въпреки че те бележат ръст в следствие на повишаването на таксите и цените от страна на БТК – ЕАД и “Мобиком” АД и други.

Незначително снижение от 1,92% има и при разходите за командировки и служебни пътувания, които заемат не малък относителен дял в разходите за управление.

Намалението на другите разходи, което в процентно отношение е най-голямо – 21,72%, се обяснява с по-малкото обезщетения, платени на персонала и факта, че разходите за фонд “ПКБ” са включени към разходите за социално осигуряване.

Най-голямо увеличение се наблюдава при разходите за амортизации, поради ревалоризацията и закупуването на нови материални и нематериални дълготрайни активи.

В структурно отношение и през двете години най-голям относителен дял имат разходите за външни услуги, следвани от разходите за заплати и за канцеларски материали. Това може да се види ясно от Таблица 5.

Таблица 6

Разходи за управление падащи се на 1 кг кашкавал “МАРКА 1” по статии

Статии

Разходи

Сума на факт. измен.

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

1

2

3

4

5

1. Р-ди за заплати

43,40

46,49

3,09

7,12

2. Р-ди за СО и надбавки

16,65

19,51

2,86

17,18

3. Р-ди за амортизации

2,55

20,27

17,72

694,90

4. Р-ди за командировки

31,31

34,58

3,27

10,44

5. Р-ди за канц. м-ли

41,64

42,74

1,10

2,64

6. Р-ди за външни услуги

71,10

70,37

-0,73

-1,03

7. Други р-ди

5,47

4,82

-0,65

-11,88

Общо

212,12

238,78

26,66

12,57

 

От двете таблици става видно, че макар като цяло да намаляват, в отделните единици изделия разходите за управление се увеличават и причината за това се крие в по-малкото количество произведена продукция, а от там и реализирана, тъй като това са постоянни разходи, които в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се разпределят на база реализирана продукция.

Намаление на разходите за управление, падащи се на 1 килограм кашкавал “МАРКА 1” се наблюдава единствено при разходите за външни услуги и другите разходи, които намаляват в най-голяма степен и като цяло.

Разходите за лихви, които “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е включило в пълната себестойност са се увеличили с 15,20% от 19,57 лева през YYY1 г. на 19,09 лева през YYY2 г. В структурно отношение те почти са запазили дела си като са го увеличили само с 0,01%. Причините за промените се крият в по-големия размер на кредитите, ползвани от дружеството през YYY2 г. и както вече беше изложено по-малкото количество произведена и съответно реализирана продукция, служещи като база за разпределение на тези разходи. При разходите за реализация се наблюдава фактическа икономия от 24,28 лв., т.е. спад с 35,13%. Основни причини за това са по-малкият износ на фирмата спрямо предходната година, когато са реализирани не малки количества и в САЩ, а разходите за транспорт до там са значителни, липсата на сериозни колебания във валутния курс, директните продажби от самото дружество и други.

Като цяло пълната себестойност се е увеличила с 679 лева и от 3 588 лева става 4 267 лева през YYY2 г. или темпа на изменение е от порядъка на 18,92%. Увеличението се дължи почти изцяло на изменението на производствената себестойност, а изменението на допълнителните статии – Разходи за управление, Разходи за лихви и Разходи за реализация взаимно се неутрализират с лек превес от 4,90 лв. на нарастващите разходи за управление и за лихви.

Направените оценки на измененията на себестойността по статии на калкулацията на кашкавал “МАРКА 1” се отнасят и за всички останали продукти от асортиментната листа на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД и дават в голяма степен представа за изменението на себестойността по статии на калкулацията за цялата продукция.

3.2. Анализ на себестойността на 100 лв. стокова продукция

Анализът на себестойността на 100 лв. стокова продукция има важно значение за оценка на равнището и динамиката на себестойността на продукцията. На практика по този начин се установява относителният дял на разходите спрямо приходите, които фирмата ще реализира от произведената продукция, а по този начин може да се прави оценка на ефективността на дейността на фирмата.

Важно значение при анализа на себестойността на 100 лв. продукция има ценовата политика на фирмата. “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД определя фирмени цени, съобразявайки се с конюнктурата на произвежданите и предлаганите млечни продукти в страната. Решенията се вземат от комисия и се утвърждават от Главния Изпълнителен Директор. От така определените пределни договорни цени се прави отстъпка за дистрибуторите и търговците на едро. Процента на отстъпката се променя през анализирания период в границите от 10 до 18% и величината му е различна за отделните дистрибутори и се уговаря при подписването на договорите между фирмата и дистрибуторите. Така при анализа ще се използват цените на едро, които се формират като се вземе предвид отстъпката, която е направена, защото това са реалните цени, на които са продавани продуктите на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. Като приложение са дадени ценови листи на дружеството за периода YYY1 и началото на ХХХХ г.


Таблица 7

Себестойност, цени и обем на произведената готова продукция – основно производство на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД

Изделия

Произведено количество /кг

Себестойност за 1-ца

Цена

YYY1

YYY2

YYY1

YYY2

YYY1

YYY2

1

2

3

4

5

6

7

1. Кашкавал “МАРКА 1

1636509

1389023

3588

4267

3806

4530

2. Кашкавал “Балкан”

79892

72343

4625

5358

4897

6079

3. Сирене краве

1099384

891008

2586

2998

2701

3120

4. Сирене овче

62598

29703

3127

3725

3345

4226

5. Краве масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

205710

176934

5498

6520

5556

6072

6. Извара

188589

134248

884

1021

974

1160

7. Топено сирене “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

81355

65994

3731

4389

3979

4671

 

За нуждите на анализа в Таблица 7 и 8 са представени основните видове изделия от асортиментната листа на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД, които дават пълна представа за изменението на себестойността на 100 лв. стокова продукция като цяло за дружеството.

Въз основа на таблицата и на методиката от точка 1.3 необходимите за анализа показатели могат да се систематизират в Таблица 8:


Таблица 8

Себестойност на 100 лв. продукция

Изделия

Себестойност на 100 лв.

Факт. измен. на себ-стта на 100 лв.

Сума на факт. измен.

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

1

2

3

4

5

6

1. Кашкавал “МАРКА 1”

94,27

94,19

-0,08

-8940677

-0,08

2. Кашкавал “Балкан”

94,45

88,14

-6,31

-705195884

-6,68

3. Сирене краве

95,74

96,09

0,35

39115461

0,37

4. Сирене овче

93,48

88,14

-5,34

-596790178

-5,71

5. Краве масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

98,96

107,38

8,42

941006235

8,51

6. Извара

90,76

88,02

-2,74

-306218181

-3,02

7. Топено сирене “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

93,77

93,96

0,19

21234107

0,20

Общо

95,04

95,53

0,49

54761646

0,52

 

От резултатите в Таблица 8 се вижда, че средното равнище на разходите или себестойността на 100 лв. продукция са увеличени с 0,49 лв. Данните сочат, че през YYY1 година разходите на фирмата за производство на 100 лв. продукция са били 95,04 лв., това показва един много висок относителен дял на разходите спрямо приходите и нисък процент на ефективност. Причината за това е острата криза, в която се намира целият отрасъл. Свитото потребление поради ниската покупателна способност на населението и намалелия износ имат основно значение за това. Въпреки, че в началото на YYY2 г. “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е сред петте фирми, одобрени от Министерския съвет за износ на млечни продукти в Европейския съюз и е получил сертификат за качество ISO 9002, износът през YYY2 г. е намалял. В края на годината сертификатът за качество е отнет и е наложена забрана за износ в Европейския съюз поради несъответствие с двадесет и петте изисквания, съгласно директива 92/46/ЕИО за добив, изкупуване и преработка на мляко. Пропуските на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се отнасят до точки 1 – 4, отнасящи се за добива и поради изпълнение на всички останали изисквания се правят постъпления за възстановяване на сертификата за качество ISO 9002 и възобновяване на износа в Европейския съюз.

В тази конюнктура себестойността на продукцията се е увеличила  на 95,53 лева на 100 лева. В сума фактическото изменение на себестойността се изразява в преразход от 54 761 646 лева, което представлява увеличение с 0,52% спрямо предходната година.

При отделните изделия се наблюдават доста широки изменения на средното равнище на разходите. За YYY1 г. най-ниска е била себестойността на 100 лева извара – 90,76 лв., така е и през следващата година, когато тя е спаднала с 2,74 лв., достигайки 88,02 лв., т.е. намалението възлиза на 3,02% Причината се крие, както в ниските производствени разходи при положение, че за производството й не се ползва мляко, а суроватка, така и в голямото търсене, поради ниските цени спрямо останалите млечни продукти.

Значително ниска е себестойността на 100 лв. овче сирене през YYY1 г. – 93,48 лв. Причината се крие в по-високите цени, които фирмата е възприела за овчите продукти, без да се има предвид, че при износ рентабилността на овчето сирене е между 38 и 47%, т.е. себестойността на 100 лв. овче сирене за износ е между 53 и 62 лв., именно от тук се компенсират ниските равнища на рентабилността на продажбите на вътрешния пазар. За YYY2 г. себестойността на 100 лв. овче сирене е спаднала значително, достигайки до 88,14 лв. и нареждайки се веднага след изварата по рентабилност. Това се дължи до голяма степен на силно намалялото производство и предлагане на овче бяло саламурено сирене, пряк резултат от намаляването на добитото овче мляко в следствие на намаляване на броя на овцете-майки. Причините за това се крият в неблагоприятната възрастова структура на стадата, причинена от ниския процент на агнетата, оставени за ремонт (под 10%), примитивният начин на отглеждане в по-голяма част от частните стопанства и сезонният характер на производството, които не дават основание да се предвижда значително увеличение на овцете в близките 1-2 години. Така намалението е от 5,34 лв. или 5,71% спрямо YYY1 г.

Близка до себестойността на 100 лв. овче сирене е и себестойността на топеното сирене, която за YYY1 г. е 93,77 лв., а през следващата леко се е увеличила до 93,96 лв. То също се характеризира със значително търсене и по-високи цени.

Кашкавалът от овче мляко “Балкан” е продуктът, при който се наблюдава най-голямо намаление на себестойността на 100 лв. – с 6,31 лв., което представлява 6,68% спрямо YYY1 г. Така от 94,45 лв. себестойността на 100 лв. достига 88,14 лв. Причините тук са същите, както и при овчето сирене. Трябва да се отбележи, че при изварата и овчите продукти има възможност за още по-голямо понижаване на себестойността на 100 лв. за сметка на нарастване на цените и респективно увеличаване на печалбата от тях и на вътрешния пазар.

Себестойността на 100 лв. кашкавал “МАРКА 1” се е запазила относително постоянна и е намаляла само с 0,08 лв. и от 94,27 лв. през YYY1 г. е стигнала до 94,19 лв. през YYY2 г. Това се дължи на относително постоянното търсене на продуктите с тази марка.

При кравето сирене и маслото се наблюдава увеличение на себестойността на 100 лв. Кравето бяло саламурено сирене е увеличило себестойността си с 0,35 лв. на 100 лв. продукция, така от 95,74 лв. тя нараства на 96,09 лв. Причината се крие в постоянния спад в цените спрямо увеличението на разходите. Като изключим себестойността на маслото, тази на кравето сирене и през двете години е най-висока. Причината през YYY1 г. се крие в безмитния внос на сирене в размер на 3000 тона, за периода 15. 08. - 15. 10. YYY1 г., удължен до края на годината, съгласно ПМС 323 от 12. 08. YYY1 г. и разблокираните количества краве сирене от Държавния резерв. През YYY2 г. високата себестойност на 100 лв. продукция се крие в увеличаването на разходите за единица и ниските цени, поради свитото потребление в страната и голямото предлагане. Поради липсата на хладилна база от страна на многото нововъзникнали малки мандри, особено през летния сезон, от опасения за съхранение на произведеното от тях сирене, те предлагат продукцията си на много ниски цени и подбиват пазара.

Себестойността на 100 лв. краве масло "МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” е 98,96 лева през YYY1 г. и 107,38 лева през следващата. Това говори за по-високи разходи в сравнение с цените и се явява загуба за дружеството. Ниските цени на кравето масло в сравнение със себестойността са основните причини за това и са резултат от намалялото потребление и насочването на потребителите към растителните масла, поради по-ниските цени и масираната реклама. Въпреки това като се изходи от факта, че този продукт на фирмата е особено търсен от дистрибуторите, респективно от пазара и съществуват дори ограничителни количества, които един дистрибутор може да закупи, удачно е да бъдат повишени цените в уместни рамки, за да не се спре производството на кравето масло, тъй като то е важен продукт от асортиментната листа на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД и поема немалка част от постоянните разходи.

Анализът обаче не включва единствено оценка на измененията на себестойността на 100 лв. продукция като цяло или по отделни изделия, а е необходимо да се установи количественото влияние на няколко основни фактора.

Първият фактор, оказващ количествено влияние върху изменението на себестойността на 100 лв. продукция е изменението в обема и асортиментната структура на произвежданата продукция (DСстр100)

DСстр100 = 95,06 - 95,04 = 0,02 лв.

Вижда се, че в следствие на настъпилите промени в производството на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД, себестойността на 100 лева се е увеличила с 0,02 лева. Икономическият ефект от изменението на асортимента и обема се изразява в увеличение на себестойността с 2 235 169 лв.

 За това влияние става ясно и от изменението в асортиментната листа на фирмата, дадено в Таблица 9.


Таблица 9

Структура на произведените количества продукция

Изделия

YYY1

YYY2

Изменение

Темп на измен.

Кол-ство кг

Стр-ра %

Кол-ство кг

Стр-ра %

Кол-ство кг

Стр-ра %

1

2

3

4

5

6

7

8

1. Кашкавал “МАРКА 1”

1 636 509

48,42

1 389 023

49,97

-247486

1.55

-15.12

2. Кашкавал “Балкан”

79 892

2,36

72 343

2,60

-7549

0.24

-9.45

3. Сирене краве

1 099 384

32,57

891 008

32,05

-208376

-0.48

-18.95

4. Сирене овче

62 598

1,85

29 703

1,07

-32895

-0.78

-52.55

5. Краве масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

205  710

6,09

176 934

6,37

-28776

0.28

-13.99

6. Извара

188 589

5,58

134 248

4,83

-54341

-0.75

-28.81

7. Топено сирене “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

81 355

2,41

65 994

2,37

-15361

-0.04

-18.88

8. Новозагорско роле

2 736

0,08

512

0,02

-2224

-0.06

-81.29

9. Свежи сирена

22143

0.66

19081

0.69

-3062

0.03

-13.83

10. Пицарела

796

0.02

95

0.01

-701

-0.01

-88.07

Общо

3379712

100

2779599

100

-600113

 

-17.76

 

Става видно, че в структурно отношение се увеличава делът на кашкавалите “МАРКА 1” и “Балкан” и на кравето масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”.  Това са продукти с висока себестойност на 100 лв., особено що се отнася до маслото и съответно водят до увеличение на себестойността на 100 лв. продукция като цяло.

Вторият фактор, влияещ върху  изменението на себестойността на 100 лв. продукция, е промяната в индивидуалната себестойност на отделните изделия(DСсеб100)

DСсеб100 = 112,11 - 95,06 = 17,05 лв


Така промените в индивидуалната себестойност водят до увеличаване на себестойността на 100 лв. продукция с 17,05 лв. Фактическото увеличение на себестойността на 100 лв. под влиянието на индивидуалната себестойност на изделията възлиза на 1 905 481 748 лв. Причините за този преразход се крият в общото увеличение на индивидуалната себестойност на изделията. Това може да се види от Фигура 3.

Фиг. 3 Индивидуална себестойност на продуктите на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД

 

Като цяло се вижда, че себестойността на изделията се е увеличила средно с около 17,4%, което съответно е довело до увеличаване на средното равнище на разходите с 17,05 лв. на 100 лв. стокова продукция. Основни причини за това, както беше посочено при анализа на себестойността по статии на калкулацията, са по-големият разход за мляко в следствие на по-високите изкупни цени, увеличаването на разходите за амортизации и увеличаването на условно постоянните разходи за единица продукция в следствие на намаления обем производство. Най-малко увеличение имаме при изварата – 15,5% или от 884 лв. на 1 021 лв., тя обаче е с най-ниски производствени разходи и оказва слабо влияние върху общото изменение. Най-голямо е увеличението при кравето масло – 18,57%, като се има предвид, че то е и с най-висока себестойност от 6520 лева, то влиянието му е осезателно.Доста енараснала себестойността и на топеното сирене “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” от 3731 лева на 4389 лева или това е с 17.64%.Основна причина за това увеличение е високата цена на пушилната течност използвана за овкусяване на продукта и високата цена на опаковките, които се произвеждат от холандската фирма Krehalonпо поръчка на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД.

Върху изменението на себестойността на 100 лв. продукция, количествено влияние оказва и измененението на цените.Съгласно използваната методика това влияние е :

За разлика от предходните фактори, цените водят до намаление на себестойността на 100 лв. продукция. Икономията, която се реализира е в размер на 16,58 лв. на 100 лв. произведена продукция, а икономическият ефект се изразява в намаление на себестойността с 1 852 955 271 лв. Причината за това е общото увеличение на цените, представено на Фигура 4.


Фиг. 4 Цени на продукцията в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД

 

Средният ръст на цените на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е 18,68%. Това сочи, че темповете на увеличение на цените са по-високи от относителното изменение на себестойността на 1-ца продукция, което е благоприятно за фирмата, тъй като води до снижаване на себестойността на 100 лв. продукция. Най-чувствително са нараснали цените на овчето сирене с 26,34% и на кашкавал “Балкан” с 24,14% по причините изложени по-рано. Най-малко е увеличението на цените на кравето масло също по гореизложените съображения с 9,29% от 5 556 лв. през YYY1 г. на 6 072 лв. през следващата.

Въпреки значителното увеличение на цените, количественото им влияние отстъпва на влиянието на увеличението на индивидуалната себестойност с 0,47 лв. на 100 лв. продукция и общото влияние на себестойността и на изменението на обема и асортимента. Крайният резултат от съвкупното влияние на трите фактора е отчетеното увеличение на себестойността на 100 лв. продукция през YYY2 г. с 0,49 лв. Това означава, че рентабилността на приходите на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се е понижила от 4,96 лв. на 100 лв. през YYY1 г. на 4,47 лв. на 100 лв. през следващата, което сочи за намаляване на доходността на производството на дружеството, а това е проблем, на който трябва да се.търси решение, едно от които е намаляване на себестойността на продукцията произведена във фирмата.

ГЛАВА ВТОРА: Възможности за снижаване на себестойността в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

Направеният анализ на себестойността на продукцията в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД дава основание за търсенето на начини за понижаването й с оглед подобряване на конкурентоспособността на стоките с търговската марка “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” и свързаното с това подобряване на финансовото състояние на дружеството, изразяващо се в увеличаване на печалбата и повишаване на рентабилността на производството и създаване на предпоставки за неговото разширяване.

Основните насоки, в които ще се търсят възможности за снижаване на себестойността са свързани с:

-       намаляване на разходите за материали;

-       намаляване на разходите за заплати;

-       намаляване на разходите за амортизации;

-       намаляване на другите разходи.

Вниманието безспорно трябва да се насочи към разходите с най-голям относителен дял, без да се игнорират възможностите за снижаване на останалите компоненти на себестойността.

Поради факта, че основен разход за производството на млечни продукти е разхода за мляко, естествено е да се търсят възможности за неговото снижаване. Водещият фактор в тази насока са изкупните цени на млякото. Тенденциите, които се наблюдават през ХХХХ г. дават основание за оптимизъм. За първото тримесечие на годината изкупните цени на кравето мляко са доста по-ниски в сравнение със същия период на YYY2 г., а именно 300 лв. средно за януари – март тази година срещу 465 лв. през предходната. Това важи в пълна сила и за второто и началото на третото тримесечие, когато изкупните цени от 220 лв. през април са слезли на 150 лв. през май и тази цена се запази през юни и юли срещу 320 лв. средно през второ тримесечие на YYY2 г.

Това до голяма степен е продиктувано от повишеното предлагане и понижените разходи през пролетно – летния сезон във връзка с преминаване към пасищно отглеждане на животните. При тази конюнктура очакванията са в края на третото и през четвъртото тримесечие, изкупните цени за литър мляко да се повишат леко поради сезонността на млекодобива, но дори и тогава те няма да надхвърлят 300 – 350 лв. за литър краве мляко с 3,6% масленост. Така средната цена за годината се очаква да бъде в диапазона 235 – 265 лв. за литър. Това ще даде възможност на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД да реализира икономия от понижаването на разхода за мляко, което от своя страна ще доведе до снижение на себестойността като цяло. При това положение, при запазване на останалите разходи в размера им от YYY2 г., себестойността на кашкавала “МАРКА 1” ще се движи в границите 3 375 лв. и 3 643 лв. за килограм, а на кравето сирене между 2 386 лв. и 2 570 лв., т.е. себестойността на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД ще се понижи с около 14 – 21%.

Що се отнася до овчето мляко, очакванията са за запазване на цените от предходната година с леко понижаване. Ето защо при продуктите от овче мляко – кашкавал “Балкан” и овче сирене, съществено намаление на себестойността, както при продуктите от краве мляко, не може да се очаква. Снижението ще бъде най-вероятно в рамките на 10 – 15% спрямо себестойността през YYY2 г. Това означава, че себестойността на кашкавала “Балкан” ще бъде между 4 659 лв. и 4 870 лв., а овчето сирене в рамките на 3 260 – 3 400 лв.

Сериозно внимание, що се отнася до възможностите за снижение на себестойността, трябва да се отдели на разходите за паропроизводство. Разходите за гориво и енергия тук съставляват около 70%. Ето защо основен момент в тази насока е намаляването именно на тези разходи. Използваният до този момент като гориво мазут и отчасти нафта може да бъде заменен с природен газ. Възможност за това дава факта, че в град ГРАД се извършва газификация от създаденото дъщерно дружество но “Овергаз” ООД, с участието на община ГРАД. “Газоснабдяване” ООД и голяма част от фирмите, обществените учреждения, а вече и частни домове, са преминали към по-евтиното и екологично чисто синьо гориво.

Еднократните инвестиционни разходи по преминаването на трите парни котела (ПМК 6,5; 4 и 2,5 м3) от мазут на природен газ ще възлязат грубо между 30 и 31 милиона лв. по данни на “НЕВ Сервиз” АД, извършващ този вид услуги. Разходите за прокарването на отклонението от тръбопровода до “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД ще бъдат около 1,5 милиона лв. по предварителни данни на “Газоснабдяване” ООД. Така общите инвестиционни разходи ще са между 31,5 и 32,5 милиона лв.

На фона на тези разходи, в следствие на промяната ще се реализират икономии, които се дължат на:

Намаление на разхода за гориво

Среднодневният разход за гориво на база данни от YYY2 г. е:

-       мазут – 2 033 тона

-       нафта, за запалване, подгряване и промиване на дюзите в края на смяната – 233 литра

При положение, че към 10. 07. XXXX г. цените на тези горива са:

-       мазут – 233 333 лв./тон (без ДДС)

-       нафта – 666, 00 лв./л (без ДДС)

Разходите за гориво на ден ще възлязат на 474 366 лв. за използвания мазут и 155 178 лв. за употребяваната нафта. Така общият разход на ден ще бъде 629 544 лв. С така посочените количества мазут и нафта са произвеждани общо 20 938 800 Kcal на ден.

При въвеждането на рационализацията за същото количество пара ще са необходими около 18 000 000 Kcal. Това намаление се дължи на факта, че част от произведената топлина до сега се използва за подгряване на мазута, а за газта това не е нужно. Същевременно поради нагара, който се получава по котлите, при използването на мазут се намалява коефициента на полезно действие и при въвеждането на газта това ще се преодолее и ще намалее разхода на гориво. Така среднодневният разход на природен газ за производството на това количество топлина ще бъде 2, 465 хил.Нм3. Цената към 10. 07. ХХХХ г. е     154 267 лв. за 1000 Нм3 природен газ без ДДС. Разходите за гориво на ден при това положение ще са 380 768 лв.

Икономията, която ще се реализира на ден в следствие на намалението на разхода за гориво възлиза на 249 276 лв., т.е. наблюдава се снижение с 39,60%.

Намаление на разхода за електроенергия

При използването на мазут и нафта има разходи за електроенергия за помпи, нагнетяващи горивото и за подгреватели, възлизаща на около 55 kWh на ден, което при цена на електроенергията за промишлени нужди към 10. 07. ХХХХ г.  137 лв./ kWh върхова и 85 лв/ kWh дневнa прави средно 6 875 лв. на ден. При използването на газ този разход отпада и се явява икономия.

Намаление на разходите за външни услуги

Когато основното гориво е мазут, фирмата плаща значителни суми за доставката му. Тя се извършва от “ФИРМА” ООД – ГРАД и по данни към момента доставката на 20 тона, каквато е вместимостта на автоцистерната, е 300 000 лв. без ДДС. Това означава, че разходите за доставка на ползваното количество мазут на ден е 30 495 лв. При газификацията тези разходи също отпадат, тъй като газта е включена директно към фирмата и няма разходи за доставка, и също се явява икономия за дружеството.

Намаление на разходите за експлоатация на парните котли

При използването на мазут за гориво, както беше посочено, са нужни помпи и други помощни съоръжения при експлоатацията, на които възникват разходи по отношение на ремонт, смазочни масла, начислява се амортизация. При газта те няма да бъдат нужни и съответно тези разходи ще отпаднат и ще доведат до икономия.

Много често мазутът е некачествен и от една страна се получава голям разход за получаване на парата. От друга страна се получава задръстване на филтри и други съоръжения, което води до необходимост от допълнителни разходи за почистване, а понякога и замяна на отделните елементи на котлите. Наред с това са нужни повече разходи по поддържане на съоръженията и апаратурата. При газта всичко това ще отпадне или ще се сведе до минимум, поради постоянните й параметри и по-високото качество в сравнение с мазута и липсата на каквито и да е влошаващи  примеси. При използването на природен газ се повишава леснотата на експлоатация и обслужване, поради възможната по-голяма автоматизация на паропроизводството.

При ликвидацията на част от съоръженията, които стават ненужни, като – помпи, подгреватели, два резервоара за мазут и други, ще се реализират извънредни приходи в следствие на продажбата им, което на практика ще намали цената на инвестицията още повече, че тези активи са сравнително нови – от 3 до 6 години и могат да получат добра цена.

Ако се отчете, че срокът за практическо използване на направените инвестиции е 10 години и се прилага използваният в MЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД линеен метод на амортизация, то разходите за амортизация на ден ще възлязат на около 8 450 лв. Реално погледнато обаче, срокът на използване е по-голям и разходите за амортизация ще са по-малки, но за икономическата обосновка ще се използват тези изходни данни.

Общата икономия от въвеждането на новото гориво без да се има предвид намалението на разходите за експлоатация на парните котли ще бъде 278 196 лв. на ден или намаление с 41,71% спрямо разходите за паропроизводство при използване на мазут. Икономията от нововъведението за цялата година е 101 541 540 лв. Сравнението на тази икономия с инвестициите показва, че те много бързо, за по-малко от година ще се възвърнат, по-точно за близо четири месеца. Тук трябва да се отбележи, че отпада излишното блокиране на средства за запасяване с мазут, тъй като газта се плаща на база изразходваните количества в края на определен период.

След като бе установена общата икономия, която ще се получи при смяната на горивото, е необходимо да се определи конкретното влияние върху себестойнотста на отделните изделия.

Разходите за паропроизводство, падащи се на 1 кг кашкавал “МАРКА 1” са 123,12 лв. през YYY2 г., като се има предвид, че разходите, които се снижават съставляват около 70% от общите разходи за порапроизводство, т.е. 86,18 лв. При намалението те ще станат 50,23 лв., а при запазване на останалите разходи в размер на 36,94 лв., то разходите за паропроизводство, падащи се на килограм кашкавал стават 87,17 лв. Намалението, което се наблюдава възлиза на 35,95 лв. или 29,20% спрямо тези разходи през предходната година. В себестойнотта на изделието намалението с 35,95 лв. е около 0,84%. То не е толкова голямо, както намалението в следствие на по-ниските цени на изкупеното мляко, но въпреки товоа би се отразило благоприятно и в условията на остра конкуренция дори и такива малки изменения са важни.

Разходите за жив труд, респективно за работна заплата, социални осигуровки и фонд Професионална квалификация и безработица, могат да се намалят чрез повишаване производителността на труда. През YYY1 г. тя е 10 832 кг на лице от персонала, а през YYY2 г. – 10 943 кг. Ако се изчисли производителността на труда на персонала, работещ на територията на фирмата, т.е изключат се приемчиците се наблюдава намаление или от 19 764 кг през YYY1 г. на 18 781 кг през следващата. Това е пряк резултат от намалението на обема на производството и налага оптимизиране на числеността на персонала, зает на територията на фирмата и по-пълно използване на работното време. Например при положение, че се внедри използването на природен газ за паропроизводство, поради изложените съображения, част от обслужващия персонал ще стане излишен.  При съкращаването на двама работника и при положение, че на Общото събрание на акционерите от 11. 03. XXXX г., проведено в град София е освободен Главният Изпълнителен Директор и неговите функции се поемат от Изпълнителния Директор, персоналът, зает във фирмата би намалял от 146 на 143 души. Това ще доведе до намаляване на разходите за труд и би довело до увеличаване на поризводителността на труда до 19 438 кг.

Друга възможност, която стои пред дружеството е ликвидирането на длъжността Директор “Качество”, чийто функции са доста неясни и се препокриват с функциите на Директор “Производство”, Главния технолог и технолозите на отделните цехове – за кашкавал, за бяло саламурено сирене и за специални сирена и разфасовки, така персонала би станал 142 души.

При положение, че през YYY2 г. средният разход за заплати, социални осигуровки и фонд “ПКБ” за административно – управленския персонал е 661 682 лв. на месец, а за обслужващия персонал е 349 767 лв. на месец, то икономията, която ще се реализира е в размер на 2 022 898 лв., т.е.  годишната икономия е 24 274 776 лв., което е намаление с 2,72% спрямо YYY2 г.

Намалението на тези разходи на административно – управленския персонал ще бъде 9,10% спрямо същите разходи за YYY2 г., а намалението на общите разходи за управление ще е с 2,52%. С толкова ще се понижат и разходите, падащи се на единица изделие, т.е. 238,78 лв. на килограм кашкавал “МАРКА 1” спадат на 232,78 лв. Така намалението на пълната себестойност с 6 лв. до 4 261 лв. е с 0,14% спрямо YYY2 г.

Намалението на разходите за спомагателна дейност, в следствие на реализираната икономия от намаляването на персонала, падащи се на единица изделие не могат да се определят точно, но най-вероятно биха довели до снижение на себестойността с около 0,05 – 0,10%.

При разходите за амортизации, които значително са се увеличили, в следствие на преоценката на дълготрайните активи, трябва да се обърне също особено внимание. Поради факта, че в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е възприет линеен метод на амортизации, разходите са еднакви през целия период на експлоатация на дълготрайния актив. По този начин не се отчитат различията при използването и експлоатацията през отделните години от живота на дълготрайния актив. По принцип разходите по поддръжката, особено разходите за ремонт нарастват с изтичането на срока за практическо използване на дълготрайния актив. Това е обусловено от факта, че в процеса на използването материалните дълготрайни активи постепенно намаляват своята годност и се нуждаят от все повече грижи и ремонти. Когато се използва линеен метод на амортизация, в началото на експлоатацията на актива, разходите са по-малки, тъй като ремонтите в началото са по-малко и дори липсват. Към края на експлоатацията те постепенно се увеличават, поради запазването на размера на амортизационната квата и нарастването на разходите за ремонти. По тази начин се влияе негативно върхе себестойността на продукцията на фирмата. Предложението е да се използват дегресивните методи за амортизация. Така, докато разходите за ремонти се увеличават, разходите за амортизации ще намаляват и общата им сума се запазва относително постоянна, като не се утежнява себестойността на продукцията с изтичането на срока на експлоатация на дълготрайните материални активи. Най-подходящи са неравномерният дегресивен метод, при който амортизационната норма намалява и това намаление трябва да бъде съобразено с евентуалните разходи, които ще възникнат при ремонтите, както и метода на сумата на числата.

Особеното в тези случаи е, че счетоводната амортизационна квота през първата година трябва да бъде равна на данъчно признатата амортизационна квота, за да не се увеличава допълнително финансовият резултат при преобразуването му. През следващите години тя ще намалява и разликата ще се ползва за намаляване на финансовите резултати при определянето на облагаемата печалба, а това ще се отрази в намаляване на платените данъци.

От съществено значение е да се обърне внимание на другите разходи в себестойността. Тук намалението може да се осъществи в няколко насоки.

Първо, необходимо е да се оптимизира броя на приемателните пунктове, като се вземе предвид количеството изкупено мляко от всеки пункт. Пряко свързани с броя и разположението на пунктовете са разходите за млековози. Поради голямата отдалеченост на крайните села, от които се събира млякото – около 90 км от ГРАД в права линия, средният пробег на един млековоз на ден е около 223 км. Това говори за големи разходи за доставка. Предложението е да се обърне по-голямо внимание към близките до ГРАД села за сметка на отдалечените, в които изкупеното мляко е незадоволително. При положение, че дневният пробег се намали с 15% в следствие оптимизацията на броя на пунктовете, километрите ще се снижат на 190 км и биха се реализирали определени икономии. Средният разход за млековозите, включващ разходите за гориво и смазочни масла, за амортизации, за заплати и социални осигуровки и други за YYY2 г. възлиза на 395,25 лв. на километър. От този разход на разходите за гориво, които са средно 0,31 литра дизелово гориво на километър или 158,1 лв. се пада около 40%. По цените на горивата, които са в сила от 10. 07. XXXX г. – 666 лв. за литър дизелово гориво, разходът за гориво възлиза на 206,46 лв. По-малкият среднодневен пробег ще доведе до икономии от гориво от 6813,62 лв. на ден.

Общо разходите за млековоза на ден ще намалеят от 98 925 лв. на 84 286 лв, т.е. с 14 639 лв. При това положение, при запазване на същото количество мляко, разходът за млековозите на литър мляко ще спадне от 22,82 лв. на 19,43 лв. За производството на килограм кашкавал “МАРКА 1” през YYY2 г. са били нужни 8,92 литра, така при запазване на маслеността и плътността на млякото, разходът за млековози на килограм кашкавал ще бъде 173,32 лв. или намалението е с 30,17 лв. При реализацията на това предложение, пълната себестойност на кашкавал “МАРКА 1” ще се понижи до 4 236,83 лв., т.е. с 0,71%.

Удачно е, част от реализираната икономия от разходите за млековози да се използват за стимулиране на млекопроизводителите да предават млякото в пунктовете на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД, като се определят премии за предаването на определено количество мляко, премии за мляко с висока масленост и плътност, премии за чистота на млякото и други. Това ще доведе до преимущество на фирмата пред конкурентите, които също изпитват проблеми по доставката на млякото и се намират на над 25 – 30 км от град ГРАД. На практика тези премии представляват косвено увеличаване на цената на млякото и, тъй като млекопроизводителите са особено чувствителни към цената, те ще предпочетат да продават продукцията си на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. Като се прибави към това и възможността на млекопроизводителите да се отпускат безплатни количества суроватка срещу предаденото мляко. Това няма да се отрази негативно върху себестойността на продукцията на дружеството, тъй като суроватката е отпаден продукт от производството и едва  30% от нея се реализират, но ще се възприеме положително от млековносителите и ще ги привлече към фирмата. Това преимущество на фирмата не би могло да се конкурира от основните конкуренти за суровина “Данон–Сердика” – Стара Загора, “Внуците” ООД, тъй като те произвеждат кисели и пресни млека и при това производство не се получава суроватка. Всички останали конкуренти биха могли да предприемат такива действия, но все пак “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД ще бъде първи и ще има преимущество. Друга възможност, която би привлякла млековносителите, това е по-честото плащане на изкупеното мляко, т.е. плащане на 15 дни или дори на седмица, но това зависи от ликвидността на дружеството.

Друга възможност се явява продажбата на продукция на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД на млековносителите, при предаването на определени количества мляко на цените, на които се продава на дистрибуторите, т.е. на цени на едро.

Всички тези възможности при равни други условия биха довели до увеличаване на количеството изкупено мляко, от тук и на произведената продукция, което би довело до понижаване на себестойността на изделията, поради по-голямото натоварване на производствените мощности и разпределението на постоянните разходи върху по-голяма база.

Важен източник за снижаване на себестойността са разходите за управление. Това са разходи, които не са пряко свързани с производството, което още повече налага необходимостта от тяхното снижаване.

Високият относителен дял на разходите за командировки и служебни пътувания налага нуждата от обръщане на особено внимание и търсене на начини за намаляването на тези разходи. По същия начин стои и въпросът за разходите за външни услуги и по-специално разходите за телефонни разговори. Значителна част от тях са лични разговори на персонала, които трябва да се снижат чрез повишаване на личната отговорност и въвеждането на лимити на разговорите. Необходимо е да се снижат и разходите за канцеларски материали чрез повишаване на контрола над използването им.

Извън контекста на направените препоръки за снижаване на себестойността на продукцията като цяло бих обърнал сериозно внимание на кравето масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”, поради установената загуба, която то носи за дружеството. Обосновката на необходимостта от продължаване на производството на този артикул може да се направи чрез оценка на приноса на продукта представена в Таблица 10.

 

Таблица 10

Принос на краве масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ

Показатели

Стойност

Общо за годината

1

2

3

1. Цена / Приходи

6 072

1 074 343 248

2. Променливи разходи

4 952

876 177 168

3. Преки постоянни разходи

860

152 163 240

следва

1

2

3

4. Всичко уместни разходи

5 812

1 028 340 408

5. Косвени постоянни разходи

708

125 269 272

6. Себестойност

6 520

1 153 609 680

7. Принос

260

46 002 840

8. Печалба

- 448

79 266 432

 

Преките потоянни разходи, към които се отнасят разходите за заплати, за амортизации на машините и съоръженията за производство на маслото и голяма част от разходите за спомагателни дейности са пряко свързани с производството и до известна степен зависят от обема.

Косвените постоянни разходи не зависят от обема на произвежданата продукция, тук се включват разходите за управление, за лихви и за реализация, както и разходите за електро – механичния отдел, автотранспорта и други.

Приносът на кравето масло в печалбата на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е 260 лв., а загубата, която инкасира е 448 лв. на килограм. При това положение, като се изходи от анализа на себестойността на 100 лева продукция препоръката е да се увеличи цената на този продукт. Увеличението, което трябва да се направи е с минимум 94 лв. Така приносът в печалбата ще се изравни със загубата – 354 лв. В тази ситуация няма осезателно да се намали търсенето на продукта, имайки предвид установеното при анализа и незначителното увеличение на цената, което е с 1,55%. Като се изходи и от направените препоръки за снижаване на себестойността и тяхното влияние и върху себестойността на кравето масло може да се очаква дори загубата да се сведе до нула и реализиране на минимална печалба.

При реализирането на всички направени препоръки се очаква намаление на себестойността с 16 – 23%, което ще бъде от съществено значение за повишаване конкурентоспособността на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД.

Себестойността на основните изделия от асортиментната листа на дружеството през YYY2 г. и границите, в които се очаква да бъде тя след изпълнение на възможностите за снижение в зависимост от цените на млякото, горивата и други са представени в Таблица 11.

Таблица 11

Себестойност на продукцията – основно производство на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД

Изделия

Себестойност за 1-ца

Процент на снижение

YYY2

Очаквана

min

max

min

max

1

2

3

4

5

6

1. Кашкавал “МАРКА 1”

4267

3302

3572

16,29

22,62

2. Кашкавал “Балкан”

5358

4585

4798

10,45

14,43

3. Сирене краве

2998

2351

2535

15,44

21,58

4. Сирене овче

3725

3225

3369

9,56

13,42

5. Краве масло “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

6520

5167

5461

16,24

20,75

6. Извара

1021

796

854

16,36

22,04

7. Топено сирене “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”

4389

3412

3685

16,04

22,26

 

Могат да бъдат посочени и ред други възможности за снижение на себестойността, но в настоящия момент те не могат да бъдат постигнати от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД, поради което не е необходимо излагането им, а и дадените препоръки дават доста добри възможности пред дружеството, които в момента са достатъчни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С направената разработка се прави опит да се анализира себестойността на продукцията, произведена  от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД. Анализът е насочен в няколко посоки с цел установяване на всички възможни слабости. До голяма степен са разкрити различните фактори, оказващи влияние върху себестойността, както и причините за действието на тези фактори.

Изхождайки се от изключително важното значение на себестойността за определяне ефективността на фирмата в условията на пазарно стопанство се дават основни насоки за снижение на себестойността и за подобряване на конкурентните позиции на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД от гледна точка на разходите.

Дадените препоръки са съобразени със състоянието на дружеството и могат да се изпълнят без особени затруднения и биха дали добър резултат. Те обаче не са всичко, което може да се направи за подобряване на структурата и равнището на разходите и единствено съвместните и целенасочени усилия на собственик, ръководни кадри и редовите служители и работници биха довели до намаление на себестойността на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД –ГРАД и до изпълнение на девиза на дружеството, възприет още с появата му : “Върхът на най-доброто” и по отношение на разходите.

Използвана литература

1.      Дончев, Д. и колектив Икономика на предприятието, С., 1998 г.

2.      Дурин, Ст. Счетоводство на предприятието, ФорКом, С., 1997 г.

3.      Иванов, И., Благоев, Бл. и др. Икономика на предприятието, Варна, 1997 г.

4.      Калигоров, Хр. Разходи и себестойност в промишлеността, С., 1986 г.

5.      Национален сметкоплан. Закон за счетоводството. Национални счетоводни стандарти., Апис

6.      Ненов, Т. Наръчник за икономически разчети по планиране и анализ, Варна, 1987 г.

7.      Нормативни актове и документи

8.      Пехливанов, В. Себестойността, С., 1988 г.

9.      Търговски вестник, февруари – март 1999 г.

10.  Чуков, Кр. Анализ на разходите на предприятието, С., 1993 г.


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 1010102.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 1010102
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес


Настоящата тема може да използвате непосредствено, след като я изкопирате и запазите във файл (MS Word формат).


Ако желаете, може да получите файла 1010102.doc на Вашия e-mail адрес, след като заплатите on-line 3 лева чрез ePay по фирмената ни микросметка.
Може да платите и от банкомат   (чрез B-pay), но е необходимо да ни известите с празен e-mail, в който полето Относно/Subject да съдържа текст от вида: ПЛАТЕНО/PLATENO дд/мм/гггг чч:мм тема/tema: 1010102
платете 3 (три) лева
След като натиснете бутона ePay Now, автоматично ще бъдете пренасочени към сайта на ePay.bg, където фактически ще извършите плащането. След като платите (или не платите) системата отново ще Ви върне на нашия сайт. !!! ВАЖНО: При попълване на електронния формуляр на ePay.bg, в полето Информация, която получателят ще види за Вас, е необходимо да изберете E-mail, за да Ви изпратим файла на този, посочен от Вас, e-mail адрес