Себестойност на произвежданата продукция

в МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ АД - ГРАД

дипломна работа

Съдържание

УВОД.. 3

ГЛАВА  ПЪРВА: Методика за анализ и анализ на себестойността на продукцията в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 5

1. Методически основи на анализа на себестойността. 5

1.1. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи.. 6

1.2. Анализ на себестойността по статии на калкулацията. 8

1.3. Анализ на себестойността на 100 лева стокова продукция. 9

1.4. Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева продукция и индивидуалната себестойност. 12

2. Кратка характеристика на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 15

3. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 17

3.1. Анализ на себестойността по статии на калкулацията. 26

3.2. Анализ на себестойността на 100 лв. стокова продукция. 44

ГЛАВА ВТОРА: Възможности за снижаване на себестойността в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД.. 56

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 72

Използвана литература. 73

 

УВОД

В условията на пазарна икономика фирмата осъществява своята дейност в съответствие с изискванията на пазара под действието на силите на търсене, предлагане и конкуренция. При тази ситуация тя трябва да обърне сериозно внимание на разходите като резултат от използването на материалните, трудовите и финансови ресурси и като основен фактор, от който зависят крайните финансови резултати от стопанската дейност.

В тази насока от съществено значение е изучаването на себестойността като най-нисък разрез на отчитане на разходите и формиране издръжката на производството на отделните изделия във фирмата.

Себестойността е паричен израз на разходите за производство, реализация и управление на продукцията. Тя е един от най-важните качествени показатели, характеризиращ ефективността на бизнеса. В нея намират отражение всички положителни и отрицателни страни на производствено-стопанската дейност, тъй като тя зависи от степента на ползване на работната сила и активите, степента на ефективност на организацията на производството, труда и управлението. Така тя характеризира качеството на работа на съответната фирма.

Себестойността е задължителен елемент при определяне на рентабилността на продукцията и един от основните показатели за ефективността на производството. Равнището и динамиката й до голяма степен определят равнището и динамиката на рентабилността и печалбата на фирмата. Снижението й при равни други условия означава повишаване на рентабилността и конкурентноспособността на продукцията, т.е. повишаване на икономическата ефективност на производството и достигане на оптималното й равнище в условията на ограниченост на ресурсите.

Себестойността е изходен пункт за определяне равнището на цените на фирмата, а снижението й е най-важният фактор за снижението на цената и завоюване на нови пазарни позиции.

Всичко това говори несъмнено за голямото значение на себестойността за рационалното и печелившо управление на предприятието, като важен синтетичен показател, отразяващ съвкупното влияние на всички изменения и фактори. На нейна основа се вземат важни решения, касаещи ценовата политика, продуктовата политика и технологичните процеси, а дори и по отношение на инвестиционната политика на фирмата.

С настоящата разработка се цели да се анализира себестойността като важна характеристика за дейността на фирмата и да се посочат възможните подобрения. Тази основна цел се осъществява чрез решаването на следните задачи:

1.      Изясняване на методиката, по която ще се извърши анализа.

2.      Анализиране на себестойността на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД за периода YYY1 – YYY2 година.

3.      Установяване на слабостите и проблемите, разкрити при анализа и техните причини.

4.      Предлагане на начини за решаване на проблемите и за нови възможности за снижаване на себестойността.

ГЛАВА  ПЪРВА: Методика за анализ и анализ на себестойността на продукцията в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

 

1. Методически основи на анализа на себестойността

Ефективното използване на себестойността като важен показател за вземането на управленски решения за рационално насочване и развитиие на стопанската дейност на фирмата в съответствие с изискванията на пазара предполага познаването на основните методики за нейния анализ.

Водещото й място сред комплексния анализ на стопанската дейност налага необходимостта от изясняването на нейния обхват, т.е. разходите, които ще се включват в себестойността.

Съгласно Закона за счетоводството “себестойността включва основните производствени разходи” (Чл. 18, ал. 3 от Закона за счетоводство), а “продукцията в предприятието се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи”(Чл. 21, ал. 3 от Закона за счетоводство). Това означава, че в категорията себестойност се включват технологичните разходи, свързани с изпълнението на призводствения процес и пряко участващи в производството на продукцията, но не и разходите за организация и управление, разходите по продажби, финансовите разходи и извънредните разходи. Това именно е съкратената или производствена  себестойност. Изчисляването й ще позволи на предприятието да установи възможностите за снижение на разходите за материали, труд, амортизация и другите преки производствени разходи. Това е и широко разпространената практика в света за изчисляване на себестойността. Наред с това обаче за предприятието е важно познаването и на пълната себестойност, което включва освен  производствените разходи и разходите  за организация и управление, разходите за реализация на продукцията и т.н.

По този начин проблемът за себестойността получава по-цялостно решение и могат да се търсят резервите, които крият тези допълнителни разходи. Ето защо настоящият анализ ще се основава именно на пълната себестойност на продукцията. При анализа не е достатъчно само да се установи дали тя се е  снижила или увеличила, а трябва да се разкрие същността на всеки един разход като съставен елемент на себестойността и конкретните причини за тези промени.

В самия анализ се открояват няколко задължителни насоки, в които следва да се осигури системно изучаване, а именно:

1.      Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи

2.      Анализ на себестойността по статии на калкулацията

3.      Анализ на себестойността на 100 лева стокова продукция

4.      Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева стокова продукция и индивидуалната себестойност.

 

1.1. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи

Съгласно изискванията на Националния сметкоплан разходите, свързани с дейността на предприятието, се отчитат най-напред по икономически елементи, а след това по функционално предназначение. Финансовите и извънредните разходи се отчитат чрез отделни сметки, без да се записват преди това по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, въпреки че по силата на член 23 от Закона за счетоводството те също са разходи по икономически елементи. В този контекст при анализа е необходимо да се обърне внимание и на финансовите и извънредните разходи, въпреки че те не се включват в себестойността по смисъла, в който тя се разбира от Закона за счетоводството и Националния сметкоплан, но се обхващат от пълната себестойност, използвана за нуждите на ръководството за вземане на управленски решения.

Анализът на разходите по икономически елементи служи само за най-общи изводи и оценки за издръжката на фирмата.

Динамиката на разходите се характеризира с показателите изменение на разходите и тамп на изменението.

Изменението се установява чрез съпоставка на разходите през анализирания период (Р1) с тези от предходния (Р0):

DР = Р1 – Р0

Темп на изменение или тренда (Т%) представлява процентното съотношение на изменението на разходите към тяхната сума от предходния период:

Паралелно с това се проследява изменението в общата структура на разходите. Тя характеризира съотношението между отделните видове разходи в общата им сума. Чрез разкриване структурата на разходите се дава възможност за решаване на проблема за тяхното снижаване, основна цел на всяка фирма. Вниманието трябва да се насочи към разходите с най-голям относителен дял, без да се подценява и евентуалната икономия от останалите разходи.

Основен източник на информация за анализа е Отчета за приходите и разходите, а конкретните изводи се правят въз основа на установените изменения по групи и видове разходи.

1.2. Анализ на себестойността по статии на калкулацията

За да се извърши комплексен и задълбочен анализ на себестойността е необходимо да се изследва изменението на разходите по статии на калкулацията, като най-нисък разрез на аналитичното отчитане на разходите.

Анализът се извършва като се изчисляват показателите, характеризиращи изменението на разходите по всяка статия на калкулацията. Цели се да се разкрият конкретните причини за изменението на себестойността като цяло и по отделни статии на калкулацията.  Използват се показателите:

1.      Сума на фактическото снижение спрямо базисния период - Икф/о

където:

qф – фактически произведена продукция

С0, Сф – себестойност на продукцията през базисния и фактическия период.

2.      Процент на фактическото снижение спрямо базисния период - IИкф/0

3.      Относителен дял на снижението по статии спрямо общата сума на снижението - Котн.д.сн.себ.


където:

Икф/0i – снижение по i – тата статия

 обща сума на снижението

n – брой статии на калкулацията.

В анализа може да се включи и оценка на изменението на структурата на разходите, включени в себестойността по статии на калкулацията.

Много често този анализ се провежда по отделни изделия на продуктовата листа на фирмата, т.е. прави се и анализ на индивидуалната себестойност на продукцията.

1.3. Анализ на себестойността на 100 лева стокова продукция

Важно значение за оценка на равнището и динамиката на себестойността на продукцията във фирмата има анализът на себестойността на 100 лева продукция. Себестойността на 100 лв. продукция се изчислява като процентно съотношение на себе­стойността на целия обем произведена продукция и стойността на продукцията по продажни цени на фирмата без ДДС:

Анализът се провежда като се изчисляват следните показатели:

1.      Базисна себестойност на 100 лв продукция - С0100:

2.      Фактическа себестойност на 100 лв продукция - Сф100:

3.      Фактическо изменение на себестойността на 100 лв. стокова продукция - DСф/0100:

или   DСф/0100 = Сф100 – С0100

4.      Сума на фактическо изменение (икономия или преразход) на себестойността - Икф/0:

1.       или

Икономическият ефект от изменението на себестойността на 100 лева продукция намира израз в сумата на фактическото изменение. Размерът на този ефект се определя по данните за стойността на продукцията през отчетния период и изменението на себестойността на 100 лв. продукция. Относителното изменение на себестойността се дава чрез показателя:

5.      Процент на фактическо изменение на 100 лв. стокова продукция

Значението на този анализ не се изчерпва само с получената информация за изменението в равнището на разходите, себестойността на 100 лв. продукция е показател пряко свързан с рентабилонстта (RB), изчислена като процентно отношение между печалбата и нетния размер на приходите от продажби на продукция, т.е. :

където:

П – балансова печалба

ПРн – нетен размер на приходите от продажби на продукция (продажби без ДДС)

Разликата между 100% и пълната себестойност на 100 лв. продукция е именно печалбата на 100 лв. продажби, т.е. рентабилността:

или

100 – С100 = RB

 

Тази връзка позволява резултатите от анализа на себестойността на 100 лв. стокава продукция да се обвързват пряко с анализа на рентабилността, като елемент на финансовия анализ на фирмата.

Посочената зависимост може да се използва не само за цялата продукция, но и за отделните видове изделия. Така се стига до възможността за сравнение в динамика на рентабилността на всяко изделие със средната рентабилност за предприятието и с рентабилността на отделните изделия от асортиментната листа на фирмата. А това е база за вземане на управленски решения, засягащи проблемите на финансовите резултати от основната дейност на фирмата и по-конкретно неговото увеличаване в положителна посока.

1.4. Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева продукция и индивидуалната себестойност

1.4.1. Количествено влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева стокова продукция

При анализа на себестойността на 100 лева стокова продукция не е достатъчно да се установи фактическото изменение на 100 лв., но е необходимо да се разгледа количественото влияние на факторите:

а) изменение в асортимента на произвежданата продукция, определен с помощта на формулата:

б) изменение в индивидуалната себестойност по изделия (DСсеб100), което се представя като :

в) изменение на пазарните цени (DСц100), представено в аналитичен вид по следния начин :

Сумата на индивидуалните влияния на трите фактора дава фактическото изменение на себестойността на 100 лв. стокова продукция:

Сумата на фактическото изменение (икономия или преразход) на себестойността е резултат от действието на същите фактори. За това тя може да се диференцира по фактори. Това се постига, като стойността на произведената продукция през отчетния период последователно се умножи с установеното вече влияние на факторите:

а) изменение в асортимента :

 

б) изменение в индивидуалната себестойност :

в) изменение в пазарните цени :

1.4.2. Количествено влияние на факторите върху изменението на индивидуалната себестойност

.Като паричен израз на разходите за жив и овеществен труд, себестойността на отделното изделие се формира пряко от сумата на разхода за материали и разходи за заплати.

Разходът за различните материали – основни, спомагателни и допълнителни, за производството на едно изделие най-общо се формира от съществуващите разходни норми (РН) и цените на съответните материали (Цм):

МР = S РН * Цм

Изменението на материалните разходи за ендо изделие (DМР) се установява след съпоставка на отчетните данни с базовите:

DМР = S РНф*Цмф - S РН0* Цм0 = МРф – МР0

Сумата на фактическото изменение (икономия или преразход) по видове материали може да се получи от формулата:

И = qф* DМР

Върху изменението на разходите за материали, качествено влияние оказват два фактора:

1.      изменение на разходните норми

DМРрн = S РНф*Цм0 - S РН0* Цм0

2.      изменение на цените на материалти

DМРц = S РНф*Цф - S РНф* Ц0

Съответно може да се проследи и влиянието на факторите върху сумата на фактическо изменение:

Ирн = qф* DМРрн                                                Иц = qф* DМРц

Втората съставна част на себестойността е разходът за жив труд, изразен в разхода за заплати и други възнаграждения и разхода за социални осигуровки и надбавки, начислени съобразно действащото законодателство. Най-общо преките трудови разходи за производство на едно изделие се формират от броя на персонала, зает с това производство (Ч) и съответната средна работна заплата за звеното (СРЗ):

ТР = S Ч*СРЗ

Фактическото изменение ще се установи след сравняване на трудовети разходи за отчетния и за предходния период:

DТР = S Чф*СРЗф - S Ч0*СРЗ0 = ТРф – ТР0

Върху отчетеното изменение влияние окaзват факторите:

1.      изменение на числеността на персонала

DТРч = S Чф*СРЗ0 - S Ч0*СРЗ0

2.      -   изменение на средната работна заплата

DТРсрз = S Чф*СРЗф - S Чф*СРЗ0

Тази детайлизация на преките разходи за производство ни дава информация за по-обстойни и задълбочени анализи и изводи.

2. Кратка характеристика на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

 “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е от сферата на млекопреработващата промишленост. В съответствие с регламентирания му предмет на дейност (Пловдивски окръжен съд – 18. 08. 1994 г. “Изкупуване на сурови млека и преработка, производство и продажба на кисели и пресни млека, сметана, бяло саламурено сирене и твърди сирена, кашквал, масло, извара, кремообразно сирене, топени и пушени сирена, млечни напитки и коктейли” ) в настоящия момент дружеството изкупува сурови млека, произвежда и предлага на пазара бяло саламурено сирене, кашкавал, масло, извара, свежи сирена, топени и пушени сирена, МАРКА1, МАРКА2, МАРКА3,  пицарела МАРКА3 и млечен крем.

Предприятието започва своята дейност на 15. 02. 1993 г. в град ГРАД като Цех за бяло саламурено сирене, май 1993 г. започва производството на кашкавал, а през 1994 г. производството на топено сирене, извара и други млечни продукти.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД е фирма, създадена изцяло с инвестиции на Обединена Българска Банка АД, клон ГРАД и е единствена по рода си в страната. Дружеството е с основен капитал от 215 371 000 лева, разпределени в акции от 100 лева – 99,97%, от които  са собственост на ОББ, а 0,03% на акционера  Н. П. Георгиева, представляваща бившите собственици на земя (12 870 м2). От YYY1 г., когато е завършило окончателно изграждането на предприятието ОББ е обявила акциите си за продажба, но въпреки водените преговори сделка не е сключена.

Фирмата има защитени: фирмен знак, изображение на търговска марка и наименования на осем изделия. Търговската марка е защитена и в Австрия, СРЮгославия, Македония и страните от Бенелюкс.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД разполага с производствени мощности за преработката на 145 тона мляко на денонощие, или по отношение на готовата продукция това са:

сирене – 1 800 тона годишно

кашкавал – 2 900 тона годишно.

Технологичното оборудване е модерно, произведено от реномирани европейски фирми в Швеция, Германия, Дания и други.

За осигуряване на нужното мляко е изградена широка изкупвателна мрежа в  радиус до 90 км от град ГРАД. За периода XXXX – YYY1 г. дружеството държи 10 – 12% от общия ресурс на мляко в страната.

Фирмата извършва търговска дейност на едро чрез система от дистрибутори от цялата страна, на дребно чрез фирмения магазин в самото дружество и самостоятелна външнотърговска дейност.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД има едностепенна система на управление с  органи: Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите, състоящ се от пет члена, избрани от Общото събрание за срок от три години.

3. Обща оценка и анализ на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД води счетоводна отчетност, съобразявайки се с всички изисквания и препоръки на Закона за счетоводството и Националния сметкоплон.

Дружеството отчита разходите, свързани с дейността на предприятието най-напред по икономически елементи на база тяхната еднородност, съгласно член 23 от Закона за счетоводството. Разходите по икономически елементи се отчитат от фирмата съгласно Националния сметкоплан по сметките от група 60 :

601 Разходи за материали

602 Разходи за външни услуги

603 Разходи за амортизации

604 Разходи за заплати

605 Разходи за социални осигуровки и надбавки

609 Други разходи

Финансовите разходи поради спецификата си са обособени в самостоятелна група :

група 62 Финансови разходи

Извънредните разходи, възникнали в предприятието, също се отчитат съгласно Националния сметкоплан в самостоятелна група:

група 69 Извънредни разходи

По сметка 601 Разходи за материали “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД отчита всички материални разходи, които се правят във фирмата, като всеки един разход се отнася след това по функционално предназначение и сметаката остава без салдо. При характеризирането на различните разходи за материали трябва да се имат предвид конкретните материали, използвани във фирмата, отчитани по синтетична сметка 302 Материали. За по-голяма конкретизация дружеството ползва четирицифрени сметки за отразяване на групите материали :

3021 – мляко

3022 – основни и спомагателни материали

3023 – резервни части

3024 – горива и смазочни материали

3025 – малоценни и малотрайни материали

3026 – амбалаж

3027 – консумативни материали за нуждите на управлението

3029 – други материали

Оценката на материалите в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се осъществява по метода “средна претеглена цена”, като усредняването на стойността им става автоматично след постъпването на нови материали в склада.

В съответствие с видовете материали фирмата класифицира и разхода им чрез сметките :

6011 – разходи за мляко – отразява се изкупеното и вложено количество мляко в производството – краве, овче, биволско и козе.

6012 – разходи за основни и спомагателни материали – фирмата отчита всички материални разходи, придаващи външните белези на продукцията и улесняващи дейността. Като такива могат да бъдат посочени отчитаните по сметка 3022 кристална сол, мая, калцинирана сода, калиев сорбат,калциев дихлорид, доматено пюре, какао, подправки, пушилна течност и други. По тази сметка се отчитат и изразходваните количества вода в предприятието.

6013 – разходи за резервни части – отнасят се използваните резервни части за ремонт на материалните дълготрайни активи.

6014 – разходи за горива, енергия и смазочни материали – отнасят се използваните мазут и нафта за нуждите на паровата централа на дружеството, изразходваните бензини и дизелово гориво от автомобилния парк, изразходваната електроенергия, както и различните смазочни масла и греси, антифриз и други.

6015 – разходите за малоценни и малотрайни материали – отчита се разхода за работно облекло на персонала във фирмата, различните консумативни материали за нуждите на лабораторията, както и разходите свързани с отчитаните по сметка 3025 инструменти и консумативи за Електромеханичния отдел, за Автотранспорта и други.

6016 – разходи за амбалаж – отнася се изразходвания амбалаж при производството на продукцията. Като такива могат да се посочат различните размери тенекии и PVC – кутии за бялото саламурено сирене, термосвиваемо фолио за кашкавала, алуминиево фолио за маслото, полиетиленово фолио, кашони, етикети и други.

6017 – разходи за консумативни материали за нуждите на управлението – включват се изразходваните материали за нуждите на управлението – хартия, касети за принтерите и копирната машина, дискети, папки, химикали и други.

6019 – разходи за други материали – отчитат се разходите за различни материали, които не са обхванати от предходните сметки.

Към сметка 602 Разходи за външни услуги в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се отразяват разходите за извършени услуги от външни предприятия или трети лица, отнасящи се до:

-       реклами, обяви и съобщения;

-       телеграфопощенски услуги;

-       телефонни такси – към БТК – ЕАД и Мобиком – АД;

-       застраховки – по отношение на движимото и недвижимо имущество на фирмата, застраховки на стоки при износ;

-       ползвани транспортни услуги, най-често за доставка на материали и за износ на продукция;

-       ремонт на дълготрайни материални активи;

-       възнаграждение по граждански договор на физически лица за вложения от тях труд, хонорари и други;

-       имуществени данъци и такси и други.

Важна особеност на повечето от тези разходи е, че те се съпътстват с начислен ДДС – обстоятелство, което налага той да се отчита.

Разходите за амортизации на материални и нематериални дълготрайни активи съгласно член 20 от Закона за счетоводството се обхващат в момента на начисляването им чрез сметка 603 Разходи за амортизации. По своята същност те са паричен израз на износването на дълготрайните активи. Дружеството е възприело линеен метод с еднаква счетоводна амортизационна квота за всяка година от приетия срок за практическо използване на материалните и нематериалните дълготрайни активи, съобразена с данъчно признатия размер на амортизациите.

Начислените възнаграждения на персонала, съобразно трудовото законодателство, се отчитат по сметка 604 Разходи за заплати. Тук се отнасят както основните, така и допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат при извънреден труд или за работа по време на официални празници, обстоятелство, наложено от непрекъснатия характер на производството в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. Всички работници и служители са на тримесечни и едномесечни срочни трудови договори, на безсрочни са само майките в отпуск по майчинство.

Разходите за социални осигуровки и надбавки се отчитат по сметка 605. По силата на действащото трудово законодателство, работодателят е задължен социално да осигури работниците и служителите на фирмата. Тези разходи не са елементи на работната заплата, а са източник на средства за образуване на пенсионен фонд и за изплащане на различни обезщетения на работниците, месечни надбавки за деца и други социални помощи. От YYY2 г. тук се включват и разходите на фирмата за фонд “Професионална квалификация и безработица”. Размерът на вноските за социални осигуровки е 37%, а на вноските за фонд “Професионална квалификация и безработица” е 3,6% от работната заплата.

Всички останали разходи, които не могат да се отнесат към предходните се отразяват по сметка 609. Фирмата включва тук разходите за:

-       служебни пътувания и командировки;

-       изложби и панаири;

-       обезценка на материални запаси в края на годината съгласно член 22 от Закона за счетоводството;

-       обезщетения;

-       разходи за провизии за покриване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания от продажби и други.

След изясняване на тези основи на отчитането на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД могат да се проследят конкретните изменения като се ползва Таблица 1.

Таблица 1

Разходи на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД – ГРАД

Разходи

YYY1

YYY2

Изменение

Темп на измен

Сума /хил.лв/

Стр-ра

Сума /хил.лв/

Стр-ра

Сума /хил.лв/

Стр-ра

1

2

3

4

5

6

7

8

I. Р-ди за дейността

 

 

 

 

 

 

 

1. Р-ди за материали

9094496

81,03

9242938

82,26

148442

1,23

1,63

2. Р-ди за ВУ

512042

4,56

521904

4,64

9862

0,08

1,93

3. Р-ди за заплати

646600

5,76

623880

5,55

-22720

-0,21

-3,51

4. Р-ди за СО

248503

2,21

269142

2,40

20639

0,19

8,31

5. Р-ди за амортизации

34586

0,31

243028

2,16

208442

1,85

602,68

6. Други разходи

209527

1,87

198831

1,77

-10696

-0,10

-5,10

Общо I

10745754

95,74

11099723

98,78

353969

3,04

3,29

II. Финансови р-ди

 

 

 

 

 

 

 

7. Лихви по кредити

37949

0,34

43241

0,38

5292

0,04

13,95

8. Р-ди по вал. операции

401484

3,58

54137

0,48

-347347

-3,10

-86,52

9. Други фин.  р-ди

21085

0,19

20807

0,19

-278

0

-1,32

Общо II

460518

4,11

118185

1,05

-342333

-3,06

-74,34

III. Извънрадни р-ди

 

 

 

 

 

 

 

10. Извънредни р-ди

16736

0,15

18547

0,17

1811

0,02

10,82

Общо III

16736

0,15

18547

0,17

1811

0,02

10,82

Общо разходи

11223008

100

11236455

100

13447

 

0,12

 

От данните в таблицата се вижда, че:

Разходите за дейността на дружеството са се увеличили с 355 969 хиляди лева, което в процентно отношение е 3,29% спрямо разходите за дейността през YYY1 г. По отношение на структурата, данните сочат за нарастване на относителния дял на тази група разходи с 3,04% и достигане на 98,78% от общите разходи на фирмата през YYY2 г. Тези промени се дължат на изменението на отделните разходи по икономически елементи.

Разходите за материали са увеличили дела си с 1,23% спрямо дела им YYY1 г., достигайки 82,26%. Самото увеличение е в размер на 148 442 хиляди лева, т.е. темпа на изменение е от порядъка на 1,63%. На този вид разход приблизително се дължи почти половината от изменението на общите разходи за дейността.

Разходите за външни услуги също бележат увеличение, което е с 1,93% спрямо предходната година. В структурно отношение това изменение е по-незначително – 0,08% и те запазват дял под 5% от разходите на фирмата.

Спад на разходите в тази група се наблюдава при разходите за заплати, които са се понижили с 22 720 хиляди лева, т.е. с 3,51%, а относителният им дял е паднал с 0,21% до 5,55% от общите разходи. За разлика от тях разходите за Социално осигуряване и надбавки, въпреки че са пряко свързани, са се увеличили с 8,31% или 20 639 хиляди лева, което води до завишаване и на относителния им дял от 2,21% до 2,40%, т.е. с 0,19%. Това до галяма степен се обяснява с факта, че от YYY2 г. към сметка 605 Разходи за социално осигуряване и надбавки се отнасят и сумите, начислени за фонд “ПКБ”, които до тогава са се отнасяли към сметка 609 Други разходи.

Значително увеличение бележат разходите за амортизации, които спрямо YYY1 г. са нараснали с 602,68% или в сума те са се увеличили от 34 586 хиляди лева до 243 028 хиляди лева, а относителният им дял е нараснал от 0,31% до 2,16% от общите разходи, което сочи, че те са най-динамично променилите се през разглежданите периоди – над 7 пъти увеличение. Причината за това е направената ревалоризация на активите на дружеството в началото на YYY2 г., както и на закупените нови дълготрайни активи.

Другите разходи, които “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е извършило бележат снижение в рамките на  10 696 хиляди лева, т.е. 5,10%, а относителният им дял е спаднал от 1,87% на 1,77%, т.е. с 0,10%, а причината се крие в пренасочването на разходите за фонд “професионална квалификация и безработица, както беше вече посочено към Разходите за социално осигуряване и надбавки.


Фиг. 1 Финансови разходи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД

 

Финансовите разходи на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД като цяло са се понижили значително и от 460 815 хиляди лева са стигнали до 118 185 хиляди лева, което е спад с 342 333 хиляди лева, или с 74,34% спрямо финансовите разходи през YYY1 г. Така относителният им дял е паднал от 4,11% през YYY1 г. до 1,05% през YYY2 г., т.е. намалял е с 3,06%. Не всички финансови разходи обаче са се понижили.

Платените лихви по кредити са се увеличили с 5 292 хиляди лева, т.е. с 13,95%, което се дължи на повечето ползвани кредити през YYY2 г., въпреки по-ниският лихвен процент през периода. Относителният им дял също се е увеличил и от 0,34% стига до 0,38% от общите разходи.

Спадът на финансовите разходи се дължи предимно на намалението на отрицателните разлики от промяна на валутните курсове, които през YYY1 г. са били 401 484 хиляди лева, а YYY2 г. – 54 137 хиляди лева, т.е. намаление с 347 347 хиляди лева, което е с 86,52% спад, така от 3,58% те са спаднали до 0,48% от общите разходи или тези разходи са намалели близо 7,5 пъти.

Незначително понижене от 1,32% има и при другите финансови разходи, които запазват дела си от 0,19% от разходите на предприятието.

Извънредните разходи на дружеството са се увеличили с 10,82% спрямо YYY1 г. или с 1 811 хиляди лева, достигайки 18 547 хиляди лева, а относителният им дял се е увеличил с 0,02% от 0,15% през YYY1 г. на 0,17% през YYY2 г.

Като цяло разходите на фирмата са нараснали с 0,12%, което е 13 447 хиляди лева и от 11 223 008 хиляди лева стават   11 236 455 хиляди лева.

Причината за това основно е увеличението на разходите за материали и амортизации, въпреки значителния спад на разходите по валутни операции през YYY2 г. в следствие на въвеждането на валутния борд и незначителните колебания на валутните курсове.

Що се отнася до относителния дял на изменението на отделните разходи спрямо общото изменение се вижда, че именно разходите по валутни операции имат най-голям относителен дял, следвани от разходите за материали и за амортизации, но в обратна посока, т.е. в посока на увеличение.

 

3.1. Анализ на себестойността по статии на калкулацията

Възползвайки се от възможностите, които Законът за счетоводството и Националният сметкоплан дават по отношение на калкулирането на себестойността “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД има разработена собствена система за отчитане на разходите и формиране на съкратената и пълната себестойност на продукцията. По този начин се цели да се обхванат разходите, които фирмата прави по отделните изделия още на мястото на възникването им, а и ръководството да знае кое от изделията какъв дял от разходите поема. Така могат да се потърсят конкретните причини за промените в разходите и в себестойността като цяло още на най-ниското им ниво на отчитане, каквото е калкулирането на себестойността.

Необходимостта от калкулиране в условията на пазарно стопанство е продиктувано и от факта, че по този начин се създават условия за многоаспектен анализ и разкриване на резервите за намаляване на себестойността, което е от съществено значение за завоюването на нови пазарни позиции и осигуряване на по-голяма конкурентоспособност на фирмата.

От съществено значение за точното определяне на себестойността на продукцията е правилният избор на обект за калкулиране. Обектите на калкулирането, използвани от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД са отделните видове продукция от асортиментната листа на дружеството в рамките на изследвания период.

Важна принципна особеност при калкулацията е правилният избор на най-подходяща калкулационна единица. Тя е конкретният измерител на калкулативните обекти. Калкулационната единица, която в най-голяма степен отговаря на нуждите и спецификата на производството и която се използва от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е килограм продукция.

Калкулационната схема, използвана от “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД може да се види от Таблица 2 (страница 28).

Разработената схема е дота детайлизирана, което дава възможност за обстоен анализ. По своята същност основните разходи, които се правят за производството на продукцията се отнасят по статиите от 1 до 13. По статии от 14 до 20 се отчитат всъщност разходите за спомагателна дейност, без които е невъзможно производството на продукцията. Ето защо те са преки разходи и се включват в съкратената себестойност. Включените в тях разходи са различни за отделните спомагателни дейности и зависят от ятхната специфика.

Към статия 14 Паропроизводство се включват всички разходи на паровата централа:

1.      Разходи за материали;

2.      Разходи за гориво и енергия;

3.      Разходи за амортизации;

4.      Разходи за заплати;

5.      Разходи за социялни осигуровки;

6.      Други разходи.

Разпределението на тези разходи в себестойността на различните изделия става на база нормативи за различните производства, според спецификата на извършваните технологични процеси.

По статия 19 Доставка на мляко се отчитат разходите на млекоприемателните пунктове, включващи разходите за материали, заплати и социално осигуряване, амортизации, наеми на помещенията.

 

Разходите за млековози по статия 20 включват:

1.      Разходи за материали;

2.      Разходи за гориво;

3.      Разходи за амортизации;

4.      Разходи за заплати;

5.      Разходи за социални осигуровки;

6.      Други разходи.

Разходите по поддръжката и експлоатацията на другите автомобили се отчита по статия 16 Автотранспорт.

Разходите за лабораторията – заплати и социални осигуровки, консумативни материали, амортизации и други също се отчитат отделно.

В схемата е включена и специфичната статия Намаление от суроватка, с която се намалява себестойността с размера на продадената суроватка, явяваща се Приход от други продажби, отчитана по сметка 709.

Разпределението на посочените разходи в себестойността на продукцията се осъществява на база вложеното мляко за производството на отделните продукти.

“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД не отчита общопроизводствени разходи, а само разходи за управление, включени в пълната себестойност, заедно с разходи за реализация. Те са свързани обикновено с транспортирането на продукцията или за нейното съхранение извън предприятието до формирането на акта за продажба, затова включването им в пълната себестойност е наложително. Фирмата включва и допълнителната статия разходи за лихви по ползваните кредити. Разпределението на тези три групи разходи в себестойността става на база реализирана продукция през отчетния период по видове изделия.

За да може да се постигне по-голяма детайлизация да се разкрият тенденциите на изменение на отделните разходи, включени като статии на калкулацията, както и причините за констатираните изменения е необходимо анализа да се проведе на базата на себестойността на килограм продукция от асортиментната листа на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. В съответствие с това в Таблица 2 е представена себестойността по статии на калкулацията на кашкавал “МАРКА 1”.

Изборът на кашкавал “МАРКА 1” като основа за анализа на себестойността по статии на калкулацията се основава на най-големия относителен дял на това изделие в общия обем на произведената продукция, възлизащ на 48,42% през YYY1 г. и 49,97% през YYY2 г. и поради факта, че част от останалите производства ползват като изходна суровина готовия кашкавал, а това са произвежданите в Цеха за специални сирена и разфасифки: топено сирене, МАРКА 2,  МАРКА 3 тип Моцарела, пицарела и други.

 

Таблица 2

Себестойност на 1 кг кашкавал от краве мляко “МАРКА 1” по статии на калкулацията

Статии на калкулацията

Разходи

Фактическо изменение

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

Сума

Стр-ра

Сума

Стр-ра

Сума

Стр-ра

1

2

3

4

5

6

7

8

1. Вложено мляко

2403,50

66,99

2988,20

70,03

584,70

3,04

24,33

2. Амбалаж

66,12

1,84

38,93

0,91

-27,19

-0,93

-41,12

3. Други материали

70,04

1,95

55,35

1,30

-14,69

-0,65

-20,97

4. От ДДС

0

0

0

0

0

0

0

5. Ел. енергия

61,29

1,71

75,22

1,76

13,93

0,05

22,73

6. Вода

3,91

0,11

7,08

0,17

3,17

0,06

81,07

7. Външни услуги

2,86

0,08

0,47

0,01

-2,39

-0,07

-83,57

8. Амортизации

5,14

0,14

36,12

0,85

30,98

0,71

602,72

9. Други разходи

6,37

0,18

5,40

0,13

-0,97

-0,05

-15,23

10. Заплати

67,11

1,87

80,21

1,88

13,10

0,01

19,52

11. Начисления за СО

24,83

0,69

29,68

0,70

4,85

0,01

19,53

12. Фонд “ПКБ”

3,36

0,09

2,89

0,07

-0,47

-0,02

-13,99

13. Социални добавки

2,40

0,07

1,25

0,03

-1,15

-0,04

-47,92

14. Паропроизводство

96,32

2,69

123,12

2,88

26,80

0,19

27,82

15. ЕМО

50,24

1,40

35,83

0,84

-14,41

-0,56

-28,68

16. Автотранспорт

36,20

1,01

43,71

1,02

7,51

0,01

20,75

17. Лаборатория

37,37

1,04

43,84

1,03

6,47

-0,01

17,31

18. Компресорно

15,41

0,43

20,07

0,47

4,66

0,04

30,24

19. Доставка мляко

193,38

5,39

181,63

4,26

-11,75

-1,13

-6,08

20. Разходи млековози

152,13

4,24

203,49

4,77

51,36

0,53

33,76

21. Р-ди за бъдещи периоди

2,10

0,06

1,67

0,02

-1,43

-0,04

-68,10

22. Намаление от суроватка

-9,88

-0,28

-8,86

-0,21

1,02

0,07

-10,32

ПРОИЗВ. СЕБЕСТОЙНОСТ

3290,20

91,70

3964,30

92,91

674,1

1,21

20,49

23. Разходи за управление

212,12

5,91

238,78

5,59

26,66

-0,32

12,57

24. Разходи за лихви

16,57

0,46

19,09

0,45

2,52

-0,01

15,20

25. Разходи за реализация

69,11

1,93

44,83

1,05

-24,28

-0,88

-35,13

ПЪЛНА СЕБЕСТОЙНОСТ

3588

100

4267

100

679

 

18,92

 

 

От данните в таблицата се вижда, че:

Производствената себестойност на кашкавал “МАРКА 1” се е увеличила с 674,1 лева променяйки се от 3290,2 лева на 3964,3 лева или през YYY2 г. се наблюдава ръст от 20,49% спрямо YYY1 г. Увеличението се дължи на промяната на разходите по отделните статии.

Особено голямо увеличение се наблюдава при вложеното мляко, където фактическото изменение е в рамките на 584,70 лева или 24,33% спрямо базисната YYY1 г. Увеличил се е и относителният дял на млякото в пълната себестойност от 66,99% на 70,03%.

По отношение на останалите материали се наблюдава икономия, която за амбалажа е 27,19 лева или 41,12%, а за другите материали тя е 14,69 лева или процента на фактическо снижение е 20,97%.

За по-пълна детайлизация на причините  за промените в разходите за материали за производството на кашкавал “МАРКА 1” могат да се ползват данните от Таблица 3.

Въз основа на тази таблица могат да се направят изводите, че увеличението на разхода за мляко се дължи, както на увеличаването на разходната норма, така и от нарастване на изкупните цени на млякото. Промяната на разходната норма се дължи на влошаването на физико-химичните показатели на млякото – масленост и относителна плътност, в следствие на непълноценното хранене на животните и умишленото разреждане на млякото с вода. Поради тази причина разходната норма се е увеличила от 8,74 литра за килограм краве кашкавал на 8,92 литра, т.е. с 2,06%, а количественото й влияние за изменението на разхода за мляко е 49,5 лева или 8,47% от общото изменение на този разход.

Таблица 3

Преки материални разходи

Вид материали

YYY1

YYY2

Измен. на   р-да
за  м-ли

Влияние на:

Разходна норма

Цена
за 1-ца

Разход

Разходна норма

Цена
за 1-ца

Разход

Разходна норма

Цени на м-лите

1. Мляко /л

8,74

275

2403,5

8,92

335

2988,2

584,70

49,50

535,20

2. Други м-ли

 

 

 

 

 

55,35

-14,69

 

 

в т.ч. сол /кг

0,110

175

19,25

0,110

145

15,95

-3,30

0

-3,30

         мая /л

0,0014

22729

31,82

0,00143

16231

23,21

-8,61

0,68

-9,29

         закваска /л

0,0042

163

0,68

0,0042

142

0,60

-0,08

0

-0,08

        CaCl2 /кг

0,00227

8057

18,29

0,00232

6720

15,59

-2,70

0,40

-3,10

3. Амбалаж

 

 

66,12

 

 

38,93

-27,19

 

 

в т.ч. пол. фолио /кг

0,008

7108,75

56,87

0,011

2830

31,13

-25,74

21,33

-47,07

         етикет /бр.

1

9,25

9,25

1

7,80

7,80

-1,45

0

-1,45

 

Изменението на изкупните цени на кравето мляко оказва по-голямо влияние за изменението на разхода за мляко 535,20 лева или на него се дължи 91,53% от изменението.Причина за това е голямото колебание на изкупните цени, които от 180 лева през първото тримесечие на YYY1 г., през първото тримесечие на YYY2 г. са достигнали 465 лева за литър краве мляко с масленост 3,6%, а през второ и трето тримесечие отново са паднали, достигайки до 225 лева и през декември YYY2 г. са били около 315 лева, в следствие на сезонността на млекодобива. Така средната цена за YYY1 г. е 275 лева, а за YYY2 г. – 335 лева, т.е. увеличение от 21,82%. Причините за високите цени са инфлацията в началото на YYY1 г., зърнената криза в средата на XXXX г. и началото на YYY1 г., довела до недостиг и съответно до рязко покачване цената на фуража, довежда и до увеличаване на разходите на млекопроизводителите за добив на единица мляко., това от своя страна принуждава част от тях да продават животните си, млякото намалява и конкуренцията между млекопреработвателите се изостря. В следствие на тази борба за млякото изкупните цени значително се покачват.


Фиг. 2 Движение на изкупните цени на млякото за периода     януари YYY1 – декември YYY2 г.

 

За разлика от разхода за мляко останалите преки материални разходи са намалели.

При солта намалението се дължи единствено на намалението на цената и е 3,3 лева. Причината се крие в по-ниските цени на производителя “Черноморски солници” АД град Бургас.

Маята “Chemogen”, която “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД използва се внася от вън и се доставя от “FIRMA” ООД – SITY. Това обуславя високата й цена. Изменение се наблюдава както при разходната норма, така и при цената. Разходната норма се е увеличила и това изцяло се дължи на увеличаването на разходната норма на млякото за производството на кашкавал, тъй като тя се прибавя спрямо литрите вложено мляко – 0,16 л. мая на 1000 л мляко. При цената се наблюдава намаление в следствие на понижаване и стабилизиране на валутния курс и на снижение на цените на доставчика. На намалението на цената изцяло се дължи намалението на разхода за мая. На снижението на разхода за мая се дължи 58,61% от намалението на разхода за други материали.

Закваската, състояща се от млечнокисели бактерии и съдействаща за подсирването също води до намаление от 0,08 лева на килограм кашкавал, като и тук причината е намаление на цената на сухата закваска от L. B. Bulgaricum, от която се получава използваната в производството.

Разходите за калциев дихлорид (CaCl2) са намалели с 2,70 лева, като промяна се наблюдава и при разходната норма и при цената на материала. Разходната норма се е увеличила от 0,00227 на 0,00232 кг поради същата причина, както и маята. Влаганият калциев дихлорид на 1000 л мляко е 0,26 кг, което е 0,2 л. Намалението на цената обуславя общото намаление на разхода за калциев дихлорид и е с около 16%. То е продиктувано от по-ниските цени на доставчика.

При амбалажа най-голямо намаление се наблюдава при разходите за полиетиленово фолио. През YYY1 г. в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е ползвано фолио “CRYOVAC”, което се внася от “Grace” GMBH – Германия и има доста висока цена, особено в началото на годината, когато валутните курсове са високи. През YYY2 г. във фирмата започва да се използва полиетиленово фолио – двойно сцепено, което е българско, производство на “Асенова крепост” АД – Асеновград. В следствие на преориентацията към българско фолио, което не отстъпва съществено по качество на вносното се реализира икономия от 25,74 лева, съставляващо 94,67% от изменението на разходите за амбалаж. Разходната норма на ползваното фолио се увеличава с 37,50% и води до нарастване на разходите с 21,33 лева, но чувствително по-ниската цена на ползваното през YYY2 г. българско фолио води до икономия от 47,07 лева, което определя и крайния положителен резултат за дружеството от смяната на използвания амбалаж.

Намаление на разходите има и при етикетите. Реализираната икономия от 1,45 лева се дължи изцяло на понижаване на цената в следствие промяна на доставчика.

В крайна сметка, въпреки снижението на разходите за амбалаж и други материали, преките материални разходи за производството на кашкавал са се увеличили с 535,48 лева или 21,10% и това се дължи изцяло на увеличението на разхода за мляко. Като цяло по-голямо значение за това нарастване има увеличението на цените – 88,37% и в по-малка степен увеличението на разходната норма.

При електроенергията има увеличение от 13,93 лева, т.е. 22,73%, а относителният й дял в себестойността леко се е повишил. Причината за това може да се търси в увеличението на цената на електроенергията. Същите са причините и за покачването на разхода за вода с доста високите 81,07% спрямо YYY1 г.

Най-голям ръст се наблюдава при амортизациите – 602,72%, а причините за това, както беше посочено при анализа на разходите по икономически елементи, е ревалоризацията на активите в началото на YYY2 г.

Разходите за заплати са се увеличили с 13,10 лева или процента на фактическото изменение е 19,52% спрямо YYY1 г. В структурно отношение те са запазили дела си в себестойността на кашкавала, като са увеличили дела си едва с 0,01%. Същите са измененията и при разходите за социални осигуровки, поради запазването на съотношението им спрямо заплатите, докато при разходите за фонд “ПКБ” се наблюдава намаление с 13,99% в следствие на по-ниската ставка с 1,4% от заплатите през YYY2 г. Най-общо трудовите разходи се формират от броя на персонала и средната работна заплата, така че може да се проследи количественото влияние на тези два фактора

 Таблица 4

Цех за производство на кашкавал

 

YYY1 г.

YYY2 г.

Изменение

Средно списъчен брой на персонала

 

44

 

35

 

- 9

Средна месечна брутна работна заплата, лева

 

218 009

 

279 051

 

61 042

Фонд работна заплата за месец                     , лева

 

9 592 396

 

9 766 785

 

174 389

Фонд работна заплата за годината               , лева

 

115 108 752

 

117 201 553

 

2 092 801

 

От Таблица 4 става ясно, че разхода за заплати се е увеличил като с 1,82%. Количественото влияние на изменението на средно списъчния брой на персонала в Цеха за кашкавал с девет души е:

DТРч/мес. = 7 630 315 – 9 592 396 =  -1 962 081 лева на месец

DТРч/г. =  -23 544 972 лева на година

Намалението на персонала в цеха с 20,45% води до икономия 11,25 пъти по-голяма от общия преразход на разхода за заплати. Причините за намалението на персонала са съкращенията поради намаляването на преработваното мляко и на произведените количества кашкавал. (Приложение 4).

Количественото влияние на изменението  на средната работна заплата с 28% спрямо YYY1 г. върху общото изменение е:

DТРСРЗ/мес = 9 766 785 – 7 630 315 = 2 136 470 лева на месец

DТРСРЗ/г. = 25 637 773 лева на година.

Увеличението на работните заплати е довело до преразход 12,25 пъти по-голям от общия преразход. Причини за покачването на брутните работни заплати е нарастването на основната работна заплата за цеха от 175 000 през YYY1 г. на 225 000 през следващата (Приложение 5 и 6).

Влиянието на увеличаването на възнаграждението е малко по-голямо от влиянието на намаляването на персонала и води в крайна сметка до преразход от 13,1 лева на килограм кашкавал през YYY2 г. спрямо предходната.

Пропорционални на констатираните изменения на разходите за заплати са и разходите за социални осигуровки, които съставляват останалата част от трудовите разходи на дружеството.

Разходите за външни услуги чувствително са намалели и от 2,86 лева достигат 0,47 лева, т.е. спадът е от 83,57%. Причината за това са изплащаните хонорари по граждански договори за създаването на кашкавала “МАРКА 1” в началото на YYY1 г. Създаденият продукт печели Златен медал на Пролетния Пловдивски панаир YYY1 г., с което оправдава вложените средства.

При разходите за спомагателни дейности, които се включват в себестойността също има изменение. Разходите за паропроизводство са се увеличили от 96,32 на 123,12 лева на килограм, т.е. с 27,82%, а в структурно отношение са нараснали от 2,69% на 2,88% от пълната себестойност. Причините за това се крият промените на цените на горивата, по-конкретно използвания мазут, като основно гориво и нафта за първоначално запалване и продухване на дюзите, увеличение на цената на електроенергията за нуждите на нагнетателните и питателни помпи, увеличаването на разходите за амортизации, начислявани на оборудването, в следствие на ревалоризацията на активите, както и в резултат на увеличаване на основните работни заплати и следващото от това нарастване на разхода за заплати, социални осигуровки и надбавки при запазване на почти същата численост на персонала.

Подобни са причините за увеличаване на разходите за автотранспорт с 20,75%, като тук броят на шофьорите е намалял от 13 на 10, но основната работна заплата се е увеличила от    180 000 лв. на 230 000 лв.

Увеличението на разходите за лабораторията е 17,31% спрямо YYY1 г. и е подчинено на увеличаването на амортизациите и на разхода за труд. Лаборантките са намалели от 10 през YYY1 г. на 9 през следващата, а заплатата от 175 000 лв. е стигнала  220 000 лв.

При разходите за доставка на мляко се наблюдава намаление с 6,08%, т.е. имаме икономия от 11,75 лева. Това е от съществено значение като се има предвид, че това перо е било 5,39% от пълната себестойност, а през YYY2 г. е спаднало на 4,25%. Основната причина за тази икономия е намаляването на броя на млекоприемателните пунктове, които от 141 броя през YYY1 г. в края на YYY2 г. са останали 106. Така снижаването им води до намаляване на разходите за:

1.      възнаграждение на приемчиците, поради по-малкия им брой – основната работна заплата, на които е минималната работна заплата за страната (МРЗ) – наеми на пунктовете

2.      материали и други разходи.

От друга страна разходите за отделните пунктове са се увеличили поради нарастване на Минималната работна заплата и наемите, както и на разходите за амортизация на хладилните вани.

Разходите на Електро-механичния отдел са намалели с 28,68%. Причините за това са намаляване на щата, по-малкия размер на ремонтните работи, извършени от отдела.

По статия 18 “Компресорно” “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД отчита разходите за експлоатация на хладилната база на фирмата – електроенергия, амортизации, други разходи, което възлиза на 1098 м2. Наблюдава се увеличение с 30,24% и този разход достига 20,07 лева на килограм кашкавал “МАРКА 1”.

Разходите за бъдещи периоди са намалели с 68,10%. Причината може да се търси във факта, че през ХХХХ г. в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД са извършени редица ремонти на оборудването и сградите с цел разширяване на производството и увеличаване на капацитета, които съгласно възможностите, предоставени от Закона за счетоводството са разсрочени за три години като разходи за бъдещи периоди. Този срок изтича през YYY1 г., а в периода XXX1 – YYY2 г. не са правени подобни крупни ремонти, поради което и този вид разход е намалял.

Намалението на себестойността на продадената суроватка е снижено с 10,32%, поради по-малките реализирани количества, въпреки че цената й леко се е повишила.

Разходите за млековози имат съществено значение за фирмата, тъй като все повече се увеличават. Ръстът им за анализирания период е 33,76% и от 152,13 лева или 4,24% от себестойността през YYY1 г. са станали 203,49 лева или 4,77% през YYY2 г.

Причините за промяната се крият в увеличението на разходите за горива и за амортизации. Въпреки, че през YYY2 г. се наблюдава понижение на цените на бензините и дизеловото гориво, поради отдалечеността на млекоприемателните пунктове от фирмата, разходите се увеличават. Разходите за заплати и социални осигуровки тук са се запазили, поради увеличаване на основните работни заплати и намаляване на броя на шофьорите от 14 на 13 души. Негативно влияние по отношение на тези разходи, както и на останалите спомагателни разходи, които се разпределят на база вложеното мляко за преработка, оказва намаляването на изкупените млека, които през YYY1 г. са били средно около 72 тона на ден краве мляко и 3 тона овче, а през YYY2 г. – 60 тона краве и 2,5 тона овче мляко на ден при възможности от 145 тона на ден. Причините за това се крият в намаляването на производството на мляко в региона и изострянето на конкуренцията между млекопреработвателите.

Голяма част от посочените до момента спомагателни разходи, в това число и разходите за млековози, проявяват характер на постоянни разходи и изменението им в единица продукция е обратнопропорционално на изменението на обема на производство. Това се отнася също и за разходите за труд, амортизациите и други.

За да се обхванат всички разходи, които се извършват във фирмата, към производствената себестойност “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД прибавя и разходите за управление, за лихви и за реализация, като се формира пълната себестойност на произведената продукция.

Разходите за управление бележат  фактическо изменение от 26,66 лева, достигайки 238,78 лв., а процентното им изменение е от порядъка на 12,57% спрямо данните от YYY1 г. Поради факта, че тези разходи се нареждат на второ място сред разхода за мляко по относителен  дял, който е 5,59% през YYY2 г. и 5,91% през предходната, е необходимо внимателно да се анализират. Общите разходи за управление в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД са дадени в Таблица 5, а в Таблица 6 са представени разходите за управление, падащи се на 1 кг кашкавал “МАРКА 1”, които са пропорционални на данните от Таблица 5.

Таблица 5

Разходи за управление в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – общо

Статии

Разходи

Сума на факт. измен.

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

Сума хил.лв.

Стр-ра %

Сума хил.лв.

Стр-ра %

1

2

3

4

5

6

7

1. Р-ди за заплати

129319

20,46

123044

19,47

-6275

-4,85

2. Р-ди за СО

49658

7,85

51610

8,17

1982

3,99

3. Р-ди за амортизации

7608

1,20

53660

8,49

46052

605,31

4. Р-ди за командировки

93297

14,76

91510

14,48

-1787

-1,92

5. Р-ди за канц. м-ли

124069

19,63

113154

17,90

-10915

-8,80

6. Р-ди за външни услуги

211879

33,52

186215

29,47

-25664

-12,11

7. Други р-ди

16327

2,58

12781

2,02

-3546

-21,72

Общо

632157

100

631974

100

-183

-0,03

 

Като цяло общите разходи за управление са намалели с 0,03%. Това се дължи основно на намалението на разходите за външни услуги, за канцеларски материали, за заплати и другите разходи.

Намалението на разходите за заплати се дължи на намаляването на административно управленския персонал от 27 на 22 души, въпреки че заплатите са се увеличили със 17,24% спрямо YYY1 г. и средните работни заплати от 290 000 лева са достигнали 340 000 лева.За разлика от намалението на разхода за заплати, разходите за социално осигуряване и надбавки са се увеличили с 3,99% поради включването тук на разходите, отделени от фирмата за фонд “ПКБ”.

Снижението на разходите за канцеларски материали, което се наблюдава , е резултат от по-ниските цени и засилване на контрола на използването им. Спадът с 12,11% на разходите за външни услуги се дължи на различни причини, като – по-малко реклами, хонорари към външни сътрудници, повишаването на контрола по използването на телефоните, въпреки че те бележат ръст в следствие на повишаването на таксите и цените от страна на БТК – ЕАД и “Мобиком” АД и други.

Незначително снижение от 1,92% има и при разходите за командировки и служебни пътувания, които заемат не малък относителен дял в разходите за управление.

Намалението на другите разходи, което в процентно отношение е най-голямо – 21,72%, се обяснява с по-малкото обезщетения, платени на персонала и факта, че разходите за фонд “ПКБ” са включени към разходите за социално осигуряване.

Най-голямо увеличение се наблюдава при разходите за амортизации, поради ревалоризацията и закупуването на нови материални и нематериални дълготрайни активи.

В структурно отношение и през двете години най-голям относителен дял имат разходите за външни услуги, следвани от разходите за заплати и за канцеларски материали. Това може да се види ясно от Таблица 5.

Таблица 6

Разходи за управление падащи се на 1 кг кашкавал “МАРКА 1” по статии

Статии

Разходи

Сума на факт. измен.

Процент факт. измен.

YYY1

YYY2

1

2

3

4

5

1. Р-ди за заплати

43,40

46,49

3,09

7,12

2. Р-ди за СО и надбавки

16,65

19,51

2,86

17,18

3. Р-ди за амортизации

2,55

20,27

17,72

694,90

4. Р-ди за командировки

31,31

34,58

3,27

10,44

5. Р-ди за канц. м-ли

41,64

42,74

1,10

2,64

6. Р-ди за външни услуги

71,10

70,37