Себестойност
на произвежданата продукция
в МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ
АД - ГРАД
дипломна
работа
Съдържание
1. Методически
основи на анализа на себестойността
1.1. Обща оценка и анализ на разходите по икономически
елементи
1.2. Анализ на себестойността по
статии на калкулацията
1.3. Анализ на себестойността на 100
лева стокова продукция
2. Кратка характеристика на
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД
3. Обща
оценка и анализ на разходите по икономически елементи в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД
– ГРАД
3.1. Анализ на себестойността по
статии на калкулацията
3.2. Анализ на себестойността на 100 лв. стокова
продукция
ГЛАВА ВТОРА: Възможности за снижаване на себестойността в
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД
В
условията на пазарна икономика фирмата осъществява своята дейност в
съответствие с изискванията на пазара под действието на силите на търсене,
предлагане и конкуренция. При тази ситуация тя трябва
да обърне сериозно внимание на разходите като резултат от използването на
материалните, трудовите и финансови ресурси и като основен фактор, от който
зависят крайните финансови резултати от стопанската дейност.
В тази насока от
съществено значение е изучаването на себестойността като най-нисък разрез на
отчитане на разходите и формиране издръжката на производството на отделните
изделия във фирмата.
Себестойността е паричен израз на разходите за производство, реализация и управление на продукцията. Тя е един от най-важните качествени показатели, характеризиращ ефективността на бизнеса. В нея намират отражение всички положителни и отрицателни страни на производствено-стопанската дейност, тъй като тя зависи от степента на ползване на работната сила и активите, степента на ефективност на организацията на производството, труда и управлението. Така тя характеризира качеството на работа на съответната фирма.
Себестойността е задължителен елемент при
определяне на рентабилността на продукцията и един от основните показатели за
ефективността на производството. Равнището и динамиката й до голяма степен
определят равнището и динамиката на рентабилността и печалбата на фирмата.
Снижението й при равни други условия означава повишаване на рентабилността и
конкурентноспособността на продукцията, т.е. повишаване на икономическата
ефективност на производството и достигане на оптималното й равнище в условията
на ограниченост на ресурсите.
Себестойността е изходен пункт за определяне равнището на цените на фирмата, а снижението й е най-важният фактор за снижението на цената и завоюване на нови пазарни позиции.
Всичко това говори несъмнено за голямото значение на себестойността за рационалното и печелившо управление на предприятието, като важен синтетичен показател, отразяващ съвкупното влияние на всички изменения и фактори. На нейна основа се вземат важни решения, касаещи ценовата политика, продуктовата политика и технологичните процеси, а дори и по отношение на инвестиционната политика на фирмата.
С настоящата разработка се цели да се анализира себестойността като важна характеристика за дейността на фирмата и да се посочат възможните подобрения. Тази основна цел се осъществява чрез решаването на следните задачи:
1. Изясняване на методиката, по която ще се извърши анализа.
2. Анализиране на себестойността на продукцията на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД – ГРАД за периода YYY1 – YYY2 година.
3. Установяване на слабостите и проблемите, разкрити при анализа и техните причини.
4. Предлагане на начини за решаване на проблемите и за нови възможности за снижаване на себестойността.
Ефективното
използване на себестойността като важен показател за вземането на управленски
решения за рационално насочване и развитиие на стопанската дейност на фирмата в
съответствие с изискванията на пазара предполага познаването на основните
методики за нейния анализ.
Водещото й
място сред комплексния анализ на стопанската дейност налага необходимостта от
изясняването на нейния обхват, т.е. разходите, които ще се включват в
себестойността.
Съгласно Закона
за счетоводството “себестойността включва основните производствени разходи” (Чл. 18, ал. 3
от Закона за счетоводство), а “продукцията в предприятието се оценява текущо по себестойност, която
се формира на базата на основните производствени разходи”(Чл. 21, ал. 3 от Закона за счетоводство). Това означава, че в категорията
себестойност се включват технологичните разходи, свързани с изпълнението на
призводствения процес и пряко участващи в производството на продукцията, но не
и разходите за организация и управление, разходите по продажби, финансовите
разходи и извънредните разходи. Това именно е съкратената или производствена себестойност. Изчисляването й ще позволи на
предприятието да установи възможностите за снижение на разходите за материали,
труд, амортизация и другите преки производствени разходи. Това е и широко
разпространената практика в света за изчисляване на себестойността. Наред с
това обаче за предприятието е важно познаването и на пълната себестойност,
което включва освен производствените
разходи и разходите за организация и
управление, разходите за реализация на продукцията и т.н.
По този начин
проблемът за себестойността получава по-цялостно решение и могат да се търсят
резервите, които крият тези допълнителни разходи. Ето защо настоящият анализ ще
се основава именно на пълната себестойност на продукцията. При анализа не е
достатъчно само да се установи дали тя се е
снижила или увеличила, а трябва да се разкрие същността на всеки един
разход като съставен елемент на себестойността и конкретните причини за тези
промени.
В самия анализ
се открояват няколко задължителни насоки, в които следва да се осигури системно изучаване, а
именно:
1. Обща
оценка и анализ на разходите по икономически елементи
2. Анализ
на себестойността по статии на калкулацията
3. Анализ
на себестойността на 100 лева стокова продукция
4. Количествено
влияние на факторите върху изменението на себестойността на 100 лева стокова
продукция и индивидуалната себестойност.
Съгласно
изискванията на Националния сметкоплан разходите, свързани с дейността на
предприятието, се отчитат най-напред по икономически елементи, а след това по
функционално предназначение. Финансовите и извънредните разходи се отчитат чрез
отделни сметки, без да се записват преди това по сметките от група 60 Разходи
по икономически елементи, въпреки че по силата на член 23 от Закона за
счетоводството те също са разходи по икономически елементи. В този контекст при
анализа е необходимо да се обърне внимание и на финансовите и извънредните
разходи, въпреки че те не се включват в себестойността по смисъла, в който тя
се разбира от Закона за счетоводството и Националния сметкоплан, но се обхващат
от пълната себестойност, използвана за нуждите на ръководството за вземане на
управленски решения.
Анализът на
разходите по икономически елементи служи само за най-общи изводи и оценки за
издръжката на фирмата.
Динамиката на
разходите се характеризира с показателите изменение на разходите и тамп на
изменението.
Изменението се
установява чрез съпоставка на разходите през анализирания период (Р1) с тези от предходния (Р0):
DР = Р1 – Р0
Темп на изменение
или тренда (Т%)
представлява процентното съотношение на изменението на разходите към тяхната
сума от предходния период:
![]()
Паралелно с това се проследява изменението в общата структура на разходите. Тя характеризира съотношението между отделните видове разходи в общата им сума. Чрез разкриване структурата на разходите се дава възможност за решаване на проблема за тяхното снижаване, основна цел на всяка фирма. Вниманието трябва да се насочи към разходите с най-голям относителен дял, без да се подценява и евентуалната икономия от останалите разходи.
Основен източник на информация за анализа е Отчета за приходите и разходите, а конкретните изводи се правят въз основа на установените изменения по групи и видове разходи.
За да се извърши комплексен и задълбочен анализ на себестойността е необходимо да се изследва изменението на разходите по статии на калкулацията, като най-нисък разрез на аналитичното отчитане на разходите.
Анализът се извършва като се изчисляват показателите, характеризиращи изменението на разходите по всяка статия на калкулацията. Цели се да се разкрият конкретните причини за изменението на себестойността като цяло и по отделни статии на калкулацията. Използват се показателите:
1. Сума
на фактическото снижение спрямо базисния период - Икф/о
![]()
където:
qф – фактически произведена продукция
С0, Сф – себестойност на продукцията през
базисния и фактическия период.
2.
Процент на фактическото снижение спрямо базисния
период - IИкф/0

3. Относителен
дял на снижението по статии спрямо общата сума на снижението - Котн.д.сн.себ.

![]()
където:
Икф/0i – снижение по i – тата статия
обща сума на снижението
n – брой статии на калкулацията.
В анализа може да се включи и оценка на изменението на структурата на разходите, включени в себестойността по статии на калкулацията.
Много често този анализ се провежда по отделни изделия на продуктовата листа на фирмата, т.е. прави се и анализ на индивидуалната себестойност на продукцията.
Важно значение за оценка на
равнището и динамиката на себестойността на продукцията във фирмата има
анализът на себестойността на 100 лева продукция. Себестойността на 100 лв.
продукция се изчислява като процентно съотношение на себестойността на целия
обем произведена продукция и стойността на продукцията по продажни цени на
фирмата без ДДС:

Анализът се
провежда като се изчисляват следните показатели:
1. Базисна
себестойност на 100 лв продукция - С0100:

2. Фактическа
себестойност на 100 лв продукция - Сф100:

3. Фактическо
изменение на себестойността на 100 лв. стокова продукция - DСф/0100:

или DСф/0100 = Сф100 – С0100
4. Сума
на фактическо изменение (икономия или преразход) на себестойността - Икф/0:
1.
или
![]()
Икономическият ефект от изменението на себестойността на 100 лева продукция намира израз в сумата на фактическото изменение. Размерът на този ефект се определя по данните за стойността на продукцията през отчетния период и изменението на себестойността на 100 лв. продукция. Относителното изменение на себестойността се дава чрез показателя:
5.
Процент на фактическо изменение на 100 лв.
стокова продукция
![]()

Значението
на този анализ не се изчерпва само с получената информация за изменението в
равнището на разходите, себестойността на 100 лв. продукция е показател пряко
свързан с рентабилонстта (RB), изчислена като процентно
отношение между печалбата и нетния размер на приходите от продажби на
продукция, т.е. :
![]()
където:
П – балансова печалба
ПРн – нетен размер на приходите от продажби на продукция (продажби без ДДС)
Разликата
между 100% и пълната себестойност на 100 лв. продукция е именно печалбата на
100 лв. продажби, т.е. рентабилността:

или
100 – С100 = RB
Тази връзка позволява резултатите от анализа на себестойността на 100 лв. стокава продукция да се обвързват пряко с анализа на рентабилността, като елемент на финансовия анализ на фирмата.
Посочената зависимост може да се използва не само за цялата продукция, но и за отделните видове изделия. Така се стига до възможността за сравнение в динамика на рентабилността на всяко изделие със средната рентабилност за предприятието и с рентабилността на отделните изделия от асортиментната листа на фирмата. А това е база за вземане на управленски решения, засягащи проблемите на финансовите резултати от основната дейност на фирмата и по-конкретно неговото увеличаване в положителна посока.
При анализа на себестойността на 100 лева стокова продукция не е достатъчно да се установи фактическото изменение на 100 лв., но е необходимо да се разгледа количественото влияние на факторите:
а)
изменение в асортимента на произвежданата продукция, определен с помощта на
формулата:

б) изменение в индивидуалната себестойност по изделия (DСсеб100), което се представя като :

в)
изменение на пазарните цени (DСц100), представено в аналитичен вид по
следния начин :

Сумата на индивидуалните влияния на трите фактора дава фактическото изменение на себестойността на 100 лв. стокова продукция:
![]()
Сумата на фактическото изменение (икономия или преразход) на себестойността е резултат от действието на същите фактори. За това тя може да се диференцира по фактори. Това се постига, като стойността на произведената продукция през отчетния период последователно се умножи с установеното вече влияние на факторите:
а)
изменение в асортимента :
![]()
б) изменение в индивидуалната
себестойност :
![]()
в) изменение в пазарните цени :
![]()
.Като паричен израз на разходите за жив и овеществен труд, себестойността на отделното изделие се формира пряко от сумата на разхода за материали и разходи за заплати.
Разходът за различните материали – основни, спомагателни и допълнителни, за производството на едно изделие най-общо се формира от съществуващите разходни норми (РН) и цените на съответните материали (Цм):
МР = S РН * Цм
Изменението на материалните разходи за ендо изделие (DМР) се установява след съпоставка на отчетните данни с базовите:
DМР = S РНф*Цмф - S РН0* Цм0 = МРф – МР0
Сумата на фактическото изменение (икономия или преразход) по видове материали може да се получи от формулата:
И = qф* DМР
Върху изменението на разходите за материали, качествено влияние оказват два фактора:
1. изменение на разходните норми
DМРрн = S РНф*Цм0 - S РН0* Цм0
2. изменение на цените на материалти
DМРц = S РНф*Цф - S РНф* Ц0
Съответно може да се проследи и влиянието на факторите върху сумата на фактическо изменение:
Ирн = qф* DМРрн Иц
= qф* DМРц
Втората съставна част на себестойността е разходът за жив труд, изразен в разхода за заплати и други възнаграждения и разхода за социални осигуровки и надбавки, начислени съобразно действащото законодателство. Най-общо преките трудови разходи за производство на едно изделие се формират от броя на персонала, зает с това производство (Ч) и съответната средна работна заплата за звеното (СРЗ):
ТР = S Ч*СРЗ
Фактическото изменение ще се установи след сравняване на трудовети разходи за отчетния и за предходния период:
DТР = S Чф*СРЗф - S Ч0*СРЗ0 = ТРф – ТР0
Върху отчетеното изменение влияние окaзват факторите:
1. изменение на числеността на персонала
DТРч = S Чф*СРЗ0 - S Ч0*СРЗ0
2. - изменение на средната работна заплата
DТРсрз = S Чф*СРЗф - S Чф*СРЗ0
Тази детайлизация на преките разходи за производство ни дава информация за по-обстойни и задълбочени анализи и изводи.
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД е от сферата на млекопреработващата
промишленост. В съответствие с регламентирания му предмет на дейност (Пловдивски
окръжен съд – 18. 08. 1994 г. “Изкупуване на сурови млека и преработка,
производство и продажба на кисели и пресни млека, сметана, бяло саламурено сирене
и твърди сирена, кашквал, масло, извара, кремообразно сирене, топени и пушени
сирена, млечни напитки и коктейли” ) в настоящия
момент дружеството изкупува сурови млека, произвежда и предлага на пазара бяло
саламурено сирене, кашкавал, масло, извара, свежи сирена, топени и пушени
сирена, МАРКА1, МАРКА2, МАРКА3, пицарела МАРКА3 и млечен
крем.
Предприятието започва своята дейност на
15. 02. 1993 г. в град ГРАД
като Цех за бяло саламурено сирене, май 1993 г. започва производството на
кашкавал, а през 1994 г. производството на топено сирене, извара и други млечни
продукти.
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД
– ГРАД е фирма, създадена изцяло с
инвестиции на Обединена Българска Банка АД, клон ГРАД
и е единствена по рода си в страната. Дружеството е с основен капитал от 215
371 000 лева, разпределени в акции от 100 лева – 99,97%, от които са собственост на ОББ, а 0,03% на
акционера Н. П. Георгиева,
представляваща бившите собственици на земя (12 870 м2). От YYY1 г., когато е завършило окончателно
изграждането на предприятието ОББ е обявила акциите си за продажба, но въпреки
водените преговори сделка не е сключена.
Фирмата има защитени: фирмен знак, изображение на търговска марка и наименования на осем изделия. Търговската марка е защитена и в Австрия, СРЮгославия, Македония и страните от Бенелюкс.
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД разполага с производствени мощности за
преработката на 145 тона мляко на денонощие, или по отношение на готовата
продукция това са:
сирене – 1 800 тона годишно
кашкавал – 2 900 тона годишно.
Технологичното оборудване е модерно, произведено от реномирани европейски фирми в Швеция, Германия, Дания и други.
За
осигуряване на нужното мляко е изградена широка изкупвателна мрежа в радиус до 90 км от град ГРАД. За периода XXXX – YYY1 г. дружеството държи 10 – 12% от общия ресурс
на мляко в страната.
Фирмата извършва търговска дейност на едро чрез система от дистрибутори от цялата страна, на дребно чрез фирмения магазин в самото дружество и самостоятелна външнотърговска дейност.
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД има едностепенна система на управление с органи: Общо събрание на акционерите и Съвет
на директорите, състоящ се от пет члена, избрани от Общото събрание за срок от
три години.
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД –
ГРАД води
счетоводна отчетност, съобразявайки се с всички изисквания и препоръки на
Закона за счетоводството и Националния сметкоплон.
Дружеството отчита разходите, свързани с дейността на предприятието най-напред по икономически елементи на база тяхната еднородност, съгласно член 23 от Закона за счетоводството. Разходите по икономически елементи се отчитат от фирмата съгласно Националния сметкоплан по сметките от група 60 :
601 Разходи за материали
602 Разходи за външни услуги
603 Разходи за амортизации
604 Разходи за заплати
605 Разходи за социални осигуровки и надбавки
609 Други разходи
Финансовите разходи поради спецификата си са обособени в самостоятелна група :
група 62 Финансови разходи
Извънредните
разходи, възникнали в предприятието, също се отчитат съгласно Националния
сметкоплан в самостоятелна група:
група 69 Извънредни разходи
По сметка 601 Разходи за материали “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД отчита всички материални разходи, които се правят във фирмата, като всеки един разход се отнася след това по функционално предназначение и сметаката остава без салдо. При характеризирането на различните разходи за материали трябва да се имат предвид конкретните материали, използвани във фирмата, отчитани по синтетична сметка 302 Материали. За по-голяма конкретизация дружеството ползва четирицифрени сметки за отразяване на групите материали :
3021 – мляко
3022 – основни и спомагателни материали
3023 – резервни части
3024 – горива и смазочни материали
3025 – малоценни и малотрайни материали
3026 – амбалаж
3027 – консумативни материали за нуждите на управлението
3029 – други материали
Оценката
на материалите в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”
АД се осъществява по метода “средна
претеглена цена”, като усредняването на стойността им става автоматично след
постъпването на нови материали в склада.
В съответствие с видовете материали фирмата класифицира и разхода им чрез сметките :
6011 – разходи за мляко – отразява се изкупеното и вложено количество мляко в производството – краве, овче, биволско и козе.
6012 – разходи за основни и спомагателни материали – фирмата отчита всички материални разходи, придаващи външните белези на продукцията и улесняващи дейността. Като такива могат да бъдат посочени отчитаните по сметка 3022 кристална сол, мая, калцинирана сода, калиев сорбат,калциев дихлорид, доматено пюре, какао, подправки, пушилна течност и други. По тази сметка се отчитат и изразходваните количества вода в предприятието.
6013 –
разходи за резервни части – отнасят се използваните
резервни части за ремонт на материалните дълготрайни активи.
6014 – разходи за горива, енергия и смазочни материали – отнасят се използваните мазут и нафта за нуждите на паровата централа на дружеството, изразходваните бензини и дизелово гориво от автомобилния парк, изразходваната електроенергия, както и различните смазочни масла и греси, антифриз и други.
6015 – разходите за малоценни и малотрайни материали – отчита се разхода за работно облекло на персонала във фирмата, различните консумативни материали за нуждите на лабораторията, както и разходите свързани с отчитаните по сметка 3025 инструменти и консумативи за Електромеханичния отдел, за Автотранспорта и други.
6016 – разходи за амбалаж – отнася се изразходвания амбалаж при производството на продукцията. Като такива могат да се посочат различните размери тенекии и PVC – кутии за бялото саламурено сирене, термосвиваемо фолио за кашкавала, алуминиево фолио за маслото, полиетиленово фолио, кашони, етикети и други.
6017 – разходи за консумативни материали за нуждите на управлението – включват се изразходваните материали за нуждите на управлението – хартия, касети за принтерите и копирната машина, дискети, папки, химикали и други.
6019 – разходи за други материали – отчитат се разходите за различни материали, които не са обхванати от предходните сметки.
Към
сметка 602 Разходи за външни услуги в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД се отразяват разходите за извършени услуги от външни предприятия или
трети лица, отнасящи се до:
- реклами, обяви и съобщения;
- телеграфопощенски услуги;
- телефонни такси – към БТК – ЕАД и Мобиком – АД;
- застраховки – по отношение на движимото и недвижимо имущество на фирмата, застраховки на стоки при износ;
- ползвани транспортни услуги, най-често за доставка на материали и за износ на продукция;
- ремонт на дълготрайни материални активи;
- възнаграждение по граждански договор на физически лица за вложения от тях труд, хонорари и други;
- имуществени данъци и такси и други.
Важна особеност на повечето от тези разходи е, че те се съпътстват с начислен ДДС – обстоятелство, което налага той да се отчита.
Разходите за амортизации на материални и нематериални дълготрайни активи съгласно член 20 от Закона за счетоводството се обхващат в момента на начисляването им чрез сметка 603 Разходи за амортизации. По своята същност те са паричен израз на износването на дълготрайните активи. Дружеството е възприело линеен метод с еднаква счетоводна амортизационна квота за всяка година от приетия срок за практическо използване на материалните и нематериалните дълготрайни активи, съобразена с данъчно признатия размер на амортизациите.
Начислените възнаграждения на персонала,
съобразно трудовото законодателство, се отчитат по сметка 604 Разходи за
заплати. Тук се отнасят
както основните, така и допълнителните трудови възнаграждения, които се
изплащат при извънреден труд или за работа по време на официални празници,
обстоятелство, наложено от непрекъснатия характер на производството в “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ” АД. Всички работници и служители са на
тримесечни и едномесечни срочни трудови договори, на безсрочни са само майките
в отпуск по майчинство.
Разходите за
социални осигуровки и надбавки се отчитат по сметка 605. По силата на
действащото трудово законодателство, работодателят е задължен социално да
осигури работниците и служителите на фирмата. Тези разходи не са елементи на
работната заплата, а са източник на средства за образуване на пенсионен фонд и
за изплащане на различни обезщетения на работниците, месечни надбавки за деца и
други социални помощи. От YYY2 г. тук се включват и разходите на фирмата за фонд “Професионална квалификация и
безработица”. Размерът на вноските за социални осигуровки е 37%, а на вноските
за фонд “Професионална квалификация и безработица” е 3,6% от работната заплата.
Всички останали разходи, които не могат да се отнесат към предходните се отразяват по сметка 609. Фирмата включва тук разходите за:
- служебни пътувания и командировки;
- изложби и панаири;
- обезценка на материални запаси в края на годината съгласно член 22 от Закона за счетоводството;
- обезщетения;
- разходи за провизии за покриване на несъбираеми и трудносъбираеми вземания от продажби и други.
След
изясняване на тези основи на отчитането на разходите по икономически елементи в
“МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД могат да се проследят конкретните изменения
като се ползва Таблица 1.
Таблица 1
Разходи на “МЛЕКОПРЕРАБОТВАНЕ”АД – ГРАД
|
Разходи |
YYY1 |
|||